Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

16 132
355
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 180 24 фев. 2008, 22:43 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Isa в нд, 24 фев 2008, 22:41

Цитат на: RadostinaHZ в нд, 24 фев 2008, 22:35

Всъщност, как се е променила психиката ни?

Сигурна съм, че ако те интересува този въпрос можеш и сама да откриеш предостатъчно литература по въпроса. Вече ти дадох името на една книга... И само да вметна, че в "Шок от бъдещето" не се говори за страх от бъдещето... Wink

Все пак изказваш едно твърдение. Разкажи с няколко думи за какво става въпрос.

# 181 24 фев. 2008, 22:48 ч.

София
Мнения: 6 999

RadostinaHZ, книгата има много аспекти: Като се започне от това колко се увеличава изборът ни във всяка една област /Да речем 20 вида кетчуп/ и се стигне до това, че обемът информация, които съвременият човек получава за един ден преди 100 години хората са получавали за един живот, че и повече... Как това се е отразили на мисленето ни, как променя мисленето на децата ни и пр.
Колко различни видове 'семейства' има в наши дни и колко са се променили семейните връзки. Как това ни се отразява - дали е за добро или зло?
Книгата е писана през 70-те години. - Издадена е през 1970г. точно /поправям се/ и в БГ очевидно е библиографска рядкост, ако съдя по това което ми излезе в Гугъл...

Последна редакция: нд, 24 фев 2008, 22:54 от Isa

# 182 24 фев. 2008, 22:57 ч.

София
Мнения: 62 595

"Според него хомогенността на обществото на Втората вълна се измества от хетерогенността на Третата вълна. Ще настъпи процес на демасовизация и той няма да отмине нито семейството с неговите форми и функции, нито ценностните ориентации. Здравата семейна единица, или семейството клетка съществува заедно със самотните родители, двойките с повторни бракове, бездетните семейства и самотните млади или възрастни хора."

Погледнах кой е и се сетих за какво пише. Разбирам какво има предвид, само не знаех, че това са негови възгледи, защото съм ги срещала в други източници.
Цитатът, който давам е много важен и спокойно мога да кажа, че дори подкрепя моята стратегия, защото залагам точно на демасовизацията, на индивида и неговото развитие. А за семейството не виждам противоречие - едва ли заклеймява семействата, в които майките не са наемни работници или не отсъстват постоянно отвкъщи, като непълноценни. Не може да се мери с аршина отреди 50 години, когато жените не са били особено добре образовани, а учителите масово са били по-образовани от повечето жени. По-скоро в сегашното положение в БГ много от учителите не са на достатъчно добро ниво като знания и опит в сравнение с някои майки, които не се възползват от яслите и градините или целодневното училищно обучение. И трите популярни в момента форми на възпитание и обучение на децата са точно масови и не зачитат особено индивидуалните особености и потребности на децата.

# 183 24 фев. 2008, 23:59 ч.

София
Мнения: 2 162

Цитат на: Isa в нд, 24 фев 2008, 22:21

...
Ако вземам такова решение /както очевидно и авторката на темата/ в основата ще съм аз и моите нужди, желания и начин да бъда щастлива... Не виждам някъде да пишеш за себе си. Децата, та децата...

ТИ щастлива ли си? Ама не да си щастлива, щото даваш най-доброто на децата и семейството си, а защото даваш най-доброто на Радостина. Можеш ли да разглеждаш себе си като човек отделен от децата и семейството? Човек със собствени нужди, желания, цели /не свързани с деца и семейство/. Постигаш ли ги при сегашното състояние на нещата или има нещо, което не те прави доволна?

Исе, а защо да не може да бъде щастлива, давайки най- доброто (според нейното светоусещане) на децата и семейството си. Не може ли именно поставянето на децата в центъра да са нейните нужди и желания, които я правят истински щастлива?

# 184 25 фев. 2008, 00:26 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: lilfi в нд, 24 фев 2008, 23:59

Сигурно може... Много хора /жени/ го правят... и то не зависи от това ходиш ли на работа или си стоиш у дома.
Но когато щастието ти зависи от някой или нещо различно от теб самият това дали е щастие или вид паразитиране? И какво ще се случи, когато децата си поемат живота и сами излязат от този център? Какво ще я прави щастлива тогава въпросната жена? Няма ли целият й живот да се срути или също толкова лошо - да се опита да задържи децата си в тази връзка, за да продължи да е щастлива?
Отделно до колко е полезно за самите деца подобно центиране и поставяне на техните нужди, желания и искания преди тези на майка им?

Аз съм си отговорила на всички тези въпроси или поне не спирам да се питам. Thinking

За това и никога не пропускам да покажа на дъщеря ми, че аз и тя сме различни хора, че нейните желания и нужди и моите не винаги съвпадат и че не нейните са по-важни... или поне не винаги. Wink

# 185 25 фев. 2008, 01:52 ч.

София
Мнения: 2 162

Ами щастието си е щастие и е моментно състояние според мен. Т.е. важното е тук и сега какво ни трябва, за да сме щастливи. А за тогава- въпрос на умения за приспособяване е и на малко време може би да откриеш новите си източници на щастие. Сценарият, който ти описваш (една майка-домакиня да обсеби детето си или да бъде нещастна, когато вече не е при нея) изобщо, ама изобщо не е задължително да се случи.
За мен да поставиш детето си в центъра е да му показваш, колкото се може по- често , че то е най- важно за теб, че го обичаш и подкрепяш, защото това му дава сигурност. И искаш да получава това от теб, а не от баба, леля или непознат човек и именно тази връзка с детето ти носи лична удоволетвореност и щастие. Това естествено не означава безкрайно и неотменно задоволяване на прищевки. Нуждите на децата от близост с родителя обаче поне до един момент, според мен, е хубаво да са на преден план.
Смятам обаче, че не е невъзможно да правиш това и работейки (може би само е по- трудно и изискав повече постоянство и съсредоточеност). Както и не е задължително да ходиш на работа, за да си пълноценен човек и личност.

# 186 25 фев. 2008, 07:18 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: Isa в пн, 25 фев 2008, 00:26

Но когато щастието ти зависи от някой или нещо различно от теб самият това дали е щастие или вид паразитиране? И какво ще се случи, когато децата си поемат живота и сами излязат от този център? Какво ще я прави щастлива тогава въпросната жена? Няма ли целият й живот да се срути или също толкова лошо - да се опита да задържи децата си в тази връзка, за да продължи да е щастлива?

Мила за тази цел има внуци Peace

Има хора които са родени за подпирни греди и никога няма да могат да са център или основа. Не искам никой да се убижда - това е реалността, също както някои са родени за домакини а други не.

# 187 25 фев. 2008, 08:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Радостина, като си чела, да бе прочела, че твоите виждания също ще се сторят странни и неприемливи за много хора
това окето е кредо за теб е пълен боклук за друг
така е стоен света
всеки си намира свое решение по въпроса, така че спри да се пениш...нито ти ще промениш света, нито аз
всеки си каза мнението как ТОЙ вижда за СЕБЕ СИ нещата - ти можеш и доживотно да живееш у дома и да търсиш причина да го правиш...аз не мога имам други потребности

само ми е интересно ако се кротнем всички по домовете и седнем да си гледаме деца - кой ще бачка в тази държава....но това е друга тема

обаче я ми кажете друго - какво РАБОТИ жена чиито деца ПОСЕЩАВАТ някакво заведение - било дДГ, ясла или училище...всъщност с какво се занимава тази жена??? аз освен да работи над себе си не се сещам какво може да прави...защото другото го правим след като се върнем от работа доста успешно.....

# 188 25 фев. 2008, 09:05 ч.

София
Мнения: 62 595

Някой попита какво щяло да стане като децата си поемат пътя. Или дали не се получава паразитиране. Няма такова нещо. Не правя нищо по различно от това, което се прави в природата - давам на децата основа, опора, възпитание и всичко, което им е необходимо, докато поотраснат. Така или иначе критични са първите 7 години в развитието на всичко и тогава каквото се даде на децата, то им служи през целия им живот. Следващите 7 години децата започват самички да се откъсват все повече и повече по свое собствено желание. Не съм някаква откачалка, която да не дава на децата си да мръднат без нея. Моите вече влизат в пубертета и колкото повече време минава, толкова по-малко време ще прекарват с мен. И така докато влязат в гимназията и тогава сигурно ще се виждаме само сутрин и вечер.
Не разбирам кое е това, което изглежда толкова ужасно и неразбираемо. С времето делът на грижите и прекараното време с децата намалява и се увеличава времето, през което се занимавам с неща, които са предимно в мой интерес и си гледам кариерата. И така постепенно съотношенията се променят. Точно затова и не мога да бъда паразит в техния живот, защото си имам свой, личен живот, лични цели и лични желания. Помня си името, зная си дипломите, зная си професията и както казват психолозите, АЗ-ът ми не е изчезнал в нечий друг. Просто с времето съм се научила да да се справям с вътрешния конфликт, с който много жени не успяват - докъде съм аз и моята кариера и докъде са децата и семейството. Този вътрешен конфликт съм го изживяла, когато децата бяха на по 3 години.

Това, че моите виждания за някого са глупост, това си е негов проблем, а не мой. Правя това, което правя и толкова. Никога досега в който и да е пост не съм обвинявала жените, които са избрали да работят. Предполагам, че при други обстоятелства и аз щях да направя такъв избор. По-скоро към мен са били насочени много обвинения, включително и тук, макар и косвено.
Ама какво щяло да стане с държавата. Няма; 100 деца, че да пусна няколко да са фира. Мъжете ни малко ли работят, че да се притеснявам? Държавата нищо не ми е дала, защото всичко съм си го плащала. Така, че по-скоро тя е на далавера от мен.

Последна редакция: пн, 25 фев 2008, 09:18 от RadostinaHZ

# 189 25 фев. 2008, 09:15 ч.

Мнения: 24 467

Баща ми е сирак, т.е. не е расъл с баща си, имал е само майка, която е отгледала сама 4-те си деца и е ходела на работа.
Четирите й деца са станали хора не по- малко от останалите хора. Всички са задършили висшето си образование, на свой ред са отгледали своите деца и вече имат внуци. Няма разведени, няма хора в затвора, няма неосъществили се и професионално и в личен план такива от нейните /на баба ми/ деца.
Та за мен е ясно, че стоенето или нестоенето в къщи нито са сами по себе си по- полезни за децата, нито това гарантира нещо повече на тези деца. Всеки един от тези два избора си има и плюсове и минуси. Писано е много за това, няма смисъл да се повтарям.
Когато обаче жената има избор най- добре е тя да си го направи- дали ще си е в къщи или не, до кога. И този избор, поне за мен, не е толкова свързан с добруването на децата, колкото с настройката на майката, с нейните разбирания и светоусещане.

Последна редакция: пн, 25 фев 2008, 10:19 от Judy

# 190 25 фев. 2008, 09:59 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Judy в пн, 25 фев 2008, 09:15

...И този избора, поне за мен, не е толкова свързан с добруването на децата, колкото с настройката на майката, с нейните разбирания и светоусещане.

Аджеба де... нали и аз за това говоря. Но нещата все се връщат към това кое било добро за децата и как било в природата. И в природата и преди 100 години и сега 'отделянето' от майката е много важно за оцеляването и добруването на децата й. Peace

# 191 25 фев. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 700

Цитат на: Judy в пн, 25 фев 2008, 09:15

И този избор, поне за мен, не е толкова свързан с добруването на децата, колкото с настройката на майката, с нейните разбирания и светоусещане.

Но категорично съм против свалянето на звезди само на "достойните българки, достойните жени, достойните майки", на които всичкото достойнство се приписва само на голата бройка деца и на заседяването им вкъщи.

Героизирането на база количество е безумно!
Виктъмизирането на база личен избор е дваж по-безумно!
Нито детето ми, нито семейството ми, нито аз сме жертва на избора ми да не съм домакиня.
И извинете липсата на ентусиазъм в думите ми по отношение на многото деца, извинете липсата на блясък в очите ми, когато другите се разтапят пред хероичните и титаничните усилия на жените, които си стоят вкъщи. За мен това просто не е ценност!

# 192 25 фев. 2008, 10:26 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в пн, 25 фев 2008, 09:59

[/quote]Детето ще оцелее, вярно е, но че ще добрува, това не е сигурно. Особено, ако е отделено от майка си в невръстна възраст, напр. преди навършване на годинка. Като си пишем за книги и философия, да цитираме и психолози. Мадлен Алгафари в нейните книги подчертава, че такова ранно изоставяне на детето в бъдеще може да доведе до психологически и поведенчески проблеми-напр. анорексия, агресивност. Не казвам, че трябва детето да е до полата на майка си винаги, естествено, че рано или късно то ще се отдели, ще стане самостоятелен индивид. Но не е такъв на 0,1,2, че и 3 години. А иначе за оцеляваен, ще оцелее, има случеи и на дете оцеляло и сред вълци. Peace

# 193 25 фев. 2008, 10:30 ч.

Мнения: 24 467

Аз пък въобще не свялам звезди на когото и да било заради това, че следвал собствените си виждания по който и да било въпрос.
Бих се чувствала жертва именно ако си бях останала у нас, именно защото това няма нищо общо с личното ми светоусещане.
Също не смятам да се пиша жертва в името на децата си. Те се развиват нормално и без постоянното ми присъствие по край тях. Работя, защото искам, не заради децата си. Въобще пък "изоставяне" на децата заради тръгване на работа на майката е несериозно. Те не са изоставени.

# 194 25 фев. 2008, 10:46 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Меденка в пн, 25 фев 2008, 10:26

Детето ще оцелее, вярно е, но че ще добрува, това не е сигурно. Особено, ако е отделено от майка си в невръстна възраст, напр. преди навършване на годинка.

Тогава цели нации са обречени на 'недобуване', поради ранното отделяне на детето от майката. И извинявай, но сама си казала, че М. Агафари говори за изоставяне - не мислиш ли, че малко бъркаш изоставяне и отглеждане от бавачка да речем?
Дъщеря ми е отгелждана от бавачка от 4-месечна. За първи път обаче се раздели с мен за 2 седмици малко след 2-рия си рожден ден. Това беше и моментът, в който тя осъзна, че може да ме загуби, че не съм й даденост... Явно не се е чувствала изоставена преди това.

Препоръчани теми

За сметките, любовта и удобството

Парфюмни размисли и страсти - 195

Тийнейджърите и домашните задължения:)

Как да го предпазя от мотора, помогнете!

Причина:

Причина: