Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

16 147
355
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 210 25 фев. 2008, 11:25 ч.

Мнения: 700

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 10:48

Дотук ми прави впечатление, че за жертви, "виктъмизация и хероизъм" пишат работещи майки.

Нещо си в грешка.
За героизъм са писали неработещите майки- За справка виж тирадите след Кабо Алма по-горе. И това не са го писали работещи майки. Неработещите майки са героизирани, те са ох, какви българки, на такива като тях се гради и крепи нацията ooooh!

Децата на работещите майки са жертва на амбицията на родителите си и тази теза отново е защитена от неработещи майки. А детето ми е виктъмизирано , защото Мадлен Алгафари била казала така и пак от неработещи грижовни орлици! Включително от теб!

# 211 25 фев. 2008, 11:27 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 11:19

Кой говори за 90% от времето да са неразделни? Твърде крайно възприемате нещата в желанието си да докажете колко добре сте направили.

Всъщност не - сигурно е можело и по-добре да се справя. Но когато съм решавала съм се ръководела преди всичко от това АЗ да съм щастлива, за да мога да направя детето си щастливо. За мен е невъзможно да дадеш нещо на друг, ако не го изпитваш ти самият или ако не го даваш на себе си...
В тази връзка и за 2-3 часа дневно съм сигурна, че давам много повече емоционална близост и възпитание на дъщеря си от много майки, които не ходят на работа и прекарват повечето време с тях.

Меденка, малко е спорно дали си имала нужда от повече физическо време с родителите си или повече емоционална близост. newsm78

И дали ако родителите ти не ти бяха давали повече емоционално внимание като качество, нямаше да си щастлива и с по-малко физическо такова? Thinking

# 212 25 фев. 2008, 11:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Никъде не съм казвала подобно нещо. Не съм герой, не се жертвам, а разпределям ресурсите по възможно най-добрия начин според възгледите си.

А това за качеството на вниманието е пълна измишльотина. То е за успокоение на съвестта.

# 213 25 фев. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 2 556

На мен съвестта ми е чиста. Ако бих била вкъщи с децата нон стоп, особено пък и без пари, досега да съм взела жълта книжка.

# 214 25 фев. 2008, 11:34 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 11:28

А това за качеството на вниманието е пълна измишльотина. То е за успокоение на съвестта.

Наистина ли? newsm78

Искаш да кажеш, че за детето не е важно какво и как прекарваш времето си с него, а просто да го прекарваш 'покрай' него? Не е важно да му четеш книжки, можеш да му пуснеш и ТВ, но нали си си у дома - това е гаранция, че му даваш от каквото се нуждае.

Ако наистина смяташ, че не е важно качеството, а количеството - значи първо си намерила абсолютно верния отговор за себе си и второ вижданията ти са диаметрално противоположни на които и да е детски психолог /Може би като изключим М. Алгафари Mr. Green

# 215 25 фев. 2008, 11:41 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Меденка в пн … 5 фев 2008, 11:18

..Децата явно са различни, защото ако Judy не е имала такава нужда от родителите си,а аз съм имала, значи различните деца имат различни потребности в общуването си. .... Явно хората са различни и децата им също, така че изборът е индивидуален.

Не толкова децата са различни, колкото качеството на контактите им с родителите. Количеството е различна величина. Между двете не смятам, че е налице някаква формула на права или обратна пропорционалност, това са просто доста различни неща.
Аз не съм имала по- малки нужди, нито нужди от контакти с по- ниско качество. Просто явно моите родители са успели да ми дадат това, от което съм имала нужда, без да са непременно от сутрин до вечер с мен. Последното би ми навредило, определено.
Естествено, че изборът е индивидуален, нали сме различни хора.

# 216 25 фев. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в пн, 25 фев 2008, 11:27

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 11:19

Сега пък се сетих за книгата "Часовете", чели ли сте я?. Една от героините е типична американска героиня от 50 те години. Ами на нея и писва от живота, който води и изоставя двете си деца и мъжа си, защото се задушавала. Остатъкът от живота си провежда в канада май беше, като библиотекарка, защото много обичала да чете книги. тя е искала така, тя е била щастлива така. Ок, но аз не го разбирам. редно е да бъдеш щастлив, но с цената на щастието на децата си...вижда ми се прекалено.
За мен физическата с емоционалната близост са свързани. Как да се привържем, като не се виждаме?
Оставете на мира Мадлен Алгафари. Mr. Green

Не само тя мисли така.

# 217 25 фев. 2008, 11:52 ч.

Мнения: 24 467

Децата ти не са нещастни от това, че ходиш на работа- нещо съвсем нормално и нещо, което няма нищо общо с това да си вдигнеш багажа и окончателно да се изнесеш от живота им.
Нека не сравняваме несравними неща.

# 218 25 фев. 2008, 11:54 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Меденка в пн, 25 фев 2008, 11:47

Не само тя мисли така.

Не съм чела книгата, но се замисли от другата страна: Въпросната майка пренебрегва нуждите си да чете книги и остава с децата си, бие ги, крещи им или просто им повтаря каква пречка са в живота й или как се е жертвала за тях и изобщо цялата палитра от негативни емоции ... Мислиш ли, че това ще им даде сигурност и увереност в живота? newsm78

Или чувство на голяма близост с майка им? newsm78

Мислиш ли, че една майка отглеждаща децата си у дома би дала повече на детето си ако никога не го прегръща и не му казва, че го обича/каквато е била масовата практика преди 100-тина години/, за разлика от мен, дето казвам на дъщеря ми "Обичам те" по-често от името й? Кое прави децата по-уверени и емоционално стабилни? newsm78

# 219 25 фев. 2008, 11:57 ч.

София
Мнения: 6 999

Извинете ме - ще ви прочета и евентуално ще се включа отново в интересния спор едва късно вечерта.

# 220 25 фев. 2008, 12:02 ч.

Мнения: 700

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 11:28

А това за качеството на вниманието е пълна измишльотина. То е за успокоение на съвестта.

И ако трябва да извисим (или принизим) разговора и да го сведем до чистата математика моите 5 часа изцяло за детето са 83 % от извънработното ми време и с нищо не са по-лоши или по-непълноценни от 5-те часа чисто време с детето, които ще са 30% от цялото ми будно време ако не съм на работа.

И това да подвикваш особено ценни указания докато миеш чинии или докато се образоваш с книжка в ръка изобщо не го броя за чисто време с детето. То оправдава 24 часовия престой на майката вкъщи, но не помага на детето.

# 221 25 фев. 2008, 12:05 ч.

Мнения: 2 556

Според мен всеки е прав за себе си и макар да обичам да споря, в случая ми се вижда напълно излишно.

# 222 25 фев. 2008, 12:12 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Tess в пн, 25 фев 2008, 12:05

Според мен всеки е прав за себе си и макар да обичам да споря, в случая ми се вижда напълно излишно.

Именно, нали с това започнах- за мен изборът по въпроса "произлиза" от желанието на майката, не е свързан толкова с нуждите на децата, ако сме откровени. Изключвам родители на болни деца, които имат нужда от постоянно присъствие, като дори и в този случай е въпрос на конкретика- дали няма да е по- добре майката да работи /и финансово и от психическа гл. точка/ и да наеме поне за 8 часа друг човек.
Няма нищо по- вредно от това за човек от даден тип да бъде принуден от обстоятелствата да съблюдава поведение, което е в разрез с неговите разбирания и нагласи.

# 223 25 фев. 2008, 12:15 ч.

Мнения: 700

Сега се върнах назад и се зачетох в мнение на Летисия. Според мен тогава, когато детето има специални нужди - били те физически, психически, умствени не бих се замислила и бих останала по-дълго вкъщи, но не безкрайно дълго!

Майка ми е отгледала мен и брат ми, който е вече голям, но пак е със спецални потребности без да спира да работи. Сега аз съм един физически и психически ( Thinking

) здрав индивид, а той не е лишен от нищо, най-вече от грижа и внимание, а майка ми има успешна практика, даже успява да помага за отглеждането на моето дете.

Чао мамчета, пишете настървено, довечера ще ви чета с интерес!

# 224 25 фев. 2008, 13:40 ч.

Мнения: 2 567

Разговора и приел интересна посока, но си мисля, че зацикля и затова не виждам смисъл да се включвам.

Само искам да напиша нещо на lo.
Не винаги периода, който трябва да останем с децата си при този случай зависи от желанията ни. Има по-леки и по-тежки случаи. Някой изискват дори безкрайно дълго стоене вкъщи.
Майка ми има една колежка, на която детето имаше проблеми със зрението още от малко. Тя и съпругът и ходеха на работа, а то на училище. Нещата обаче лека- полека се влошиха и детето трябваше да спре да ходи на училище. Нямаше кой да се грижи за него и жената ще неща напусна работа. И така вече дълги години, защото за съжаление детето и напълно загуби зрението си.
Да не говорим пък аз, по разните санаториуми, колко жени с деца страдащи от тежки форми на ДЦП съм виждала и които никога не могат да започнат работа, защото децата им просто нямат шанс да се възстановят дотолкова, че да могат сами да се обслужват. И повечето бяха жени с малки доходи и не можещи да си позволят бавачки. Така, че и да им се работи и да изкукуригват стоейки си вкъщи те нямат избор.

Препоръчани теми

За сметките, любовта и удобството

Парфюмни размисли и страсти - 195

Тийнейджърите и домашните задължения:)

Как да го предпазя от мотора, помогнете!

Причина:

Причина: