"Защото съм жена." - отговорила му тя.
"Не разбирам." - казало то.
Неговата майка само го прегърнала и казала:
"И никога няма да разбереш."
По-късно малкото момче попитало баща си:
"Защо мама сякаш плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина." -
само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж,
но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:
"Господи, защо жените плачат толкова лесно?"
Господ отговорил:"Когато създавах жената,
тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни,
да поемат тежестта на целия свят,
и въпреки това достатъчно нежни,
за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете
и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която и позволява да продължава напред,
когато другите се отказват
и да се грижи за семейството си,
дори при болест и изтощение, без да се оплаква.
Дадох й чувствителност, да обича децата си,
въпреки каквото и да се случи
и въпреки всички обстоятелства,
дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила, да помогне на мъжа си да преодолее грешките си
и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг
никога не би наранил жена си,
но понякога изпитва нейната сила и нейното решение
да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.
Това е нейно уникално право,
за да го използва, когато има нужда.
Виждаш ли, сине, - казал Господ -
красотата на жената не е в дрехите, които носи,
фигурата, която има или в начина,
по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи,
защото това е пътят към сърцето й -
мястото, където любовта обитава."[/left][/color]