Най-хубавите стихове за мама

  • 785 933
  • 585
  •   1
Отговори
# 555
# 556
  • Мнения: 5 582



Текст ( на руски)
Скрит текст:
Мой сын, мой цветочек, мой бутон,
Самый мой счастливый сон, мой сын!
Усни, родной, и на маминых руках
Даже самый страшный страх пройдет.
И я усну, как в детстве засыпала на руках
С куклой старенькой своей.
И пусть приснятся мне бездонные глаза
Милой мамочки моей.

Припев:
Мамины глаза все на свете понимают,
Мамины глаза все грехи нам отпускают,
Мамины глаза, не плачьте только
Мамины глаза!
Мамины глаза, дай вам Бог увидеть счастье
Всех своих детей и прощать, а не прощаться,
Мамины глаза, как жаль, что не погаснуть вам нельзя.

Мой сын, ты прижмись ко мне сильней
И меня собой согрей, мой сын!
А я спою песню бабушки твоей,
Чтобы стало ей светлей в раю.
Ведь все пройдет, как в книге мудрой сказано
Одной очень много лет назад,
Но ты, каким бы в этой жизни ты не стал,
Помни мамины глаза.


# 557
  • Мнения: 4 940
Страхотна тема! Страхотни стихотворения! bouquet bouquet bouquet
Сега попадам на темата и започнах да чета. Ех...сълзите по мен се стичат, а има толкова много за четене... Cry
Няма да мога да ги изчета всички днес и на веднъж, но определно ще си избера едно от тези прекрасни стихове за майката - най-святото нещо в моя живот! Нали предстои 8 март и искам пак да я зарадвам с нещо вдъхновяващо и прекрасно като тези стихотворения тук, посветени на майката!  bouquet bouquet bouquet bouquet bouquet Hug Hug Hug Hug Hug

# 558
  • Мнения: 797
НА МАЙКА МИ      
Христо Фотев
 
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.


Здравейте и честит празник на жените! Аз направих клип на майка и ми трябва само някой стих, но този на Фотев ме разплака. Написах го на клипчето в ютюб. Ама моля ви дайте атих за мъжка майка който да е ведър. Трябва ми за свеки за картичка!

Последна редакция: ср, 08 мар 2017, 19:19 от Blagoslovena

# 559
  • Мнения: 1
Благодаря ви,че пишете в тази тема.


ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.


      Недялко Йорданов   

# 560
  • Мнения: 797

ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.


      Недялко Йорданов  

ТОВА МЕ РАЗПЛАКА.
А може ли да питам тук постват ли се стихове за бащата? Cry
Нашия ни изостави и сега живее с една баба, 11 години по-голяма от него, детството ми мина в таен плач по него. Всеки път когато ни виждаше беше през 3-4 месеца с оправдание че няма работа.
И без това рядко се виждаме дори и като пораснахме. А като умре....вече ще е много късно. Простила съм му. Но болката в мен е голяма. От развода им след куп побоища над майка има 12 години, но липсата му през най-важните детски години не може да се замести от никой мъж.

Последна редакция: ср, 22 ное 2017, 13:14 от Blagoslovena

# 561
  • София
  • Мнения: 979
Relaxed

ТОВА МЕ РАЗПЛАКА.
А може ли да питам тук постват ли се стихове за бащата? Cry

Май няма такава тема, ако ще ти олекне напиши го тук а ако модераторите решат да направят нова тема Relaxed

# 562
  • Мнения: 797
Ок, ще го напиша, надявам се да не се сърдят.
Простих ти....... и не ти простих

Не ти простих, че си отиде, докато бяхме още невръстни деца
а таткото мечта беше ти за нас,
не ти простих, че ме излъга,
че ще си до нас във всеки час.

Не ти простих, че бе далече,
когато по болници прекарвах часове,
и заболяваше ме когато винаги ни казваше,
че имаш други ангажименти със другото дете.

Не ти простих, че мама и баща ми беше,
но не може никой бащината ласка да я замени.
Не ти прощавах когато през месеци ти бе удобно
да ни виждаш  и да ни залъгваш, че за нас вечно нямаш ти пари.

Не ти простих, че тук не беше,
когато това мъничко и съсипано момиче
във желязната жена се бе превърнало вече.

И нямаше тя на кой да каже, да сподели за новата любов,
и нямаше баща да и разкаже, как мъжете адски нараняват.

Простих ти, че ни взе всичко, остави къщатата празна със нас да страда,
че плачейки всяка година си спомняхме как  заедно украсявахме елхата.

Не ти простих, че не ни научи да дишаме, мечтаем и живеем без теб,
не ти прощавам, чуваш ли човече, че няма да съм същата и 100 години след това без теб!

Не се научих още да живея без бащина любов и топлина,
Не ти прощавам, че вместо с кукли да играя,
аз спрях да мечтая и тайничко за теб ридаех.

Няма да простя че не ме научи да обичам,
и рядко виждах и вие да изказвате любов,
моля те върни се и бъди наистина до мен,
защото няма да успея в живота си без теб!

Не мога да простя  всеки път
когато чувах за мен зад гърба ми да говорят ако нещо бях объркала,
че не съм възпитана добре,
но ще ми се размине, защото съм отрасла без баща!

Не мога да те залича от мене, и не мога да приема, че си вечно отдалечен,
и не успявам да осъзная защо ти вечно се сърдиш на мен!
Вместо да се разкайваш  и да ми се извиниш,
всеки път, щом чуя те по телефона, ти ме нараняваш отново и отново боли....

Ще ти простя...ако си пак до ме и в буря и във дъжд,
ако ръка протегнеш и ти на мен простиш,
защото винаги съм вярвала че аз виновна съм задето и до днес те няма.

Ще ти простя и чакам този ден, когато ще сме заедно отново
и най-много искам от душа
това което насила бе ни взето,
ти да даряваш и обсипваш със любов и ласки и моите деца!
Постнала съм го в блог.бг.

# 563
  • Мнения: 1
Благодаря ви,че пишете в тази тема.


ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.

В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.

И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...

Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...

С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.


      Недялко Йорданов   

# 564
  • Милано
  • Мнения: 943
Ех,момичета разплакахте 😢ме

# 565
  • Мнения: 4 868
За жената
(авторско)

Тази сутрин събуди я специално,
с целувка по челото с роза в ръка.
Направи й кафето идеално,
с голяма усмивка да започне деня.

Направи й красив комплимент,
че те е тебе тя родила.
Не я оставяй да е тъжна дори момент,
с нежни обръщения мамо мила, мамо мила.

8-ми март - празник на жените,
съпруги, майки, баби, дъщери.
Това са същества много по-ценни от парите,
,в този ден най-красивите думи ти им подари.

# 566
  • у дома
  • Мнения: 67
Честит празник,  момичета! Всяка година ви чета и избираХ какво да цитирам  на мама.. а тя обожаваше стихове... Тази година отново  ви чета,  плача,  но... мама вече я няма... Обаждайте се на майчиците си,  мили момичета и им казвайте честичко,  че ги обичате! Намирайте време за тях!!!!Те са безценни и после... много,  много ни липсват! Продължавайте с тези чудесни стихове! Обичайте и бъдете обичани!

# 567
  • Мнения: 1 249
Здравейте, прекрасна тема! Ще се престраша да сложа нещо мое, сътворено за десетина минутки вчера. Абсолютно непретенциозно, дори не е наполовина на висотата на всичко представено до тук. И няма как да  се наредя до тези велики поети, но е написано с много любов и така, както го почувствах за жената, която ми е дала всичко - моята майка! Аз не съм поет, пиша, ей така, за себе си - от време на време, затова ще моля за снизхождение!

На мама

Ръката своя аз ще сложа
с любов на твойто рамо
Ще те прегърна силно
и ще кажа: „Благодаря за всичко, мамо!”
Ще кажа колко те обичам
и колко сила си ми дала.
Към светлината твоя
вечно аз ще тичам,
защото без теб
не мога да съм цяла.
Днес празник твой е, мила мамо,
за теб подарък скъп във този ден
е да чуеш тез думи прости само :
„Благодаря, че има те и си до мен!”

# 568
  • Мнения: 4 868
Hands Pray
Здравейте, прекрасна тема! Ще се престраша да сложа нещо мое, сътворено за десетина минутки вчера. Абсолютно непретенциозно, дори не е наполовина на висотата на всичко представено до тук. И няма как да  се наредя до тези велики поети, но е написано с много любов и така, както го почувствах за жената, която ми е дала всичко - моята майка! Аз не съм поет, пиша, ей така, за себе си - от време на време, затова ще моля за снизхождение!

На мама

Ръката своя аз ще сложа
с любов на твойто рамо
Ще те прегърна силно
и ще кажа: „Благодаря за всичко, мамо!”
Ще кажа колко те обичам
и колко сила си ми дала.
Към светлината твоя
вечно аз ще тичам,
защото без теб
не мога да съм цяла.
Днес празник твой е, мила мамо,
за теб подарък скъп във този ден
е да чуеш тез думи прости само :
„Благодаря, че има те и си до мен!”



Да и аз пиша по този начин. Много е хубаво какво снизходително, поздравления дори!!!:praying_hands:

# 569
  • Мнения: 1
Благодаря ти, мамо и прости

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря.
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те, поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до тебе и няма сила,
която да успее да ни раздели.
От мига, в който си ме родила,
орисала си ме да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо,
прости, че рядко казвам тези слова.
И ако днес добра съм, то е само -
от теб, защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стихът ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт