Цветя, балони, палава дружина - МАРТенчето става на една година!

няколко дни не съм писала и ето ги заредиха се рожденните дни
присъединявам се към чудесните пожелания за всички рожденници  много мило ми стана като си спомних преди 1 година какви вълнения ни тресяха и как дебнех форума да видя коя мама е родила а сега малките съкровища превземат света и правят бели,да са ни живи и здрави

зъби, точно онзи ден му изби и 8мия

на 11м. беше 10кг.и200гр. и 75см .

Таня и аз чаках да се включиш с новини от прегледа,но явно ще почакаме още малко 

муцун е много сладка муцинка и Филип има снимки с фибичка и кукуриго,1 към 1 Филипа


 

Мерките на Виктор на 11 месеца 14.100кг и 80см. значи  от раждането (3.690кг,50см) е качил 10.410кг и 30см. Много внушително сега като се замисля.

Муцунка Ще му направя на Виктор такова сравнение и с бащините му снимки, да видиш, че прилича и на Мартин в по-раните периоди. А Ал и според мен си е мъж отвсякъде. Вярно, че татко му има прекрасни зелени очи,  но някак си го представям с различни от тези кадифени очи, много са му хубави и почти говорят. Ще стане сърцеразбивач, като порасне.

Радвам се, че рождениците са прекарали добре.

Честито кращение на Рали!!!

Танче спокойно, понякога е добре пола на бебо да е изненада иначе всичко е така да се каже очаквано. Понякога ми се иска като на времето, като се роди бебето всички до питат какво е моче, момиче? Много хубави емоции са това. Каквото е, важното е да е здравичко, Генчо няма да го върне.

Мила Много хубаво стихотворение. Красотата на поезията се крие в това да изразява известна доза тъга.  Страданието на поета ражда шедьовъра. След като въздейства емоционално, значи е добро!!!

Добро утро!
Муци, явно сме на една вълна     Това го направих, защото вчера бяхме на фризьор и съм си казала, че повече няма да го оставям с толкова дълга коса. Та да си имам за спомен   Сега е подстриган като момченце, отзад изтънен с машинката, изобщо.... Но такъв рев му дръпна на фризьорския стол, че  
Майка му и тя заприлича на човек   с нова прическа, различна от разплетена кошница и се чувства много добре
Т в стаята е не повече от 21-22 градуса. През нощта намаляме климатика и Т пада поне с 2-3 градуса.
Вода не пие много, но напоследък започнах да му давам сокчета. Тези дни му правих и чай от шипки - пие си ги с удоволствие. Но вече пие със сламка и е много бърз. Глътва ги за минутка и май на него така му е по-приятно.
Има 5 зъба. Няма проблеми да сдъвче нещо по-голямо като хапка. Гризва с резците и после мачка къде с венеца, къде го подмята из устата да го намачка

 Е,нашите мерки са по-скромни,но сме мацка все пак
 При раждането 2400-на 10 месеца 8400,за ръста 47см при раждането-на 10 месеца-72см
  Да ви кажа често мацки преди да се роди Габи искрено завидях на една позната за момиченцето(беше с прическа и рокля натруфена госпожица)и си помислих,че искам да имам девойка.Не знам,ако някой ден имам син как ще се държа(сигурно ще се нагодя )
 

здравейте момичета
Танче,да знаеш(поне при мен беше така)майчиното предчуствие не лъже.Всички казваха-мъж ще е а ей ти една сладка дама излезе
Мила,браво като ти чета стихчетата имам чувството,че се докосват някъде вътре в мен
Муцунка,Ал си е мъж на 100%,ама вие май скоро трябва да пишете на щъркела да ви донесе момиченце(а и за радост на баба )
Пухчо,аххх какъв хубав синеочко  

Здравейте момичета.Много рядко пиша но почти не остава време покрай Моника.Откакто проходи за мама няма и миг почивка Със малко закъснение на Раличка,Калин и Алек.Да растат здрави ,щастливи и много обичани, а на Раличка и честито кръщене!
И ние вече се подготвяме за първия рожден ден , но имаме още време.Вкъщи Т е около 24 градуса през деня и 19-20 вечер като спим.
Равносметката за мерките и теглилките са : Мони се роди 3,170кг -50см а сега на 11 месеца е 9,800кг и 72см.
ЧАО засега и приятен ден нищо че времето навън е адски гадно 

Здравейте на всички.

Таня, ще се види пък другия път, така ще ви дъжи още малко в напрежение и вълнението ще е по-голямо:)

Емма също не пие вода, от време на време й предлагам и понякога се излъгва с 3 или 4 глътки, но повече да се жабури, отколкото да пие. АМ си пие редовно, сутрин, следобед, че и понякога и вечер. Средно по 500 мл. на денонощие.

Сокове не й давам, чай отказва.

Другата сряда ще бъде теглене и мерене и тогава ще ви кажа мерките й, мисля, че около 9 килограма и около 73 сантиметра, но не съм сигурна.

Играчката, която я забавлява най-много е една кола с баскетболно кошче отпред. Пускат се едни топчета и излизат изненадващо отдолу. Голяма игра пада да слага и събира топчетата. Не съм й купувала други обемни играчки, защото в момента играта е да става и да събаря всичко, което има по мебелите.

Муцун е голям красавец, бреййй. Знаех си аз:)

Ето две снимчици от Емма:



и

ОЛЕ!!!
От вчера ходи съвсем сам.




Честит Рожден Ден на всички, които поставиха началото миналата година! Да са живи и здрави малките сладурковци! 

Честито прохождане на Калоян, нека крачи смело и гордо в живота !   

Честито прохождане!!! Какъв е горд и напет само. Прекрасен е .

Честито на рожденниците и проходилите 



Благодаря ти Гери
По принцип уважавам традициите, но голяма част от тях не са актуални за съвремието ни и затова избирам само тези, които ми харесват, а с други импровизирам по собствено усмотрение Ритуала с погачата се прави на 40 ден, може би защото се смята, че до този момент майката е все още "мръсна" (заради лохиите) и дори до този ден не й се разрешава да излиза, както и да ходи в църква. Освен това се е смятало, че до 40 ден майката и бебето са с единия крак в гроба, затова и не са се допускали много хора да я посещават, древните са имали страх от хора, които имат връзка по някакъв начин с отвъдното. Затова едва след 40 ден се канят гостите. Погачата е свързана с традиционната обредност, ама да не се отплесвам да обяснявам за цикличността на времето и кръглата форма и т.н Ние не го правихме този ритуал, но може би като идея да дойдат много хора, които да пожелаят хубави и положителни неща на детето е такава
Орисването ставало на 3 ден след раждането на детето, тогава идвали 3-те орисници ( в гръцката митология има подобен аналог за 3 орисници, които тъчали съдбата на всеки един човек и когато конеца се скъсал, свършвал и живота на човека, ама не се сещам как се казваха) Но ние решихме да изберем реален човек, в който харесваме качества, които бихме искали детето да притежава. А въпросната дама   орисница, която избрахме има дори чисто физически излъчване на жена във връзка със неземните сили  (ама се изразих). Дори като й предложих да ни ориса и тя каза: Е-е-е, вие видяхте една вещица и айде да орисва", но това в кръга на шегата де
Кръщенето ще го правим на Цветница, въпреки неудобството че е голям празник и ще има хора, на мен ми се иска да си е тогава. Нали казват, че когато детето се кръсти, тогава му се назначава ангел хранител Та искаме ангелчето и то да си има празник тогава  Сигурно глупаво звучи, ама това са си мои измишльотини. Кръстник ще ни е кума. Иска ми се да е мъж, освен това ни е и много добър приятел, така че...решено е.
Сори за дългия пост, дано да съм отговорила на въпросите ти

Само да кажа на тези които ми отговориха за обрива на Влади, че се оказа хран. алергия. Моля ако има мами с такъв проблем да ми напишат на лични с какво ги хранят малките, че незнам какво да измислям сега, само картофи и моркови не става май да яде мъника.ПРедварително благодаря.

И моркови не става. Ориз и картофи май само можеше.

Попаднах на тази приказка случайно На който му се убиват 5 минути от неделното време за приказка, може да заповяда


Майчина сълза
Автор Ангел Каралийчев   
17. 10. 2004

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.


Не съм я чела от дете и ми стана много мило сега, като я прочетох, а съм вече майка

иглика333 -Сега видях ,че твоите момчета са на второ място в конкурса на Digital World ,това е голяма награда като се има впредвит,че тук печелят снимките на професионални фотографи
Честито!
Наистина снимката е страхотна