Ако си уморена вземи си болничен.Важното е да се чувстваш добре!
Само имай в предвид, че вземеш ли си болничен ще ти падне базата за майчинството и ще взимаш по-малко пари после 
- Публикувана: 15 фев. 2008, 14:26 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2008, 23:35 ч.
Работещи бременни мами, писва ли ви!
Само имай в предвид, че вземеш ли си болничен ще ти падне базата за майчинството и ще взимаш по-малко пари после 
Здравейте и от една нова мама във форума 
На мен ми тежи само ставането сутрин....за сега.... и може би болките в кръста, но тях ще ги има дори и да си седя вкъщи
На мен ми тежи само ставането сутрин....за сега.... и може би болките в кръста, но тях ще ги има дори и да си седя вкъщи
А в кой месец си?
Здравейте и от една нова мама във форума
На мен ми тежи само ставането сутрин....за сега.... и може би болките в кръста, но тях ще ги има дори и да си седя вкъщи
На мен ми тежи само ставането сутрин....за сега.... и може би болките в кръста, но тях ще ги има дори и да си седя вкъщи
А в кой месец си?
Добре заварила
След 1 седмица влизам в петия месец
Работата изобщо не ми тежеше.
Работех с удоволствие до излизането за 45 дена.
Тези 45 дена ги проспах.Спях по 24 часа,корема ми беше огромен и ми беше добре в къщи.
А в работата всичките ми колежки са баби и много ми се радваха и не ми даваха да работя.
Та ходех на работа май само да хапвам и почивам.
Работех с удоволствие до излизането за 45 дена.
Тези 45 дена ги проспах.Спях по 24 часа,корема ми беше огромен и ми беше добре в къщи.
А в работата всичките ми колежки са баби и много ми се радваха и не ми даваха да работя.
Та ходех на работа май само да хапвам и почивам.
Много си харесвам и обичам работата, всеки ден е интересен, различен, единствен. Но и много натоварен, напрегнат и отговорен. Нямам щастието, като някои мами, да работя в среда, в която колегите ми да вършат част от моите задължения или да ме щадят, защото съм бременна. И като си помислих, че цял живот ме чака работа и само работа, а миговете да се нарадвам на бременността могат да са единствените в живота ми, реших да си взема отпуска и болничен. Не съжалявам нито ден за решението си. Най-накрая ми остана време да се наспя, да се поглезя и да правя неща, които обичам. А бях стигнала до състояние, в което мислех само за работа и как да си почина след това.
Така че - да, на мен ми писна и си отдадох заслужена почивка. След раждането със сигурност няма да е така.
Така че - да, на мен ми писна и си отдадох заслужена почивка. След раждането със сигурност няма да е така.
И аз работех много, напрежението беше голямо, а и имаше дълги командировки. Спрях работа малко преди 45те дни. Бързо ми писна да си стоя вкъщи Липсва ми много онова ежедневие, но като се върна на работа всичко ще е много по различно, отговорностите ще са нарастнали. Нещата не стават по лесни, напротив 
а отговорностите наистина стават по-големи. Трудно ми е да си представя като се върна на работа как ще успявам да се съсредоточа в работата и да не мисля за бебчето/защото най-много още 3 месеца ще бъда в майчинство/.
И на мен понякога ми писва. Харесвам работата си, но отношенията между колегите са направо ужасни. 
През януари ми се наложи да полежа за задържане. Когато се върнах на работа едната колежка я беше яд мен. Била съм си починала добре
Единствено това ми пречи и ме дразни. Иначе работата ме зарежда
През януари ми се наложи да полежа за задържане. Когато се върнах на работа едната колежка я беше яд мен. Била съм си починала добре
Единствено това ми пречи и ме дразни. Иначе работата ме зарежда
Бях в болничен принудително заради проблеми - и първата бременност така се случи, сега имах подобна ситуация, но малко по-различен проблем. Един месец полудях вкъщи, защото основно трябваше да лежа. Сега ходя на работа, но определено работоспособността ми е намалена, уморявам се лесно, това седене пред монитора на компа не е най-удачния начин за прекарване на дните на бременна жена, ама така ще е и като добавя психическото напрежение....никак не е приятно на моменти, но ще стискам зъби и ще се мъча да издържа до излизането в полагаемия болничен.
Писна ми и още как 
! Много ми идваха нервите, които хабях и хич не си струваше да го правя! От вчера съм в болничен, а съм само 25 г.с. все още. Обаче така реших и така направих! А и много ми отичаха краката цял ден като седя пред компа и висят. А и много кг. качих от 12 часа работа и никакво движение 
! Оказа се, че и майчинството ми няма да се промени ако изляза в болнични, защото принципа на смятане е такъв, че все ще ми вземат брутната заплата и така стимулите ми съвсем намаляха 
!
! Много ми идваха нервите, които хабях и хич не си струваше да го правя! От вчера съм в болничен, а съм само 25 г.с. все още. Обаче така реших и така направих! А и много ми отичаха краката цял ден като седя пред компа и висят. А и много кг. качих от 12 часа работа и никакво движение ! Оказа се, че и майчинството ми няма да се промени ако изляза в болнични, защото принципа на смятане е такъв, че все ще ми вземат брутната заплата и така стимулите ми съвсем намаляха ! Когато бях бременна от 5-тия месец бях болницен и не ходиех на работа,вярвай ми след 2-3 седмици ще ти се иска.Радвай се,че можеш и ходи докато можеш на работа,така няма да се изолираш от хората и да се депресираш.
В средата на 5 месец почнах да излизам в болнични т.к. вдигах високо кръвно и се наложи да орекъсна работа т.к. натоварването не ми беше по силите. На втората седмица вече ревях когато милото тръгваше на работа а аз си оставах в къщи. Но писле се запознах с момичетата от отчетната тема за октомврийчетата почнахме да ходим пио курсове за бременни - на сп. "9 месеца" почнахме да излизаме след това и ми стана приятно. После пък започнаха покупките за бебо - още по-приятно и накрая се появи и ток
Сега хич не мога да си помисля как ще го оставя и ще ходя на работа 
абсурд Така че ако ти е писнало ми излизаи в болничен и недей да натоварваш излишно теб и бебето си
Все пак то е най важно, а цял живот след това ще работиш Сега се наслади на момента че после бремеността липсва Или поне на мен Пожелавам ти лека бременност и здраво бебче
