Арабски или не-добре дошли са вси4ки на кафе-54 тема!

добър ве4ер! няма никой ,вси4ко е на купон! евала ,мацки, пийте и дансайте и заради мене!празник е! 
 ние сме на торти4ки и диетите да му мислят после, 4е празниците хи4 не се оби4ат с тях!
при моите запознанства няма романтика, по -скоро съдбата се меси яко! може би, защото мъжете-мактуб при мене са деви!ние сме нет-приятел4ета но сега подаръка си полу4их по-рано! нали казах на хари, как пристигат керваните тука! леле, как не попадам на някой романтик, ама знам ли дали след това ще възприема лесно да му изпера 4орапите на ръка! като в това няма романтика! това е шега! малко са мъжете,дето знаят как мислят жените и какви са им механизмите за манипулация! 
принцеса, ти си омъжена за арабин ли? аз пак не съм в 4ас, я да вземем да напишем освен, кой от къде е ,ами и връзката, тоест, добавка за националността на съпруга,4е да не се 4удим ,а и е полезно ,ако някой иска на ли4ни да търси конкретно инфо!

иска,  продължавам да си мисля, 4е не знаем нищо за тебе, къде у4иш ,какво, какви са ти матурите, какво мислиш да у4иш ,за какво се готвиш! какви са ти приятелите, каква ти е компанията? как родителите ти реагират на желанието ти да си търсиш мъж ей така? кои са заведенията ,които посещаваш? наистина малко пове4е да разкриеш за себе си като 4овек, моми4е на 18 и като духовност ,би било в полза за да ни видиш!един -два реда със съгласие или не -не е постинг! шенай се отказа или я отказаха, това не е 4ат, у4астието не е за да попиташ само за инфо или за някое мнение, иска се реално у4астие!може би, някои нови моми4ета ми пе4елят симпатиите именно с откровенност, дадоха и линк за снимки, без скрупули говорят за себе си,в подробности, дори и вуртуална да е представата, пак е нещо!не ти казвам това за да ми се разсърдиш, а да си помислиш ти би ли се доверила на хора ,за които знаеш ник, 18г, пловдив и арабска тръпка!
нека да си кажат и другите какво мислят!

Права си marsy затова поствам тук линк към моя профил където, който иска може да разбере малко повече за мене и да ми пише на лични.
http://www.facebook.com/profile.php?id=556047848
Деси днес си много тиха да няма някакъв проблем с нета или в къщи? То нали е и винарски празник, та тази вечер незнам кой къде е, на романтична вечеря или във винарска изба 

Марси, не съм омъжена все още, но се надявам скоро:) Моето момче е от Египет, но наскоро получи кувейтско гражданство.
Аз съм на 26 години,както знаете бивша стюардеска от Кувейт, мама е NadiaJasem.
В момента живеем с моето хабиби в Англия, но също така си идвам в Бг защото уча във Варненският Свободен Университет.

Не знам какво трябва да разкажа. Моят живот не е толкова интересен.
Но ето, сега ще ви разкажа нещо много лично - в духовен аспект. Преди около 6 месеца, бях човек, който много се дразнеше от несъвършенствата на околните. Много се изнервях и лесно се разтройвах. Не обичах да прощавам и се сърдех продължително. Нещата и хората, които харесвах ги обожавах, а нещата и хората, които не харесвах - направо ги ненавиждах. Така само навреждах на самата себе си. Но по-късно намерих отговори на всичките си въпроси, намерих покой и започнах да виждам нещата от различен ъгъл - приех несъвършенствата на околните, започнах да виждам хубавото в тях. И не само в тях, а във всичко около мен и по-далече от мен. Сякаш станах друг човек.  Разбрах, че никой не е съвършен и затова не бива да съдя другите. И най-важното - приех собствените си несъвършенства. Нещо, което никога не съм мислила, че мога да направя. Това не съм го споделя с никой друг, освен със себе си. И още не знам, защо стана така с мен. Знам само, че сякаш камък ми падна от сърцето и преди чуствах тежест, а сега чуствам такава лекота!
По арабската култура се запалих, когато бях 6 клас. Случайно попаднах на една песен на Амър Диаб - "Habibi" и много я харесах. Аз тогава слушах латино музика и тази песен, малко ми напомни за този стил. Нещо в нея ми напомни за една песен на Хулио Иглесиас. И така се почна. После слушах Науал, после още много арабски певци и много арабски песни. Почнах да си записвам арабски клипове, да пускам музикалните телевизии, само за да чуя поне една арабска песен. И приех тази музика толкова лесно и толкова радушно, сякаш цял живот съм я слушала. В 8 клас всяка събота слушах по телевизия Веселина арабска музика. Тогава, тази телевизия си имаше нещо като редовна рубрика за ориенталски песни. През тези години, аз все повече харесвах този стил, заобичах и самите арабски хора, танците им и въобще цялата им култура. Така е и досега. 

здравеите,тъкмо се прибирам!излизах с първото ми гадже понеже и той нямал приятелка за празника и ходихме на бар.мале като се сетя преди как го харесвах и давах всичко за него само и само да сме заедно.но нз защо майка ми не го харесва даже е забранила да му се споменава името вкъщи.като бах на 16-17 г и бяхме заедно,той живее в съседния вход и нямаше начин маика ми да не знае,то сума ти клюкарки.а пък сега сякаш вече не го искам.даже говорихме за това вече нямам мерак.седя и го гледам и си мисля ето сега мога да съм с него,ако поискам ама не го искам.майка ми и тя нищо неможе да ми каже вече съм голяма,а пък и тя др месец пак заминава за германия,тя работи там от две години.
странно нещо е живота,а още по-странни са хората...

принцеса бг- и аз уча там.втора година съм,спец-публична администрация-задочно,на 18.02 започвам очни

сексимомиче, ние имаме лекции заедно тогава,защото и аз съм 2-ра година. Понякога имаме общи предмети с ПА и караме общи лекции в Аула Максима.
И ние започваме на 18.02

Здравейте отново! И аз бих искала да разкажа малко повече за себе си, тъй като съм нова при вас, и смятам, че не е редно да си чета тук съдбите ви, първите трепети с любимите ви хора и разни лични неща, без да знаете нищо за мен..
Аз съм докторантка в Софийския университет, дисертацията ми е на еколого-педагогическа тематика... Но, както повечето хора в България, работя НЕ по специалността си - в една интернет компания. Работата не е кой знае какво, но ме устройва свободното време, което имам, нужно за дооформяне на дисертацията.
По принцип съм от Плевен,но живея и работя в София. В интерес на истината, подобно на Иска, повлияна от песните на Амр Диаб и Алабина се запалих много по арабската музика. След това дойде и "Клонинг", който постави вече капака - започнах да посещавам бейли денс, слушах и четях много неща за арабските страни. В университета една от колежките ми си падаше много по Индия, но също беше много запозната с Арабския свят, разказваше ми много неща... Един ден съвсем случайно в скайпа ми се появи едно момче от Мароко, а именно това беше страната, където се развиваше действието в "Клонинг" и от която аз бях изключително впечатлена. Така вече почти година си кореспондираме по скайп, виждали сме се на снимки и камери, но за мен той е "арабският ми приятел" ... Знам, че той има някакви чувства към мен, защото е имал няколко пъти възможността да ги докаже, но за мен беше и е просто екзотика, никога не съм го лъгала за отношението ми към него.
Когато започнах (октомври месец миналата година) работа в интернет компанията, срещнах колежка, която предложи да се организираме и да посетим Египет (до тогава все нямаше желаещи да дойдат с мен)... Реших, че ще е добре да получа малко информация за "дребните камъчета" от някой местен и потърсих такива в скайп. Разбира се - всички се отзоваха, някои започнаха с "недотам неприличните" предложения от типа на "Ще си изкараме страхотно-ти в кой хотел ще си" или пък "Можеш да останеш и у нас ако искаш, със семейството ми..." Много мили хора, но аз наистина се отдръпвам при подобни намеци и предложения, макар за тях да означават нещо различно... Някои минаваха директно на въпроса :"Ще се омъжиш ли за мен" и вече почти разочарована се появи хабибито, който не само не говореше така, ами като че ли беше някак резервиран от начало... В смисъл - винаги загрижен за мен, но никога натрапчив, чак си мислех, че не ме харесва. Хубавото беше (и е), че с него имахме и продължаваме (иншаллах) да имаме много общи теми на разговор... Той е много интелигентно момче, със страхотно чувство за хумор. Странното при нас е, че се познаваме от скоро, но имаме чувството, че цял живот сме се познавали - харесваме едни и същи неща, няма да сгреша ако кажа, че се усещаме взаимно... Разбира се, всичко зависи от първата ни среща "очи в очи", която тепърва предстои... 
Когато посетя Египет и тази среща се осъществи, ще разкажа много подробно и дори ще приложа линк със снимки....
За сега мога само да ви покажа как изглеждам ето тук:

http://www.youtube.com/watch?v=JloLIlvf_2c

А, да! Имам котка - норвежка горска, която се надявам някой ден да си прави компания със... ами да речем Самира, че си заплюх името от "Клонинг" още...   
Ако има нещо друго, което ви интересува... питайте!! Ще се радвам да отговоря! 

