И аз да пожелая на Минимо този път да си намерят дом, а не просто квартира! Ние /да чукна на дърво/ случихме от първия път - вече втора година, всичко в нея си е по наш вкус, никой за нищо не ни се меси, нито пък ни прави порблеми, кварталът си е супер /нали си е нашият - винаги съм си харесвала квартала/, ползваме си маза /единствено гаражът си е на Гошо/ - и всичко това само на 10-то число ти напомня, че не е твое. Пожелавам и на вашето семейство такова нещо!
Снимките са много мили, тези бебоци много бързо растат по чуждите къщи - за пореден път се убеждавам. Включително и моето расте по-бързо, когато не е около мен. В началото на Февруари се разложихме една компания на Боженци, за 4 дни. Като се върнах си гледах детето все едно съм я оставила преди 4 години - толкова пораснала ми се стори.
Дилка днес беше с доста по-добра картина в гърнето. Снощи направи абсолютно същата сценка от онази вечер, но сутринта нещата изглеждаха съвършено различно - малко мътни, но без други елементи. Понасилвам я да пишка по-често, както и да пие повече течности. Може и това да е помогнало. Все пак до утре ще сме си в напрежение. Най- ме притеснява да нямаме чужди посетители, инфекцията се лекува.