7 години вкъщи

  • 16 019
  • 355
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 583
явно при всеки е различно. аз бях в къщи почти 2 год. като се роди малката. първата се ядваше, но втората изпаднах в депресия. преди раждането имах доста динамичен начин на живот и този застой ме побърка. едва дочаках да се върна на работа- е вече не е толкова динамично, но е друго. ето и сега една седмица сме в къщи, че малката е болна и се изнервяме взаимно-добре, че му се вижда края Crazy

# 136
  • София
  • Мнения: 62 595
Знаеш ли, като се замисля, най-трудни са точно годините, докато детето стане на 3. Предполагам, че е заради тоталната промяна на начина на живот, отговорността и непредсказуемостта на детето до този момент. После стана по-лесно, сигурно защото децата на 4 години вече имат по-стабилно поведение и могат да контролират по-добре емоциите си.

# 137
  • Мнения: 2 567
Наистина, че най-трудни са първите 2-3 години. Аз затова казах, че не всичко е само папане и акане. Това си е до време. Ако го изтраеш след това нещата си стават много поносими. Почваш повече да комуникираш с детето и от там да си намирате интересни занимания.
И аз преди да родя бях много социално активна. Купони, работа.... Работата ми беше свързана с много ходене и общуване с хората. Работих до последно с огромния корем и колегите не ме пускаха, шефът ми настояваше съпругът ми да излезе по майчинство  Simple Smile
Но нещата се промениха и свикнах с новото положение. Не е чак толкова ужасно  Simple Smile Сега дори не си и помислям, че мога да имам работен ден ОТ-ДО(малко като героя на Тодор Колев съм станала  Simple Smile) и някой да ми пили на главата.

Mama_Nana, дано дочакаме промените  Peace
 

# 138
  • Разград
  • Мнения: 3 114
И на мен ми се иска да съм непрекъснато до детето, но се налага да се върна на работа.
Искам да питам тези от вас които "седят" вкъщи 7-10+ години не се ли притеснявате че не ви тече трудов и осигурителен стаж за пенсия? Или ще чакате да станете на 65г. и да взимате 100лева социална пенсия и да виснете на врата на децата?   Мен тази мисъл ме ужасява.
Всичко се променя, за съжаление никой не може да ни гарантира безоблачно бъдеще. Живота си тече, децата порастват, а ние не ставаме по млади.
След дългото " седене" вкъщи и работа е трудничко човек да почне, особено по квалифициран труд, защото има толкова много промени, че е много трудно човек да навакса пропуснатото.
Знам че в момента питането ми може да е смешно на някой, защото сте млади родители, но какво мислите да правите по този въпрос?


Изобщо даже не се притеснявам за трудовия си стаж.Незнам защо,но не се притеснявам,ще мисля като му дойде времето.А за пенсията,майка ми цял живот е работила и получава 100 лв на месец пенсия.Предпочитам да съм до децата си сега,когато имат най-голяма нужда от мен.До пенсия ще ли доживея............

# 139
  • Мнения: 111
И на мен ми се иска да съм непрекъснато до детето, но се налага да се върна на работа.
Искам да питам тези от вас които "седят" вкъщи 7-10+ години не се ли притеснявате че не ви тече трудов и осигурителен стаж за пенсия?


Не е задължително да не тече тр.  и осигур. стаж. Мен, в случая ме осигурява  фирмата на мъжа ми.Самоусигуряването също е вариант. Макар че , както и да го погледна , дано не се налага да разчитам на пенсия...

# 140
  • Мнения: 3 740
Летисия и Радостина лесно ще си намерят работа, когато решат, че това им е нужно, не ги жалете. Grinning
Когато човек е наясно със себе си, с приоритетите си, с целите си - нещата се нареждат.
Мога да го кажа от собствен опит - след 20 години вкъщи, с 4 почти отгледани (собственоръчно!) деца не се чувствам нито по-тъпа, нито по-малоценна от доста от приятелките си с кариера. С едно уточнение: съзнавам, че има хора, които са по-умни и способни от мен, оценявам тези им качества високо, но това си е въпрос на природна даденост, седенето вкъщи няма нищо общо. Докато бях проста домакиня и майка минах през различни фази на съмнение, недоволство от себе си и мястото си в живота, дори завист към "по-успелите", но каквито и терзания да съм имала, винаги съм се опитвала да спра и да се попитам кое е най-важното за мен в този момент. И понеже за мен отговорът всеки път е бил семейството, съм продължавала да посвещавам времето си на него. И това не е било жертва или някаква форма на героизъм, точно обратното, било ми е интересно, всеки ден ми е бил предизвикателство. Седенето вкъщи не ме е направило непълноценен човек, напротив. Дори сега, когато децата вече пораснаха и нямат толкова голяма нужда от присъствието ми, неочаквано ме поканиха на интересна и перспективна работа - точно заради качествата, които съм развила, докато съм гледала децата си.
Всеки си има собствен път, не виждам защо някой трябва да съди избора на друг. Честно казано, не влизах в темата, защото ми е омръзнало да се оправдавам за моя избор - казвам "оправдавам", защото обикновено съм обект на скрито или явно осъждане. Да ме пита човек защо влязох днес...

# 141
  • Мнения: 72
Искам да попитам другите мами как би им се отразило да стоят 7 години вкъщи да си гледат децата?
Това си е направо загуба на време за мен. Дългото стоене в къщи направо би ме обезличило като човек. Предполага се че това е времето, когато е най-дейния живот. Детето има нужда от около година две постоянни грижи. След тази възраст и за него не е добре да вижда по цял ден майка си, а не своите връстничета. А аз да не съм на работа, неее не бих издържала. no

# 142
  • Мнения: 111
[.
Мога да го кажа от собствен опит - след 20 години вкъщи, с 4 почти отгледани (собственоръчно!) деца не се чувствам нито по-тъпа, нито по-малоценна от доста от приятелките си с кариера.
Искрено те поздравявам за това и се възхищавам на жени с твоя кураж.   Hug

# 143
  • София
  • Мнения: 10 251
Кабо алма,много ме впечатли отговорът ти! Hug
Аз ,както писах и по горе,съм вкъщи вече 8 години,нямам работа,никога не съм работила,защото се омъжих като студентка,само в началото се чувствах някак по-непълноценна от приятелките си с работа и кариера.Сега изпитвам такова удовлетворение от това да се грижа за семейството и децата си,че се чудя на себе и за мислите,които са ме спохождали преди.Единственно чисто финансова е причината,поради която съжалявам,че не ходя на работа.

# 144
  • Мнения: 605

Когато човек е наясно със себе си, с приоритетите си, с целите си - нещата се нареждат.
Мога да го кажа от собствен опит - след 20 години вкъщи, с 4 почти отгледани (собственоръчно!) деца не се чувствам нито по-тъпа, нито по-малоценна от доста от приятелките си с кариера. С едно уточнение: съзнавам, че има хора, които са по-умни и способни от мен, оценявам тези им качества високо, но това си е въпрос на природна даденост, седенето вкъщи няма нищо общо. Докато бях проста домакиня и майка минах през различни фази на съмнение, недоволство от себе си и мястото си в живота, дори завист към "по-успелите", но каквито и терзания да съм имала, винаги съм се опитвала да спра и да се попитам кое е най-важното за мен в този момент. И понеже за мен отговорът всеки път е бил семейството, съм продължавала да посвещавам времето си на него. И това не е било жертва или някаква форма на героизъм, точно обратното, било ми е интересно, всеки ден ми е бил предизвикателство. Седенето вкъщи не ме е направило непълноценен човек, напротив. Дори сега, когато децата вече пораснаха и нямат толкова голяма нужда от присъствието ми, неочаквано ме поканиха на интересна и перспективна работа - точно заради качествата, които съм развила, докато съм гледала децата си.
Всеки си има собствен път, не виждам защо някой трябва да съди избора на друг. Честно казано, не влизах в темата, защото ми е омръзнало да се оправдавам за моя избор - казвам "оправдавам", защото обикновено съм обект на скрито или явно осъждане. Да ме пита човек защо влязох днес...
      На такива достойни жени  се крепи  българската нация! Може това да ви звучи като клише ,но толкова съм впечатлена от всяка дума на Кабо Алма, че не можах да измисля друго. За такива жени човек може да говори само със суперлативи!

# 145
  • София
  • Мнения: 8 349
а останалите не са жени?
или не са достойни?
щото така излезе от думите ти Танюшка
чакам те утре със социалните да ми вземеш детето, защото виждате ли не съм достойна или отдадена на гледането му
а и явно не съм българка

# 146
  • София
  • Мнения: 10 251
а останалите не са жени?
или не са достойни?
newsm78Това къде го прочете..между редовете ли?!

# 147
  • Мнения: 2 567
Кабо Алма, всеки път като видя темата и се сещам точно за теб. Майка на четири деца, домакиня дълги години и не само не изтрещяла и затъпяла, но на интелекта и способностите ти могат да завиждат много жени - и ходещи на работа и не ходещи  Hug

# 148
  • Мнения: X
Според мен онези майки,които ходят и на работа и извън нея естествено се грижат за дома и децата си,са много по-достойни за уважение от тези,кото са избрали единствено да са у дома,да шетат ,да се грижат за децата и да се посвещават на хобитата си.Всяка жена трябва да върти къщната работа,защото и без това няма кой друг да го направи,но за тези,които са и на работа, това е още по-натоварващо.А дамата,която по-нагоре сподели,че си стоят с детето в къщи,всеки на компа, бих посъветвала,тя ако иска пак да си седи,но детето да заведе на детска градина,защото съвсем друго е за едно дете да расте в колектив,да няма кой да го гевези,да придобие повече самостоятелност,да се научи да общува с група деца и най-вече за нищо на света не бих пропуснала празненствата по случай различни празници,котаго децата пеят и танцуват и така ми се пълни сърцето от радост и очите със сълзи.Не лишавайте себе си и децата си най-вече от това.

# 149
  • София
  • Мнения: 62 595
Това за колектива и самостоятелността ги приказвай на някого, който няма представа от деца. Направо като ги родим да ги даваме на ясли, че да сме достойни, а и децата да са сред връстници, че от тях ще научат повече.

Общи условия

Активация на акаунт