Публикувана: 17 фев. 2008, 15:38 ч.
Последно мнение: 21 фев. 2008, 17:02 ч.

Второ дете и ревността.

2 206
20
1

1
2
Всички

17 фев. 2008, 15:38 ч.

Мнения: 254

Видяла съм се в чудо. Синът ми се влошава с всеки изминат ден, вместо да свиква, след появата на сестричката. Знам, че неговата възраст е много деликатна в този момент. Отношението към малката сестричка е много добро. Ходи прегръща я целува я, само се страхува като заплаче, обяснявам му че всички бебенца плачат и всиките там неща. Обръща му се внимание от всички нас, играем с него, любимата му баба спи у нас. Но той спретва нечовешки истерии с и без повод. Плаче истерично, казва само не, неискам, обяснява, че бил нищо ( не бил нито бебе, нито дете, нито батко, нито евгени). Жален и тъжен, без настроение за игра, и иска да го гуша мама. Всяко нещо е наобратно. Не разбира от обяснения и добро,, някой път не издържам и се развиквам и аз по него. А малката все на ръце иска и съм като вързана с нея ( и кърмя). Лошото е,че тези истерии зачестяват. Усещам,че изпускам положениято от контрол. Не знам какво му е в главичката, но определено си имаме проблем. Той ми е бил с проблеми като се роди ЦКС 2 степен , едвам го оправихме и не знам как ще му се отразят тези неща психически. Преди беше несравнимо добро дете, будно, умно (знае да брои до десет, познава буквичките, знае думи на английски много, изобщо дете, с което си личи, че съм се занимавала и играла много). Изтърка ми се устата да говоря.
Помагайте мами...?

# 1 17 фев. 2008, 18:49 ч.

Варна
Мнения: 640

Щом си говорите значи нямате проблем, но ако си сигурна че е от ревност опитай да го ангажираш в грижите около сестричката - подай ми памперса, пази я докато взема нещо,и разни др., така че да се почувства важен и че нещата зависят от него. Моите и двете ревнуват една от друга, но знаеш - всичко в отношенията им зависи от теб, така че успех!

# 2 17 фев. 2008, 19:04 ч.

Мнения: X

Говорете си, много, включвай го, с каквото може да помага. И не показвай, че изпитваш вина, все пак няма и за какво, той трябва да свикне с новата ситуация. Ако вижда как се чувстваш виновна и се чудиш с какво да му угодиш обаче, ще върти доста номера. Обясняваш положението, уверяваш го, че го обичаш много, но сестра му е бебе и също има нужда от грижи така, както и той е имал, когато е бил бебе и толкоз. Тръшка се, не се тръшка - това е положението.

# 3 17 фев. 2008, 20:35 ч.

Varna
Мнения: 333

Преди време в къщи ситуацията беше същата. Сигурна съм че му говориш и му обръщаш много внимание. bouquet

При нас помогна време само с тати . По съвет на психолог ходиха да правят мъжки неща за големи батковци. То не бяха багери, валяци, кораби, водни колела и т.н. Целта беше да разбере, че има и други интересни неща освен мама. Когато изпаднеше в истерия се опитвахме да му отвлечем вниманието - пускане на ТВ и ахкане колко е интересно, звънене на вратата, всичко което може да го извади от това му състояние. Постепенно нещата се нормализираха.

Успех и се въоръжи с много търпение Hug

# 4 17 фев. 2008, 21:05 ч.

Варна
Мнения: 616

И при нас положението беше сходно. Разликата при на с е точно 2г и 6 месеца. Баткото ревнуваше когато кърмех и си измисляше какви ли не неща за правене, които включваха и мен (пие ми се вода, ходи ми се до тоалета...) все такива дето трябва да се свършат, а мама трябва да остави бебето. Обяснявах, че бебето яде и не мога да стават докато не ми излязаха пришки на остата - "Еми и аз искам така да ям" беше ответната реплика след като осъзна все пак факта. Дадах му кърма (в чашка защото все пак го досрамя да суче Mr. Green

) Пи кърма няколко пъти и въпроса приключи - после вече не правеше проблеми. Включваше се в къпането, храненето(в малко по-късен етап), бавенето на бебето. Сега все още ревнуват един от друг, но мисля че е в нормалните граници Laughing

# 5 17 фев. 2008, 22:18 ч.

Мнения: 506

Да ,трябва да го включваш в грижите и в никакъв случай да не паднеш в другата крайност да гледате само в него.При нас се получи ужасен отзвук от това да не е пренебрегната до невъзможни желания.Сега го преодоляхме с поставяне на ясна граница какво е нужно на бебето и какво на нея.Ако иска да пие от шише с биба давам и и други такива бебешки желания имаше,но отминаха като видя,че не е интересно.В замяна на това имаме невероятна кака,на която мога да разчитам при нужда,която когато има желание играе с часове с братчето си и го обича и пази.
Пожелавам и на вас да намерите правилния път Hug

# 6 17 фев. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 1 555

Оооо, много позната история, която да чукна на дърво вече започва да отшумява Praynig

Това е ревност и това е начина по който те я изразяват, НО отминава, да те успокоя !!!
Просто не истерясвай / при мен в първите месеци се случваше редовно Rolling Eyes

/ говори му много и се опитай да му покажеш всячески, че както го обичаш него, така и обичаш сестра му !!! Отначало отделяй повече време на него, но се опитвай да намесваш и бебето колкото е възможно/ напр. ако четете книжки ги гушни и двамата и обяснявай и на двамата какво има на картинката и т.н. идеята е баткото да разбере, че вече не е сам и да започне да свиква с бебка като присъствие, пък вече по натам купона е пълен и е много весело, като започне да пипа играчките ooooh!

Успех !!!

# 7 18 фев. 2008, 11:09 ч.

Мнения: 254

Много Ви благодаря за отговорите! Поуспокоих се малко. Ще правя всичко възможно, за да се чувства участник в заниманията с бебка, ще играем тримата (отделно и с него само също), ще продължавам да говоря. И да се надявам, че ще отшуми по-бързо. Търпение му е цаката, обаче както знаете понякога не издържаме.

# 8 18 фев. 2008, 15:15 ч.

Мнения: 532

И при нас беше почти така.Като започвах да кърмя бебето се подготвях , слагах гърнето до мен ,защото нямаше начин да не се помъчи да ме вдигне или пък и давах да се храни и тя.Постоянно обяснявах как тя е кака и трябва да показва на бебето какво да прави , как да се храни само или как да сяда само на гърнето и пр...Сега вече нещата се успокояват ,много ми помага - подава ми памперсите и мокрите кърпички , дава играчки на бебто.Онзи ден седнала на гърнето и обяснява на малката: "Ето така трябва да се пиша ,не на памперса".Успех и дано бързо да отмине този период.

# 9 18 фев. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 1 479

Добьр ден,не е само при теб!Непрекьснато говоря,обяснявам,прегрьщам и целувам и 2-та.Големият ми син все иска да има превес над малкото и вечно се сьрди и недоволен!Дано и при нас се получи,като при мамите писали по -горе! Peace

# 10 18 фев. 2008, 16:50 ч.

София
Мнения: 3 688

Интересна тема наистина и моя син ми измисля какви ли не занимания докато кърмя бебка,но аз това не го свързвах с ревността:(

# 11 18 фев. 2008, 17:26 ч.

Мнения: 254

Слънчоглед просто промяната стана толкова рязка с появата на бебка, че нямаше как да сбъркам.
Днес сме по-добри, май е на дни. Един ден е по-сприхав, един ден е предишното добро детенце.

# 12 18 фев. 2008, 17:44 ч.

София
Мнения: 3 688

Не го ли отдаваш на това, че е период от тъй наречения детски пубертет.Светльо също е започна да се сърди,но гледа от една негова по-голяма приятелка и копира,знам,че ще отмине дали като свикне с бебка или от самосебе си,но май и това не го пиша в графа ревност...

# 13 18 фев. 2008, 18:56 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Rosna rosa в нд, 17 фев 2008, 18:49

Щом си говорите значи нямате проблем, но ако си сигурна че е от ревност опитай да го ангажираш в грижите около сестричката -

Напълно подкрепям. Peace

При нас също имаше голяма ревност в началото.Изпадала съм до пълен срив след поредното изказване от негова страна"Вие вече не ме обичате......нали вече си имате друго бебе занимавайте се със него,мен ме оставете на мира"
Усещах,че има проблем,но не знаех как да го реша. Rolling Eyes

Благодарение на форума и многото съвети от мамите тук успяхме да се справим.
Въпреки,че ми беше адски трудно със две деца и сама, си наложих и го оставих у дома цял месец вместо да го пускам на градина.
Включвах го във всекидневните ни грижи винаги.
Чувстваше се голям и значим.Вниманието ни на мен и мъжът ми беше насочено двойно повече към Боби отколкото към малката.
Малко по-малко нещата сами се наредиха и ревността отдавна е минало.

Към днешна дата Боби е един грижовен батко,с който много се гордея. Simple Smile

Успех и дано по бързо преминете през този период.

# 14 18 фев. 2008, 19:21 ч.

И ние за малко да имаме този проблем, когато се появиха двете сестрички. Но още в началото, включих Ади във всички грижи около малките. Тя се чувстваше незаменима част от колектива и наистина е така, освен това много обича да гушка сестричките. Имаше леки изцепки в поведението. В такива моменти аз запазвам пълно спокойствие. Понякога я питам дали иска да отиде в кътчето за изолация. Направили сме специално кътче (един голям кашон, вътре с меки възглавнички, играчки, книжки за оцветяване) където Ади да отива когато има нужда да се успокои. Идеята е, че тя сама избира дали има нужда или не. В случай, че откаже, никога не я карам. Ако поведението й ме дразни, отивам при нея, гушкам я, гъделичкам я и всичко се оправя. Тя знае, че и без това я гушкам и си играем, но когато започне да мрънка, това е сигнал за мен, че Ади има нужда от повече внимание.

# 15 19 фев. 2008, 09:48 ч.

Мнения: 636

Мисля, че момичетата са ти дали доста добри съвети. Нека добавя и аз един, който ми се струва много важен: научи го, че това, което изпитва, се нарича ревност и че е нещо нормално. Нека не изпитва вина от чувствата си. Като деца често са ни учили, че ревността не е хубаво чувство и че трябва да я потискаме, а лошото на потиснатото чувсто е, че не можем да го контролираме, щом не си го признаваме. Чувствата, останали извън контрола ни, може да ни погодят лоши номера и да доведат понякога до сериозна психопатология. Да не говорим, че ревността, макар и да не е най-красивото чувство на света, е в основата на способността ни да се конкурираме помежду си - ако това е потиснато в голяма степен, ставаме хора, които вечно дават път на другите, все са последни и не обичат да участват в състезания.

# 16 20 фев. 2008, 13:06 ч.

София,
Мнения: 4 267

И при нас го имаше същия проблем и все още понякога го има. Синът ми все ми казва, че се занимавам повече с бебето, че него вече не го обичам, а аз обяснявам ли обяснявам. Че бебето има други нужди , а той други и така, обсъждаме кое е важно за бебето и кое за него, но иначе е един прекрасен и грижовен батко, обожава да я забавлява и да я къпем заедно. Това е негово задължение и не отстъпва на никого да ми помага, когато я къпем. И винаги мисли за нея. Мамо купи и това, купи и онова и така. Проявява ревност само когато откажа да изпълня някое глупаво или безмислено негово желание. Hug

# 17 20 фев. 2008, 13:39 ч.

Мнения: 3 804

да ти кажа при теб е по лесният вариант-големия ревнува от бебето-скоро ще мине
при нас е по сложния-малката и до сега ревнува от каките с които има 10 и 9 години разлика
не може да сядат до мен или до баща им и вси4ко от този род,а ве4е е на 2,5 за вси4ко друго се разбираме с нея обръщам и необходимото внимание дори понякога и пове4е от колкото трябва но полза никаква

# 18 21 фев. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 254

Сядам да пиша пак след поредната истерия. Пак от нищо нещо. Идват си с баба му отвън и той започва дасе държи лошо, без причина, на репликата айде да измием сега микробите от ръцете, се тръшва и почва да крещи "няма няма не искам", и така след това за всяко нещо, включително не искам да ям (аз знам, че е гладен). Атакува много бабата, затваря й врати под носа, командори я "тук няма да седиш, иди в хола и т.н.), а тя милата се шашка много. Голям тиранин, има респект само от мен и то благодарение на истеричния ми нрав напоследък ина шамарчетата от време на време. Но пак идва при мен и искал да го гушам и така да седим, е да ама малката реве, че е гладна отатък. Абе цирк. След много увещания сега заспа, обясних му, че не е хубаво така да се държи с баба си, защото тя страда и е тъжна, а токова много го обича и т.н. Дано му влезе нещо в главата. Въпреки, че репликата на заспиване беше аз ще слушам мама, а баба няма. Тя ще си тръгне след една седмица (правим 40 дена с малката откакто я родих и ще пусна бабата да си ходи вече) и той ще страда много, ама мисля, че ще го вкарам пак в някакви релси като съм самичка с него.
Слънчоглед мисля, че съвпаднаха нещата с бебешкия пубертет наистина, може би не трябва да отдавам изцяло на ревността случващото се.

# 19 21 фев. 2008, 16:09 ч.

Мнения: 2 567

Според мен това си само и единствено бебешки пуберИтет. Може промяната в обстановката да го е подсилил, но е точно това. Диана имаше същите дни, на 2г и 6 м се появи сестра й. Понякога помяга игнор, щом казва, че не е гладна, прибирам масата без коментар и като огладнее, ще си каже. Не се кахъри, сигурна съм, че обръщаш внимание и правиш каквото трябва. Hug

Ще премине към 3тата година.

# 20 21 фев. 2008, 17:02 ч.

Мнения: 327

Де да свършваше този перод на ревност.Моите дъщери и досега се дебнат една друга.Вниманието на таткото успокоява ситуацията,но...докато по-голямото помни периода когато го е нямало второто дете,ревността е все така изострена.Бих те посъветвала да покажеш на голямото дете реални облаги от това,че е вече по-голямо...например да направи или има нещо като големите(в рамките на разумното),което харесва.Да му покажеш, чя разчташ на неговата помощ и да му повериш някаква отговорност(също в рамките на разумното) също е добра идея.Въобще идеята е да се създаде положителна нагласа на детето към внезапното му принудително порастване,защото именно това се случва с него Peace

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Бързи въпроси и отговори деца -6

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Идеи за игри с домашни предмети

Причина:

Причина: