Темпераментните деца - тема 3

mamaGabi радвам се, че сме съмишленици 
Честно казано стопанисвайки подобни на нашите екземпляри, трудно срещам разбиране в тази насока.
Но аз продължавам да упорствам, не искам да мачкам детето си и няма да позволя други да го мачкат, е ще позагладя някой и друг ръб, но с най-финната пиличка...

А Лени и за те подкрепям и моето желание е в тази насока, да не са нарочени за лоши, а да запазят индивидуалността. Но също и да знаят кога как да се държат, със сигурност ще имат място за дивеене, но и за слушане и внимаване. Но все пак личността на детето и щастието му е на първо място.

Искам да ви питам, вие ползвате ли опит или наблюдения от други хора, ваши родители или по-възрастни приятели? Има ли някой от който да се учите практически?

Аз - не, карам го изцяло на интуиция. Друго такова дете около мен няма, а мнението на моите и на мъжа ми родители е, че то е такова (разбирай "буйно", "глезено" и прочее), защото ние с баща му "не си държим децата изкъсо". Реплики от рода на "дете не се възпитава все едно, че ти е приятел, а се възпитава в респект (разбирай - страх и подчинение)" слушах ежедневно в началото. Вече не - защото и двамата с мъжа ми ги отрязахме и обяснихме, че те своя шанс да възпитават деца са имали вече, сега е наш ред...
Може би все пак имам късмета, че сме живяли 4 години в ЮАР и видях нагледно, че е възможно да възпитаваш дете, без да крещиш по него непрекъснато... Не знам как го правят, обаче е факт...Така че това ми дава сили, когато се обезверя дали наистина аз не греша нещо
Може би съм го казвала, но ще го повторя - съжалявам, че не родих и не отгледах Мишо там (ЮАР) - доста от укорителните погледи и подхвърляния по улицата щях да си спестя...

Да същите реплики и аз съм чувала при това многократно, в други случаи пък когато съм била строга и взискателна съм получавала от същите места упреци, че видиш ли съм била прекалено строга и не било нужно чак толкова...
И аз съм на мнение, че възпитанието на едно дете е право и задължение на родителите му и само на тях! Ако родителите преценят, че могат и искат да се доверят на своите родители или на близки - добре, но не смятам че трябва някой да натрапва своята позиция за възпитанието на моите деца.
Молила съм и съм искала съвети от приятели за най-различни ситуации, преценявала съм ги претегляла съм ги и съм прилагала някаква част от тях ... но не винаги.
Имам едни възрастни приятели - синовете им са наши връсници - много симпатично и възпитано семейство и с много добро разбирателство се вече порасналите си синове - искала съм им съвети, но пак не са приложими на 100% защото първо времената са други, второ и техните синове са доста по-спокойни натури.

Всичко това с "глезено" и т.н. го чуваме непрекъснато. Мисля, че още в най-първата ни тема го споделих като говорехме за "етикетите". Мнооого ми беше неприятно и тежко в един немалък период.
Колкото до практическата помощ, аз съм облагодетелствана с приятел като Злати  , който имам от години и по едно стечение на обстоятелствата също мама на темпераментно дете. И по един късмет децата ни се родиха само с няколко месеца разлика. Та с нея много си споделяме и помагаме и заедно откриваме пътя Книгата, която все споменаваме много ми помага, тя е доста практическа също. Покрай проекта Естествено се запознах и с Мими, още една такава мама, а сега и с всички вас  което е супер   

Записвам се и в новата темичка.
И ние сме така - съвети отвсякъде! Например - на детето да сме се любували само докато спяло - защото по принцип ние сме си много любвеобилни, много се гушкаме  и така сме щели още повече да го разглезим.
Да го даваме на градината, да свиква да играе с деца - при положение, че си има доста приятелчета - и да свиква на по-строг режим, че сега .......
Но вече не обръщам внимание - преди се връзвах да обяснявам методите си на възпитание, сега - хич. Важното е, че с баща им сме на едно мнение 

И аз хем да се запиша в новата тема хем да споделя, как преди време дори бях решила да посетя психолог, който да ме насочи как да реагирам спокойно и уравновесено на предизвикателствата от моето темпераментно дете.
Обаче попаднах на един сайт където се описваха "проблемните" деца и като прочетох какво описание им бяха дали, ами те описваха абсолютно всички индивидуални черти, който отличават хората един от друг. Ако си много свит и срамежлив - проблем, ако си пък прекалено контактен и бъбрив - пак проблем.
И какво излиза? - че ако всички деца отговарят на качествата за "нормални или стандартни" щеше да настане една огромна скука и отегчение.
Спомням си че преди време ми бяха описали едно такова стандартно послушно дете, което до преди това давах за пример на моята щерка. Едно момченце, което описаха така:
- майка му му казва: "Направи ....(нещо)" и то веднага отива и го прави,
- казва му: "време е за лягане!" и то веднага отива и ляга,
- казват му: "напиши си домашните" и то си ги пише веднага без да протестира...
След като ми изброиха всичко това и си помислих на ум сигурно му казват: "Хайде играй" и то отива да играе, "хайде спри да играеш" и то спира, даже ми стана леко смешно.
И да ви кажа определено такова дете щеше да ме изнерви много повече от моето диване...
Както казва майка ми: "аз я обичам Симона, защото е палава и винаги оригинална в мисленето и думите си. Не обичам послушковци - те не могат да ти станат мили, скучни са."
И тогава си казах ами то моето дете си е страхотно, може да е палава и люто разсърдена и нервна на моменти, но пък с каквито и деца да се събере винаги става купон. Ако ще и в най-скучната компания да попадне ще стане весело и забавно на момента.

tsveta_pile, знаеш ли колко пъти съм се успокоявала с мисълта, че можеше да имам едно такова дете, което описваш и колко зле щях да се чувствам тогава.
И така оценявам чара и богатството в реакциите и емоциите на моите темпераментчета 

Докато систъра учеше психология редовно надничах в книжките й по детска психология. Попаднах на една - "Емоционална интелигентност", прочетох я, видях какво е доказано че постигат "нестандартните" и се успокоих отвсякъде.

Чета вашата тема отвреме-навреме и се чудя,  за нея ли сме или не. Имам две деца - той - на 7 и тя - на 5 г. Проблемите са със сина ми.  Беше много нервно, ревящо и енергично бебе. Цяло чудо е, че след него се навих на второ.  С научаването си да стои прав, не се е возил и за секунда седнал в количка, непрекъснато правеше опити да скача /цялото му чело е в белези/.  Завиждах на майките, които кротко водят своите дечица за ръка. Той  се щураше самостоятелно, без изобщо да го е грижа къде съм. Бях го обявила за хиперактивен и много се притеснявах за тръгването му на училище. Оказа се, обаче, че в ДГ и в училище е най-кроткото и добро дете. Не е агресивен, изпълнителен и старателен е. Но в къщи ...... почти не минава ден без истерия, която се изразява в крясъци,  хвърляне на предмети, заплахи "Ще избягам .... ще изчезна, ще се махна от този свят и тази вселена  .." .  Опитвам се да реагирам тихо и спокойно на тези му изблици и обикновено след около час се извинява, подрежда всичко разхвърляно .... до следващия път.

Уффф, не знам нервността и опитите му за манипулация дали го квалифицират като темпераментен, но определено често ми е трудно през краткото време, в което сме заедно. Или е по-скоро разглезен .....  

По този повод мъжът ми казва: "Добре, че Мишо се роди втори, че ако беше първороден, можеше да не се осмелим за второ". Това на майтап, разбира се. Всъщност истината е, че той страшно се кефи на сина си, аз съм тази, която се притеснява повече...
Абсолютно е вярно обаче, че макар и на моменти да е по-трудно с техния темперамент, тези деца са невероятно забавни и никога не може да ти доскучее с тях...
tsveta_pile, малко ти завидях (благородно, разбира се) за думите на майка ти -   

Хм ... да, вчера един съученик казал на сина ми, че винаги ще му бъде приятел, защото е "много смешен" 

А нашето беше първо. И се навихме рано на 2-ро, защото покрай алергиите се оказа, че ще си го гледам Вики поне до 3 г. у дома. Като стана на около 2 точно това казах на мъжа ми, че ако тогава вече нямахме 2-ро, не знам кога щях да се навия.
Е, през последната година се видя светлина в тунела (както вече няколко пъти споделих), стана доста по-разумен и сигурно, ако нямахме Катето, сега щеше да е момента 

И аз съм се дразнела на етикетите, които мои познати са лепвали на сина ми. Все от рода "лигав", "глезен", "нахален","незъзпитан","презадоволен","той е първо внуче, нормално да е такъв".... и т.н.. Аз обаче съм наясно, че той нито е разглезен, нито презадоволен, просто е силен характер и обича да доминира. Много е любопитен и голям съзнайко. Иска всичко да види, да вземе, та той е детенце.... Сега опознава света и нормално всичко да му е интересно и да иска със всичко да се "запознае". Не, не го оправдавам, но познавам детето си.
А за "навиването" за второ детенце, за мен това е тема табу. На мъжа ми му се иска, е , понякога като прекара цял ден нон стоп със Краско, и той се разубеждава.  Всъщност Краси до 1 година беше безумно кротък (мисла, че и друг път съм ви разказвала) и все съм си казвала : "Ако знам че и дригото ми дете ще е толкова кротко и добро веднага раждам". Е, да де, ама незнаех след тази 1 година в каква хала ще се превърне малкото мишленце! 

Ние сме в спокоен период вече 2-ра седмица... Да не чуе дявола!!!  Станал е някакси по податлив на контрол. Сега обаче имаме нови страсти, с които се бориме упорито и трудно. Пръска с разни дезодоранти и парфюми, докато не им види края, а опитите да се отнеме предмета завършват с рев, удряне, крещене, но като цяло на по повърхностно ниво и някакси по-лесно почна да се залъгва с нещо друго. Другата му страст е по цял ден да ходи гол, съблича се по бързо и от мен! Но това не е всичко, облиза на баща си разни тениски и така се разхожда като госпойца по цял ден. Ето тук е във вихъра си: http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=4790576 (анцунг на главата, блузата се ползва за пола...)

Поздрави от нас!   

®, наслаждавах се на постинга ти
Жалко само, че снимката не се отваря, може би албума ти има парола?
Ще ми е любопитно да го видя