Добре ми се отразява, макар и да не са ми породени децата - с по 7 години разлика са - 3 на брой...
- Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.
7 години вкъщи
Стоях си в къщи 9 години.
Как ми се отрази ли?
Отрази ми се така, че тотално затъпях.
Достигнах до фаза, че по едно време не можех
да контактувам адекватно с нормалните хора.
В главата ми бяха само пюрета, дози, режим и памперси....
Не съжалявам. Отгледах децата си лично. Особено голямото.
Сега, отскоро почнах работа и още повече не съжалявам за това.
Как ми се отрази ли?
Отрази ми се така, че тотално затъпях.
Достигнах до фаза, че по едно време не можех
да контактувам адекватно с нормалните хора.
В главата ми бяха само пюрета, дози, режим и памперси....
Не съжалявам. Отгледах децата си лично. Особено голямото.
Сега, отскоро почнах работа и още повече не съжалявам за това.
Ако пишеш от известно време тука, можеш да забележиш как се отразява т.нар. "седене в къщи" на масата народ.
Всеки човек има различни мечти,ценности и представи за живота.Ако един е затъпял ,седейки вкъщи,то друг е затъпял,ходейки на работа.Винаги ми е било неприятно ,когато на жените,останали вкъщи,за да се отдадат на децата и семейството,се гледа пренебрежително.
Аз си мечтая да си седя в къщи и да си гледам децата, но не става.
Дори и да имах възможност да съм домакиня едва ли бих издържала дълго. Децата ми бяха на 4 м. когато започнах пак да работя - не постоянно, но пак работа. На постоянната си работа се върнах когато децата бяха на 2 г. Едва издържах и нервите ми бяха изпилени до дъно. Най-трудна ми беше интеграцията в работната сфера - чувствах се пълен дебил, не говорех с никой понеже нямах мнение по никоя от темите че дори и две думи на кръст не можех да кажа правилно - все бебешки разни бълбукания в главата ми.... кошмар направо. Явно си е до човек, аз просто не съм домакиня, трябва да ме вържеш за да си седя в нас ...
Дори и да имах възможност да съм домакиня едва ли бих издържала дълго. Децата ми бяха на 4 м. когато започнах пак да работя - не постоянно, но пак работа. На постоянната си работа се върнах когато децата бяха на 2 г. Едва издържах и нервите ми бяха изпилени до дъно. Най-трудна ми беше интеграцията в работната сфера - чувствах се пълен дебил, не говорех с никой понеже нямах мнение по никоя от темите че дори и две думи на кръст не можех да кажа правилно - все бебешки разни бълбукания в главата ми.... кошмар направо. Явно си е до човек, аз просто не съм домакиня, трябва да ме вържеш за да си седя в нас ...
Ами за три породени деца става въпрос
Ми ти нямаш избор при толкова малка разлика в годините на децата, най-добре си ги гледай поне докато най-малкото стане на година и половина -две, а после ясли и т.н.
Мен лично 7 години ми се виждат много време - за толкова дълъг период после ще ми бъде много трудно да се върна на работа, да следя новите нормативни актове и промени , изобщо много сложно. Докато стана конкурентно способна отново голям зор ще видя.
Щях да опитам да работя нещо от вкъщи или пък ако имам баби да работя на половин ден.
Отразява ми се много добре. Не "препускам" между работа, деца, домашни задължения. Не съм изморена. Имам много време да общувам с децата си. Имах възможност да ги наблюдавам как порастват, как се променят - това е неповторимо изживяване.
Имам възможност да се занимавам с неща, за които все не идваше ред. Не съм прекъсвала т.нар. социални контакти. Не мога да кажа, че не ходенето на работа води до затъпяване и тези жени се движат между печка, пералня, ютия, детски викове .....
Кой, както си го направи.
Имам възможност да се занимавам с неща, за които все не идваше ред. Не съм прекъсвала т.нар. социални контакти. Не мога да кажа, че не ходенето на работа води до затъпяване и тези жени се движат между печка, пералня, ютия, детски викове .....
Кой, както си го направи.
Бих си стояла в къщи с най-голямо удоволствие, стига да имах тази възможност. Няма нищо по-ценно за мен от възможността да прекарвам максимално време с дъщеря си, без съзнанието ми да е обременено със странични мисли, още повече пък служебни. Така че, мило момиче оставай смело в къщи. А и при теб има натрупване. На мен с едно дете ми е трудно да съчетавам всичко, пък какво остава да си с три! Стува ми се, че трудно можеш да мислиш за варианти, освен този с оставането в къщи!
Ами аз си стоя вкъщи 4г. и половина, на моменти се чувствам много зле, на моменти се чувствам много добре, във всяко нещо си има и плюсове и минуси. Нямах намерение толкова време да "стоя", така се наложи. Много е гадно да се настроиш за нещо и то да не стане така ,както си го мислиш.
И такива периоди съм имала, като беше детето по-малко, докато свикна с ежедневните безцелни разходки...Трудно ми беше да свикна с многото свободно време, сега мисля ще ми е трудно , ако започна работа.
Една работа в момента на половин работен ден или 3 или 4 дни в седмицата биха ми се отразили много добре, за всичко ще имам време.
На мен, самата- определено много зле, във всяко едно отношение.
Една работа в момента на половин работен ден или 3 или 4 дни в седмицата биха ми се отразили много добре, за всичко ще имам време.
