Адаптираното мляко срещу майчината кърма

Някои от нас, бивши кърмачки, започнаха участието си тук точно с подкрепа и разбиране. Забелязва се нетърпимост към някои ключови думи, които сме използвали. Аз лично продължавам да наминавам, защото считам за правилно и даже задължително да не се преекспонират фактите, касаещи кърмене/некърмене и да бъдат застъпени и други гледни точки - бъдещите майки, които четат не бива да бъдат манипулирани от еднозначно звучащи призиви и коментари. 

Този форум тук не е създаден да функционира като частен клуб с ограничен достъп. Аз оставам, въпреки, че не ме харесвате и съм кърмила! 

Странно, но усещам, че тук някой се опитва да се изяви като психоаналитик ли, какво ли, но като че ли се получава ни риба, ни рак.......
Бъдещите майки едва ли четат само форума за хранене с адаптирано мляко,ivonska.
Защо смяташ, че хората са толкова заблудени, че ти трябва да им отваряш очите? Всеки чете каквото го интересува, всеки има глава с която да мисли.

Изобщо няма място за коментар по въпроса кое е по- доброто. Но пък АМ е измислено, тъй като не винаги е възможно бебето да се храни с кърма. Недей да го мислиш толкова. При такъв вариант АМ е най- добрата алтернатива.
 Аз още кърмя, но смятам, че всеки сам си решава. Преминах през какви ли не проблеми, но продължавам. Голям е приноса на Хедра, както и много инфо. Ако някой е решил да не кърми- това е негов избор. Но нека не се нахвърляме едни срещу други, заради избора, който сме направили.

Абсолютно съм съгласна
Така че нека да погледнем какво означава подкрепа и разбиране за майката. Да предположим, че както често се получава, тук влезе майка, която току-що е отбила малкото си бебе и все още се чувства тъжна, разочарована и несигурна - и й се сервира цитатът на д-р Додсън, че няма абсолютно никакво значение дали кърмиш (или си кърмил) или храниш с АМ, на бебето му е все тая и това няма никакво отражение върху него.
Има вариант майката да го приеме с облекчение и радост - но по мои наблюдения много малък процент от майките ще го приемат така.
Другите ще се чувстват раздвоени и скептични, а вероятно и разочаровани.
От една страна, защото това ще е в силно противоречие с всичко, което са дочули за кърменето оттук-оттам (а при проблеми вероятно са и чели повечко) и от друга - защото реално това твърдение обезсмисля всичките им усилия и ги прави на глупачки, щом са се мъчили да кърмят и приемат емоционално нещо, което няма никакво значение за детето и е само въпрос на културен избор. Това не звучи точно като подкрепа, нали?
За мен подкрепа означава да дадеш на майката акуратна и адекватна информация и да опиташ да й покажеш положителната страна на нещата - ако е фокусирана върху неуспеха, помогни й да види това, което е постигнала (всеки ден кърмене има своето значение, я точно първите дни то е най-важно).
Ако е тъжна - кажи й, че я разбираш, че е напълно права да бъде тъжна, че това, за което тъжи, наистина има своята стойност и че колкото и да е продължило кърменето, то е дало и на нея, и на бебето нещо важно и ценно.
Ако се чувства несигурна в майчините си способности, след като не е успяла да кърми както е смятала - не отричай усещането й, не й казвай, че е тъпо да си мисли така и не й обяснявай, че другите не са по-майки заради това, че кърмят и тя да си свирка - а й помогни да види практически, че майчинството не се изчерпва само кърменето и има много неща, които тя непрекъснато прави за детето си, включително грижата то да е нахранено и да се развива добре и силата, която й е била нужна, за да вземе решение, което не й е било по сърце, но е в интерес на детето.
Дай й нужната информация, за да се почувства отново владееща положението и вземаща отговорни решения за бебето си - дали ще е с морална подкрепа и разбиране на емоционалния момент, през който минава или с практическа информация, ако е задала въпрос.
Подкрепа означава това - да помогнеш на човек да си стъпи на краката и отново да придобие увереност, а това става, като му покажеш оценка на постигнатото от него досега - а не като омаловажаваш или отричаш направеното от майката досега като нещо без значение.
Просто... има много голямо значение как се говори и какъв е подтекста на това, което човек казва (в случая психологът Додсън, не майката, която съм цитирала - държа да се разграничат нещата)  и как може да прозвучи за човека отсреща.
Понеже ми се струва, че отвличам дискусията в посоки, които са доста офф - май най-добре да спра да го правя
Затова ще се въздържа да коментирам какво означава - ако няма никаква разлика и отражение начина на хранене, защо тогава да го прави човек?![/size]

Напълно съм съгласна с написаното от   hedra. Единственото, което ми се струва, че все пак трябва да се коментира е последното, което тя не е сметнала за нужно да бъде анализирано.
Моето лично мнение е, че има два типа майки-такива, които непрекъснато гушкат, галят, притискат детето до себе си и такива, които не го правят и това няма много отношение към  кърменето или храненето с биберон. Както можеш да изпълниш  като задължение даването на адаптирано мляко, "да ти кротне главата, че детето е гладно", така можеш и да го накърмиш, като извадиш гърдата и гледаш манджата на котлона. Вярно, поне физическият контакт е гарантиран, но само това, според мен. Но и чисто физическия контакт пак не е гаранция за емоционална близост
Точно този критерий за противопоставяне на двата типа хранене винаги ми се е струвал странен. Той пак довежда до несправедливи обвинения към хранещите с адаптирано мляко. Мисля, че няма трезво мислещ човек, който да не осъзнава, че просто на част от жените природата е дарила малко повече майчинско чувство, малко повече чисто човешка способност да се раздават и това няма нищо общо с другото, дали ги е надарила с добра лактация. Иначе,  за Хедра и за усилията й.