Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

15 988
355
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 45 20 фев. 2008, 14:52 ч.

Мнения: 639

Ох,аз бих си стояла с удоволствие в къщи,мечтая си за това.От както се помня т.ест.от както се е родила голямата ми дъщеря вече почти 20г.,все се доказвам на разни фронтове.Все дерзая и драпам за нещо,учение,изпити,специализации,работа,работа,.....
Там някъде между другото успях да родя и отгледам 3 деца без баби и дядовци..........Не така съм искала,но не знам защо така се получи.Така ,че ако трябваше ей така ,да избирам,бих избрала да си стоя в къщи за да :
- гледам по-спокойна детето си
-да имам повече време за приказки,разходки,рисунки и т.н. с него
- да правя сладкиши
- да имам време за всички филми които отлагам да гледам поне по 5 пъти
- да прочета камарите книги ,които само купувам и трупам
- да рисувам дълго и с пръсти
- да се разхождам край морето
- да се виждам с приятели
- да ,да ........................................
мога да пиша до утре.
А сега, просто денонощието има само 24ч. от тях поне 10 съм на работа, 8 спим ,и с тези оставащи 6 часа какво да правя по-напред????
Това се питам всеки ден и обмислям сериозен вариант да се махна от тази лудница.

# 46 20 фев. 2008, 15:16 ч.

София
Мнения: 172

Гледах си сина до 2 години и 9 месеца, сама, у дома. Върнах се за около 3 месеца и половина на работа, което съвпадна точно с първото ни тръгване на градина. Имах колебания от професионален характер, както й такива проблеми, но най-зле се чувствах от това, че почти не си виждах детето и общувах на бегом с него. Та ... напуснах си работата. Малкия си продължава на детска, но сутрин аз се занимавам с него, водя го спокойно, взимам го сравнително рано. Мисля, че така е доста по-добре. Чувствам се щастлива от решението си да съм жена домакиня, макар че може да е за кратко така. Повечето ми близки хора не са щастливи от решението ми. Но аз не го и искам от тях. Всеки има свободна воля и право на избор.
Та ще видим дали ще направя 7 години у дома... Simple Smile

# 47 20 фев. 2008, 15:47 ч.

Мнения: 111

Аз съм си в къщи вече точно седем години .Дъщеря ми ще стане на 7г. скоро, а малкия е на 2г. и малко.Винаги сме били сами с мъжа ми - никакви баби и лели не са ми помагали. И въпреки че понякога е трудно- не бих заменила този период с нищо.Чувствам се добре с децата и съзнавам, че когато това време свърши , ще се чувствам зле и ще ми липсва много.

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 16:38 от cassiopeia

# 48 20 фев. 2008, 15:52 ч.

София
Мнения: 62 595

Неви,
Много ми харесва твоя списък. Обаче, времето е също толкова ограничено като при ходенето на работа. Peace

Поради тази причина, няма да имаш време за:
- гледането по 5 пъти на всички любими филми - ще гледаш любимите филмчета на децата си, за да можеш при обсъждането им да си на тяхното експертно ниво, а не да те гледат като извънземно
- прочитане на всички натрупани книги - - става, ако удариш децата с нещо тежко по главите и ги затвориш в гардероба
Joy

- виждане с приятели - почти като правило твоето малко свободно време за срещи, при приятелите ти без деца е абсолютно заето с работа и сбирките увисват.

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 16:34 от RadostinaHZ

# 49 20 фев. 2008, 16:26 ч.

София
Мнения: 830

Цитат на: Меденка в вт, 19 фев 2008, 23:08

Аз си останах две години и половина в къщи. От близо 8 месеца ходя на работа, а детето на детска градина. В момента се чувствам изморена, неудоволетворена и без грам лично време, само за мен. Не успявям да сготвя, не успявам да изчистя в къщи. Вече на гладя Embarassed

Работя понякога и през уикендите, защото се налага. Прекарвам все по-малко време с детето. Чувствам се лоша домакиня, лоша майка, а и лош професионалист. Защото честно казано и на работа си мисля за несвършената работа в къщи, мисля си за детето, как е, спи ли, яде ли, щастлив ли е, здрав ли е... Изобщо има голяма разлика в работата ми като неомъженаи без деца и сега, когато се разкъсвам на две. А иначе се чувствам добре сред колегите, работата е интересна, пълна с предизвикателства и ми доставя удоволствие. Може би нещата ще се нормализират, след като детето поотрасне или пък ако си наема чистачка в къщи. Rolling Eyes

Тук са описани моите чуства, само че аз имам две деца. Обаче имаме и ипотека Mr. Green

Тъй че отивам на памука и млъквам Mr. Green

# 50 20 фев. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 605

Аз от 15 години съм си в къщи и животът ми е прекрасен, безкраен празник. Всяка минутка ми минава ползотворно и приятно. В къщи ми е силата, в къщи съм най-полезна и на себе си ,и на децата си. Общувам с хора , които аз решавам че са ми полезни и приятни, а не по задължение.Отгледах две умни и добри деца. Превърнах готварството и домакинството в изкуство. Сама съм си господар, никой не ми нарежда какво да правя. Когато реша, взимам работа в къщи, но не заради парите, а защото ми е приятно. Не мисля,че стоенето в къщи е затъпяване при днешните средства за информация и интернет, зависи си от човека, неговите интереси.

# 51 20 фев. 2008, 17:32 ч.

Мнения: 1 163

Аз съм си у дома от почти 10 години,децата ми са породени но са в един клас-2,не мога да тръгна на работа дори да искам.За сега все още нервите ми държат.

# 52 20 фев. 2008, 18:40 ч.

много зле би се отразило на банковата ми сметка и на CV-то
възможен вариат за супер богати хора...

# 53 20 фев. 2008, 18:48 ч.

Мнения: 27 523

Няма проблем, зависи кой какво иска. За мен би било лесно - аз и мъжа ми си работим у дома. Синът ни е с нас. С него, без него или с още едно или две, все сме си у нас заедно. Ако можем да съчетаем и с деца - идеално. Изучила съм се предостатъчно, кариера няма да правя, имаме си няколко частни бизнеса, така че за мен идеята е супер.
Познавам много жени, родени за майки и домакини, за тях не 7, ами и 37 години това е добре дошло, така че общо казано - на всеки от камбанарията. Има жени, искат кариера, излизане, тичане, за тях би било трудо. Всеки си преценява. Не мисли, че 7г вкъщи с дечицата е равно на скука, затвор, затъпяване, застояване. Не е така и всичко зависи от теб Hug

# 54 20 фев. 2008, 19:04 ч.

Sofia
Мнения: 1 558

С големия син останах само 3 месеца вкъщи, с малкия - 9. Определено ми беше приятно и ако обстоятелствата не ме притискаха - бих останала и 7 години. Това, че вкъщи всъщност не е точно моят дом, а сме с роднини, е едното обстоятелство, което ме накара да се откъсна. Естествено е човек понякога да иска да разнообрази...Аз съм от щастливките, които работят на смени. Не че успявам да свърша всичко, което съм си наумила, но поне виждам децата си..

Последна редакция: чт, 21 фев 2008, 10:31 от Vesito

# 55 20 фев. 2008, 19:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

като се има предвид, че 1-вите 3 години са най-бурни (физически и емоционално) в развитието на човек, е добре майката да им е свидетел. И като децата са породени, ей ти ги 5-7-10г., седене у дома.
НЕ мисля, че има нещо, на този свят, което да те очарова повече, от това да си с детето си поне през тези му първи 3 години.

# 56 20 фев. 2008, 23:11 ч.

София
Мнения: 8 349

не знам защо, но останах с впечатлението, че повечето мислите , че само прекарвайки с децата си 24 часа дневно седем дни седмично, можете да ги възпитавате пълноценно и да им се радвате
всичко е въпрос на организация, желание и най-вече късмет
и дано всичките домакини си останат щастливо омъжени и осигурени доживот, щото не ми се мисли, какво ще стане ако ги изненада живота неприятно
аз поне завися само от себе си

# 57 20 фев. 2008, 23:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Чак 24 часа заедно е пресилено. Децата си имат и бащи, че и баби поне един път в годината.
Децата не се възпитават по 2 часа дневно, когато не са на ясла или градина. Не е случайна приказката за първите 7 години. Така или иначе децата тръгват на училище. Въпросът е докато тръгнат на училище да имат изградени достатъчно здрави основи и увереност в себе си, за да могат да се справят с натиска отвсякъде. Не е за пренебрегване и фактът, че децата са най-разговорливи и склонни да споделят точно на връщане от училище. Не ми се иска да споделят впечатленията си с някоя бавачка или да висят по цял ден в училището, защото няма кой да ги гледа. Дори когато става въпрос за извънкласните занимания, пак има значение кой води и прибира детето - аз познавам учителите, след занятията те казват впечатленията си, а и децата също разказват какво се е случило. Ако плащам на някой стрейнджър да прави това, то или децата ще започнат да споделят всичко с него и това го прави по-значим за тях, или докато дойде време вечерта, те вече ще са забравили или просто няма да кажат нищо.
Всичко това за децата е начална скорост, която се случва в душите и умовете им и не се купува с никоя заплата.

# 58 21 фев. 2008, 07:56 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: mimmy в ср, 20 фев 2008, 23:11

Не става въпрос само за това колко часа де факто прекарваш с детето. Става въпрос, че ако си бил на работа 8 часа, станал си в 6 сутринта, прибрал си се в 18.00 вечерта, просто ще си толкова скапан, че детето ще се гледа само. Аз ставам в 6, събуждам детето, изпращам го на градина и отивам на работа, взимам го от градина в 17.30, прибирам се, приготвям вечеря, пускам пералня задължително и тогава имам вече време за игри и обръщане на внимание. Но вече е 19.00. Аз съм безкрайно уморена. Храня детео, къпя го и го приспивам. Станало е 21.30. Мия чинии и простирам. И после лягам, в 22.00 съм вече пребита.
Едвали ако си на подобен режим ще си любяща и всеотдайна майка и ще имаш въображение и сили да измисляш и играеш игри.
Аз нямам нищо против мъжът ми да осигурява финансово семейството. Нямам комплекси относно този факт. Докато той работи навън, аз ще правя нещо още по-значимо-ще гледам и възпитавам дете. И изобщо не се страхувам, че видиш ли след време е възможно да се върна на работа. Мога да работя, работила съм и съм сигурна, че гладна няма да остана. Работа и след нас ще има. Но децата един път са на 3 години и много бързо порастват и престават да имат нужда от нас. .

# 59 21 фев. 2008, 08:22 ч.

Мнения: 19 317

Цитат на: mimmy в ср, 20 фев 2008, 23:11

............

Права си за зависимостта от съпруга /не всички/. Когато по-дълго си бил в къщи, започването на работа не е толкова лесно. Все пак имаш години отгоре, изоставане в професията, позагубил си тренинг ...., но не е невъзможно. Всяко нещо си има цена. По същата логика, ако си наемеш бавачка и в някакъв момент не можеш да й плащаш, ще търсиш друг изход. Живота може да изненада всеки /дай Боже повече хубави изненади/.

Препоръчани теми

Трудно майчинство

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Как да науча детето да смята?

Причина:

Причина: