Когато бяхме под наем не видях нищо хубаво. Не можеш да си направиш ремонт, защото си хвърляш парите на вятъра и не знаеш кога ще те изгонят. Не знам как е в чужбинаТА, но това което съм гледала по филмите е че си имат цели кооперации с домоуправители, които поддържат сградите, а не като тук да живееш в 15 годишен апартамент и да трепериш дали хазяите няма да го продадат. Откакто сме в собствено жилище се родих, може банката да ми е хазяин, но това е временно.
- Публикувана: 16 фев. 2008, 18:21 ч.
- Последно мнение: 23 май 2008, 15:33 ч.
Живеенето под наем - плюсове и минуси.
...
голяма заблуда е , че на запад хората предпочитат да живеят под наем , всеки иска да си купи собствен дом , ако може ,
...
голяма заблуда е , че на запад хората предпочитат да живеят под наем , всеки иска да си купи собствен дом , ако може ,
...
аз ще дам пример за Скандинавията - Дания и Швеция:
тук страшно много живеят под наем, но наемодателят е общинска фирма, която поема всички разходи по подръжка
наемът е 1/4 от евентуалната месечна сума по кредит
та затова само онези с добро образование и съответната добре платена работа могат да си позволят собствена къща
но и те щом остареят продават къщата и отиват под наем, за да не се занимават с поддръжка
и пак този наем е съизмерим с пенсиите им
увеличение на наема става само веднъж в годината след предварителни споразумения и това е в рамките на 2 до 5 %
та викам, дай фактите, а не просто "там, на запад"
не звучи сериозно
аз лично смятам, че въпреки че в БГ винаги откриваме топлата вода, и там ще се наложи бавно и славно този тип на управление на жилищните кооперации
хем апартаментът е твой, платил си някаква уж цена, но всеки месец те цакат със сума за поддръжка и нямаш право на никакви промени без разрешение на кооперацията
Да, това е коренно различна ситуация. Там има правила. Пък тук може да попаднеш на такива хазяи, че... Ние поне имахме късмета нашите да са много свестни, даже са ни приятели.
А пък що се отнася до ситуацията с общинските жилища, каквито предполагам има във всеки град, то там наемите са ниски, но условията - под всякаква критика. А такова нещо като поемане на всички разходи по поддръжка е направо мечта за наемателите. Фирмите май поемат някаква поддръжка, но то е колкото да се каже, че правят нещо.
А пък що се отнася до ситуацията с общинските жилища, каквито предполагам има във всеки град, то там наемите са ниски, но условията - под всякаква критика. А такова нещо като поемане на всички разходи по поддръжка е направо мечта за наемателите. Фирмите май поемат някаква поддръжка, но то е колкото да се каже, че правят нещо.
Промоцията на политическата стока „живот на лизинг” е преждевременна.
Затова засега изглежда тъй нескопосано.
Просто е нужно търпение – след 10-ина, 20 години ще бъде отмито от самосебе си последното поколение, което е имало спомени, че собственото жилище за българина е било нещо естествено - лесно достижимо, просто и повсеместно.
След въпросните 20 години никой вече няма да знае това от собствени наблюдения.
Днешните деца са предпазени от разкази за „компрометираното” минало - и учебниците са пренаписани, и историята. И разказите на очевидци ще са нулирани поради другия показател, по който настигаме „белите страни” – рязкото падане на продължителността на живота според статистиката (по отношение на собствената такава отпреди 2-3 десетилетия).
В този смисъл – няма място за притеснение или за раздразнение у радетелите за безимотното съществуване.
Когато окончателно се наместят разместващите се и в момента социални пластове, само 5% от тях ще останат с назадничевата практика на живот в собствен дом.
Останалите ще стигнат до варианта „живот под наем” на собствен ход, стига да са съдействали правилно на икономическите предпоставки за това.
Примерът със скандинавските страни е пример за социална политика.
А принудата да се живее под наем в България сега, се дължи на обратното.
Затова засега изглежда тъй нескопосано.
Просто е нужно търпение – след 10-ина, 20 години ще бъде отмито от самосебе си последното поколение, което е имало спомени, че собственото жилище за българина е било нещо естествено - лесно достижимо, просто и повсеместно.
След въпросните 20 години никой вече няма да знае това от собствени наблюдения.
Днешните деца са предпазени от разкази за „компрометираното” минало - и учебниците са пренаписани, и историята. И разказите на очевидци ще са нулирани поради другия показател, по който настигаме „белите страни” – рязкото падане на продължителността на живота според статистиката (по отношение на собствената такава отпреди 2-3 десетилетия).
В този смисъл – няма място за притеснение или за раздразнение у радетелите за безимотното съществуване.
Когато окончателно се наместят разместващите се и в момента социални пластове, само 5% от тях ще останат с назадничевата практика на живот в собствен дом.
Останалите ще стигнат до варианта „живот под наем” на собствен ход, стига да са съдействали правилно на икономическите предпоставки за това.
Примерът със скандинавските страни е пример за социална политика.
А принудата да се живее под наем в България сега, се дължи на обратното.
Според мен въпроса не е поставен напълно коректно 
Защото никой не оспорва колко е хубаво да имаш собствено жилище.
Обаче ако то е наследено или купено от мама и тате.
Ако сравняваме обаче закупуването на жилище с 35 годишен кредит при сегашните цени на имоти и ненормалните лихви и от друга страна плащането на един много по-нисък наем без ангажименти,то въпроса би стоял по друг начин.
Аз и по-нагоре казах-мога в собствено,но към момента е неразумно по мое мнение.
Това не значи,че не го искам
.
Обаче никой не ми го е дал и няма да ми го даде.
И щом нещата зависят от мен и мъжа ми сядаме и си правим сметката и определено везните накланят към наема.
Имам вече 10 годишен опит и мога да кажа,че апартаменти си избираме не по жилището,а по наемодателя.
Явно добре се справяме,защото досега проблеми никакви.
Не мога да твърдя,че сме някакви бохеми,но да,позволяваме си в пъти повече от нашите познати,които изплащат кредит.
И заведения,и почивки,и мини екскурзии,и хранителни продукти ако щете.
Само това лято имахме десетина отказа за компания от страна на 2 двойки с аргумент:"...ще се охарчим и после няма да има за вноската"
Ами искам сега да живея-веднъж съм млада
От друга страна осъзнавам и,че точно докато човек е млад и дееспособен е правилно да се замисли за бъдещето си и да положи основите
Медала винаги има две страни.
Коя ще обърнеш е въпрос на приоритети...
Защото никой не оспорва колко е хубаво да имаш собствено жилище.
Обаче ако то е наследено или купено от мама и тате.
Ако сравняваме обаче закупуването на жилище с 35 годишен кредит при сегашните цени на имоти и ненормалните лихви и от друга страна плащането на един много по-нисък наем без ангажименти,то въпроса би стоял по друг начин.
Аз и по-нагоре казах-мога в собствено,но към момента е неразумно по мое мнение.
Това не значи,че не го искам
.Обаче никой не ми го е дал и няма да ми го даде.
И щом нещата зависят от мен и мъжа ми сядаме и си правим сметката и определено везните накланят към наема.
Имам вече 10 годишен опит и мога да кажа,че апартаменти си избираме не по жилището,а по наемодателя.
Явно добре се справяме,защото досега проблеми никакви.
Не мога да твърдя,че сме някакви бохеми,но да,позволяваме си в пъти повече от нашите познати,които изплащат кредит.
И заведения,и почивки,и мини екскурзии,и хранителни продукти ако щете.
Само това лято имахме десетина отказа за компания от страна на 2 двойки с аргумент:"...ще се охарчим и после няма да има за вноската"
Ами искам сега да живея-веднъж съм млада
От друга страна осъзнавам и,че точно докато човек е млад и дееспособен е правилно да се замисли за бъдещето си и да положи основите
Медала винаги има две страни.
Коя ще обърнеш е въпрос на приоритети...
Плюсът е, че живеейки под наем си отделно от всички пресилени роднински взаимоотношения. Лично аз чувствах жилището, в което бяхме под наем като моят първи дом. Когато прекрачих прага на квартирата съпругът ми подаде ключовете и каза : " заповядай " господарке " на дома ". Чувствах се така до момента, в който трябваше да се изнесем, поради невъзможност да плащаме повече наема. Ето това е минусът. Естествено моята мечта е да имам собствен дом, но нямам нищо против да живея на квартира. Дом е мястото, което носи духът на хората живеещи там, а не просто помещение, което си закупил. В този смисъл аз се чувствам у дома си, дори плащайки за това.
В такъв случай тук става въпрос за културни особености - българите предпочитат да живеят в собствена къща. Оттук се определят и плюсовете и минусите, което ги прави относителна катерогия, а не абсолютна.
Ако за един човек парите за наем са хвърлени на вятъра, за друг постоянните ремотни и преправяне на едно собствено жилище е хвърляне на един живот на вятъра.
Ако за един човек парите за наем са хвърлени на вятъра, за друг постоянните ремотни и преправяне на едно собствено жилище е хвърляне на един живот на вятъра.
О, моля ти се, това е направо смешно. Значи според теб е много по-изгодно да плащеш наем, отколкото да си направиш ремонт вкъщи. Стига бе, звучи несериозно!
Със сигурност какъвто и ремонт да предприемеш, няма да ти излезе толкова скъпо, колкото сумата, която си дал за наеми, за да откупиш правото просто да съществуваш в нечие чуждо жилище, които винаги ще си остане чуждо. 
Близо година вече живеем под наем. Купувам си спокойствието, това е всичко. Иначе никакви други плюсове Не смятам за плюс това, че хазяйката ми е приятелка и няма проблем, ако забавя малко плащането на поредния наем 
В пъти предпочитам да се обвържа със заем, ако ще и за 30 години, но да знам, че влагам пари в нещо, което някога ще мога да оставя на детето си.
Не смятам за плюс това, че хазяйката ми е приятелка и няма проблем, ако забавя малко плащането на поредния наем В пъти предпочитам да се обвържа със заем, ако ще и за 30 години, но да знам, че влагам пари в нещо, което някога ще мога да оставя на детето си.
Ако наемите бяха както преди - около 1/3 от заплатата ти (а не почти цялата както е сега), то хич нямаше и да си помислям да търся варианти за коренни промени.
Смея да твърдя че сме коректни наематели, но явно така са се стичали нещата при нас, че или апартамента, който сме обитавали са решавали да го продават; или да настанят там порастналото си чедо; или да повишат наема двойно след изтичане на договора.
Смея да твърдя че сме коректни наематели, но явно така са се стичали нещата при нас, че или апартамента, който сме обитавали са решавали да го продават; или да настанят там порастналото си чедо; или да повишат наема двойно след изтичане на договора.
В пъти предпочитам да се обвържа със заем, ако ще и за 30 години, но да знам, че влагам пари в нещо, което някога ще мога да оставя на детето си.
Ей това не ми е ясно на мен
Защо всеки иска да си купи жилище за да остави нещо на детето си?