- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
До мамите,които искат второ дете...
Здрасти,дами.Много се чудя колко години да изчакам за второто бебенце....Мисля за около 3 годинки разлика,че е добре.Та ми е интересно,ако искате второ детенце,за кога бихте го планували?Дали искате баткото/каката да е достатъчно голям/а?Или в средна възраст(например 3-4г.)?И в двата варианта има и хубави и лоши страни,разбира се.Но вие кой предпочитате и защо?Къде са повечето плюсове-в по-малката разлика(защото се гледат горе-долу наведнъж),или в по-голямата(за да може голямото дете да те разбира и помага повече)? 
Пуснах и анкета,защото ми е интересно..... 
Пуснах и анкета,защото ми е интересно..... 
Аз мисля че разлика от 4 години е чудесна. Малката разлика от 1-2 години звучи добре ама да не е на моята глава. Някакси да се изтумбя пак тъкмо като съм отслабнала... не ми допада, а и мисля че е добре сина ми да разбира за какво става въпрос като забременея пак и да мога да му обясня, че ще си има братче/сетричка 
А пък твърде голямата разлика над 7-8 години примерно също не ми харесва много, защото вероятно няма да са си особено близки... въпреки че пак си зависи от децата (и от родителите).
А пък твърде голямата разлика над 7-8 години примерно също не ми харесва много, защото вероятно няма да са си особено близки... въпреки че пак си зависи от децата (и от родителите).
Година и половина - две виждам като добра разлика за децата. Ако има 3-4 години съм чувала че голямото ревнува и почва да се вдетенява и да иска например да му яде от шишетата или пък си присъжда ролята на родител - което пък е много сладко Но от гледна точка на майката - сигурно не е лесно с 2 бебета.
Надявам се догодина да съм в отчетни очакващи бебе 2009
Но от гледна точка на майката - сигурно не е лесно с 2 бебета. Надявам се догодина да съм в отчетни очакващи бебе 2009
Някъде между 3 и 5 години би ми се искала да е разликата между децата ми.
При по-малка разлика бихме срещнали трудности с отглеждането-тъй като синът ми е много палав и ни отнема цялото време и енергия и финансови-тъй като в момента изплащаме кредит и живеем под наем.
При по-голяма разлика интересите на децата ще са различни и ми се струва, че по трудно ще намират общи занимания и игри, пък и аз ще поостарея и току виж не останало време за трето.
При по-малка разлика бихме срещнали трудности с отглеждането-тъй като синът ми е много палав и ни отнема цялото време и енергия и финансови-тъй като в момента изплащаме кредит и живеем под наем.
При по-голяма разлика интересите на децата ще са различни и ми се струва, че по трудно ще намират общи занимания и игри, пък и аз ще поостарея и току виж не останало време за трето.
Уф, не знам и аз как да гласувам. Темата е страхотна, поздравления lovely mama 
При мен нещата варират - преди да имам дете не исках и да чувам да имам две. Сега искам и второ, обаче не знам кога. За мен, чела, питала и мислила, идеалната разлика (но пак за мен, не за децата май) е 7 години. Обаче съм вече на 33 и да чакам да стана на 40 и тогава да раждам, предвид, че пречи и спънки това да стане много преди това няма, би било супер неразумно и егоистично. Да имам бебе сега или преди месеци с Криско - не.
Поради две причини - основната, че той е адски кротко, добро, мило и послушно дете и според нас едно бебе сега в живота му би било доста травмиращо и притеснително за него. Не знам дали сме прави, така смятаме. Той не прави бели, слуша, изпълнява поръчки, спи много, лесен е за гледане. НО виси почти постоянно в скута ми, на коленете ми, сгушен до гърдите ми и с глава на рамото ми. Така откарваме с часове. Не знам как бих жонглирала и с още едно такова същество, нуждаещо се основно от мен в началото. Ако Криско беше така с баща си, да, но той не е. Ако беше буен, палав, агресивен, щях да го пусна на детска градина и да не се притеснявам. Но не е. Той си е дете, почти още бебе и не искам да го стресирам, при положение, че мога да изчакам. Писахме си скоро с Крисал, мама на Александър и Кристиян, много хубави и верни неща ми написа. Та, за себе си, на този етап поне, съм решила да изчакам поне още една година и тогава да ппитваме. Пък то после може да отнеме и години, Божа работа. Ще гласувам с 5 
И последно, че стана дълго, за децата и за родителите мисля, че важното е едно - да са желани и чакани.
При мен нещата варират - преди да имам дете не исках и да чувам да имам две. Сега искам и второ, обаче не знам кога. За мен, чела, питала и мислила, идеалната разлика (но пак за мен, не за децата май) е 7 години. Обаче съм вече на 33 и да чакам да стана на 40 и тогава да раждам, предвид, че пречи и спънки това да стане много преди това няма, би било супер неразумно и егоистично. Да имам бебе сега или преди месеци с Криско - не.
Поради две причини - основната, че той е адски кротко, добро, мило и послушно дете и според нас едно бебе сега в живота му би било доста травмиращо и притеснително за него. Не знам дали сме прави, така смятаме. Той не прави бели, слуша, изпълнява поръчки, спи много, лесен е за гледане. НО виси почти постоянно в скута ми, на коленете ми, сгушен до гърдите ми и с глава на рамото ми. Така откарваме с часове. Не знам как бих жонглирала и с още едно такова същество, нуждаещо се основно от мен в началото. Ако Криско беше така с баща си, да, но той не е. Ако беше буен, палав, агресивен, щях да го пусна на детска градина и да не се притеснявам. Но не е. Той си е дете, почти още бебе и не искам да го стресирам, при положение, че мога да изчакам. Писахме си скоро с Крисал, мама на Александър и Кристиян, много хубави и верни неща ми написа. Та, за себе си, на този етап поне, съм решила да изчакам поне още една година и тогава да ппитваме. Пък то после може да отнеме и години, Божа работа. Ще гласувам с 5 И последно, че стана дълго, за децата и за родителите мисля, че важното е едно - да са желани и чакани.
За мен 5 год. е добра разлика. Голямото ще е вече пораснало достатъчно, за да бъде самостоятелно за доста неща и в същото време няма да е много голямо, за да се изгуби връзката м/у двете деца. Преди и аз мислех, че 4 г. е добра разлика, но дъщеря ми ще ги навърши след не много дълго време и макар че е много самостоятелно, добро и послушно момиченце, все още не мисля, че е добре да имаме бебе. Кати много иска сестричка, но се надява да се роди на около 1г., за да може да си играят 
За мен идеалната разлика между първото и второто дете е между 1 и две години.След някоя и друга и трето може да се появи.
Блонди, по това, което чета Криско ще е страхотен батко.Щом е толкова гальовен едва ли би ревнувал-това си мисля като чета поста ти, но ти си познаваш детенцето най-добре
Блонди, по това, което чета Криско ще е страхотен батко.Щом е толкова гальовен едва ли би ревнувал-това си мисля като чета поста ти, но ти си познаваш детенцето най-добре
Най-добрата разлика е 2 години
Трудничко е, но пък децата израстват заедно като приятели, не е толкова страшно, колкото звучи
Не ми се нрави разлика от 5 и повече години, децата са си по-чужди, имат различни интереси, а пък и точно ще съм забравила бебешкия период, и хоп - пак наново
Трудничко е, но пък децата израстват заедно като приятели, не е толкова страшно, колкото звучи
Не ми се нрави разлика от 5 и повече години, децата са си по-чужди, имат различни интереси, а пък и точно ще съм забравила бебешкия период, и хоп - пак наново
Според мен най-добрата разлика между двете деца е около 2 години. Но не гласувах с тази опция, защото ние сме решили да изчакаме малко с второто, засега не можем да си позволим да имаме второ дете! Иска ми се второто детенце да се появи, когато е Криско е в първи клас, за да мога да му помагам и на него с уроците, така и така ще съм си вкъщи заради бебето, но това са само планове и съответно - божа работа! Така че гласувах за разлика от 6 години!
Блонди, по това, което чета Криско ще е страхотен батко.Щом е толкова гальовен едва ли би ревнувал-това си мисля като чета поста ти, но ти си познаваш детенцето най-добре
Да, може и така да е, но ако все така си иска гушкане и целуване, а аз с новородено и малко бебе и него... не знам, просто няма да насмогна, а гаранции за реакциите им няма, факт е. МОже и да греша...
Благодаря ти за милите думи
Моите са с 3г.и 6м.,и за мен тази разлика е идеална.
Каката много ми помага.Като беше съвсем мъничък ми беше трудно ,защото тя е прекалено грижовна.Искаше да го държи,да го облича и докато се обърна беше в ръцете й.
Сега всичко е наред.Спят,играят хранят се заедно.И много се обичат.
Първата му думичка беше "кака".
Каката много ми помага.Като беше съвсем мъничък ми беше трудно ,защото тя е прекалено грижовна.Искаше да го държи,да го облича и докато се обърна беше в ръцете й.
Сега всичко е наред.Спят,играят хранят се заедно.И много се обичат.
Първата му думичка беше "кака".
Офффф,и аз съм от чудещите се 
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ 
....
Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата 
и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....
Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ ....Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
За мен идеалната разлика е около 3 години,така че гласувах с тази опция Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!
Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!И аз така.
Хм.
Така де, нищо не пречи да си искам и второ нали..
Никога не се бях замисляла по въпроса.
Но когато виждам как мъничето расте с часове ми се иска да мога да гушкам още поне едно такова. И то скоро.
Даже съм ок и с идеята това да стане веднага. Но дотук говореше сърцето ми:)
Мисля, че за децата най - добра е разликата 2 - 4 години.
За да могат да бъдат приятели и да са в състояние да си помагат.
Твърде малката разлика според мен ще ги изравни в социално отношение така, че няма да може да има мисли от рода на "тя кака ще ми помогне за ..." и т.н. Просто защото кака/ батко ще бъде на същата възраст. Ако ме разбрахте.
Разумът обаче засега не се справя с идеята, че тялото Отново ще се промени и вече незнайко в каква степен, а и форма..; че ще е много трудно...; че няма да мога да се отдам на любимата си работа прекалено дълго време , от което ще загубим и аз, и детето, респ. децата,....
И така.
Така де, нищо не пречи да си искам и второ нали..
Никога не се бях замисляла по въпроса.
Но когато виждам как мъничето расте с часове ми се иска да мога да гушкам още поне едно такова. И то скоро.
Даже съм ок и с идеята това да стане веднага. Но дотук говореше сърцето ми:)
Мисля, че за децата най - добра е разликата 2 - 4 години.
За да могат да бъдат приятели и да са в състояние да си помагат.
Твърде малката разлика според мен ще ги изравни в социално отношение така, че няма да може да има мисли от рода на "тя кака ще ми помогне за ..." и т.н. Просто защото кака/ батко ще бъде на същата възраст. Ако ме разбрахте.
Разумът обаче засега не се справя с идеята, че тялото Отново ще се промени и вече незнайко в каква степен, а и форма..; че ще е много трудно...; че няма да мога да се отдам на любимата си работа прекалено дълго време , от което ще загубим и аз, и детето, респ. децата,....
И така.
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант.
Твърде ..м, как да кажа, нереално звучи. Това по - скоро са единични случаи.
Да, ще са си достатъчни, когато наоколо няма друг, когато няма с кого да пиеш кафе в момента. Всичко друго е прекалено си мисля.
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант.
Какво значи странични връзки? Толкова хора познавам с братя и сестри с малка разлика, включително и аз съм така, и всички го намират за страхотно Били сме обградени с много приятели
Всички, които са без братя и сестри казват, че много са искали да имат
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
И все пак, струва ми се връзките се развиват индивидуално. Както и всяка друга, от такъв или друг тип.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Абсолютно правилно и прекрасно написано
Честно казано, не знам. Искам още едно бебе веднага, но не знам какво е да гледаш вече прохождащо дете и не съм сигурна, че ще се справя с едно такова и едно новородено. От друга страна, толкова искам две деца, че не мога да си представя да чакам 6-7 години за второ. Може би 3... Но то си е и малко божа работа.
