Аз също гледам душицата си сама,но гледам да да не се занемарявам като жена.Винаги съм обръсната,ходя на козметик(намирам кой да го гледа за час),гримирвам се(за 5мин работа),изправям си редовно косата и т.н и т.н.Правя го за да имам аз самочувствие.За мен също е и много важно съпругат ми да ме харесва и да поддържаме искрата 
Майченството е най -хубавото нещо което ми се е случвало,но аз също съм човек и жена и имам някой потребности и смятам и за напред да намирам време за себе си
Майченството е най -хубавото нещо което ми се е случвало,но аз също съм човек и жена и имам някой потребности и смятам и за напред да намирам време за себе си
Има нещо такова.Откакто родих все излизам по маратонки,не се гримирам....Но от една седмица започнах моята ''ПЪЛНА ПРОМЯНА''.Тоест-тръгнах на фитнес 
(а никога не бях ходила,защото нямах нужда),боядисах се,почвам и гримче да мацвам,ей тъй за цвят,и без значение колко ми е мъчно за малкия когато съм в залата,ще го преглътна с усилия...Защото съм жена,която преди да роди.... 
Абе бях друга-грижех се за себе си и външния ми вид винаги е бил много важен.Така че,давайте дами,нека не забравяме кои сме и какви сме били...Това,че сме раждали вече жени,не ни прави по-малко красиви и не е оправдание да си ходим със шкембетата и разпуснатите дрехи.Жената трябва да е винаги такава,каквато самата тя иска да е-привлекателна и секси.Или бъркам?Не вярвам някъде из форума да се намери дама,която да нехае за вида си...Или ако има такава,само мога да я съжалявам...Това е от мен.Вярвам,че много мами биха подкрепили тезата ми.Айде да видим! 
Простете за словоизлиянието- дано не съм ви отегчила 
На всяка от нас в един момент й писва, убедена съм. Но си заслужава страшно много. 
/, а милото вече свикна да е на повикване-когато мога , и когато имам сила и желание. 
.