- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
До мамите,които искат второ дете...
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант. 
Твърде ..м, как да кажа, нереално звучи. Това по - скоро са единични случаи.
Да, ще са си достатъчни, когато наоколо няма друг, когато няма с кого да пиеш кафе в момента. Всичко друго е прекалено си мисля.
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант.
Какво значи странични връзки? Толкова хора познавам с братя и сестри с малка разлика, включително и аз съм така, и всички го намират за страхотно Били сме обградени с много приятели
Всички, които са без братя и сестри казват, че много са искали да имат
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя 
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
а пък другото е божа работа! 
И все пак, струва ми се връзките се развиват индивидуално. Както и всяка друга, от такъв или друг тип.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Абсолютно правилно и прекрасно написано
Честно казано, не знам. Искам още едно бебе веднага, но не знам какво е да гледаш вече прохождащо дете и не съм сигурна, че ще се справя с едно такова и едно новородено. От друга страна, толкова искам две деца, че не мога да си представя да чакам 6-7 години за второ. Може би 3... Но то си е и малко божа работа.
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Благодаря за цитата! Това може би е някакъв единичен случай, а пък и винаги нещата изглеждат различно отстрани. С моята сестра имаме имаме 2 години разлика и винаги сме имали различни среди, били сме в различни класове, имали сме различни приятели и никога не сме имали проблеми в общуването с други хора. Но пък е много хубаво така, защото някак си е сила това да имаш брат или сестра до теб
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер. Никога не ме е блазнила идеята по-голямото дете да ми помага в отглеждането на по-малкото, защото е малко нечестно.
Който е живял с брат или сестра може би ме разбира идеално, другите може би няма да схванат мотивите ми
Въпросът е малко относителен, защото не зависи изцяло и единствено от желанията ни.
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер.
Права си. Сестра ми е с 8г по-голяма и спря да ме скубе и аз да я вбесвам след като станах в 7-8-ми клас.