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Благодаря за цитата! Това може би е някакъв единичен случай, а пък и винаги нещата изглеждат различно отстрани. С моята сестра имаме имаме 2 години разлика и винаги сме имали различни среди, били сме в различни класове, имали сме различни приятели и никога не сме имали проблеми в общуването с други хора. Но пък е много хубаво така, защото някак си е сила това да имаш брат или сестра до теб
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер. Никога не ме е блазнила идеята по-голямото дете да ми помага в отглеждането на по-малкото, защото е малко нечестно.
Който е живял с брат или сестра може би ме разбира идеално, другите може би няма да схванат мотивите ми
Въпросът е малко относителен, защото не зависи изцяло и единствено от желанията ни.
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер.
Права си. Сестра ми е с 8г по-голяма и спря да ме скубе и аз да я вбесвам след като станах в 7-8-ми клас.
Разлика от 5 години ми звучи много добре.
Макар че като се замисля , може би за самите деца ще е готино разликата да е по-малка.
Но пък за родителите май ще е по-лесно с по-голяма разлика
Незнам, аз засега не искам второ.
Може би след 5-6 години ще съм на друго мнение
Гласувах за 5 години разлика.
Не мога да преценя реално,ние със сестра ми имаме малка разлика-1 година и 7 месеца.За нас е хубаво,но за майка ни не е било никак лесно.
Според мен детето трябва да поотрасне малко.Смятаме да започнем опитите за второ някъде след около 4-5 години.
Но то това си е и Божа работа.
Ако се появи по-рано няма да го върнем
Не мога да преценя реално,ние със сестра ми имаме малка разлика-1 година и 7 месеца.За нас е хубаво,но за майка ни не е било никак лесно.
Според мен детето трябва да поотрасне малко.Смятаме да започнем опитите за второ някъде след около 4-5 години.
Но то това си е и Божа работа.
Ако се появи по-рано няма да го върнем
Мисля, че 2-3 год е идеална разлика
Темата е много полезна и за мен ...защото въобще не съм сигурна дали искам второ дете
Само искам да попитам нещо мамите , които казват , че предпочитат малка разлика , за да не се "излиза " от бебешкият период - не ви ли идва твърде дълго оставането вкъщи с децата и грижите за тях ? Това са примерно едни 5 години
И ако примем , че този период се издържа , после не е ли трудно завръщането в другият свят - на работната среда , контактите / извън бебешките / ?
Питам от чисто любопитство .
Иначе за мен идеалната разлика е 7 години и ще се обоснова защо мисля така - когато синът ми ще е първокласник , ще има доста нужда от мен и от баща си . Оставайки в къщи с бебето ще мога да му обръщам повече внимание в този все пак стресиращ за него период и ще си ги гледам двете поне година и половина
Само искам да попитам нещо мамите , които казват , че предпочитат малка разлика , за да не се "излиза " от бебешкият период - не ви ли идва твърде дълго оставането вкъщи с децата и грижите за тях ? Това са примерно едни 5 години
И ако примем , че този период се издържа , после не е ли трудно завръщането в другият свят - на работната среда , контактите / извън бебешките / ?
Питам от чисто любопитство .
Иначе за мен идеалната разлика е 7 години и ще се обоснова защо мисля така - когато синът ми ще е първокласник , ще има доста нужда от мен и от баща си . Оставайки в къщи с бебето ще мога да му обръщам повече внимание в този все пак стресиращ за него период и ще си ги гледам двете поне година и половина
Гласувах с 3 г. Раждах секцио и ми казаха, че е добре да изчакам поне 2 години преди да забременея пак. Тъй като гоня 33-те мисля като изтекат 2-те години да действаме за следващо бебе за да не ми вика ба-бо второто дете Сарка даже сега по цял ден ми вика ба-ба,та съм взела да се притеснявам вече, че детето ме мисли за баба
Сарка даже сега по цял ден ми вика ба-ба,та съм взела да се притеснявам вече, че детето ме мисли за баба 
. 
Аз винаги съм искала породени деца, въпреки, че първите години се отглеждат трудничко. Обаче раждах със секцио и засега поизчакваме. Вероятно когато си направим второ бебе разликата между тях ще е 2,5-3 години, което за мен също е ОК.
Ние в семейството сме 3 деца с малка разлика - е, нямаше такава веселба просто! Имам прекрасни спомени от детството си и никога не сме скучали. Сега сме много добри приятели, близостта ни се запази.
Ние в семейството сме 3 деца с малка разлика - е, нямаше такава веселба просто! Имам прекрасни спомени от детството си и никога не сме скучали. Сега сме много добри приятели, близостта ни се запази.
Синът ми е на четири и половина годинки. До скоро не исках и да чуя за второ дете, а сега взех да се чудя дали не изпуснах момента.
Клотс, ако не си на 56, определено не си изпуснала никакви моменти
Децата ми са с разлика 1 година и 4 месеца. Първите месеци ми беше трудничко, после става по-лесно и по-приятно - децата имат еднакъв режим, общи игри, общи интереси, тайни... Почти винаги са заедно.
На училище са с една година разлика и малкия ползува помагалата и учебниците на брат си - за него много рядко купувам някой учебник допълнително.
Онзи ден големия ми син е паднал в училище и си е счупил ръката. Тази сутрин братчето му помогна - завърза му обувките, взе му чантата да я носи и му закопча ципа на якето. Много мило ми стана и затова смятам, че малката разлика е добра - така децата се разбират като че ли по-добре.
На училище са с една година разлика и малкия ползува помагалата и учебниците на брат си - за него много рядко купувам някой учебник допълнително.
Онзи ден големия ми син е паднал в училище и си е счупил ръката. Тази сутрин братчето му помогна - завърза му обувките, взе му чантата да я носи и му закопча ципа на якето. Много мило ми стана и затова смятам, че малката разлика е добра - така децата се разбират като че ли по-добре.
Не мисля, че се затваря кръга от възможности за приятелства при малка разлика между двете деца. Сестра ми ми е най-добрият приятел, но това не означава, че всяка от нас няма свои приятели.
Породени сме, между нас никога не е имало ревност, съревнование, завист. Когато има и кръвна връзка, приятелството е възможно най-искреното, знаеш, че предателство не може да има.
И двете имаме много добри приятели, работим в съвсем различа сфера, характерите ни са различни, местата, които посещаваме и обичаме са различни, хората, които харесваме са различни. Описаният случай за двете сестри е според мен изключение, а и не трябва да се забравя, че сестрите са наблюдавани пре очите на малката тогава Judy, детски очи.
Породени сме, между нас никога не е имало ревност, съревнование, завист. Когато има и кръвна връзка, приятелството е възможно най-искреното, знаеш, че предателство не може да има.
И двете имаме много добри приятели, работим в съвсем различа сфера, характерите ни са различни, местата, които посещаваме и обичаме са различни, хората, които харесваме са различни. Описаният случай за двете сестри е според мен изключение, а и не трябва да се забравя, че сестрите са наблюдавани пре очите на малката тогава Judy, детски очи.
При нас разликата е от 2 и половина.За сега се справям доста добре , много по лесно ми е с 2 деца отколкото когато се роди каката.Две години е добра разлика според мен защото спомените за това как да го храниш, обличаш и т.н, са ми пресни.А пък и ако бебетата са от един пол е още по лесно, от финансова гледна точка. Пазим си всички дрешки от каката и сега си ги носим. Единствено ми е трудно когато бебето иска да спи през деня а пък на каката и се играе и и се крещи :crazy eyes:. Но аз имам късмет че беба е свикнала на шум, и е много кротичка 
.
, много по лесно ми е с 2 деца отколкото когато се роди каката.Две години е добра разлика според мен защото спомените за това как да го храниш, обличаш и т.н, са ми пресни.А пък и ако бебетата са от един пол е още по лесно, от финансова гледна точка. Пазим си всички дрешки от каката и сега си ги носим. Единствено ми е трудно когато бебето иска да спи през деня а пък на каката и се играе и и се крещи :crazy eyes:. Но аз имам късмет че беба е свикнала на шум, и е много кротичка .
и аз съм за 2 год. разлика, защото така децата растат като приятели...и породени ми изглежда добър вариант /за децата /, но аз така или иначе нямам цикъл още и при нас тази опция отпада. Със сестра ми имаме 5 г разлика и мога да кажа, че тази разлика се стопи на доста късен етап и едва тогава започнах да я възприемам като приятелка, дотогава си беше "малкия тормозител", макар че винаги много съм я обичала и съм се грижила за нея
/, но аз така или иначе нямам цикъл още и при нас тази опция отпада. Със сестра ми имаме 5 г разлика и мога да кажа, че тази разлика се стопи на доста късен етап и едва тогава започнах да я възприемам като приятелка, дотогава си беше "малкия тормозител", макар че винаги много съм я обичала и съм се грижила за нея 
Моите деца с голяма разлика-просто така препоръчва медицината, защото 2 месеца след първото раждане претърпях голяма коремна операция. В началото тази разлика много ме притесняваше-сега виждам и плюсовете и. Момчето ми, понеже изкарва половината си ден в къщи, ми е пръв помощник, в тази дълга зима не знам какво щях да правя ,ако край мен щъкаше и едно двегодишно например...Искам трето, но съм на 33, и едва ли ще може пак да "докарам" такава голяма разлика...
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
Безспорно е така, но това се случва чак на зряла възраст. Аз имах предвид игрите, забавлението и детството, разбира се, че братята и сестрите се обичат, независимо каква им е разликата
Планирахме за момента, когато първото стане възможно по- самостоятелно и тръгне на училище. Когато голямото стана ученик, то имаше много повече нужда от мен у дома и за тогава планирахме второто раждане- така при старта в училище имах възможността да помогна пълноценно на голямото си дете.
Друг критерий- когато си намери собствена среда и се откъсне малко от обвързаността си с родителите- това ни се видя също важно, тъй като вече две години голямото ми дете играе с връстници и определено няма и следа от ревност по отношение на малкото дете. Когато реши и има време- играе и с брат си. Чувстват се добре заедно.
Писала съм и друг път- според мен нито малката, нито голямата разлика, сами по себе си оказват влияние на отношенията между децата. Виждала съм сестри, които поради малката си разлика и постоянното им отглеждане заедно нямаха приятели извън собствения си семеен кръг. Това определено винаги съм желала да избегна. Виждала съм хора с по- голяма възрастова разлика, които успяват да създадат пълноценни външни контакти и, едновременно с това, да запазят и добри междуличностни отношения. Игрите, забавленията и детството си свързвам с многото си приятели и с брат ми, който е с 5 години по- голям от мен.
Друг критерий- когато си намери собствена среда и се откъсне малко от обвързаността си с родителите- това ни се видя също важно, тъй като вече две години голямото ми дете играе с връстници и определено няма и следа от ревност по отношение на малкото дете. Когато реши и има време- играе и с брат си. Чувстват се добре заедно.
Писала съм и друг път- според мен нито малката, нито голямата разлика, сами по себе си оказват влияние на отношенията между децата. Виждала съм сестри, които поради малката си разлика и постоянното им отглеждане заедно нямаха приятели извън собствения си семеен кръг. Това определено винаги съм желала да избегна. Виждала съм хора с по- голяма възрастова разлика, които успяват да създадат пълноценни външни контакти и, едновременно с това, да запазят и добри междуличностни отношения. Игрите, забавленията и детството си свързвам с многото си приятели и с брат ми, който е с 5 години по- голям от мен.
Е нали децата с малка разлика учат в различни класове все пак. Все едно те не дружат със съучениците си, не ходят на кино с тях, на рождени дни.
Изкарвате децата с малка разлика като някаки асоциални същества, които не могат да комуникират с други хора. Толкова много хора познавам с малка разлика, които имат много повече приятели и са много по-отворени към света, отколкото единствените деца в семейството.
Изкарвате децата с малка разлика като някаки асоциални същества, които не могат да комуникират с други хора. Толкова много хора познавам с малка разлика, които имат много повече приятели и са много по-отворени към света, отколкото единствените деца в семейството.
Не бъди крайна, Нора, никой не "изкарва децата" по този начин, не прочетох тук някой да го прави. Давам примери за различни последици, не пиша постулати. С това искам да кажа /и съм го казала/, че няма закони, който да определя, че възрастовата разлика между децата ги прави по- близки или по- малко близки по принцип. Факторите, от които зависи това са много.
Родих първото дете на 30г.и по тази причина исках второто да е максимум след 4 години.Не само защото бях прехвърлила 30-те,просто винаги съм си представяла,че ще имам две деца с малка разлика.И понеже цикълът ми е нередовен,никога не знам кога точно съм в овулация,предположих ,че второто бебе няма да дойде веднага И така,спряхме да се пазим с идеята,че ще минат поне 5-6 месеца преди да дойде бебето.Нищо подобно-забременях още първия месец 
Така разликата м/у децата стана 2г.и7м.или 3 календарни години.Първата година беше най-трудна,сега вече "бера плодовете"на малката разлика Но разлика под 3 години лично аз не препоръчвам 
И така,спряхме да се пазим с идеята,че ще минат поне 5-6 месеца преди да дойде бебето.Нищо подобно-забременях още първия месец Така разликата м/у децата стана 2г.и7м.или 3 календарни години.Първата година беше най-трудна,сега вече "бера плодовете"на малката разлика Но разлика под 3 години лично аз не препоръчвам
Моментът за второ при нас дойде, когато дъщеря ни приключи с памперсите, започна да се храни самичка, да ходи на градина - изобщо стана по-самостоятелна.
Преди това не си и помислях за друго бебе.
Разликата им е 3,9 години - идеално според мен.
С брат ми имаме 7 години разлика. Много се обичаме, но никога не сме имали общи интереси и рядко сме играли заедно.
Преди това не си и помислях за друго бебе.
Разликата им е 3,9 години - идеално според мен.
С брат ми имаме 7 години разлика. Много се обичаме, но никога не сме имали общи интереси и рядко сме играли заедно.
Все си мисля че около 7-8 години е най-добре. Първото вече е самостоятелно и няма толкова нужда от майка си.. чисто егоистично от моя страна, тогава се появява новия човек за който да се грижа. И няма да има пренебрегнати, заради гоялмата разлика, нуждите на децата ще са различни и няма да се съревновават или да пищят. ама той ми все това, ама и аз искам такова и тн
Когато големият ми син навърши три години, мъжът ми започна да ме "навива" за второ дете... Да, обаче аз не се чувствах готова за такава крачка. Бях започнала работа, доказвах се и т.н.
Но на миналата Нова година (големия беше на 4 г. и половина) си поисках от Дядо Мраз бебе за догодина
И то както се вижда от лентичката взе, че стана
Та по темата аз се почувствах готова за ново бебе, когато първото порастна!
Но на миналата Нова година (големия беше на 4 г. и половина) си поисках от Дядо Мраз бебе за догодина
И то както се вижда от лентичката взе, че стана Та по темата аз се почувствах готова за ново бебе, когато първото порастна!
Гласувах с 5 , обаче сгреших. Или до 3 , или над 6, защото първото като тръгва на училище ми се иска да имам достатъчно време за този важен период в живота му, а ако съм с едногодишно бебе на ръце няма как да стане. Значи или малка или голяма разлика ме устройва.
Нали?
Ние в къщи затова предпочетохме когато детето се роди баткото да е в първи клас. Така аз си поостанах у нас по майчинство помагайки на баткото да започне този и според мен толкова важен етап от живота си, а бебето беше малко, на месеци, не създаваше проблеми. Иначе аз лично нямаше да намеря как да стоя в къщи, когато големият тръгна на училище.
Ако обаче вече беше на годинка щяхме да се побъркаме- то да тича и пищи из къщи, а аз да се опитвам да обяснявам на баткото как да свързва ръкописните букви, а той, не мога да си го представя дори, да внимава с писането и смятането.
Нямаме проблеми с искане на играчки, всеки си има свои си интереси, както писах вече- нямаме проблеми и с ревност /макар че това най- много ме притесняваше преди да се роди малкият/, големият е достатъчно голям, разбира доста неща, има си свои приятели, когато му се прииска просто им се обажда, излиза навън, вика ги в къщи, учи вече сам. Но е ІІ клас, не първи, а малкото е на година и 9 месеца и е в най- подвижния и палав период.
Баткото често пъти ми е помагал по своя инициатива- ще го погледа, докато е на гърнето, за да не стане от там и да не замаже положението, ще му пусне филмче, ще играе на компютъра, а то ще гледа до него, докато аз свърша нещо у нас, даже му чете и приказки вече. Играят, стига да искат и двамата. Имат си къщичка в стаята- завират се в нея и си приказват глупости- баткото приказва, а малкото се хили, замерят се с играчки.
Искам синът ми да е достатъчно голям, за да ползва сам 00. Не мога да си представя как ще стане да го вдигам бременна - имах малко проблем като бях с него, не искам рискувам. Инак смятам, че ще се чувстват по-добре като са близки по възраст.
Такова е и моето мнение.ПП:Гласувах за разлика от 5 г....но ние я подминахме,така че ще е повече!
За мен идеалната разлика е около 3 години,така че гласувах с тази опция Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!
Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!И аз така мисля. При всички положения, над 3 години. Но и сега да се случи, ще е добре дошло.
Аз съм за малката разлика, тъй като дечицата си израстват почти заедно и наведнъж ти минава през главата, а и цял живот са си по - близки... Това на теория, но на практика незнам кога бих се решила... Мисля да е скоро, а и съм далеч от мисълта, че съществута нещо такова, като идеален момент, който трябва да изчакаш...
Офффф,и аз съм от чудещите се
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ ....
Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....
Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ ....Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Аз лично гледам по-егоистично на нещата. Според мен идеалната разлика между две деца е 1.5 - 2.5 години, но искам да имам деца с 4 години разлика. Като си спомня колко ми беше тежко в началото на бременността и като си представя да се повтори същото, но с едно малко дете за гледане, което да е тъкмо в най-трудната си възраст, да ми се тръшка, пищи и прави напук и т.н. - не, мерси. 4 години според мен е по средата между две трудни възрасти, а детето ще е достатъчно голямо, за да мога да разчитам на някаква помощ от него. А и искам да има малко време да поработя.
Разбира се, забременяването си е и божа работа, така че кой знае какви точни планове няма как да си направим.
Разбира се, забременяването си е и божа работа, така че кой знае какви точни планове няма как да си направим.
За мен 3 или 4 години.Дъщеря ми точно в момента е ужасно ревнива и едно бебе би я направило и агресивна(така мисля от наблюдения,не ангажирам друг с това мнение)Предполагам че след година-две ще бъде малко по-разумна и склонна да възприеме друго дете.
Сега като се замисля имам познати с 15 години разлика,което от егоистична страна е супер удобно ако първото е момиче.Хем ще ти е от помощ,хем и ще е подготвено за когато му се наложи да става майка.(не че го мисля сериозно)
Сега като се замисля имам познати с 15 години разлика,което от егоистична страна е супер удобно ако първото е момиче.Хем ще ти е от помощ,хем и ще е подготвено за когато му се наложи да става майка.(не че го мисля сериозно
)
АМи аз гласувах с 3 години защото такава е нашата разлика. Преди си мнислех, че разлика от година и половина до две е по- добре, но сега се убеждавам, че не съм била права. Ако бях родила по- рано каката щеше да е още в количка, щеше да е с памперс, нямаше да говори, изобщо щеше да ми е доста по- трудно. Разликата им е малко по- малко от 3 години и като се има предвид, че каката ходи сама до тоалетна, казва си какво иска и кога е гладна, вече е на детска градина, ходи съвсем сама, не мога да си представя какво би било ако имах две малки деца с една количка. Аз и сега едвам се промъквам между колите, а моята е от най- финните, а тогава би било направо невъзможно. Все едно имаш близнаци, само дето си се мъчил два пъти.
Абе аз едно искам, ама господ разполага...
Каката е на 10год., от една и половина опитваме за второ....така, че в най-добрия случай разликата ще е 11 години, но сега тя е подготвена.
Преди 2 години когато заговорихме за бебе, що рев изрева, че няма да сме я обичали, защото в приказките все пишело, че най-малките били - и по-умни, и по-хубави, и по-обичани....
От тогава и забранихме да чете бълг. приказки , предания и притчи...
Сега го иска повече от нас - вечния въпрос - Защо още нямаме бебе - ми трудно ми е да и обясна, че не зависи само от нас
Каката е на 10год., от една и половина опитваме за второ....така, че в най-добрия случай разликата ще е 11 години, но сега тя е подготвена.
Преди 2 години когато заговорихме за бебе, що рев изрева, че няма да сме я обичали, защото в приказките все пишело, че най-малките били - и по-умни, и по-хубави, и по-обичани....
От тогава и забранихме да чете бълг. приказки , предания и притчи...
Сега го иска повече от нас - вечния въпрос - Защо още нямаме бебе - ми трудно ми е да и обясна, че не зависи само от нас
Абе не е толкова трудно, или поне трудното минава за една година. В началото имаше период, когато се случваше да кърмя едновременно малкото, а голямото да храня с лъжицата Но после става дори по-лесно, защото не те дърпат постоянно да ги занимаваш, а и друго си е дете да играе с дете, не с възрастен
Но после става дори по-лесно, защото не те дърпат постоянно да ги занимаваш, а и друго си е дете да играе с дете, не с възрастен
Ами според мен "по-добрите" опции (защото няма абсолютно идеална разлика) са или разлика от максимум 1,5 година между двете хлапета или 10+.
Аз бях на 5 г. и 9 м. и като се появи брат ми години наред ме тресеше бясна ревност, мисълта, че нашите го обичат повече от мен не ме напускаше дълго време. Сега сме много близки и много си обичам "на кака детето", но ако някой ден имам повече от 1 хлапета ще гледам да са с минималната възможна разлика (доколкото и ако здравословното ми състояние го позволява).
Аз бях на 5 г. и 9 м. и като се появи брат ми години наред ме тресеше бясна ревност, мисълта, че нашите го обичат повече от мен не ме напускаше дълго време. Сега сме много близки и много си обичам "на кака детето", но ако някой ден имам повече от 1 хлапета ще гледам да са с минималната възможна разлика (доколкото и ако здравословното ми състояние го позволява).
При нас, живот и здраве, ще е 1г и 10м. Предпочитам да се занимавам сега с второ дете, докато още имам опит с памперси, хранене и разни такива. Така или иначе сме махнали дръжките на кухненските шкафове, програматора на пералнята вече се сваля, саксиите са опаковани с мрежички. Мисля, че сега му е времето- след няколко години едва ли ще ми се занимава отново с бебе. А така когато малкото е на година баткото ще е на 3. Все още ще са на един акъл и ще могат да си играят заедно. С брат ми имаме разлика от 7 години. Толкова много го исках и какво - разбрах, че не става за игра. Трябваше той да стане на около 14 години, за да почнем да имаме и общи интереси. Затова винаги съм искала малка разлика за децата си. Може да е по-трудно, но няма да са все бебета.
Гласувах с 4, въпреки, че ако имаме второ разликата с каката ще е 5 г. Голямата разлика-9-10-11 години не ми харесва. Съпругът ми и брат му имат 11 години разлика и въобще не контактуват като хората. Не са близки, а мъжът ми се изживява повече като родител, отколкото като брат.
И аз гласувах за 4 години разлика.Мисля че и за двете страни е по-добре.За детето-че няма да го лишавам от неговото време и за нас-че поне голямото ни дете вече няма да е бебе.Но няма гаранция какво ще стане,но ако пак го плануваме разликата ще бъде такава.Но Blondi е права,че най-важното е децата да са чакани и желани,а пък когато-тогава
Имаме си две момчета.Разликата им е 2 г. и 1 м. Адски добра разлика според мен. Малко ми беше трудно в началото, но сега вече е по различно.Малкият стана скоро на 2 и започнаха да си играят и в нас е диво и щастливо. Така че аз определено съм за малка разлика.А това с отслабването е пълна глупост. Човек ако е решил да си има деца това трябва да е най - малкия му проблем.
