В коя болица родихте и как протича там кърменето?

Здравейте,
аз също родих в Токуда октомври месец.Бях със секцио и сериозно не можех да мръдна.Имах епидурален катетър с упойка на 10 мин в продължение на 24 часа след операцията, така че малкия и да бяха ми го носили едва ли щях да му помогна / е показаха ми го след като го извадиха и ми го донесоха в стаята да го видя/.Но на следващия ден направо ни оставиха бебетата при нас за цял ден-ако искаш го водиш в аквариума и си почиваш.Имаше едно момиче, което роди нормално и на нея и донесоха малката два часа след това.Проблема там е че всеки ти казва различни неща относно как да кърмиш и ако не задаваш въпроси може и да те претупат.Иначе аз съм доволна-викат те да ти покажат кое как да направиш, но пак казвам трябва да питаш и да не ги оставяш на мира

Д-р Колева. както казах раждането ми беше доста скоростно, дори и нямах време да й се обадя , че отивам в болницата, а докато отида за половин час бях с пълно разкритие. Иначе тя даже беше отпуска, слава богу беше в София и веднага дойде .   

Yanast успех, стискаме палци всичко да мине както искаш и скоро да се похвалиш.

И аз се присъединявам Късмет, леко и успешно раждане

Yanast, и от мен леко и вълнуващо раждане и невъзпрепятстван първи контакт с мъничето !

Да, частна е.

В Селена-Пловдив.Бебето ми го дадоха след 6часа да го кърмя.Помагат ти задължително.Почти през цялото време тя беше при мен.Бебка много ревеше и пищеше и трудно засука,но се получи.Имах пълна подкрепа от акушерките.Даже на втората вечер за нощното хранене след като я държах много и тя не засука и дадох 5мл АМ(оставят такива при бебето ако решиш да дадеш).На сутринта акушерката която ми помагаше най-много ме погледна укорително.Това шише при бебка повече не го видях.След това съм се обаждала,винаги са ми давали адекватна  информация.

В Шейново бяхме! Няма да се върна да раждам там, ако ще това да е последната болница във вселената! Кърменето е най - престъпното нещо там - никой не ти обяснява, не те напътват, персоналът е отвратителен - става въпрос за санитарки и мед. сестрите. Докато раждах медицинския персонал /докторите и акушерките/ се държаха на ниво,но после е пълна скръб. Имаше само един възрастен доктор, който минаваше на визитация - само той беше човек. Всички други се държаха с родилките все едно сме покажени... Нямам думи, за да изразя възмущението си! Сага мога да напиша....

НЕ Раждайте в ШЕЙНОВО!

Раждах във ВМИ Пловдив -секцио.Бебето ми беше показано за две минути на два часа след операцията и отнесено.На втория ден отидох до детска стая да я видя -беше хранена със сухо мляко.Обяснено ми беше , че като си я взема при мен ще си я храня както искам.На третия ден сутринта ми беше донесена  .Акушерката даде указания -миеш си ръцете, миеш гърдите и слагаш по15 мин на всяка гърда.90 мин след това даваш вода .Никой повече не дойде да видя какво правя, имам ли мляко  , имам ли въпроси.Няма  да ви разказвам какви трудности изпитах докато налучквам какво да правя.Самосе молех веднъж да си тръгна от там и дано не се върна повече там

Да си кажа и аз - родих в Токуда, секцио.
Бях се настроила, че понеже ще е секцио и може да имам трудности с кърменето, бях изчела каквото където намеря + лекцията в кабинета по кърмене, даже си носех книжлето с мен.
Раждането беше сутринта - бебчо ми го показаха минутки след като го извадиха, даоха ми да го целуна...
После обаче ми го донесоха чак към 7 вечерта и го оставиха. Аз си извиках акушерката с молба да мо го подаде в леглото да го закърмя (таткото само го гледаше и не посмя да го пипне). Тя ми помогна с малко инструкции и успешно захраних малкия гладник.
После пак го взеха и го донесоха сутринта, баха се събрали 5-6 сестри  (и от неонатологията) да ме учат, аз обаче ги отстрелях, че акушерката още вечерта ми е помогнала и няма нужда от инструктаж Една от сестрите настоя да дам добавка, че много бил свалил на тегло и аз дадох, веднъж... После се освестих и не повторих, а лекарката ме смъмри вечерта и каза, че при наличие на кърма/коластра, никакви добавки...
Наистина ги взимаха след 22 в аквариума, но ако бях настояла щяха да ми го оставят. Аз обаче не бях сигурна дали ще се оправя първите 2 вечери - заради операцията и дали няма да заспя като пън  Та не спорих с тях. На 3 ден обаче се оказахме със силна жълтеница и го взеха в интензивното за фототерапия, а на мен тогва ми слезе кърмата. Аз ходех на 3 часа да го кърмя в интензивното, а и помолих да го кърмя и в 1 часа вечерта, че иначе трябваше да сатвам да се цедя - не ми отказха, напротив... И така до изписването
Наистина има сестри от неонатологията, които малко разнопосочни съвети дават, но акушерките са печени и в час, както и лекарите неонатолози
До момента сме само на кърма и човека почти си е удвоил рожденото тегло на 2 месеца

Родих в "Селена" -Пловдив,там кърменето протича както искаш ти.Примерно аз исках да кърмя и акушерките 100пъти ми показаха как се слага бебето на гърдата,че аз все неможех и почнаха да ми стават рани,понеже бях секцио и неможех и удобна поза да заема пак идваха постоянно да ми ругулират леглото.Обясняваха ми всичко което ме интересува за кърменето,даваха ми помпа когато гърдите ми се напрягаха и т. н. Момичето до мен на леглото не искаше да кърми и пиеше хапчета за спиране на кърмата,на нея и даваха шише с АМ и тя си хранеше бебето,тя също имаше много въпроси за храненето  на бебето,и на нея всичко и обясняваха.

Родих в Тина Киркова. Бебето ми го дадоха след 24 часа, тъй като имаше някакъв проблем - беше се нагълтала с течност от мен и трябваше да остане под наблюдение. Не зная дали са й давали тогава адаптирано мляко  . После си я взех и си стоеше при мен 24 часа, само за тоалет я взимаха. Даваха и шишета, ако нямаме кърма да дохранваме.
Никой абсолютно нищо не ми каза за кърменето. Чак на третия ден след като се разревах от болка в гърдите, дойде лекар да ми кажа какво да правя. Иначе имаше помпа в манипулационната и ходех там да се цедя. Всичките си знания за кърменето ги получих от този форум и от дългокърмещи приятелки  .

Родих миналата седмица в Св.София (Т.Киркова).Секциото ми беше през нощта и около 30 часа след това се закърмихме успешно с капчици коластра.Първите ден-два ми носеха шишета,които си прибираха обратно пълни,същевременно ми обърнаха внимание за правилното поставяне на бебето на гърда,което даде успешен старт.И филмче ни пуснаха Първите две нощи след срещата ни с малката тя беше в бокса от 12.30 до 6.00 (иначе по цял ден с мен) и може би тогава е получила доза мляко.На втория ден ме попитаха дали да ми изписват АМ,виждаха,че се оправяме много добре и без него и го спряха.На четвъртия ден от раждането коластрата се превърна в кърма и вечерта педиатърката ми предложи бебето да остане с мен през нощта,за да не пропиляваме хубавата кърма,за да не яде детето добавка и същевременно да не осъмна с температура от пълни гърди,вместо да ставам да цедя по-добре да си суче бебето.Доволна съм,много.Винаги сядаха и разговаряха с нас спокойно и любезно,радваха се,когато кърменето върви добре,не натрапваха никога изкуственото мляко,напътстваха правилно .Става въпрос за вип отделението на 5 етаж.
Спомените ми съвсем не са такива от престоя ми на 2 етаж преди три години-тогава основния и сигурно единствен съвет,който получих беше:"цеди,цеди,цеди",бебето сучеше на 3 часа по съответния график,не захващаше правилно,при закъснение получаваше АМ и резултатът беше разранени гърди,болезнено кърмене и ранно спиране на кърмата.Две съвсем противоположни ситуации и впечатления от една и съща болница

Минавам да се отчета, както обещах-синът ми се роди на 19.02.2009 в 0.2 часа, тежеше 2.950 кг и 50 см.
Стана така, че лекарката на която разчитах замина на обучение в София. Аз обаче реших че ще раждам в Разлог при когото се падна и ще разчитам на упоритостта си, на това че родилното отделение е малко, че старшата акушерка е позната на зълва ми.....

Имах много хубаво раждане-отидох с пълно разкритие в болницата, помолих да не ми пукат мехура и да не ми слагат нищо, доктора се съгласи. Прегледа ме за разкритие и ме остави да се разхождам наоколо. Масажирах си кръста и така не ме болеше от контракциите. После контракциите станаха доста интензивни и мехура се пукна сам. Доктора ме повика в родилна зала, аз отидох и застанах до леглото за раждане. Той искаше да ме прегледа, но на мен не ми беше удобно да лягам и го помолих да ме остави още малко на мира. Контракциите се промениха и започнаха напъните-те си идваха сами, аз не съм напъвала съзнателно, просто и да искам не можех да ги спра. На 3-тия напън усетих че главичката прорязва (бях се качила на леглото и седях на колене, наведена напред) и тогава вече доктора ме помоли да легна. Имах много хубаво раждане-отидох с пълно разкритие в болницата, помолих да не ми пукат мехура и да не ми слагат нищо, доктора се съгласи. В този момент ми беше все едно в каква поза ще съм. След още един напън малкия се роди. Отидохме в РД около 23.30, а Димитър се роди в 0.20 ч.
Помолих да ми го дадат още веднага-връсен и гол-дадоха ми го за минутка. Измиха го, претеглиха го и пак ми го дадоха-гушкахме се 2 часа на магарето-той засука почти веднага и сука 2-3 пъти в това време.
После ме преместиха в стая и казаха че ще ми вземат бебето чак до 8 сутринта (беше 2.30). Аз протестирах,отнесоха го. Аз веднага щом ме настаниха в стаята си зарязах багажа и виснах пред вратата на детското отделение. Акушерките и сестрите видяха че с мен наглава не се излиза и ме настаниха в една недоремонтирана стая, която не се ползва и си ми дадоха бебето.
И си бяхме заедно през цялото време.Е, малко скришом, педиатърката нареди бебето да стои при другите в детската стая (защото аз не съм можела да се грижа за него, можело да се задави, да се обезводни, сестрите само знаели как трябва да се гледа новородено, то си имало правила и т.н.), но докторката идва в отделението веднъж на ден за половин час-със сестрите се разбрахме и малко преди да дойде носехме бебето в детската стая, а още преди да е затворила вратата те вече си ми го носеха в стаята.
Резултата е-в устата на сина ми не е влизало друго освен гърда. На първия ден спадна с 13о грама, на втория ден наддаде 80 грама. Изписаха ни на 21. 02. с тегло 2.900 кг, само 50 г. под теглото от раждането. Кърмата ми слезе снощи, не се цедя, просто малкия се справя чудесно със задълженията си

yanast, страхотно 
помня, че имаше тревоги относно къде и как ще мине всичко, радвам се, че резустатът е добър!!! Още един лъч надежда, че ако сме упорити и подготвени, можем да получим това, което искаме!
Желая ти много прекрасни моменти от тук насетне!