да сещам се заедно съм су да да,значи ще се засечем ама като не се познаваме

 утре моя човек има рожден ден,  няма де го празнуваме,но ще го изненадаме с момчетата...ето историята ни...

ние пък се запознахме две год. преди да си помислим,че ще бъдем заедно.
Тъкмо се занимавах с кандидатстване и със сестра ми бяхме в Комодор(техния ресторант) да си хапнем нещо,после видях че търсят персонал ,на другия ден отидох и говорих с него,-викам си ще поработя през лятото,че като почне семестъра да имам нещо за харчене,че баща ми ми плащаше таксите,ама аз да си харча за мен си...та говорих с него-хубав младеж,ама нищо не съм си помислила,даже ми се стори грозен с един особен нос,пък и викам какъв е този бял арабин(и без това после ме преметна,че майка му била французойка,че го питам защо не е черен-ми аз откъде да знам,че има исветли),ама хич не го харесах,пък и не обичам тия дето се хващат с шефовете си-почнах-станах ме си приятели-всичко си казвахме-но никога нямаше свалки...те пък ме пускаха да ходя на лекции,много коректни бяха-след почти 2 години той нещо се промени,приказвахме си повече,ходехме на дискотека,той нещо взе да ме ухажва,ама аз мислех,че са шегува,една вечер през май,на именният ми ден ми подари парфюм,докато ме изпращаше след работа до таксито,ама ми ги наговори едни ,а аз го питам ама защо сега ,а той -защото те познавам,а след пет години се виждам и с деца,ама няма да бързаме ...е аз вече бях леко влюбена,но тогава не спах цяла нощ....
на сутринта бях най-щастливата на света,нали работехме заедно-та така се обичахме...след месец направихме религиозен брак и така...

ЛЕКА НОЩ-кажете с какво да го изненадам утре ,за рожденият му ден -торта ще правя,ама той си знае,че аз с повод ,без повод все си правя

Сексимомиче, ами да се запознаем.

слагам линк към моя снимка,разбира се всеки който желае може да я види:)
http://farm3.static.flickr.com/2158/2265840360_4180917869.jpg

ще се радвам да видя и твоя така със сигурност ще се познаем:)

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И ОТ МЕН   ,момичета кокичета
Бъдете много обичани ,нека любовта и разбирателството не се ограничават само в този ден!
Откакто брат ми дойде не се спряхме,винаги се уморявам с него,за 2 дни човека иска да обиколи града ...нали живее в Смолян,та там няма много избор от магазини, и като дойде в Пловдив всеки поръчал нещо и така една камара задачи! : Днес си го изпратих по живо по здраво:)
Малкия най-после заспа,сега ще чета какво сте писали ...аз като се включих вчера сутрин,май на 2ра страница бях..сега до 6та ?

може ли някои да ми каже как се публикуват картинки предварително благодаря:)

Добър вечер!Как сте,мацки?Празнувате ли ?Малкия най-накрая заспа и ние пийваме винце на спокойствие !
Нашата история по запознанството не е много интересна-Казанлък не е голям град,та редовно го виждах из града и си го бях харесала,в последствие разбрах,че и той мен и всеки път като се видехме някъде по улиците винаги ми се усмихваше едно чаровно,въпреки че не се познавахме.Една вечер се засякохме в една дискотека,танци,манци,изпрати ме до в къщи,разменихме си телефоните и така.Аз бях същата година абитуриентка и трябваше за бала да ходим класа в Унгария,но точно деня преди да тръгнем аз се разболях от гнойна ангина и не можах да отида,много ми беше кофти.Иво беше до мен почти през цялото време,аз лежах не можех да стана от леглото,отделно че ми беше много мъчно че не можах да отида на бала си,но той ме накара да се чувствам много добре,хранеше ме със супа като бебе,мисля че точно тези дни се влюбих в него. После ме приеха студентка в Бургас,търпеливо ме изчака да завърша и като се върнах в Казанлък се оженихме.После се появи и малкото човече и така.