7 години вкъщи

  • 16 011
  • 355
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 1 172
Искам да попитам другите мами как би им се отразило да стоят 7 години вкъщи да си гледат децата?

Веднъж опитах да постоя вкъщи и резултатът не беше добър нито за мен, нито за семейството ми.  7 години ми се струват много и виждам за себе си 2 възможни изхода: или ще свикна със стоенето вкъщи и ще намеря очарованието в това; или ще изперкам както първия път и ще зарежа тази идея.
Но пък ходенето на работа не означава, че детето ми е на заден план. Напротив, и аз бих написала, че семейството ми и в частност детето ми е с по-висок приоритет от работата ми. Това за мен означава, че ако се наложи да избирам м/у двете, ще избера детето/децата и ще зарежа работата. Засега не ми се налага да правя такъв избор. Ходя на работа само защото ми доставя удоволствие, носи ми удовлетворение и ме зарежда позитивно. Ако нещо се промени, ще преосмисля и коригирам текущия си избор  да съчетавам работа с грижи за семейството.

# 166
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
както казах всеки има право на решение за детето си
и за живота си
щом това не пречи на близките и околните всеки може да живее живота си както иска и да слуша музиката коуято иска...да интерпретира нещата както иска
аз напр сичтам че ние сме стадни животни не вълци единаци - всеки има различен модел на отглеждане на малките си...а човека е от малкото същества способен сам и съзнателно да избере ка кда гледа детето си и как да живее живота си...
не ми се спори повече по въпроса - казах кое ме е опдразнило и няма да си променя мнението докато не се намери някой да изброй това което прави една жена, отдадена на себе си и семейството си по-достойна от тази, избрала друго за себе си....
чакам да ми се изброят тези достойнства, които ще изгубя когато се върна на работа, и които сега явно трябав да притежавам тъй като седя в къщи...

# 167
  • София
  • Мнения: 62 595
Между другото, вълците не са единаци. При тях е много здрава семейната връзка. Единаци може да са мъжките, и то в определени периоди от живота си.
И като стана въпрос за вълците и хората, при хората са важни семейните връзки и взаимопомощта при отглеждането на децата. Груповото отглеждане на децата е свързано със световните войни, когато жените е трябвало да отидат да работят във военните заводи. Оттогава започва събирането на едно място на деца на една възраст, които нямат родствена връзка помежду си, като отговорност за тях носи съвсем непозната жена, т.е. тук изцяло се пренебрегва основната връзка между хората - родствената.

Отричаш да намесваш достойнството, но през цялото време използваш думите "достойна, достойнства".

# 168
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Аз пък съжалявам, че толкова късно забременях - престоя вкъщи засега ми се отразява чудесно.
Имам прекрасно момиченце и с нетърпение очаквам още едно бебче Hug

# 169
  • София
  • Мнения: 8 349
Между другото, вълците не са единаци. При тях е много здрава семейната връзка. Единаци може да са мъжките, и то в определени периоди от живота си.
И като стана въпрос за вълците и хората, при хората са важни семейните връзки и взаимопомощта при отглеждането на децата. Груповото отглеждане на децата е свързано със световните войни, когато жените е трябвало да отидат да работят във военните заводи. Оттогава започва събирането на едно място на деца на една възраст, които нямат родствена връзка помежду си, като отговорност за тях носи съвсем непозната жена, т.е. тук изцяло се пренебрегва основната връзка между хората - родствената.

Отричаш да намесваш достойнството, но през цялото време използваш думите "достойна, достойнства".

намесва я, защото от тая дума започна спора
жени отглеждащи децата си и стоящи си у дома бяха определени като по-достойни и тн.
ако се наложи ще извадя точния пост

# 170
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
и по турско време ли в килийните училища са работели жените в завода?
училища е имало от доста по-стари времена....айде да не се правя че знам като не знам но известни учители има сред класиците...така че тезата ти е изградена на невярна инфо

# 171
  • София
  • Мнения: 62 595
Що се отнася до мен, не съм разделяла жените на достойни или недостойни. Представяла съм предимствата за децата.
Форумът е пълен с теми, в които всяка жена, която не ходи на работа бива обявявана за проста, ограничена, грозна, нереализирана, истеричка (в различни степени) и абсолютно вредна за децата си. И обратно, работещата жена се издига на пиедестал.


catnadeen,

И според теб колко време са прекарвали децата в килийните училища? Да не би това да са били ясли или детски градини. Децата, които са ходели на училище по онова време са престоявали там няколко часа и са бързали да се приберат вкъщи, че да работят в двора или на нивата. Правиш неподходящи сравнения.
Като толкова много знаеш, защо не разкажеш какво са представлявали по онова време училищата? И от каква възраст децата са започвали училище? И изобщо правиш ли разлика между ясла и детска градина, от една страна и училище от друга?

# 172
  • София
  • Мнения: 6 999
Темата не е за това кое е най-доброто за децата.  Stop
Ужас - освен майки сте и хора - в случай, че сте го забравили. Стига с това кое е най-доброто за децата, та кое е най-доброто за децата.  ooooh! Темата е за това - кой как се чувства и дали може да издържи 7 години в къщи.

# 173
  • София
  • Мнения: 62 595
Темата не е за това кое е най-доброто за децата.  Stop
Ужас - освен майки сте и хора - в случай, че сте го забравили. Стига с това кое е най-доброто за децата, та кое е най-доброто за децата.  ooooh! Темата е за това - кой как се чувства и дали може да издържи 7 години в къщи.


Щом хората го правят, значи може.
Ще го формулирам по американския начин - определяне на приоритетите - мисия, визия, цели, планове, бюджети и т.н. Не съм си останала вкъщи, защото ме е мързяло да работя, а точно, защото децата ми са в центъра на процеса. Направила съм си някакъв  план, набелязала съм си цели, поставила съм си срокове и начините за постигането им и действам. Кое е трудно за разбиране? Не съм по-малко човек, отколкото всеки друг.

# 174
  • София
  • Мнения: 6 999
...Груповото отглеждане на децата е свързано със световните войни, когато жените е трябвало да отидат да работят във военните заводи. Оттогава започва събирането на едно място на деца на една възраст, които нямат родствена връзка помежду си, като отговорност за тях носи съвсем непозната жена, т.е. тук изцяло се пренебрегва основната връзка между хората - родствената.

Малееее  ooooh! пак ли да ти напомням, че светът не стои на едно и също място, а се развива? Не само в технологично отношение при това. Променят се видовете връзки между хората, променят се хората - като физика и психика.
Прочети "Шок от бъдещето" на А. Тофлър да речем... може да ти попоремини гледната точка  Peace

# 175
  • София
  • Мнения: 6 999
...а точно, защото децата ми са в центъра на процеса. Направила съм си някакъв  план, набелязала съм си цели, поставила съм си срокове и начините за постигането им и действам. Кое е трудно за разбиране? Не съм по-малко човек, отколкото всеки друг.

Поне от мен си доста по-различен...

Ако вземам такова решение /както очевидно и авторката на темата/ в основата ще съм аз и моите нужди, желания и начин да бъда щастлива... Не виждам някъде да пишеш за себе си. Децата, та децата...

ТИ щастлива ли си? Ама не да си щастлива, щото даваш най-доброто на децата и семейството си, а защото даваш най-доброто на Радостина. Можеш ли да разглеждаш себе си като човек отделен от децата и семейството? Човек със собствени нужди, желания, цели /не свързани с деца и семейство/. Постигаш ли ги при сегашното състояние на нещата или има нещо, което не те прави доволна?

Това по мое скромно мнение е основата на темата, а не децата... Peace

# 176
  • София
  • Мнения: 62 595
Мале, не мале, прочела съм и продължавам да чета достатъчно много литература, интересувам се и зная какво правя. И точно заради това мога да направя разлика между еволюция и индустриализация и кое как се случва. И знанията ми не се изчерпват с популярна литература от вида Спок, или с апокалитпични фантастики, а със съвсем сериозни източници. Технологиите са си технологии, но ние продължаваме да сме си животни, пък ако ще и на Луната да стъпим. Телата и мозъците ни не са по-различни от тези на хората, които са живяли поколения преди нас. Може да сме способни да измисляме разни неща, но имаме нужда от родителите си, докато сме деца, имаме нужда от тяхната подкрепа, обич, предаване на знания и всякакъв вид опит. В този смисъл психиката ни си остава същата, независимо от технологичния напредък. Изобщо не ме е страх от бъдещето, защото имам своя прогноза за него.

Писах го още в първия си пост - добре, че се родиха децата, че да разбера колко неподозирани способности имам. Да, щастлива съм, защото зная какво правя и го правя добре. И още по-егоистично виждам плодовете от труда си и трупам своя положителен опит. Те ми дадоха тласък да се занимавам с това, което искам. Открих, че ми доставя удоволствие и удовлетворение да се занимавам с деца (не само моите), въпреки че доста добре се справях и с другата си професия. Ако мога да избирам, предпочитам ежедневието ми да е свързано с деца, отколкото с възрастни.

Последна редакция: нд, 24 фев 2008, 22:31 от RadostinaHZ

# 177
  • София
  • Мнения: 6 999
RadostinaHZ, не съм писала мнението си, за да те обиждам и не съм имала предвид, че не четеш...  Peace Написах го, за да те смисля и да ти препоръчам книга, която може да ти даде малко по-различна гледна точка от твоята...

А че психиката ни се променя, смятах е очевидно за всеки... явно обаче за теб не е. Поради това спорът ни е излишен.

# 178
  • София
  • Мнения: 62 595
Всъщност, как се е променила психиката ни? Понякога очевидните неща не са реалните (доколкото изобщо можем да съдим кое е реално или не).

# 179
  • София
  • Мнения: 6 999
Всъщност, как се е променила психиката ни?

Сигурна съм, че ако те интересува този въпрос можеш и сама да откриеш предостатъчно литература по въпроса. Вече ти дадох името на една книга... И само да вметна, че в "Шок от бъдещето" не се говори за страх от бъдещето...  Wink

Общи условия

Активация на акаунт