Темата ми допадна.Аз гласувах с 3. По-голямата разлика за мен означава тъкмо да почна работа и след като мина 30 пак да излизам по майчинство.така разкъсано някъкси не си го прадставям.А пък по-малката мисля,че ще ми е трудничко.Все пак нищо не се знае.Плановете точно тук не винаги излизат точни. Хей, трябва да кажа на мъжа ми,че след няколко месеца зпочва усилен труд, за да спезим желаната разлика.ХА-ХА.
Аз имам момиченце на 10 месеца и искам второ бебче но поне сле 2 години че родих секцио и докторката ми препоръча да минат поне 2 години.а аз съм си мислела за разлика от 4 год.и ми се изка момченце
аз и сестра ми имаме разлика 8 год.и не ми се иска и за моите деца,сега се разбираме но нямаме общо детство все самичка си бях
искам моите дечица да растат с малка разлика
аз и сестра ми имаме разлика 8 год.и не ми се иска и за моите деца,сега се разбираме но нямаме общо детство все самичка си бях
искам моите дечица да растат с малка разлика
Аз съм за 2-3 години разлика. При нас има фактори, поради които ще изчакаме малко и разликата ще е около три години /съпругът ми ще заминава за чужбина, а и финансовата страна ни притеснява в момента/. Дъщеря ми е на година и десет месеца и все още иска понякога да я вдигам на ръце. Според мен когато първото дете стане достатъчно голямо, но все пак де си е мъничко, за да разбира, и да не иска да е на ръце, е добре да се планува второто. Но когато и да дойде второто дете, важното е то да е желано и обичано!
Ако имам някога второ, иска ми се Ева да е поне на 5-6 г. Вярно, някои добре са го написали, че тази разлика не е добра, защото тъкмо си забравил бебешкия период и хоп - отново бебе, но не съм готова за второ и въобще не знам дали искам второ, де. Като си представя отново цялото това безсъние, ревове и какво ли още ме чака, но пък от друга страна - хубаво е да се две. Ни ес моята сестра имаме малка разлика и доста съм слушала от майка ми колко й е било трудно с две малки деца, колко време е прекарала в къщи (5 г. ) Обаче сега със сестра ми сме си най-близките хора на света и много, много я обичам
) Обаче сега със сестра ми сме си най-близките хора на света и много, много я обичам 
Моите деца са с разлика от 7 години.Не е много лесно.С бебето в ръце обикалям около бюротож на баткото да му помагам с домашните.В хубавото време стоим вътре докато напише всичко, а бебка спи най-спокойно навън.Иначе баткото много ми помага, но и той има нужда от помощ в ученето- диктовки, задачи и т.н Аз си я исках тази разлика, но сега...
Гласувах за 4 години. За мен ще е идеално, щот не съм първа младост, а сигурно и за Велина ще е добре да разбира, че има братче/сестриче, а не играчка, която може да съблича, облича, щипе и натиска...
А, и да не забравяме килограмите... Ако отново надебелея като през първата бременност, ще ми се да се порадвам поне още малко на факта, че различавам талията и ханша си...
А, и да не забравяме килограмите... Ако отново надебелея като през първата бременност, ще ми се да се порадвам поне още малко на факта, че различавам талията и ханша си...
Аз искам 3 деца с малка разлика! Гласувах за разлика една година! Работим по въпроса, но с това кърмене ще видим кога ще стане! За мен плюсовете са , че ще си растат като близнаци и ще им бъде по-задружно в игрите, в училище, в парка, у дома. Аз имам 4 години разлика със сестра ми и не мога да кажа, че сме на една вълна! Даже въобще не сме! В игрите никога не сме били заедно, защото тя беше голяма и се занимаваше с други неща, докато аз строях пясъчни замъци! И смятам, че като приключа с бебеправенето на 3-те или поне двете, ще се отдам на кариера, защото все още имам време за това! 
И аз съм ЗА разлика от 2- макс 3 години! При мен се случи така , е разликата им живот и здраве ще е 2 години, в началото се стресирах , как ще се справя, но мисля, че първите месеци е трудния момент! После ни чакат само хубави емоции, както нас, мама и тати, така и малките ангелчета! Едва като се получи така се замислих, че това е най доброто решение за мен, да си отгледам дечицата, да се радват едно на друго, без да разбират какво е ревност, защото са мънички, а и ще имат общ език, защото до 3-4 годинки за мен са си полубебета-полудеца!А а после вече мисля и за връщането на работа и кариерата!
Едва като се получи така се замислих, че това е най доброто решение за мен, да си отгледам дечицата, да се радват едно на друго, без да разбират какво е ревност, защото са мънички, а и ще имат общ език, защото до 3-4 годинки за мен са си полубебета-полудеца!А а после вече мисля и за връщането на работа и кариерата!
3- 4 години ми се струва идеална разлика във възрастта. Но от скоро се замислям дали искам второ дете, а синът ми скоро ще навърши 4. За това и гласувах за 5 години разлика. С каква разлика ще са децата е по- скоро важно за майката. Дали ще се справи сама с отглеждането на децата, има ли на кого да разчита за помощ и т.н. В Холандия разликата във възрастта на децата е много малка- 1 до 2 години. Типично за холандките е да се омъжват по- късно и може би заради биологичния часовник бързат с бебе- правенето . Не мисля обаче, че възрастта е определяща за отношенията между децата Половинката има 13 месеца разлика с брат си, но не са си близки.
Половинката има 13 месеца разлика с брат си, но не са си близки. 
Сина ми и бебчо ще имат разлика 4 години и половина. Планувахме със съпруга ми такъв период защото решихме, че на всяко от децата в първите години следва да се обърне дължимото внимание! Съпруга ми и брат му имат разлика една година и три месеца, ха познай дали той като по-голям не е бил лееееко пренебрегван за сметка на по-малкия си брат?! Няма да допусна подобно нещо при децата ми, като дете бях самичка, впоследствие се сдобих с доведена сестра с две години по-малка от мен и природен брат, с когото имаме разлика близо 18 години - с брат ми общуваме, но не мога да кажа, че сме близки!Сама ще определиш разликата - когато си готова за второ дете, тогава!
Гласувах с 5 години разлика. Преди да родя дъщеря си, исках на бързо да родя две деца и да забравя за раждане. Обаче се оказа никак не лесно да гледаш дете, та изведнъж отидох на другата крайност - второто да се роди, когато първото вече е голямо!
Абсолютно съм съгласна. На 5г. дъщеря ми ще е по-голяма и ще ми помага и ще разбира като и се обясни. Разбира се,че ще има недостатъци породени от различните интереси на възрастите, но мисля, че ще е по-лесно така.
За нашето семейство - 1, максимум 2 години.
Много се радвам, че се получи. Сега лятото чакаме второто бебе и сина ни ще бъде на 1 год. и четири месеца.
След като родих веднага бяхме готови за второто. Просто винаги така сме си представяли нашето семейство. А сега ако се окаже, че и второто е момче, може и за трето да се навием. Да има разнообразие, но тогава вече не знам каква разлика искаме.
Много се радвам, че се получи. Сега лятото чакаме второто бебе и сина ни ще бъде на 1 год. и четири месеца.
След като родих веднага бяхме готови за второто. Просто винаги така сме си представяли нашето семейство. А сега ако се окаже, че и второто е момче, може и за трето да се навием.
Да има разнообразие, но тогава вече не знам каква разлика искаме.
Мисля, че между 3 и 4 години е идеалната разлика за нас, и аз не бих могла да се справя с 2 малки деца. Все пак искам голямата да разбира, че ще има бебе, като й обеснявам какво мо же да прави с бебето и какво не може да разбира То за нас още не е сигурно, че финансово не сме вързали, но се надявам до 3-4 години татито да се навие, искам малката да си има братче или сестриче.
Иначе гласувах 4 години.
То за нас още не е сигурно, че финансово не сме вързали, но се надявам до 3-4 години татито да се навие, искам малката да си има братче или сестриче. Иначе гласувах 4 години.
2 години (иначе губиш тренинг )
(иначе губиш тренинг )По тази причина основно исках двете ми деца да са с такава разлика
Не се получи Другата разумна за мен разлика е 5 години, така гласувах.
Преди да се роди Александър исках децата ми да са с 2-3 години разлика,обаче сега не се чувствам готова за второ дете .Гласувах 4 години,защото хем искам да не е много голяма разликата м/у децата,хем и аз преди да навърша 30.Бях пуснала подобна тема в друг форум,и за себе си стигнах до този извод,че 4 години са си добре.Догодина почваме с опитите,живот и здраве,пък ще видим дали ще я уцелим(разликата де).Божа работа
.Гласувах 4 години,защото хем искам да не е много голяма разликата м/у децата,хем и аз преди да навърша 30.Бях пуснала подобна тема в друг форум,и за себе си стигнах до този извод,че 4 години са си добре.Догодина почваме с опитите,живот и здраве,пък ще видим дали ще я уцелим(разликата де).Божа работа 
Ne sum otgovorila na tozi hubav vapros, za6toto az mnogo iskam 2-ro dete, no moqt saprug ne dava duma da se kaje po tozi vapros. Spored nego edno e stiga i mnogo slojna situaciq 6te nastupi s o6te edno-angajimenti, razhodi i t.n. Ina4e mislq, 4e ve4e ni e vreme za 2-ro - 4 godini sa dobra razlika, ama nqma da me ogree.
Ще видя съвсем скоро, живот и здраве, какво е да имаш разлика между децата си от 5,6 години.
Но сега обяснявам на дъщеря ми за бебето, тя уж ще иска да помага. Ще видим...
За разликата от 1-2 години смятам, че също е хубава, но ако има кой да ти помага, а не да се крещи и травмира по-голямото дете.
Но сега обяснявам на дъщеря ми за бебето, тя уж ще иска да помага. Ще видим...
За разликата от 1-2 години смятам, че също е хубава, но ако има кой да ти помага, а не да се крещи и травмира по-голямото дете.
Много искам 2-ро бебче даже и 3-то затова мисля,че 1-2 години ще е хубава разлика, да си растат заедно децата.
затова мисля,че 1-2 години ще е хубава разлика, да си растат заедно децата.При мен между първото и третото разликата ще е 3 г. и половина
При мен между първото и третото разликата ще е 3 г. и половина
О-о как хубаво звучи. И аз искам така, но ми се струва трудно без помощ. За сега ще гледам след две години да съм вече с две хлапета, но ще видим.
Гласувах за 3 години разлика.Защото се гледаме съвсем самички-бабите са на хиляди километри.Ако имах помощ обаче,бих се навила и на по малка разлика.Поне всичко минава на веднъж за родителите,а и за малките е по добре,защото са им еднакви интересите:)Обаче.............много често,това какво ние искаме и планираме въобще не е от значение при тези неща-поне аз така мисля:)
Напоследък ми става много драго, като видя по-големи кака или батко и бебче в количка. Преди си мислих, че 3-4 години е добра разлика, но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че е добре първото дете да е по-голямо, за да стане кака/батко. Разликата ми с брат ми е 9 г., аз съм по-голяма. Определено обаче не смятам да чакам толкова дълго. Гласувам за 6.
Аз исках децата ми да имат малка ралзика 1-2 год. Основно, защото съм на мнение, че децата с малка разлика имат по-силна връзка помежду си и ще си бъдат като приятелчета. Така или иначе второто бебче се позабави малко и сега разликата им ще е почти 3 години, която също смятам за хубава
Гласувах с 4ри години разлика, но честно да си кажа и по-рано да се случи ще съм щастлива Иначе милото искаше веднага да правим и 2ро /той има брат с 2 години по-малък и са 1ви приятели/, защото е на мнението, че по-малка разлика - по-добре за децата, да са с по-близка връзка, да имат еднакви интереси и прочие. Обаче за сега на мен ми е малко трудно, малкия е много палав и едвам се оправям с него и не знам, дали ще успея да гледам и още едно бебче. Ще почакаме и ще видим
Иначе милото искаше веднага да правим и 2ро /той има брат с 2 години по-малък и са 1ви приятели/, защото е на мнението, че по-малка разлика - по-добре за децата, да са с по-близка връзка, да имат еднакви интереси и прочие. Обаче за сега на мен ми е малко трудно, малкия е много палав и едвам се оправям с него и не знам, дали ще успея да гледам и още едно бебче. Ще почакаме и ще видим