Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

808 337
585
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
  
  В темата са споделени различни стихотворения като "Писмо до мама" от Павел Матев, "Майка ми" от Иван Вазов, "Свтбата на мама" от Борис Христов, "Майчице" от Георги Христов, "Майка ми" от Христо Фотев, „Мама“ от Валери Петров , „Добрите очи на мама“ от Никола Гигов и „Плач по мама“ от Недялко Йорданов.
- Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
  
  Стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев е емоционално и изразява дълбоката връзка между син и майка. В него се разкриват различни етапи от живота на сина, като се описват моменти от детството, възпитанието и връзката между тях. Текстът изразява благодарност и обич към майката, като същевременно разкрива вътрешните борби и усилия на сина да бъде по-добър и да се докаже пред нея.
- Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
  
  Стихотворението „Майчице“ от Георги Христов е израз на благодарност и обич към майката. В него се описва връзката между сина и майка, като се подчертава значението на майчината грижа и подкрепа. Текстът изразява възхищение към майчината сила и любов, като се подчертава важността на нейната роля в живота на сина.
- Какво представлява стихотворението „Майка ми“ от Иван Вазов?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 480 28 фев. 2014, 22:43 ч.

Мнения: 0

Цитат на: ~Инка~ в пн, 18 фев 2008, 15:14

Ще ви напиша любимите си стихотворения за майката, но за съжаление не знам кой ги е написал.
Ако някой си ги познае - моите най-искрени извинения, че не съм запазила името му. bouquet

На мама

Опитвам се
да не мисля за теб като за спомен,
затова те сънувам в движение
и все пътуваме за някъде, мамо,
и имаме цялото време за себе си.

Аз не бързам както преди,
днес всички сънища са само за тебе,
ето - влакът спира и слизаме там,
където има поляна с много звезди
и имам ръката ти, а ти си някъде в мене.

Не, не плача, окото ми нещо сълзи,
от прашния път ще да е, този път,
който през сърцето върви
и не бива да спираме в тези следи,
в които болката първа умира.

И имаме време за още усмивки,
преди утрото да те е взело при себе си.

# 481 1 март 2014, 08:37 ч.

Стара Загора
Мнения: 469

Честита Баба Марта на всички!!

# 482 7 март 2014, 23:21 ч.

Мнения: 137

МАЙКА

"Не и се карай, и не и крещи !
Тя-майката, една е, хора!
Ще те прегърне, и ще ти прости.
И ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от Света.
Обрулва ги живота като сливи,
и брули до последният им ден.
Тя гледа да са все щастливи,
и пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца !
Отидат ли си, кой ще ви запълни,
със обич, полупразните сърца."

Кресто Миров

# 483 8 март 2014, 14:49 ч.

Добрич
Мнения: 6 210

Точно днес попаднах на едно стихотворение от майката за дъщерята. Мисля, че ще ви допадне много, както допадна и на мен:

Тя - дъщеря ми

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“

Тя ме събужда със мила усмивка,
…в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.

Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.

Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.

Тя ме придържа, когато пропадам,
…до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…

Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!

Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.

Понякога искам да плача, да чупя…
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя – дъщеря ми.

Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…

От тук.
Авторството е предмет на спор между Магдалена Рачева и Деница Красимирова

Последна редакция: пн, 15 яну 2018, 10:59 от Tatti

# 484 8 март 2014, 15:36 ч.

Добрич
Мнения: 6 210

Спомен за майка ми
Мила Николова

Забравен спомен във душата ми напира,
почуква по сърцето ми заспало.
Едно лице пред взора ми изниква,
уж майчиното ми, а неостаряло.

И хукват зад клепачите притворени
години детски скоростно да тичат,
две майчини очи ме гледат в мойте спомени
и две ръце прегръщат и обичат.

Но бързо се изнизаха годините
за ласки отредени и любов.
Защо не виждах на ръката в твойте линии,
че идва краят близък и суров.

Тъй всеки се оплаква от недостига
на време и му тропва ядно - Спри!
Не биха стигнали ми още сто години,
но трябваше ли тъй да бързаш ти?

# 485 8 март 2014, 16:58 ч.

Мнения: 0

Цитат на: every me в пн, 18 фев 2008, 14:46

Майка ми
/Иван Вазов/

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

***

Имам любими, предпочитани. Чужди и не. После ще допълня ... има с какво.

# 486 8 март 2014, 17:00 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Вела, "На дъщеря ми" го открих отдавна. Много силно ми въздейства. Авторката е maggi4ka. - Магдалена Рачева. Посветила го е на дъщерите си-близначки.

Авторството е предмет на спор между Магдалена Рачева и Деница Красимирова

Последна редакция: пн, 15 яну 2018, 11:01 от Tatti

# 487 8 март 2014, 18:00 ч.

Стара Загора
Мнения: 469

Не е стих,но е поздрав за всички майки!!

# 488 8 март 2014, 19:48 ч.

Мнения: 0

Цитат на: L e o в нд, 08 мар 2009, 14:37

Не е стих, но винаги ме просълзява като го чета Heart Eyes

Твоят Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

# 489 8 март 2014, 21:10 ч.

София, България
Мнения: 2 234

намерих си много хубави стихове за празника, благодаря

# 490 9 март 2014, 23:12 ч.

София
Мнения: 2 081

Браво, мамо

Божидара Ангелова

Щом изпия си млекото
и храната си изям
„браво” казваш ми, защото
тъй се ставало голям.

Щом науча си урока
и напиша си, тогаз
със усмивка най-широка
твойто „браво” чувам аз.

За успехите ми, мамо,
даже малки да са те,
със ръка на мойто рамо
казваш : ”Браво, бе дете”....

Малко съм детенце още,
много ще се уча аз,
ала зная дълго нощем
бдиш над мен до късен час.

Виждам грижите големи
за семейството, дома,
и за тате и за мене
как приготвяш ти храна.

И парички отброяваш,
пазаруваш час по час...
Как изобщо тъй се справяш,
сериозно питам аз?!

Ето, пак съм с чисти дрехи,
здрав и бодър аз раста.
Туй са твоите успехи,
моя майчице добра.

Днес докосвам твойто рамо
и със няколко слова
с обич ще ти кажа само:
„Браво, мамо, за това”.

# 491 9 март 2014, 23:22 ч.

София
Мнения: 2 081

Жени, недейте нивга остарява!

Лиана Даскалова

Жени, недейте нивга остарява!
Какво е по-добро от младостта -
тя даже грозотата украсява
с игри, вървеж, въздушна лекота.

Жени, недейте нивга остарява,
че младостта ни дава чуден дар -
усмивка, която покорява
и възвисява в обич всяка страст.

Жени, недейте нивга остарява!
Бъдете като липовия цвят -
през месец юни още прецъфтява,
години пази своя аромат.

И във часа, когато се прощавам
със този, за когото аз живях,
с последни сили пак ще се изправя
да кажа гордо: "Аз не остарях!"

# 492 21 март 2014, 21:00 ч.

някъде другаде
Мнения: 2 771

Благодаря на Господ , че мойта майка все още е жива , но ми харесва!

ЗАКЪСНEЛИ ЦВЕТЯ
/Вера Илиева /
Когато сълзи гърлото ми стискат
и пари болката по теб,
от ъгъла на мойта стая
аз взимам малкия портрет.
На него ти си млада и красива
със тъмна, свилена коса,
и сигурно била си тук щастлива,
щом грейнала в усмивка си така.
Да можех да те върна миг дори
и сгушена до пазвата ти мека
да кажа колко ме боли,
че виждам друга в къщата да шета.
Тя няма твоята усмивка бяла,
ръцете ти, ухаещи на хлебен квас,
и никога до мен не е седяла,
когато плакала съм в късен час.
Днес празник е и ако беше жива,
за твоята любов и доброта,
майчице, аз бих ти подарила
букет от слънчеви цветя.

# 493 22 март 2014, 07:47 ч.

Варна
Мнения: 0

Цитат на: tanq555 в сб, 08 мар 2014, 18:00

Не е стих,но е поздрав за всички майки!!

Стих е... и то един от най-прекрасните стихове на Павел Матев

Писмо до мама

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

Павел Матев

# 494 20 апр. 2014, 02:03 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Жасмин в пн, 18 фев 2008, 16:36

МАМО...

Какво ще ти остане, щом годините
препуснат и през нашите коси
и бели ручеи се сипнат над очите ни,
когато времето и нас ще украси...
Какво ще ти остане?... Руси спомени,
строшени стъкълца от детски смях,
море тревоги, радости отронени
и телефонни кабели сред тях...
Едно далечно “мамо, мамо, ти ли си?”
ще възкресява хиляди неща,
в очакване изтръпналите ириси
на капчици ще разтопят нощта.
Очакване в изтръпналите ириси
безсънно, упорито ще вали,
че нашето далечно “мамо, ти ли си?”
те търси, щом най-много ни боли;
щом паднем от звездите си високи,
разколебано щом загубим глас...
Тогаз пресича всичките посоки,
долита твоето смирено “Аз съм, аз...”

Кремена Димитрова

Препоръчани теми

Раждане вкъщи 14

Фермата сезон 6 Тема 9 /02.11-08.11/

Раждане в къщи 13-съдбовна тема

В какво вярвате?

Причина:

Причина: