Мисля, че момичетата са ти дали доста добри съвети. Нека добавя и аз един, който ми се струва много важен: научи го, че това, което изпитва, се нарича ревност и че е нещо нормално. Нека не изпитва вина от чувствата си. Като деца често са ни учили, че ревността не е хубаво чувство и че трябва да я потискаме, а лошото на потиснатото чувсто е, че не можем да го контролираме, щом не си го признаваме. Чувствата, останали извън контрола ни, може да ни погодят лоши номера и да доведат понякога до сериозна психопатология. Да не говорим, че ревността, макар и да не е най-красивото чувство на света, е в основата на способността ни да се конкурираме помежду си - ако това е потиснато в голяма степен, ставаме хора, които вечно дават път на другите, все са последни и не обичат да участват в състезания.
- Публикувана: 17 фев. 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2008, 17:02 ч.
Второ дете и ревността.
И при нас го имаше същия проблем и все още понякога го има. Синът ми все ми казва, че се занимавам повече с бебето, че него вече не го обичам, а аз обяснявам ли обяснявам. Че бебето има други нужди , а той други и така, обсъждаме кое е важно за бебето и кое за него, но иначе е един прекрасен и грижовен батко, обожава да я забавлява и да я къпем заедно. Това е негово задължение и не отстъпва на никого да ми помага, когато я къпем. И винаги мисли за нея. Мамо купи и това, купи и онова и така. Проявява ревност само когато откажа да изпълня някое глупаво или безмислено негово желание. 
да ти кажа при теб е по лесният вариант-големия ревнува от бебето-скоро ще мине
при нас е по сложния-малката и до сега ревнува от каките с които има 10 и 9 години разлика
не може да сядат до мен или до баща им и вси4ко от този род,а ве4е е на 2,5 за вси4ко друго се разбираме с нея обръщам и необходимото внимание дори понякога и пове4е от колкото трябва но полза никаква
при нас е по сложния-малката и до сега ревнува от каките с които има 10 и 9 години разлика
не може да сядат до мен или до баща им и вси4ко от този род,а ве4е е на 2,5 за вси4ко друго се разбираме с нея обръщам и необходимото внимание дори понякога и пове4е от колкото трябва но полза никаква
Сядам да пиша пак след поредната истерия. Пак от нищо нещо. Идват си с баба му отвън и той започва дасе държи лошо, без причина, на репликата айде да измием сега микробите от ръцете, се тръшва и почва да крещи "няма няма не искам", и така след това за всяко нещо, включително не искам да ям (аз знам, че е гладен). Атакува много бабата, затваря й врати под носа, командори я "тук няма да седиш, иди в хола и т.н.), а тя милата се шашка много. Голям тиранин, има респект само от мен и то благодарение на истеричния ми нрав напоследък ина шамарчетата от време на време. Но пак идва при мен и искал да го гушам и така да седим, е да ама малката реве, че е гладна отатък. Абе цирк. След много увещания сега заспа, обясних му, че не е хубаво така да се държи с баба си, защото тя страда и е тъжна, а токова много го обича и т.н. Дано му влезе нещо в главата. Въпреки, че репликата на заспиване беше аз ще слушам мама, а баба няма. Тя ще си тръгне след една седмица (правим 40 дена с малката откакто я родих и ще пусна бабата да си ходи вече) и той ще страда много, ама мисля, че ще го вкарам пак в някакви релси като съм самичка с него.
Слънчоглед мисля, че съвпаднаха нещата с бебешкия пубертет наистина, може би не трябва да отдавам изцяло на ревността случващото се.
Слънчоглед мисля, че съвпаднаха нещата с бебешкия пубертет наистина, може би не трябва да отдавам изцяло на ревността случващото се.
Според мен това си само и единствено бебешки пуберИтет. Може промяната в обстановката да го е подсилил, но е точно това. Диана имаше същите дни, на 2г и 6 м се появи сестра й. Понякога помяга игнор, щом казва, че не е гладна, прибирам масата без коментар и като огладнее, ще си каже. Не се кахъри, сигурна съм, че обръщаш внимание и правиш каквото трябва. Ще премине към 3тата година.
Ще премине към 3тата година. 
Де да свършваше този перод на ревност.Моите дъщери и досега се дебнат една друга.Вниманието на таткото успокоява ситуацията,но...докато по-голямото помни периода когато го е нямало второто дете,ревността е все така изострена.Бих те посъветвала да покажеш на голямото дете реални облаги от това,че е вече по-голямо...например да направи или има нещо като големите(в рамките на разумното),което харесва.Да му покажеш, чя разчташ на неговата помощ и да му повериш някаква отговорност(също в рамките на разумното) също е добра идея.Въобще идеята е да се създаде положителна нагласа на детето към внезапното му принудително порастване,защото именно това се случва с него 