Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - II ЧАСТ

Отражаемо какво?

Сещам се за много нейни прояви, но тя, като изначалност, някак не мога да я дефинирам.
Със сигурност е задвижила колелото на "живота".

Отражаемо всичко.
Всъщност следата на всяка система от нещо или антинещо върху друго нещо е информация.
Самото отразяване е предаване на информация.

 
Напълно съм съгласна.
Да дефинираме тогава  - "въздействие", "движеща сила", а може би "ве нулево"?

Не се съгласявай толкова лесно - в момента "импровизирам" 



Защо това? 

Ти може и да импровизираш, ама аз от сумати време си блъскам главата с  въпроса. Тези твои мисли са били и мои, затова се съгласявам лесно 


Продължавай да импровизираш...

Няма ли го из енциклопедиите?
Отивам да проверя.

Дийпинсад, ти не беше ли програмист?

Силви, що така ме тласна?
Оказа се, че всъщност нямам много информация за информацията под ръка.
Все пак ти спретнах едни наброски, възможно най общи (както си е по твоята заявка  ).

Чe "информация" идва от "informatio" (лат.), е очевидно. Като гледам, означава "формирам", привеждам в някаква форма.
Ей това ме кара да си мисля, че е предаване на характеристиките на една система (състояние, процеси) върху друга система.
Ако трябва да го кажа по-така, то за информацията се говори като за сведения, които се възприемат, съхраняват и използват от биологични, социални, технически и прочие системи при функционирането им според някаква цел. Може и без такава 

Предаването на информация изисква материален носител и енергия, но тя не е нито вещество, нито енергия. "Бащата на кибернетиката", Норберт Винер, го е казал това: информацията е информация, а не материя и не енергия. За него тя просто е отрицание на ентропията.
Клод Шенън (също голямо име по темата) се занимава с информацията като комуникация.
Рос Ешби (друго такова име, човекът с „Конструкцията на мозъка”) я определя като ограничение на многообразието.
В заключение, по народному: „Информацията носи сведения”.
По научному: информацията премахва неопределеността по отношение на даден обект или процес.

  Видя ли сега как изимпровизирах...

Отивам най- съвестно да изчета информацията, която сте споделили най- любезно с мен  .
После да не кажете пак, че съм спамърка. 

Ето малко цитати от текста, към който Силви ни препрати:




http://www.philosophybulgaria.org/books/postmodern.pdf

Сега разбрах, къде е изчезнало китайското езеро. Попаднало е в черна дупка.
http://www.youtube.com/watch?v=-K_8R03jIZI&feature=related

И тъй като в природата нищо не се губи, езерото се е появило на друго място. Дори Хокинг ще се съгласи през зъби, че си е намирал по някой и друг чорап, за които е бил сигурен, че са били безвъзвратно погълнати от пералнята.


Защо дадох горните два цитата?



http://www.harunyahya.com/bulgarian/Books/matter2.php


А като стана дума за информация, ето тук:
 http://www.istinataotvadmateriata.com/scientificcommunity/scientificcommunity.htm
е описан един експеримент, който  о, Боже, пак преобръща цялата физика надолу с главата.
(Дано не сте го коментирали вече.)

Или още по-тясна дефиниция: "Да бъде...".


Защото:
Ей това удебеленото много ме вълнува.

Видях  . И отразих.

Пренос на информация 

"Първоначален тласък" бях сложила в дефинициите ми, щото там му е мястото, но после го изтрих. 

Е, аз за дух щях нещо да теоретизирам.
Ти за Волята говориш...



А бе, все пак, в една посока сме тласнати, май...

Гледате ли по бТВ за клонирането?

Старичко филмче или да го гледам?

Холограмке, гледаш бТВ?!  Учудваш ме. 
Разкажи нещо от филмчето поне де!

Е, аз ако гледам, щях ли да питам.
Ще проверя по някое време - качват ли си бТВ филмите в сайта и след колко дни 

"Да  Е."


...материален носител може и `е ~мисълта... 


 * изчетох с интерес:
Айнщайн и Тагор за музиката и предопределеността

Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн се срещат чрез общ приятел – д-р Мендел. По-долу е представен разговорът, първоначално публикуван в „Религията на човека”



Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си.

Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността.

Тагор: Може би не, и все пак изглежда, че идеята за причинността не е в елементите, а по-скоро някаква друга сила се натрупва заедно с тях в една организирана вселена.

Айнщайн:Човек се опитва да разбере на по-висок план какъв е редът на нещата. Редът е лесно видим там, където големите елементи се съчетават и ръководят съществуването, но при най-малките елементи този ред по-трудно се долавя.

Тагор: Тази дуалност е в дълбините на съществуването, в противоречието между свободния импулс и ръководното желание, което стои над него и се разгръща в една строго подредена схема.

Айнщайн: Модерните физици не биха казали, че тези две неща са противоположни. Облаците от разстояние изглеждат като една неделима маса, но ако ги видиш отблизо, разбираш, че са съставени от капки вода.

Тагор: Намирам сходство и в човешката психология. Нашите страсти и желания са неуправляеми, но характерът обединява всички тези елементи в едно хармонично цяло. Дали нещо подобно на това не се случва и във физическия свят? Дали отделните елементи са бурни и динамични заради индивидуалния импулс? Има ли принцип във физическия свят, който стои над тях и ги обединява в една подредена организация?

Айнщайн: Даже елементите не съществуват без строг статистически ред; елементите на радия винаги ще поддържат своето специфично подреждане, сега и занапред, така както винаги са си били. Така че имаме установен ред при елементите.

Тагор: Иначе драмата на съществуването би била прекалено разхвърляна и безцелна. Може би постоянната хармония на предопределеността е тази, която поддържа съществуването вечно ново и живо.

Айнщайн: Аз вярвам, че каквото и да правим или за каквото и да живеем, всичко си има своята причинност, но така или иначе ни е трудно да видим тази причинност.

... целият разговор тук: http://truden.com/