Немската дружина се запознава таз година - 62

Зиме, таз пуста даскалица е зам. директорката. А от директора зависи дали ще ми разбере мотивите за искане за преместване и да го разреши. Без това разрешение не мога да я преместя и да си съдера задника.
Проблемът с Монтесори отпада, защото нейния випуск са 32 деца в класа и е абсурд да я вземат. Другия вариант е да я върна един клас назад . Имаме още 2 начални училища при нас, няма да е проблем да я преместя, стига директора да разреши.

Бибе, права си, ама аз моя бележник едно време го криех, заради 4рки *крушата не пада по-далеч от дървото Ама хич не ме беше добре изимитирала- писало дете с нейния си почерк, де да знае, че трябва и ченгелчетата да изимитира.
Ха наздраве и все тъй да се трайте и много обичате! 

Мистик, снощи плациках хлапетата като звънна, да знаеш, че съм ревала! Нямаше нужда, ти си знаеш защо!

Не мисля,че връщането с една година е добра идея. Аз бих я преместила.

Бибе, много любов, щастие и едно братче!   

Лутър, не съм забравила и стискам палци!

Здравейте и от мен на немската дружина, завръщам се при вас след дълъг отбой.Ще следя темите с интерес и ще се включвам по честичко.
Слънчев ден на всички!!!

Вечке, гледай да преместиш Мирел - безмислено е да си късате нервите и да натоварвате детето.

За толкова кратко време толкова много събития... Да карам по ред.
Мистик чудесни снимки, прекрасна булка, разкошна малка принцеска, симпатичен съпруг и доволни засмяни гости   .
Биба приятно изкарване на юбилея и още много по толкова   !
Мате  дано се преборите със системата и Алекс остане при лелята  !
Вечке стискам палци да разрешат преместването, че е важно за бъдещето на детето  .

Мелани пие сок от чаша с мек накрайник, но само ако аз го държа, иначе пуска чашата. Твърдия накрайник само го лигави и не се сеща да да пие, чеше си венците.
В тоя ред на мисли да ви питам от кога да и давам да се "храни" сама, че майка все ми дава такива съвети (телефониш) . Та тя не иска чашата и шишето с мляко да си държи, какво остана сама да се храни   .

Вие можете да си говорите каквото искате, но миналата седмица хубаво, че бях седнала - обаждам се в Аuswärtiges Amt, и ме свързват с господин Цийман, който забележете!!! отговаря за България. Хубаво, и в процеса на разговора ми обяснява нещо и се аргументира "....тъй като Бг не е член на ЕС". Ха сега де, г-н Цийман уж за това отговаря, пък и хабер си няма за какво аджеба отговаря. И аз му казах, че от 1.01.2007г. сме Членове, но той ми се изсмя и каза цхе схте го провери това....Да се смееш ли да плачеш ли......

Таня, започнах да оставям малката около годинка да си рови сама по паниците. Естествено опакована с онези лигавници с ръкави и джоб за събиране на остатъците. Започнах с хляб на залчета с малко сос и мушелн-нуделн. Вече се справя с всичко сама - куса, боде, кълца, реже. личното ми мнение е, че колкото по-рано им се даде свобода толкова по-бързо се научават - иначе с течение на времето привикват ти да ги храниш и не искат да се обслужват сами.

Деси, замълчавам и отдавам дължимото на Цийман

Добре се завърнала на заралийската булка  .

E това вече не е наред. Ти обади ли му се да го пита6,дали си е научил урока? Аz бих се обадила и като каже,че съм права Ще му се иzсмея аz.

Таня, дъщеря ми е на възрастта на твоята, почти.
От 2 седмици опитва да се храни сама, засега най-успешно се справя с кашата.
Първо ровеше в чинията с вилица, но ефекта беше-всичко отвън.
Сега и режа парчета плодове и тя сама си ги боде, храни и мен.

детето заминава за българия сега ще подадем молба до формундшафтгерихта. и йугентампта стигна до извода, че Алекс ще е най-добре при леля си. бащата твърдо държи на същото. засега ще има формундшафт, после ще се действа евентуално за осиновяване от лелята. ще работим заедно с тукашния югентамт и нашите социални. детето ще започне в българия терапия за да преработи смърта на майка си и последвалите събития. ако бащата продължава да е кооперативен нещата ще се наредят бързо. другата двойка се е отказала. не считат, че могат да се справят с проблематиката на детето на този етап, или поне имат съмнения.
детето е наистина прекаленно добре възпитано, но аз лично считам, че това е само повърхността, в душицата му кой знае какво става. то е като робот. прави само това, което му се каже, гледа да е незабележим. пред Мария седи един много труден и трънлив път, но аз я познавам и знам, че ще се справи.
евентуалната опция е непълно осиновяване, което би било най-приемливо. на бащата ще дадем гаранции, че няма да е задължен да плаща издръжка и няма никакви ангажименти към детето.

в случая за мен естествено играе роля личното пристрастие, но, повярвайте ми, ако имах съмнения, нямаше да се поколебая да пледирам за това, детето да отиде при осиновителите. някои от вас знаят с какво се занимавам еренамтлих, а и професията ми все пак ми помага в предценките и ме ръководи да мога да разделя емоциите и пристрастията си от фактите.
детето има в момента нужда от здрава връзка с близък човек. в последните години е изживяло много загуби. трябва да има семейна среда и в близките години много голяма стабилност. днес вече е по-отпуснат. сутринта се е събудил в 6 и един час е гушкал и целувал леля си. по собствена инициатива, което в случая е донякъде показателно. гледат заедно албуми от бебешкото му време в които мария е на много снимки заедно с него. мисля, че връзката бързо ще се върне, може би не веднага с предишната интензивност, но е важно, че я има.

та сега се юрваме по герихти, нотариуси и темподобни. мисля, че донякъде изигра и роля официалната подкрепа на сдружението, което създадохме в българия. много съм доволна, че виждам пряката полза от него и усещането за ефективна работа. това ми дава сили и вяра в каузата. да не говорим, че в бъдещата работа с югентамта ще има и разговори относно децата в българия и споделяне на опита оттук за решаването на дадени проблеми с деца, лишени от родителска грижа.
абе с две думи, довечера ще спя спокойно и ще съм доволна.

за осиновителите съм на мнението на риен. естествено е, че ще обичат детето като свое. самата аз съм осиновител и съм сигурна в това. но спецификата на дадения случай изисква наистина по-различно отношение. детето е на 7.
ще бъде възпитавано адекватно, ще продължава да говори бащиния си език, ще гостува често тук, ще поднови връзката с лелите и баба си. ще запази поданството си и възможноста да живее тук.

  Честита годишнина от сватбата на Биба   , честита ви "керамична сватба"... Да се обичате, почитате и разбирате без думи    

Господин Цииман е поредният потрес, обаче не ме изненадва невежеството му.  

АЗ поради тази причина осте не мога да събера смелост и да ида да се кандидатирам и За немско поданство, Засятото Знам, че пътят е дълъг и трънлив...
В тази връзка искам да питам, дали имаме право на двойно поданство (това е моята информация, но докато я сведа до Знанието на разни чиновници...)?

Бибе, честита ви сватба! Дълги години да се обичате, да доживеете до дълбока старост и да отгледате много внуци и правнуци! 
Риенски, не мисля че си адвокат на дявола, просто двете неща са различни в случая. От чисто професионална психологична точка, без замъгляване с емоции мога да ти обясня защо смятам, че лелята е с предимство, изхождайки от това, което Мата каза преди това.
Лелята е гледала детето, познава го, дори това, че не го е виждала три години, не е толкова в ущърб. Осиновителите виждат едно 7 годишно дете, с невероятни проблеми, което трябва все пак да се пребори с отхвърлянето от страна на баща си. А също така и това, че ще се отдели от всичко, което познава. Единствената връзка с времето, когато е било щастливо, обичано и закриляно е връзката с леля му. Дори самия факт, че лелята ще поддържа връзката с починалата му майка и ще му напомня за времето, в което е било обичано, ще му помогне по-лесно да преодолее стреса от едно преместване. Далеч съм от мисълта, че детето няма да е обичано от осиновителите си. Щом го искат, то те са готови да направят много неща за него, а също така и да му дадат обич. Но връзката с любовта на майката не може никой друг да я даде. Лелята ще запази малкото спомени, които това дете има, живи и пламтящи. А това малко хора могат да дадат.

Сърфи, Шехи благодаря за отговорите  . Ще я оставям да цапа и все един ден ще се научи.

Мате, радвам се че нещата така добре се развиват и детето само търси контакт с лелята. Няма да е лесно, ама то лесно няма никъде.

За Цииман думи нямам, ама не е единичен случай. Те иначе "всичко" знаят, ама само това, което им изнася.

Лале32, имаме право на двойно гражданство.

Честита годишнина, Биба!   

Мата, радвам се много за Алекс!

Аз да се похваля, че записах Ясмин на градина от 1.9.2009

За пиенето - пие от чаша с твърд накрайник от много отдавна. На масата като сме пие от обикновена чаша. Научила се е, почти не се олива ама пак е под надзор.

Яденето - от както е на 1г и малко при тагесмутерката яде сама. Отначало бяха бая петнисти дрехите, но като цяло бързо се научи. Супа още не рискувам обаче

Охо, Китти, къде се изгуби? Гледам, че сте вече в Мюнхен, я дай малко повече подробности, че ти изгубихме съвсем спатиите.