- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
До мамите,които искат второ дете...
Моите деца с голяма разлика-просто така препоръчва медицината, защото 2 месеца след първото раждане претърпях голяма коремна операция. В началото тази разлика много ме притесняваше-сега виждам и плюсовете и. Момчето ми, понеже изкарва половината си ден в къщи, ми е пръв помощник, в тази дълга зима не знам какво щях да правя ,ако край мен щъкаше и едно двегодишно например...Искам трето, но съм на 33, и едва ли ще може пак да "докарам" такава голяма разлика...
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
И искам да кажа на тези, които като причина за сплотеността и приятелството между децата си посочват малката разлика в годините им-имам сестра с 6 години по-малка от мен-нямам по-близък човек и по-добър приятел от нея, тя също. За да се забавляват заедно децата и да се обичат, не е задължително да са на едни години.
Безспорно е така, но това се случва чак на зряла възраст. Аз имах предвид игрите, забавлението и детството, разбира се, че братята и сестрите се обичат, независимо каква им е разликата
Планирахме за момента, когато първото стане възможно по- самостоятелно и тръгне на училище. Когато голямото стана ученик, то имаше много повече нужда от мен у дома и за тогава планирахме второто раждане- така при старта в училище имах възможността да помогна пълноценно на голямото си дете.
Друг критерий- когато си намери собствена среда и се откъсне малко от обвързаността си с родителите- това ни се видя също важно, тъй като вече две години голямото ми дете играе с връстници и определено няма и следа от ревност по отношение на малкото дете. Когато реши и има време- играе и с брат си. Чувстват се добре заедно.
Писала съм и друг път- според мен нито малката, нито голямата разлика, сами по себе си оказват влияние на отношенията между децата. Виждала съм сестри, които поради малката си разлика и постоянното им отглеждане заедно нямаха приятели извън собствения си семеен кръг. Това определено винаги съм желала да избегна. Виждала съм хора с по- голяма възрастова разлика, които успяват да създадат пълноценни външни контакти и, едновременно с това, да запазят и добри междуличностни отношения. Игрите, забавленията и детството си свързвам с многото си приятели и с брат ми, който е с 5 години по- голям от мен.
Друг критерий- когато си намери собствена среда и се откъсне малко от обвързаността си с родителите- това ни се видя също важно, тъй като вече две години голямото ми дете играе с връстници и определено няма и следа от ревност по отношение на малкото дете. Когато реши и има време- играе и с брат си. Чувстват се добре заедно.
Писала съм и друг път- според мен нито малката, нито голямата разлика, сами по себе си оказват влияние на отношенията между децата. Виждала съм сестри, които поради малката си разлика и постоянното им отглеждане заедно нямаха приятели извън собствения си семеен кръг. Това определено винаги съм желала да избегна. Виждала съм хора с по- голяма възрастова разлика, които успяват да създадат пълноценни външни контакти и, едновременно с това, да запазят и добри междуличностни отношения. Игрите, забавленията и детството си свързвам с многото си приятели и с брат ми, който е с 5 години по- голям от мен.
Е нали децата с малка разлика учат в различни класове все пак. Все едно те не дружат със съучениците си, не ходят на кино с тях, на рождени дни.
Изкарвате децата с малка разлика като някаки асоциални същества, които не могат да комуникират с други хора. Толкова много хора познавам с малка разлика, които имат много повече приятели и са много по-отворени към света, отколкото единствените деца в семейството.
Изкарвате децата с малка разлика като някаки асоциални същества, които не могат да комуникират с други хора. Толкова много хора познавам с малка разлика, които имат много повече приятели и са много по-отворени към света, отколкото единствените деца в семейството.
Не бъди крайна, Нора, никой не "изкарва децата" по този начин, не прочетох тук някой да го прави. Давам примери за различни последици, не пиша постулати. С това искам да кажа /и съм го казала/, че няма закони, който да определя, че възрастовата разлика между децата ги прави по- близки или по- малко близки по принцип. Факторите, от които зависи това са много.
Родих първото дете на 30г.и по тази причина исках второто да е максимум след 4 години.Не само защото бях прехвърлила 30-те,просто винаги съм си представяла,че ще имам две деца с малка разлика.И понеже цикълът ми е нередовен,никога не знам кога точно съм в овулация,предположих ,че второто бебе няма да дойде веднага 
И така,спряхме да се пазим с идеята,че ще минат поне 5-6 месеца преди да дойде бебето.Нищо подобно-забременях още първия месец 
Така разликата м/у децата стана 2г.и7м.или 3 календарни години.Първата година беше най-трудна,сега вече "бера плодовете"на малката разлика 
Но разлика под 3 години лично аз не препоръчвам 
И така,спряхме да се пазим с идеята,че ще минат поне 5-6 месеца преди да дойде бебето.Нищо подобно-забременях още първия месец Така разликата м/у децата стана 2г.и7м.или 3 календарни години.Първата година беше най-трудна,сега вече "бера плодовете"на малката разлика Но разлика под 3 години лично аз не препоръчвам
Моментът за второ при нас дойде, когато дъщеря ни приключи с памперсите, започна да се храни самичка, да ходи на градина - изобщо стана по-самостоятелна.
Преди това не си и помислях за друго бебе.
Разликата им е 3,9 години - идеално според мен.
С брат ми имаме 7 години разлика. Много се обичаме, но никога не сме имали общи интереси и рядко сме играли заедно.
Преди това не си и помислях за друго бебе.
Разликата им е 3,9 години - идеално според мен.
С брат ми имаме 7 години разлика. Много се обичаме, но никога не сме имали общи интереси и рядко сме играли заедно.
Все си мисля че около 7-8 години е най-добре. Първото вече е самостоятелно и няма толкова нужда от майка си.. чисто егоистично от моя страна, тогава се появява новия човек за който да се грижа. И няма да има пренебрегнати, заради гоялмата разлика, нуждите на децата ще са различни и няма да се съревновават или да пищят. ама той ми все това, ама и аз искам такова и тн
Препоръчани теми