- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
До мамите,които искат второ дете...
Когато големият ми син навърши три години, мъжът ми започна да ме "навива" за второ дете... Да, обаче аз не се чувствах готова за такава крачка. Бях започнала работа, доказвах се и т.н.
Но на миналата Нова година (големия беше на 4 г. и половина) си поисках от Дядо Мраз бебе за догодина
И то както се вижда от лентичката взе, че стана 
Та по темата аз се почувствах готова за ново бебе, когато първото порастна!
Но на миналата Нова година (големия беше на 4 г. и половина) си поисках от Дядо Мраз бебе за догодина
И то както се вижда от лентичката взе, че стана Та по темата аз се почувствах готова за ново бебе, когато първото порастна!
Гласувах с 5 , обаче сгреших. Или до 3 , или над 6, защото първото като тръгва на училище ми се иска да имам достатъчно време за този важен период в живота му, а ако съм с едногодишно бебе на ръце няма как да стане. Значи или малка или голяма разлика ме устройва.
Нали?
Ние в къщи затова предпочетохме когато детето се роди баткото да е в първи клас. Така аз си поостанах у нас по майчинство помагайки на баткото да започне този и според мен толкова важен етап от живота си, а бебето беше малко, на месеци, не създаваше проблеми. Иначе аз лично нямаше да намеря как да стоя в къщи, когато големият тръгна на училище.
Ако обаче вече беше на годинка щяхме да се побъркаме- то да тича и пищи из къщи, а аз да се опитвам да обяснявам на баткото как да свързва ръкописните букви, а той, не мога да си го представя дори, да внимава с писането и смятането.
Нямаме проблеми с искане на играчки, всеки си има свои си интереси, както писах вече- нямаме проблеми и с ревност /макар че това най- много ме притесняваше преди да се роди малкият/, големият е достатъчно голям, разбира доста неща, има си свои приятели, когато му се прииска просто им се обажда, излиза навън, вика ги в къщи, учи вече сам. Но е ІІ клас, не първи, а малкото е на година и 9 месеца и е в най- подвижния и палав период.
Баткото често пъти ми е помагал по своя инициатива- ще го погледа, докато е на гърнето, за да не стане от там и да не замаже положението, ще му пусне филмче, ще играе на компютъра, а то ще гледа до него, докато аз свърша нещо у нас, даже му чете и приказки вече. Играят, стига да искат и двамата. Имат си къщичка в стаята- завират се в нея и си приказват глупости- баткото приказва, а малкото се хили, замерят се с играчки.
Искам синът ми да е достатъчно голям, за да ползва сам 00. Не мога да си представя как ще стане да го вдигам бременна - имах малко проблем като бях с него, не искам рискувам. Инак смятам, че ще се чувстват по-добре като са близки по възраст.
Такова е и моето мнение.ПП:Гласувах за разлика от 5 г....но ние я подминахме,така че ще е повече!
За мен идеалната разлика е около 3 години,така че гласувах с тази опция Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!
Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!И аз така мисля. При всички положения, над 3 години. Но и сега да се случи, ще е добре дошло.
А иначе около 3-4г сигурно е най-добрата 
Аз съм за малката разлика, тъй като дечицата си израстват почти заедно и наведнъж ти минава през главата, а и цял живот са си по - близки... Това на теория, но на практика незнам кога бих се решила... Мисля да е скоро, а и съм далеч от мисълта, че съществута нещо такова, като идеален момент, който трябва да изчакаш...
Офффф,и аз съм от чудещите се 
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ 
....
Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата 
и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....
Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ ....Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Аз лично гледам по-егоистично на нещата. Според мен идеалната разлика между две деца е 1.5 - 2.5 години, но искам да имам деца с 4 години разлика. Като си спомня колко ми беше тежко в началото на бременността и като си представя да се повтори същото, но с едно малко дете за гледане, което да е тъкмо в най-трудната си възраст, да ми се тръшка, пищи и прави напук и т.н. - не, мерси. 4 години според мен е по средата между две трудни възрасти, а детето ще е достатъчно голямо, за да мога да разчитам на някаква помощ от него. А и искам да има малко време да поработя.
Разбира се, забременяването си е и божа работа, така че кой знае какви точни планове няма как да си направим.
Разбира се, забременяването си е и божа работа, така че кой знае какви точни планове няма как да си направим.