7 години вкъщи

  • 15 991
  • 355
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 50 926
аз лично много искам, и ми харесва да си стоя вкъщи с децата, но финансово не можех да си го позволя
ако имах възможност- с удоволствие
но също така смятам че има различни и  жени и деца- някои с удоволствие си седят вкъщи, други не

# 61
  • Мнения: 639
RadostinaHZ ,Меденка много точно го е описала,вярно е,че ще гледам и детски филмчета/ама аз и тях искам да гледам/,но все ще мога да си разпределя така времето ,че да имам от него и за себе си.А сега нямаш си и представа  какви "гимнастики " правя с времето,че да го разпъна  Laughing за да стигне за всичко.Получава се едно непрестанно бързане за някъде.Накрая детето ,дори и да му отделям време е разплакано,защото иска още да е с нас,а ние изнервени от факта че пак закъсняваме и че то мрънка.Не знам но определено това хич не ми харесва вече . Twisted EvilТака ,че ако имаш възможност за избор скъпа,остани си и си гледай дечицата.

# 62
  • Мнения: 4 362
  В къщи ми е силата,  в къщи съм най-полезна и на себе си ,и на децата си. Общувам с хора ,  които аз решавам че са ми полезни и приятни, а не по  задължение.Отгледах две умни и добри деца. Превърнах готварството и домакинството в изкуство. Сама съм си господар, никой не ми нарежда какво да правя.   Когато реша, взимам работа в къщи, но не заради парите, а защото ми е приятно. Не мисля,че стоенето в къщи е затъпяване при днешните средства за информация и интернет, зависи си от човека, неговите интереси.

Съгласна  Grinning
Аз също се чувствам най добре вкъщи,работя същото време от вкъщи,гледам си семейството и домакинството.


Не виждам нищо лошо да си вкъщи и да си отгледаш децата,ако ти го позволяват разбирасе финансите.
Аз предпочитам колкото е нужно да бъда сред детето си,в бъдеще и другото.
Това обаче не означава,че 100% ще затъпееш,напротив,намери си начин да четеш или някакво занимание с което да отпускаш  Peace

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма спор, че е по-трудно справянето с график на работа.
Като при всяка работа и отглеждането и възпитанието на децата заема всичкото време, коемо може да заемат, точно както газовете заемат целия свободен обем. И в един момент се оказва, че свободното време за майката е мираж, защото винаги нещо друго, свързано с децата се оказва по-важно от книгата или любимия филм. Зная, че има много майки, които по цял ден висят пред телевизора или по кафенетата, но това не е добрата практика. Идеята ми е, че който е достатъчно съвестен и сериозно гледа на това, което прави, то почти винаги отделя много време на тези дейности точно както е човек, който ходи на работа.
Например, на мен преди половин час изобщо не ми се обясняваше за Целзий и Фаренхайт, но детето прояви интерес, задавайки няколко въпроса и аз прекарах известно време в Уикипедията заедно с детето, за да му обяснявам това, което не може да разбере при четенето на статията. А можех да си чета нещо за себе си или да си лакирам ноктите.  Peace

# 64
  • Мнения: 1 180
Почти 9 години съм "домакиня". На фази съм - през по-голяма част от времето ми харесва, но имам и трудни моменти - като зациклят едни болести.....хваща ме нервата. Може би, когато и двамата вече са ученици, ще се поразмърдам - имам доста идеи, но работа с шеф и работно време не бих започнала!

# 65
  • Мнения: 605

Като при всяка работа и отглеждането и възпитанието на децата заема всичкото време, коемо може да заемат, точно както газовете заемат целия свободен обем. И в един момент се оказва, че свободното време за майката е мираж, защото винаги нещо друго, свързано с децата се оказва по-важно от книгата или любимия филм... Идеята ми е, че който е достатъчно съвестен и сериозно гледа на това, което прави, то почти винаги отделя много време на тези дейности точно както е човек, който ходи на работа.

   И при мен така се получава. Всеки ден-около 2 часа учене на уроци и писане на домашни, 1час пазаруване, 2 часа готвене , освен това чистене и пране  и около 2 часа чета мои науки и ето ви един работен ден си отишъл. После таткото си идва, пак съм на линия. Някое роднинско детенце, няма кой да го гледа ,айде и то в къщи, нали не ходя на работа. Де що проблеми има в родата , ходене по инстанции- пак аз, възрастните родители  аз гледам, щото другите ходели на работа и въобще никога не  ме оставят да скучая. Grinning

# 66
  • София
  • Мнения: 8 345
Гледах синът си 2 1/5 месеца, наложи се да тръгна на работа и ми беше много мъчно за детето, угризенията ме разкъсваха, но смятам, че постъпих правилно. Всичко си е до характера на човек, финансовите му възможности, желанията му, не мисля, че има еднозначен отговор на въпроса ти.

# 67
  • Мнения: 1 081
Точно седем години си гледам децата . За мен е странно ,когато си говоря с други майки и те ми казват - Майка ми го гледа ,аз стоя с него една седмица и не издържам  Rolling Eyes ,или О ,ходи на градина там ще го възпитат, аз не мога да се оправям .Работа винаги мога да си намеря .И определено е по-лесно да ходиш на работа .

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно седем години си гледам децата . За мен е странно ,когато си говоря с други майки и те ми казват - Майка ми го гледа ,аз стоя с него една седмица и не издържам  Rolling Eyes ,или О ,ходи на градина там ще го възпитат, аз не мога да се оправям .Работа винаги мога да си намеря .И определено е по-лесно да ходиш на работа .

Недей да го пишеш в някоя друга тема, че ще те пребият с камъни. Ще започнат да ти обясняват, как не било така, а ти си злобна мърлява домакиня, нереализирала се в професията.  Joy Hug

# 69
  • Мнения: 1 180

И определено е по-лесно да ходиш на работа .

Колкото и невероятно да звучи, и аз съм на същото мнение.

# 70
  • София
  • Мнения: 830
не знам защо, но останах с впечатлението, че повечето мислите , че само прекарвайки с децата си 24 часа дневно седем дни седмично, можете да ги възпитавате пълноценно и да им се радвате
всичко е въпрос на организация, желание и най-вече късмет
и дано всичките домакини си останат щастливо омъжени и осигурени доживот, щото не ми се мисли, какво ще стане ако ги изненада живота неприятно
аз поне завися само от себе си
Може да се помисли по въпроса. Какво става, когато таткото реши, че вече няма да издържа семейството и го напусне. Все пак често се случва и колко семейства могат да се похвалят, че остават завинаги заедно? Тогава една жена, която 10 гоодини си е стояла в къщи, би се оправила много по-трудно. Не твърдя, че трябва да се подхожда по този начин, но и пред мен никога не е стоял въпроса да нямам професия. А и дори да не се стигне до раздяла, хората умират все пак (пупу). А ако стане така, че мъжа по една или друга причина не може да ходи на работа вече. Не са за подценяване тези неща.

Никога не съм мислила, че семейството може да е пречка да се развивам професионално.

# 71
  • Мнения: 2 567
Не мисля, че, ако човека до теб по една или друга причина те напусне изненадата ще е по-малко неприятна и за една работеща жена.
Не знам, защо се приема, че жена, която не е ходила на работа дълго време не става за нищо и никой не би я назначил на работа.
Моята най-добра приятелка също беше 10 години домакиня. Тя, за разлика от мен не беше пък и въобще работила. Да не говорим, че и език не знае. Ами миналото лято същата тази жена реши, че иска да види какво е да си работещо момиче. Мъжът и я убеждаваше, че без определени умения никой няма да я наеме. Тя реши, че въпреки всичко и дори малко напук ще опита. Ами намери си работа точно на третия ден и във втората фирма, в която се яви на интервю. И ако ви кажа, че работата и беше невероятна.  Хем супер платена, хем работа на половин ден, като по цял ден стои сама в офиса и си прави някакви неща на компютъра.
Колежка на съпруга и тогава и беше казала, че сестра и която има две висшета, говори прекрасно английски и е с десет години по-млада от нея цяла година не може да си намери подобна работа.
Така, че и домакините с дългогодишен стаж не са за подценяване  Wink

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Всичко се случва в този живот. Откакто се родиха децата реших, че техните интереси са на първо място. Ако се изпуснат първите 7 години в изграждането на мирогледа на детето, възпитанието и обучението му, те не могат да се наваксат. Достатъчно добре образована и квалифицирана съм, че да мога да се справя по-добре от всяка детска учителка или квалифицирана бавачка с всичко, което засяга децата ми. А в живота е така: който дръпне в първите обиколки, той определя темпото. Не виждам никакъв смисъл да правя застраховка за някакво събитие, което може да се случи, но може и да не се случи и цената на тази застраховка да е отлагане на ползите и предимствата, които могат да получат децата само и само аз да холя по цял ден на работа, за да не би като мъжът ми ме напусне или умре да остана на улицата. Добавената стойност от моята квалификация и положени усилия остава в полза на децата ми, а не на работодателя.

# 73
  • Мнения: 753
аз не бих издържала 7 години в къщи...бих се 'побъркала'.

# 74
  • София
  • Мнения: 8 349
ами въпрос на късмет е
защото едно е да си осигурена и да работиш за удовлетворение, друго е цялото домакинство да е на твой гръб и да трябва да си сигурна в заплатата си
ако имаш късмета да си намериш удовлетворяваща заплата за добри пари - ами супер
ама ако не стане....

и не е по-лесно да работиш, отколкото да си гледаш децата
а някой правим и двете
представяте ли си
защото пак останах с впечатлението, че тези които не работят са убедени, че на работещите майки някой друг им отглежда децата
мне, сами си ги отглеждаме, повечето от нас поне
и колкото и да съм уморена вечер, не бих предпочела да си седя вкъщи и да се занимавам само с домакинство

а по-горе прочетох и как много била домакинската работа и ходенето по институции, и то влизало в нея - та пълен работен ден си било
ми по институции пак аз си ходя
и къщата аз си чистя
и си готвя аз
и на фитнес ходя редовно и доста книги изчитам
кой както се уреди
а на вас както ви харесва

Общи условия

Активация на акаунт