7 години вкъщи

  • 15 996
  • 355
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 2 098
Аз от седем години съм в къщи и не съжалявам и за ден. Децата си съм ги чакала 9 години/ баткото е на 6, малката на 2г./, знам какво ми носи работата, и какво гледането на децата. Имам възможност, а и нужда да съм до тях и те до мен засега, после ще видим. Всеки решава за себе си.

# 31
  • Мнения: 2 567
Честно казано нямам идея как биха специално на теб се отразили 7 години вкъщи. Всеки човек си е индивидуален.
Един ще изтрещи и след два месеци вкъщи, друг и след 15 години ще си е наред, а трети си е изтрещял по природа и за него дали ходи или не ходи на работа ще е все тая Simple Smile
Аз съм вече 10 години домакиня. За да се отдам на това поприще  Simple Smile причините не са били, че съм се задомила след училище и не съм имала образование или професия. Или пък, че съм хванала някой чичко паричко. Направих напълно осъзнат избор прекратявайки една прилично успешна кариера.
Не бих казала, че съм по изкукала отколкото съм си била по принцип  Simple Smile
Животът ми определено би бил по- различен, ако ходех на работа, но не твърдя, че би бил по- добър.
Ще излъжа, ако кажа, че за тези 10 години не е имало моменти, когато ми се е искало да съм далече от вкъщи, но това са били моментни изблици дължащи се на конкретна ситуация, а не като цяло на негативно отношение към живота, който съм избрала.
Не е задължително живота да ти се върти само около бебешки истории. Все пак детето пораства и приказките за яденето и акането от само себе си отпадат. Може да си намираш много странични занимания, а и ще имаш колкото поискаш време за децата си.
Смятам, че лично на моето дете му се отрази много положително, че имах толкова време за него.

# 32
  • Мнения: 1 327
искрено завиждам на тези, които могат да си останат вкъщи с децата толкова години... Определено бих се чувствала щастлива....

# 33
  • Мнения: 342
Вече 4-та година съм вкъщи,но честно казано ми омръзна и даже мисля да я дам на детска от март,обаче тъкмо тази седмица да я водя на изследвания и тя се разболя,та ще изчакам още малко.В началото на годината мъжо ми продаде колата и тези два месеца ми се струват направо година-никъде не мога да мръдна.

# 34
  • Мнения: 252
аз си мисля, че майчинството е най-щастливия период в живота на една жена, и е хубаво това време да си изкара спокойно с децата. аз с 1вата щерка бързах да се върна на работа и съжалявам, з-то работата ми е много нервна, непрекъснато тичам и за нищо не ми стига времето. сега мисля да си седя в къщи до 2те годинки на втората си дъщеря.наистина ще е голямо предизвикателство, след като се върна на работа, да успявам да свършвам всичко, но ще трябва да се организирам някак си. в крайна сметка цял живот ще работим, затова не виждам защо да не работим за семейството си няколко години в къщи.

# 35
  • Мнения: 1 044
Аз си останах две години и половина в къщи. От близо 8 месеца ходя на работа, а детето на детска градина. В момента се чувствам изморена, неудоволетворена и без грам лично време, само за мен. Не успявям да сготвя, не успявам да изчистя в къщи. Вече на гладя Embarassed Работя понякога и през уикендите, защото се налага. Прекарвам все по-малко време с детето. Чувствам се лоша домакиня, лоша майка, а и лош професионалист. Защото честно казано и на работа си мисля за несвършената работа в къщи, мисля си за детето, как е, спи ли, яде ли, щастлив ли е, здрав ли е... Изобщо има голяма разлика в работата ми като неомъженаи без деца и сега, когато се разкъсвам на две. А иначе се чувствам добре сред колегите, работата е интересна, пълна с предизвикателства и ми доставя удоволствие. Може би нещата ще се нормализират, след като детето поотрасне или пък ако си наема чистачка в къщи. Rolling Eyes

# 36
  • Мнения: 1 945
Не биха ми се отразили добре 7 години в къщи.

# 37
  • Разград
  • Мнения: 3 114
Вече четвърта година съм си в къщи.Добре ми е,спокойно ми е.Е,имала съм и много натоварени моменти,но си давам сметка,че това е нашето време(за мен и сина ми).Тръгна ли на работа,то умора,то няма време,то домакинска работа.И синят ми се чувства добре в къщи,не му се ходи на градина.Даже на вън не му се излиза,харесва му да сме си у дома заедно.
За 7 години незнам,сякаш не искам толкова дълго време да си стоя в къщи.Но пък при три деца.......

# 38
  • Мнения: 24 467
...
На мен, самата- определено много зле, във всяко едно отношение.
И такива периоди съм имала, като беше детето по-малко, докато свикна с ежедневните безцелни разходки...Трудно ми беше да свикна с многото свободно време, сега мисля ще ми е трудно , ако започна работа.
Една работа в момента на половин работен ден или 3 или 4 дни в седмицата биха ми се отразили много добре, за всичко ще имам време.


При мен не са периоди, така съм устроена и не смятам, че има смисъл за някого да вървя срещу себе си. За никого няма да е полезно- нито за мен, нито за хората ми в къщи. Обичам да работя, обичам да се занимавам с различни неща и така съм по- полезна и за децата си. Достатъчно добре се познавам. Имам и възможност за избор- дали да си поостана у нас или не и съм го направила без никакви угризения и съмнения.
Когато се роди големият ми син още не бях сигурна, но при втория вече знаех, че няма да се задържа повече от 10 месеца у нас.
Не "завиждам" на жените, които си стоят в къщи- въпрос на нагласа и предпочитания.

# 39
  • Мнения: 1 945
При мен не са периоди, така съм устроена и не смятам, че има смисъл за някого да вървя срещу себе си. За никого няма да е полезно- нито за мен, нито за хората ми в къщи. Обичам да работя, обичам да се занимавам с различни неща и така съм по- полезна и за децата си.
По същия начин стоят нещата и при мен. Ако прекалено дълго се застоя в къщи, грижийки се за детето и домакинството, без да работя бих се чувствала неудовлетворена.А тази ми неудовлетвореност би се отразила отрицателно и на самата мен, и на детето ми, и на съпруга ми. В смисъл,че не би било полезно за никого оставането ми в къщи за по продължителен период от време.



Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 09:51 от Ulia

# 40
  • sofia
  • Мнения: 483
Моето мнение абсолютно се препокрива с това на Меденка.

Първото ми детенце си го гледах до 1.8 год. Тогава бързах да си намеря работа, защото видиш ли за мен няма да има такава - хубава.   Simple Smile И какво , почнах работа, детето тръгна на детски ясли  Sad и се почна невероятния стрес - кога ще се разболее, кой ще го гледа - нали се сещаш, че аз не мога да излизам всеки месец в болнични по 2 седмици докато тя е болна. Баби имаме, но в Пловдив. Изведнъж всичко се превърна в една надпревара с времето и все имаше нещо което да остане "за утре", а е трябвало да бъде свършено днес.  Сутрин бързаш за работа - обикновено закъсняваш, шефа те гледа "странно", вечер бързаш за детето - то от отдавна е самичко - горкотоо, другите деца бабите са ги взели още в 4 и 30, а аз в най-добрия ми случай към 6 и 15... Вечер се прибираш, няма нищо за ядене, кое по-напред - мъжа търпи, търпи на сандвичи, ама в един момент..., за детето нямаш време, или пък си изнервен ... и ей такъв един безкраен списък с прекрасни емоции се зарежда.

А това за общуването и интелекта на човека -  големия процент зависи от самия човек, а това дали ще ходиш на работа изобщо не гарантира , че ще си много интелигентен, с широка култура, добре изглеждащ, независим и удовлетворен. Все пак си има и работа и работа. Но смело, мога да твърдя, поне за мен, че така като имаш и други ангажименти освен работа си много по-организиран, съсредоточен и спокоен. Защото имам колежки си се разтъкават във времето, оставят си нещата за после, за събота, за неделя - ами просто си пълнят времето и работата си се върши бавничко и славничко.

Сега с второто ми дете - живот и здраве - ще си стоя 2 години, ако може де! А за след това - просто не ми се мисли! Настръхвам, какво ще ги правя тия деца, как ще се оправяме -  Thinking

Но, все пак, най-важното е самия човек как се чувства. И аз съм далеч от мисълта да не ходя на работа след време. Просто и аз ще се чувствам зле, все пак нито съм първата, нито последната с деца, семейство, работа. Ще избутаме и това време - децата ще си пораснат, а пък аз ще си имам моето поприще... Laughing

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 09:45 от emi_bademi

# 41
  • София
  • Мнения: 617
Лично на мен биха ми се отразили зле.... Embarassed Аз се върнах на работа, когато малкия беше на 1 годинка. Пуснах го на ясла. Справяме се сами с мъжа ми, не се чувствам отегчена или изморена и ми стига времето за всичко. Имам си мои дни и часове. Не съм изнервена. Но аз продто съм такъв характер - не мога да стоя в къщи дълго..... Rolling Eyes

# 42
  • Мнения: 210
Дъщеря ми е на 9 години,а синът мина 6 месеца.От раждането на каката съм в къщи, продължавам да си стоя в къщи и не смея да гадая до кога ще си стоя в къщи.Конкретна причина за това нямаше.Дъщеря ми беше много злоядо дете и затова не ходи на градина,после дойде първи клас и трябваше някой да я посреща и помага.А сега си имаме и бебче.Децата ми са винаги с нас и на сякъде.Нямаме баби и гледачки.Преди каката ходеше събота и неделя у баба си ,но сега не иска.Как ми се е отразило?Верно пропуснала съм много светски събития,но не съжалявам.Не съм затъпяла,защото съчетавах с учене.Когата дъщерята беше на 3 години записах колеж,после искарах и бакалавър.Ако бях се навряла в някоя шивашка фирма интелекта ми щеше толкова да се развие,че нямаше да можете да говорите с мен.сега с второто дете не смятам да го гледам до първи клас.Исками се да видя каква е и другата страна-да ходиш на работа.

# 43
  • Мнения: 5 568
Нора, аз имам породени (2 броя само Wink), но на втората година от раждането на първото дете вече съм на работа. Засега работя вкъщи, но от другия месец съм в офис навън. Аз поисках. Просто имам нужда от това. 7 години са много. Особено щом са породени децата. За 3 деца 5 години стигат, според мен.  Peace

# 44
  • Мнения: 3 456
На мен биха ми се отразили много зле, но аз съм си такава. стоях си в къщи с детето 3 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт