Темпераментните деца - тема 3

Да, моя е грешката. Ето я пак : http://images22.snimka.bg/004790576.jpg

Много сладък  Благодаря ти!

  Оф, Боже-е-е...много се смях. Голям бонбон! Много оригинално, ако питаш мен!

  Моят, дребният пък си умира да носи дрехите на брат си, който е 5 години по-голям и особено една негова тениска на Манчестър Юнайтед. И той така-като с рокличка си се разхожда, ама карай-т'ва да е...Ела гледай като стане време за пране обаче (много често, както лесно може човек да предположи )...Чака се пред пералнята, с рев, тропане и крясъци..."Дай ми мачестър (така и казва на тая тениска), дай ми мачестър ,мамо-о-о-о..."

и мойта племенничка направила картичка за дъщеря ми. Написала: "Бъди ............... и все така смешна"

Здравейте,
аз съм таткото на Мишо за когото има бая изписано в тази тема  . Искам да ви попитам следното,
правило ли ви е впечатление дали и при другите темпераментни деца, прага на търпимост при болка е доста висок. Поне при Мишо е така, ударил се , тече му кръв от главата, а той "а малко ме заболя, ама нищо, давай да продължаваме да играем". Та ми е интересно дали имате и вие подобни наблюдения.

И при нас е така, ако сам е паднал и се е ударил, може дори да не се разреве,казва само "няма нищо, няма нищо", друг е случая, обаче, ако аз го ударя дори и съвсем леко - надава такъв вой, че не е за разправяне.Ако го изкарам от стаята наказан, веднага се разревава.
Затова прибягвам до такива методи само в краен случай и то за минута,  отварям вратата и той сам се извинява.

Нямаме си батко, но за сметка на това много често иска да облича мои дрехи, сега ми е прибарал едно боди тигрово и го облича върху дрехите си вкъщи и реве "аз съм тигър,страшен тигър".А когато ме няма и е само с татко си задължително облича моя дреха, да му миришела на мен. Това като го чух , паднах.

Учудвам се колко много темпераментни деца има, а все си мислех че моето е едно от малкото. Е то че всяко си е е уникално с темперамента - спор няма...
Защо тези деца стават център на вниманието и всички ги запомнят - именно заради техния уникален темперамент. Кой би се впечатлил от едно срамежливо и скучно дете, което почти не говори и не може да измисли някоя дива игра?
Аз се чудех как било в детската било сега в училище, Симона не познава всички деца (не знае имената им) но всички без изключение я опзнават. Ако искате ми вярвайте, но досега в който и град да сме били из България, все ще чуем из тълпата някой да се провикне: "Симонааа", някога някъде играли заедно или се запознали и...
Обаче това е нож с 2 остриета, има завистливи деца които са били "лидери" в някаква групичка и се появява темпераментното дете и всички са впечатлени от него и преориентират вниманието си, бившия "лидер" е озлобен и измисля непрекъснато спънки и подлости.
Симона често ми се е оплаквала от разни опити да и се попречи да впечатлява, не може да приеме че вниманието на другите може да се печели насила и с подливане на вода. Аз се опитвам да обясня, че подлостта е навсякъде в живота и не знаеш кой и кога може да те изненада с нещо подобно. Дано да е разбрала, въпреки че това е доста разочароващо, но пък е реалност.

itso_k за прага на търпимост, при нас съвсем не е така. Малко се ударила Симона и рев до небесата, предлагали са ни да повикат бърза помощ случайни минувачи даже. Няма да забравя един път нещо се беше одраскала на крачето и 1 месец след това като и оправям тоалета и казва: "Внимавай раничката", аз се правя че не знам и я питам каква раничка, а тя след усърдно търсене и по двата крака ми посочва стар малък белег на другия крак  

Толкова съм се отплеснала в мисли за предстоящата среща и в разни други проблемчета, че съм забравила да се разпиша в новата тема. И се чууудя ли чудя защо вече не ми излиза темата за темпераментните деца...

А за прага на търпимост - моят Ники е по-скоро като Симона. И на нас ни се е случвало за една драскотина да искат да го водят в бърза помощ... А пък ако е имало свидетели на падането, винаги после ми обясняват колко е глезен, и как аз едва ли не го поощрявам да плаче за една драскотина. Ния уж имаше по-висок праг на търпимост, но напоследък изглежда се учи от брат си (или темпераментът и върви към нови висоти  ), та и тя плаче за съвсем малки наранявания.

Хайде и аз да се разпиша в новата темичка и да се изкажа за контузиите.
При нас е в двете крайности според настроението- или няма да реагира на контузията или ще иска незабавно да го водя до спешния център, също като на Maris.St  детенцето. Имаме си дежурна реплика "Хайде, мамо, да отиваме в болницата!"

Здрасти Ицо, добре дошъл
Споделям наблюденията ти. Миналата година имахме инфарктна случка с малкия ми син - катерейки се по една катерушка падна и си разряза челото през средата. Раната беше ужасяваща  още настръхвам като се сетя. Той е бил с бавачката в този момент, тя го беше завела до поликлиниката - не е плакал въобще. След това докато го почиствали и лепили също  . Чак ме хвана страх....
Виж големия ми син не е точно така, той като цяло не търпи никак на болка и реагира веднага дори и с рев
® голям сладкиш  този Краско 
Иначе сега ме усмихнахте с темата дали и как бихте се решили на още едно дете. Май в предишната тема бях писала, ако е така извинете ме за повторението, но репликата е емблематична за нас. Та аз разбирайки, че съм бременна с малкия звъня на моя приятелка, с която заедно си отгледахме големите деца - съобщавам и аз новината и тя :
"- Лелееее ми честито, ама така се радвам за вас!!! Все си мислех, че няма да се осмелите да повторите  !!!"
Ти да видиш, какви смелчаци сме с мъж ми 

Ицо, добре дошъл! Страхотно е, че се включваш 

По моите наблюдения прага на търпимост към болка е доста нисък при повечето темперементни деца, които познавам. Но предполагам е доста индивидуално. Дъщеря ми НИКАК не търпи на болка, сина ми с порастването търпи повече, но като цяло си е доста чувствителен

Лени, това с раната и лепенето все едно аз съм го писала. Само че при нас се случи в градината. Обаждат ми се "ами той Мишо падна и се удари по челото, не е много лошо, ама трябва да дойдете, че май е за шевове". Отивам в градината - той стои с една лепенка на челото, нито плаче, нищо, а блузата му отпред цялата в кръв. Отиваме в хирургията, като махна сестрата лепенката, аз щях да припадна - толкова дълбоко навътре беше раната... А нашият продължава да не реве, най-стоически лежи, залепиха го, отгоре лепенка и айде в къщи. Това е за сериозните неща, а иначе и той е любител на лепенките - все си слага лепенки на някакви рани, дето с лупа не можеш да ги видиш
Ние, както виждате, вече цялото семейство се разписваме в темата

mamaGabi това е много хубаво  имам предвид че и двамата пишете тук и четете. Показва съпричастност и общи позиции, а те са много важни за управление и възпитание на подобни на нашите слънчица 
Нашият татко е много ангажиран и няма време да чете тук, но аз честичко му правя брифинги, а специално от тази и още една две теми / тип отчетни му прочитам цели пасажи/  за да види, че и другите имат подобни проблеми с децата си  доколкото това е успокоение де.
А иначе на нас ни остана впечатляващ белег тип "Хари Потър" от приключението и не знам дали има начин да бъде заличен някога  , но да са живи и здрави .... това да ни е дерта.