Както вече Василиса каза - "Кичът не е навредил никуму". Та и клишетата така...
Продължавам да твърдя, че няма да пера лекьосани сатенене чаршафи!
Продължавам да твърдя, че няма да пера лекьосани сатенене чаршафи!
- Публикувана: 14 фев. 2008, 08:35 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 00:33 ч.
Всичките клишета - на мезета!
Е, колкото е по-скъп подаръкът, толкова повече ви обичат, много ясно.
А, ако да купи диамант е коствало на мъжът труд на 4 работни места, за да получи нежната половинка пръстен, от който да й заискрят очите - безценно, любов ли бе да го опишеш.
А, ако да купи диамант е коствало на мъжът труд на 4 работни места, за да получи нежната половинка пръстен, от който да й заискрят очите - безценно, любов ли бе да го опишеш.
Клишето шампанско с ягоди го използвам на рождения си ден. Тогава черпя с това и то не любовно, а всичките си приятели или който там намине да ме види. А тортата е домашна с много ягоди, банани и киви. Никой не се е оплакал досега. Ягоди и шампанско на мен ми е вкусно и ми е традиция от десетина години.
Ако имам избор, бих заменила диамантите с перли, но съм още малка и няма да ми отиват 
) ще има и за перли и за яхти Цената им се качва, мдам 
Винаги изпадам в умиление при вида на следната любовна сцена: Те двамата в леглото си играйкат освен с плодовете на любовта и с разни бананки,сметанки,ягодки-мягодки,а понкякога черен хайвер. Все се чудя как ли би било примерно с боза и баничка или прясно изпържени мекичета от баба- хм..тамън стават и за лубрикант.
Всъщност е желателно диамантите да не са от мъжа ми - много би ощетил семейния бюджет
Е, после ще има драми, това откъде го взе, ама ще му мине
Гара. Влакът се задава. Мъгливо е и се носи драматична музика. Те се разделят. Тя се качва на влака, сяда в купето и по лицето й се стичат сълзи. Близък план на прозорец, по който дъждовни капки оформят ручейчета. Влакът потегля и в този миг вратата на купето се отваря и се появява той. Завеса.
Всъщност е желателно диамантите да не са от мъжа ми - много би ощетил семейния бюджет
Повтарям, белким ме чуе, че още не съм си получила подаръка:
Мъничка червена кола с панделка е клише, което много ми допада.
Нее, любимо е когато тя си тръгва отчаяна, чака асансьора - него го няма, влиза в асансьора - него го няма, с надежда се взира във вратата на апартамента - не, слиза с асансьора, вратата се отваря и ето, звън на камбани и задъхан влюбен мъж, изтичал от n-тия етаж, тя се хвърля в прегръдките му и FIN.
Мъничка червена кола с панделка е клише, което много ми допада.
Гара. Влакът се задава. Мъгливо е и се носи драматична музика. Те се разделят. Тя се качва на влака, сяда в купето и по лицето й се стичат сълзи. Близък план на прозорец, по който дъждовни капки оформят ручейчета. Влакът потегля и в този миг вратата на купето се отваря и се появява той. Завеса.
И разбира се никога никой не пръцва, не хълца, задавянето е само и единствено от пръстена, докато я гони преди финалните сцени не се спъва. А най-ме кефи като се разбират за срещата за вечерта и казват само - ще мина да те взема, без да уточнят час или пък казват - до довечера в осем - този път без да е ясно къде - навън, в заведение или ще мине да я вземе.
А, то пък щото околосветското не е клише...
Всъщност е желателно диамантите да не са от мъжа ми - много би ощетил семейния бюджет
Неможе така, по-добре едно балонче.