"Ужасните две"

  • 1 553
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 46
Здравейте,
Как се справяте с тръшкането? До скоро нямахме проблеми, но откакто малката направи 2г е нещо страшно... не мога да вляза в магазин с нея, защото взема ли сока от ръцете й за да го сложа на касовата лента започва жестоко пищене, рев и тръшкане на пода... с обясненя категорично не става, явно все още не може да обработва информацията и нервната система не е узряла. Моля ви споделете това състояние период ли е, кога горе долу ще мине и как да ускорим процеса, защото е ужасно 🤦‍♀️. Преди влизахме в магазините и беше спокойна, можех да я разсейвам, но вече характера е ... тежък 😃

# 1
  • София
  • Мнения: 39 265
Не трябва да разсейвате и отвличате вниманието, а да показвате, че това не е допустимо.
С категоричен тон говорите, оставяте всичко и напускате магазина.
Ако трябва и 10 пъти, без обяснения.
Бързо схващат.

# 2
  • Мнения: 13 187
Точно така. А, за да те успокоя, ще ти кажа, че да, период е. Поне две години ще стискаш зъби. В първи клас децата вече се кротват.

# 3
  • Мнения: 501
Много зависи от детето. При някои работи едно, при други - друго.
Нашето беше кошмар в този период. Говоренето водеше единствено до истерия, след която нямаше успокояване. В такива моменти въобще не чуваше, че ѝ се говори. След многократни опити, просто спряхме да влизаме временно с нея в магазин и да избягваме други ситуации, които водят до проблем.
В случая с магазина - пазаруваше сам единия от нас с баща ѝ.
При истерия на детската площадка - взимаме я и се прибираме.
Говорене, обяснения, с цел правила/възпитание - само, когато е преминала бурята.

Влезе много рязко в този период, малко преди 2 г. и излезе точно на 3 г. Буквално все едно някой ни смени детето. Преди и след това дори нямаше нужда от обяснения, един поглед беше достатъчен, за да разбере.

# 4
  • Мнения: 2 476
Повторението е майка на знанието ни учеха някога. Като повторите няколко пъти целия репертоар с тръшкане през рев и напускане след 3-4 пъти се сещат много бързо.

# 5
  • Мнения: 23 736
При нас помагаше хващането под мишница и прибирането вкъщи. Не се е случвало кой знае колко често, но не беше и съвсем без такива епизоди. Бързо схвана причинно-следствената връзка.

# 6
  • София
  • Мнения: 10 946
Какво обеснявате на деца, които се тръшкат и в захлас? Това не е голям човек да Ви разбере. Взима се сока, плаща се, взимаш си детето и го извеждаш... Като се успокой тогава вече може да те чуе иначе говори си не му пречиш Simple Smile
И като ми се тръшка по магазини няма да стъпи в такива в край на сметка. Като Ви притеснява оставяй те го на таткото и ходете сама.

# 7
  • Мнения: 501
И аз разчитах да схване причинно-следствената връзка, но въобще не се получи. Ако магазините лесно изключихме, нямаше как да я лишаваме от контакт с деца. Колко пъти сме си тръгвали от площадката, на която ходехме обичайно, въобще не ѝ правеше впечатление. На следващия ден, ако пак реши, че иска нещо там, което няма как да стане, отново същата история.
Веднага се успокояваше като се махнем, весела, щастлива, не го усещаше като лишаване от нещо, намира си някакво занимание вкъщи, все едно нищо не е било.

Пиша го за успокоение на авторката, ако не проработи, да не се стряска Simple Smile

# 8
  • Мнения: 10 944
Наистина е период, ще мине. И друг ще дойде Grinning
Сега сериозно - когато се тръшне и изпадне в истерия, не държа речи, защото тя изключва и не ме чува. Моето поведение зависи от ситуацията. Ако позволява, клякам до нея, за да сме на сходна височина и само й казвам, че й давам време да се успокои. Не тръгвам да я галя, гушкам и тн. Обикновено за някакви минути, отшумява истерията и детето почва да вентилира.
Ако мястото не позволява, хващам я и я изнасям. Оставям покупки и тн. Като се успокои, може да се върнем, зависи.

Сега е около 2,5г. Научих я, че в магазин можем да вземем само 1 нещо. Носи го с нея на касата и сама го дава, не й го взимам аз. Радва се, че е голяма и пазарува Grinning

# 9
  • Мнения: 2 203
Аз гушкам, в този период много гушках. Кляках на нейното ниво и гушках, успокоявах с прости думи от типа на „няма, мамо, няма, спокойно “, които повтарях, колкото е нужно. Ако още не е настъпила истерия - разсейвах- с думи, с игри. Когато ми казваше много пъти „не", се заигравах с „ти си „не“, аз съм „да“. Това е първият период на утвърждаване. Поставяте първите граници, от този зависят следващите. Изисква спокойствие и категоричност. Но зависи какво искате да възпитавате в емоционален план. Ако го оставите да реве, повишите тон, вземете демонстративно от ръцете му нещо - показвате агресия, стъпвате егото, не го учите на уважение, защото в този момент не му го показвате и често само привидно държите контрола. Ако се опитвате да му угодите - не поставяте никаква граница. Но занапред то ще решава конфликти по същия начин. Важно е да си даваме сметка какво възпитаваме с нашето собствено поведение.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 281
Моята дъщеря никога не се е тръшкала, но като детски педагог мога. да кажа, че децата много бързо усещат от къде духа вятърът. Като се тръшне в магазина за взетия сок я хващате и се прибирате в къщи... без сок. След това я оставяте  да се нареве. После обяснявате, че ако още веднъж така се държи отново ще се приберете вкъщи без сок. Повярвайте ми, много бързо схващат...

Последна редакция: сб, 02 май 2026, 17:08 от Светулчица

# 11
  • Мнения: 501
Моята дъщеря никога не се е тръшкала, но като детски педагог мога. да кажа, че децата много бързо усещат от къде духа вятъра. Като си тръшне в магазина за взетия сок в хващате и се прибирате в къщи... без сок. След това е оставихте ли се нареве. После обяснявате, че ако още веднъж така се държи отново ще се приберем вкъщи без сок. Повярвайте ми, много бързо схващат...
Има деца, които после все едно не са го искали. Нагоре дадох пример с моето, но и повечето, които съм виждала около нас са били подобни.
Винаги е приемала с безразличие, че няма да има повече от това, което иска.
Моите наблюдения са, че всичко е моментно, точно тогава решават, че искат нещо, след това дори не винаги го ядат/играят с него, ако е играчка. Затова и не правят причинно-следствената връзка.

Последна редакция: сб, 02 май 2026, 18:00 от Relax now

# 12
  • София
  • Мнения: 10 946
Аз подобен съвет не бих послушала. Кофти и, че педагог го казва. Една майка така ми се хвали, че оставила дъщеря си да се “нареве” и после детето прегракнало… Не всяко дете реве 5 мин и край

# 13
  • София
  • Мнения: 5 281
Само ще кажа, че има разлика между рев и "надуване".  Моята дъщеря също е имала "надуване" (хем не се е тръшкала, но много бързо разбирах кога страда и кога просто се "надува". В този случай е краткотрайно и обикновено приключва много бързо.
Иначе и аз не бих я оставила да реве с часове.
Исках да кажа да я оставите да си "изживее" яда от случилото се. И моят опит сочи, че децата са много сензитивни и много бързо хващат причинно-следствената връзка. Но най-важното е, че разбират кога "не" значи "не". Няма да забравя моя приятелка на площадката отказа да даде сладолед на детето. То се тръшна, тя му каза "Добре, поплачи си", то крещя точно 3 минути и спря. От раз. Същото и с една друга майчица, но тя го направи малко късно след като детето вече се беше научило, че като се тръшне и получава своето, за да има мир. И действието на "не" го изненада, но също много бързо спря.
Та... всеки си решава. Другият вариант е да стискате зъби и да чакате да отмине.

# 14
  • Мнения: 10 944
За мен е важно да има някакъв баланс. Не виждам смисъл да водя постоянни битки с детето си. Има моменти, в които отказвам поисканото, има моменти, в които го взимам.
Като дете буквално се страхувах от майка ми, толкова беше строга и категорична, че предпочитах да не искам. Е, не желая детето ми да расте с подобно чувство.

Общи условия

Активация на акаунт