Публикувана: 2 май 2026, 10:26 ч.
Последно мнение: 8 май 2026, 11:55 ч.

"Ужасните две"

1 494
29
1

# 15 2 май 2026, 20:59 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Like_Smoke в сб, 02 май 2026, 14:32

Наистина е период, ще мине. И друг ще дойде Grinning

Сега сериозно - когато се тръшне и изпадне в истерия, не държа речи, защото тя изключва и не ме чува. Моето поведение зависи от ситуацията. Ако позволява, клякам до нея, за да сме на сходна височина и само й казвам, че й давам време да се успокои. Не тръгвам да я галя, гушкам и тн. Обикновено за някакви минути, отшумява истерията и детето почва да вентилира.
Ако мястото не позволява, хващам я и я изнасям. Оставям покупки и тн. Като се успокои, може да се върнем, зависи.

Сега е около 2,5г. Научих я, че в магазин можем да вземем само 1 нещо. Носи го с нея на касата и сама го дава, не й го взимам аз. Радва се, че е голяма и пазарува Grinning

Моята също в кварталния магазин си купува сока сама и се радва, че знае стъпките и го дава на лелята на касата, ноо онзи ден на самообслужващата каса в лидл като видя, че след маркирането не може да вземе сока от везната докато не сме оправили всичко направо изпадна в такава истерия каквато никога до сега не бях виждала.. кляках, успокоявах и нищо.. рев до откат (както се казва) а да не говорим колко осъдителни погледи събрахме.... а без касов бон не можеш и да излезеш за да не безпокои всички в магазина.. докато таткото оправи торбите беше ужас...

Цитат на: Relax now в сб, 02 май 2026, 12:12

И аз разчитах да схване причинно-следствената връзка, но въобще не се получи. Ако магазините лесно изключихме, нямаше как да я лишаваме от контакт с деца. Колко пъти сме си тръгвали от площадката, на която ходехме обичайно, въобще не ѝ правеше впечатление. На следващия ден, ако пак реши, че иска нещо там, което няма как да стане, отново същата история.
Веднага се успокояваше като се махнем, весела, щастлива, не го усещаше като лишаване от нещо, намира си някакво занимание вкъщи, все едно нищо не е било.

Пиша го за успокоение на авторката, ако не проработи, да не се стряска Simple Smile

Причинно-следствена връзка не разбира дори 10 пъти в деня да се проиграе една и съща сцена.😃 Когато сме във война и я лиша от нещо, което уж е много искано бързо си намира нещо друго и въобще не я вълнува моето вето 😂

# 16 2 май 2026, 21:02 ч.

Мнения: 2 197

Ползвайте само нормални каси тогава.

# 17 2 май 2026, 21:04 ч.

Мнения: 45

Цитат на: amonqk в сб, 02 май 2026, 21:02

Ползвайте само нормални каси тогава.

Амии да, но аз ако всяко нещо започна да избягвам, само и само да не се стига до истерия скоро сигурно ще трябва да спра съвсем да излизам с нея 😃 Иска ми се да се учи на тези неща.. знам ли 😒

# 18 2 май 2026, 21:54 ч.

Мнения: 1 815

Frustration tolerance е нещо много ценно, на което можем да научим децата си и това не се получава с избягване на рискови ситуации. Това е най-честата грешка. Ако винаги оправяме нещата на секундата, детето свиква, че дискомфортът трябва да изчезва веднага. Много е важно също да валидираме емоциите им. Да, в разгара на тръшкането няма как да се случи, но веднага като се успокои, слизаме на тяхното ниво и го правим. "Знам, че се ядоса, защото много искаше да си вземеш сока, но първо трябва да излезем от магазина.." например. Като назоваваме емоциите им, това им помага постепенно да се саморегулират.

Много полезно упражнение е да ги учим на търпение. То се изгражда бавно.
"Изчакай 10 секунди",
"Първо това, после това" ("Първо излизаме от магазина и после ще ти дам сокчето." После увеличаваме постепенно трудността.

Друго ключово е самите ние да сме спокойни. Ако ние се палим, детето няма как да се саморегулира. Ние сме тяхната "нервна система под наем" в началото.

Знам, че на теория звучи много по-лесно и се иска сериозен самоконтрол от наша страна. Пак да кажа, няма как да помогнем на едно дете да си регулира емоциите, когато ние самите не контролираме собствените си.

Прегръдки от друга мама с 2-годишен тодлерозавър вкъщи! 😅

# 19 3 май 2026, 07:50 ч.

Мнения: 23 627

Това с ученето на отлагане е много полезно, препоръчвам от личен опит с детето. Бавно, полека, но да свиква, че не всяко желание може или ще бъде удовлетворено на секундата и че това не трябва да се възприема като трагедия.

И родителите да не се изхабяват психически отсега. След ужасните две идват ужасните три, ужасните четири, и така до предпубертет, след това - пубертет и т.н. Тренирайте техники са самосъхранение Simple Smile

# 20 3 май 2026, 08:43 ч.

Мнения: 1 719

Никога не са ме водили като дете при пазаруване на храна или на места, които не са особено за деца, защото баба и дядо живееха под нас и винаги имаше кой да ме гледа, а не съм от тези, които искат всичко сега и веднага. Нашето дете нямаше много кой да го гледа, но нямах никакви угризения да се редуване с мъжа ми при пазаруване и да не я влачим в големи магазини. Не смятам, че умението на едно двегодишни дете да се държи в магазин е нещо задължително за тази възраст. Иначе моята от първи клас си пазарува самичка и се научи да си прави сметка как да й стигнат парите. В училището им ги пускаха до лавките и книжарницата в съседство в междучасията. Купувала си е и химикалка или гума например. На площадката пред блока също излизаше с някакви дребни и си правеше сметка какво да си купи от отсрещния магазин. Като влизате без детето в магазина, сока може и въобще да се избегне, а да му се купи нещо по-полезно.

Последна редакция: нд, 03 май 2026, 12:00 от lyatno vreme

# 21 3 май 2026, 12:45 ч.

Мнения: 595

Откакто започна да е стихия в магазина, я оставям на баща й и отивам да пазарувам сама.
Иначе при тръшкане
- опитвате да запазите спокойствие и си държите на каквото сте казала, без да се отмятате
- изчаквате да се натръшка и тогава гушкате/обяснявате/назовавате чувствата и т.н.
- ако се тръшне в магазин/ресторант/на пътя премествате на безопасно място, където не пречи и на другите
- учите да се саморегулира - дишате дълбоко, скачате, може да задавате въпроси тип "какъв цвят е небето" и т.н. за да разсеете от фрустрацията

# 22 3 май 2026, 14:52 ч.

Мнения: 745

Цитат на: I.R. в сб, 02 май 2026, 12:09

Какво обеснявате на деца, които се тръшкат и в захлас? Това не е голям човек да Ви разбере. Взима се сока, плаща се, взимаш си детето и го извеждаш... Като се успокой тогава вече може да те чуе иначе говори си не му пречиш Simple Smile

И като ми се тръшка по магазини няма да стъпи в такива в край на сметка. Като Ви притеснява оставяй те го на таткото и ходете сама.

И аз това се зачудих.Дъщеря ми е на 2 г.и тръшкането в магазин мога да го укротя само с потупване по бузката.

# 23 3 май 2026, 21:35 ч.

Мнения: 1 968

Цитат на: amy_nka в сб, 02 май 2026, 10:35

Точно така. А, за да те успокоя, ще ти кажа, че да, период е. Поне две години ще стискаш зъби. В първи клас децата вече се кротват.

Според мен всичко е до период на растеж.
Малкия е на 5 годинки и все още по някога се тръшка въпреки, че му се обяснява.

# 24 3 май 2026, 23:53 ч.

Мнения: 122

Да, ужасен е този бебешки пубертет, но ще мине и друг ще дойде. Ние гледаме да сме спокойни и търпеливи и когато е в такава фаза измисляме да го разсейваме с нещо - история, предмет, игра, за да отклони вниманието. Сутрин, когато тръгва за ясла е ужас, но не можем да си позволим да го чакаме да благоволи да тръгне. За сметка на това пък вечер на прибиране го оставяме да се помота, докато тръгнем от яслата. В локви се е научил, че не се влиза ако не е с гумени ботуши. В магазините, както някой по-горе писа - много помага сам да подава сока за маркиране. В лидл на касите за самообслужване и аз съм имала случай да иска да вземе сока веднага, затова вече маркирам първо сока, за да го пие и после другите неща. Той даже е започвал да консумира и преди да стигнем до касите, в такива случаи отивам на нормалната каса. Абе няма как - малки са, реват, после им минава, ние им говорим, гушкане, не са роботи. Хем трябва да.се слагат граници, защото ни пробват, хем трябва да имат свобода, за да се запознават със света около тях, чрез опита.

# 25 4 май 2026, 10:17 ч.

Мнения: 13 158

Като мине бебешкия, има затишие 2-3 години в които се радваш на "реколтата" и успеха от първите седем и хоп идва тийнския пубертет и пак си в дънер. Laughing

Тогава хем можеш да обясняваш до откат, хем "никой" не те слуша, хем виждаш, че не се учи от теб, ами от някакви чужди глезотии, щото "приятелите" те изместват.
Никакъв толеранс, хора, ние сме общество. Обществеството почва от училище. Там две госпожи трябва да се справят с глезотиите на 25 и лъсва кой колко е "говорил" на детето си и кой си го е грабвал от магазина. Не забравяйте, че ние всъщност си учим децата как трябва да се държат в обществото. Общество пълно с правила. Това е мисията ни като родители. В училище най-големият проблем е неспазването на правила. Децата нямат умения за спазване на правила.

# 26 4 май 2026, 11:08 ч.

Мнения: 2 439

Сутринта четох интересна стария за японските деца. Още от 2-3 годишна възраст се пращат за дребни покупки до магазина, на 6-7 се предвижват през 14 милионен Токио до училище сами или на групи.
Каква разлика във възпитанието и каква вяра в обществото и децата трябва да имат родителите.
На Запад се борим с гумените мечета по касите.

Ще допълня със статията, която обаче е на немски, но който иска да си я преведе.

Допис: https://www.fr.de/panorama/natuerliche-ueberwachung-japanische-e … -zr-94289837.html

Последна редакция: пн, 04 май 2026, 13:49 от Threemafan

# 27 5 май 2026, 08:47 ч.

Мнения: 13 158

Да, така е. Как японци, китайци и монголци могат да възпитават, пък ние се борим за желибон на касата и правим шоу... Joy

И аз съм показвала японски и китайски училища в ютуб на синчето. Впечатли се от тях. Един път станахме свидетели и на противоположна на мен майка, дето говори и навива половин час момиченцето си да тръгва от двора на училището през който трябваше да преминат. Жената се скъса да ѝ говори и да я уговаря с разни предложения и синчето (вече пети клас) ме разбра, защо моето действие е било винаги радикално в една такава ситуация. Примера на тази майка с детето му беше достатъчен да разбере защо съм го грабвала като чувал като ми се опъне.

# 28 5 май 2026, 16:10 ч.

Мнения: 10 938

Когато се дават примери от източните култури, трябва да се взима предвид цялостния контекст - исторически, традиции, структура на обществото и тн. За мен никоя крайност не е окей - нито дете на 2, което е дресирано, нито такова, което е под тотален похлупак, виждала съм 6 годишни, които продължават да ги хранят, да ги обличат и тн.

Все пак детското развитие е физическо и емоционално и има установени норми. Никъде не съм видяла сред нормите да е самостоятелно пазаруване, но пък тантрумите са там.

# 29 8 май 2026, 11:55 ч.

Мнения: 718

Мисля, че за съжаление няма точна рецепта. Колко още ще се тръшка, зависи и от самото дете, и от вас. Но общовалидни съвети от типа на онези книжки, които още се опитват да ми пробутват във социалните мрежи, по мое мнение няма. Единствено мога да се съглася, че стигне ли се до тантрум, каквото и да говориш няма смисъл. Хващаш го и излизате по най-бързия начин и това е. Но не е гаранция, че ще ви спести цирка, който ще гледа за ваша сметка съседството. Защото тръшкането може да не е само в магазина, а за каквото се сетиш. Моят още си има моменти, в които е кисел и може да се затръшка за нещо и съм го усетила, че е такъв, когато му се спи. Проблемът при него е, че до последна капка сила му се играе и усеща умората, когато вече наистина е капнал, а не винаги можеш да го сложиш да спи на мига.

Препоръчани теми

Има ли нещо притеснително?

Памперс до кога? Моля за съвет!

Тормоз от госпожа в градината

Как да НЕ бъда контролираща майка?

Причина:

Причина: