7 години вкъщи

  • 16 043
  • 355
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 830
Но дали императивната форма на обръщението "...ти трябва да проумееш...' ще ме накара да проумея?

# 121
Но дали императивната форма на обръщението "...ти трябва да проумееш...' ще ме накара да проумея?

като спе4елиШ Шестица от тотото Ще проумееШ  Grinning

бай дъ уей,  какви са ви критериите за мога да си позволя да стоя в къЩи н брой години  newsm78

# 122
  • Мнения: 2 567
Не се засягай. Не съм целяла да те обидя. И аз по- късно размислих, че не съм се изразила правилно.
Идеята ми беше, че не е лошо да помислиш и над възможността и жените, които не правят кариери(или работят) да имат бъдеще.

# 123
  • Мнения: 2 567
Но дали императивната форма на обръщението "...ти трябва да проумееш...' ще ме накара да проумея?

като спе4елиШ Шестица от тотото Ще проумееШ  Grinning

бай дъ уей,  какви са ви критериите за мога да си позволя да стоя в къЩи н брой години  newsm78

бай дъ уей, и да ти ги кажем няма да можеш да ги проумееш. Така, че не се напъвай. Явно, че не е за теб. Гради си кариерата и се наслаждавай на прекрасното Милано .

# 124
и мен ли не целиШ да обдиШ  Grinning имай вяра в ближния, току виж съм проумяла неЩо  Grinning
а останалото го правя, да

# 125
  • София
  • Мнения: 62 595
А бе хора ,какво ви става ,отново темата се превърна в за и против .............Не е нужно едните да доказват на другите кое е по-добро за собствените им деца.И не знам в кой пост ,ама прочетох някъде изказване ,че на работещите майки им било по-лесно.А бе вие мацки луди ли сте?
Може би Радостина нон стоп чете,учи,тренира ,храни  и т.н.децата си ,ама когато си стоиш в къщи няма как ,дори и да си заета с децата ,да не си разпределиш така времето ,че да има от него достатъчно за всички и всичко.
А сега тези дейности около децата ги съчетайте със всички домашни задължения плюс срокове за проекти,изпълнение на същите,пътувания,разговори с партньори,планове ит.н.,и т.н. и това ежедневно.А пък нали и на крокодил не трябва да приличам,все пак искам да съм готина,адекватно изглеждаща,тогава прибавяме и време за този лук и време за собствено интелектуално усъвършенстване,че да не гледам като репей, ииииииииииииии ,на кой му е по-лесно искам да питам????????


Само едно нещо ще ти кажа - работата се сменя. И да се издъниш на едно място и да те изгонят, все ще те вземат на друго място. Както се казва, няма незаменими хора, когато си наемен работник. Но проектът "деца" не търпи издънки. Не можеш да смениш нито децата, нито фирмата. Ако си мислиш, че някоя посредствена жена, живееща между поредната сапунка и оплакванията от мъжа си може де се справи отлично с този проект, жестоко се лъжеш. Наемният работник може да си позволи да скатае от работното време, да закъснее за работа или просто да не си свърши достатъчно качествено задълженията и в най-лошия случай ще го изгонят. Дори не е нужно постоянното повишаване на квалификацията, за да си изкара човек хляба. Но я си позволи лукса да не можеш да се справиш с нещата, които засягат пряко, че и косвено развитието на децата ти. Тогава единствено можеш да уволниш сама себе си, ако не се справяш.

# 126
  • Мнения: X
Не бих могла да седя в къщи 7 години и само да се занимавам с отглеждането на децата си.Когато се роди дъщеря ми бях особено щастлива ,и преди да се роди винаги съм мислела,че ще имам две деца.Но в последствие се оказа друго-дъщеря ми беше "ужасно"/ на десета степен/ ревливо бебе, толково трудна беше за успокояване ,за приспиване и за разходки с непрестанния си рев или мънкане,че с времето само и само за да не реве бързах да и угодя,за да млъкне.Тя разбира се усети това отрано и с това стана още по-зле.Вече е на 11 и до ден днешен трудно приема НЕ за задоволителен отговор,настоява си на своето до дупка,само че вече не с рев,разбира се.До такава степен ми се е набил детски плач в мозъка,че вече като чуя някое чуждо бебе или детенце да плаче се чудя на спокойните му родители как изобщо не се трогват или поне не се притесняват както мен.И така изобщо не се реших да имам второ.Освен всичко в биснеса бях доста ангажирана,добре че ми помагаха бабите,но да ви кажа,направо предпочитах да отида на работа,че да си почина.Завиждам на майки ,чиито деца като се събудят се усмихват и си гукат,при мен такъв случай нямаше,винаги беше с рев и т.н.
Така че нека всеки сам реши за себе си,дълбоко уважам майките,които успяват психически да се справят с отглеждането на децата си,това за мен никак не е лесно.

# 127
  • Мнения: 1 058
Вече 3г. съм си в къщи. Много ми е трудно и подтискащо. Иска ми се да започна работа, но за съжаление детето ми е алергично и няма изгледи да тръгне на детска градина. Бабите работят и алтернативата ми е да го гледам в къщи до предучилищна. Тази мисъл страхотно ме  тормози и още не мога да свикна с нея. Чувствам се страхотно затъпяла и безполезна.

# 128
  • София
  • Мнения: 6 999
Голям спор се е заформил.  ooooh!
Винаги съм била много положително настроена към жените избрали да си останат вкъщи и да си гледат дома и децата. Абсолютно подкрепям такова решение е се възхищавам на избора. Макар за жалост повечето такива, които познавам, съвсем не обръщат внимание на децата си.  Stop

Истината е, че хората се променят от 'седене' вкъщи: 1. Не може да си останеш дълго време вкъщи и трудовите ти навици да не пострадат. И друг път съм дававала примера, че след 4 месеца работа от дома, когато се роди дъщеря ми и после половин година влизах в ритъм. Фризьорките ми /и двете/ споделиха същото след 6 месеца у дома след раждане - два съвсем различни типа работа... 2. Променя ти се светогледът тотално - дори не мога да дам точно описание за това, но го виждам непрекъснато в приятелките си - домакини. 3-то /което мен би ме притеснило най-много/ Добре е, докато децата са малки, а после? След 7-10 години у дома какво ще правиш? Частен бизнес  newsm78  Laughing 4. По бих разбрала позицията на неработеща жена, ако не се изтъква колко е добре за децата... Обожавам дъщеря ми, но аз съм центъра на моя живот, а не тя. Не смятам, че подобно 'центриране' на децата е полезно преди всичко за тях самите...  Peace

# 129
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Аз съм си вече 4 години точно вкъщи. Работа не ми липсва. Лудите не са ме хванали, детето ми не ходи на детска. Сега съм бременна отново и както се очертава ще си стоя още 3 - 4 год. вкъщи. Чувствам се добре, имам време да си обгрижа детето, за хобито ми, успявам и с домакиската работа, остава ми време и за мързел даже  Mr. Green Ходя и по екскурзии без детето и мъжа, ходим и семейно на почивки. Преди за забременея работих 3 год. без почивка, взимах добри пари и имах свобода, но ако трябва пак да избирам- работа или деца, избирам децата. Simple Smile
едно към едно без самостятелните почивки  Wink Малкия не ходи на градина, но и не му се занимава много с мене.Аз на компа той на лаптопа , пред ДВД-то или с играчките, като е хубаво времето сме навън....Излежаваме се до обяд, стойм си до късно вечер, понякога спим цял ден, абе с 2 думи сме се отдал на пълен мързел с детето Mr. Green

# 130
  • Мнения: 109
Не 7 а 13 години съм си в къщи . Имам едно момиченце  на 13 год и не мисля че  в къщи  се затъпява или деградираш. newsm78
Нито пък се чувствам безполезна .

Последна редакция: пт, 22 фев 2008, 22:59 от djeli

# 131
  • Мнения: 953
И на мен ми се иска да съм непрекъснато до детето, но се налага да се върна на работа.
Искам да питам тези от вас които "седят" вкъщи 7-10+ години не се ли притеснявате че не ви тече трудов и осигурителен стаж за пенсия? Или ще чакате да станете на 65г. и да взимате 100лева социална пенсия и да виснете на врата на децата?   Мен тази мисъл ме ужасява.
Всичко се променя, за съжаление никой не може да ни гарантира безоблачно бъдеще. Живота си тече, децата порастват, а ние не ставаме по млади.
След дългото " седене" вкъщи и работа е трудничко човек да почне, особено по квалифициран труд, защото има толкова много промени, че е много трудно човек да навакса пропуснатото.
Знам че в момента питането ми може да е смешно на някой, защото сте млади родители, но какво мислите да правите по този въпрос?

# 132
  • София
  • Мнения: 62 595
Въпросът ти е съвсем нормален и практичен. Ще се постарая да отговоря сериозно.
Не съм от особено младите родители, защото родих децата като бях на 28, а те сега са ученици. Тогава вече бях навъртяла опит, точно в началото на демокрацията и като наемен работник, и като работих и за себе си. И точно затова реших, че мога да отделя 7 или колкото е нужно години от живота си на децата, а работник винаги мога да бъда. Вярно, децата ще станат големи. Те вече стават големи и прекарват все по-малко време с мен, а аз повече време отделям за своите си неща. Не ме е страх, че няма да си намеря работа. Особено в София е много трудно човек да стои безработен, освен ако не е мързелив. Вече съм започвала от нулата, така че все ще се справя, ако толкова загрубее положението. Като зная каква е пенсионната ни система, със или без работа, пак пенсиите ще са ниски и няма да  може да се разчита на тях.
Може би отстрани изглежда, че се пропуска някакво развитие, но всъщност едно нещо се замества с друго. Добре, че се родиха децата, че да се откъсна от старата си професия и да се върна към желанията си от ученическите си години. В този смисълза мен така стана по-добре, защото се реших на голяма промяна. Докато все още съм млада.

# 133
  • Мнения: 2 567
Разбира се, че съм се замисляла за пенсия. Все пак вече съм на 35. Не съм чак толкова млада да не мисля за тези неща  Simple Smile
Никога не съм мислила един ден да карам децата ми да ме гледат. Дори бях изумена в една тема, тук във форума като прочетох как доста, дори работещи жени раждали децата си, за да имало един ден кой да ги гледа  ooooh! Аз, ако мислех така щях да родя поне три-четири, че да имам повече гледачи, а не само едно  Simple Smile

От няколко години ме осигуряват във фирмата на мъжа ми. Така, че за сега ми тече стаж за пенсия.
По кофтито е, че първите години, когато имаше период, в който заради малката трябваше да си стоя вкъщи не ми течеше стаж. И това благодарение на нашенските тъпи закони, които не мислят за родителите гледащи деца инвалиди и нямащи възможност да работят и да се осигуряват. Аз поне излязох от това положение, но страшно много други хора не са и се чудя, защо държавата не помисли за това.
Знам, че има страни, в които на родител грижещ се за дете инвалид и не можещ да работи си му тече стаж.

# 134
  • Мнения: 19 334
Преди да си остана в къщи имам доста трудов стаж /не знам колко е минимума към днешна дата, но сигурно съм го изпълнила/. При това съм осигурявана не на минимална заплата, а доста над нея.

Вече съм започвала от нулата, така че все ще се справя, ако толкова загрубее положението.

И на мен ми е познато.

Летисия, да се надяваме, че законите ще се променят за хората в твоето и подобно положение.

Общи условия

Активация на акаунт