Петя Дубарова

  • 22 746
  • 123
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 11 747
LidiS, това стихче съм го чела и препрочитала... Peace
Върху всяка една думичка съм мислила. И моят отговор е от там, но мисля че не казва всичко. Остава някаква тайна в голямата къща. Или поне така ми се иска, така ми е интересно, знам ли?

# 16
  • Мнения: 6 618
Илиана,ти не си чела Петя Дубарова.
Чела съм я ,но просто си мисля ,че смелия човек се бори с/у неправдата смелия човек като падне става.
Имах съученичка -тиха ,затворена прилежна и тя пишеше стихове ,обеси се без никой да разбере тревогите и .
Явно прекалената чувствителност амбицията на майката неразбирането от околните пречупват човек .

# 17
  • Мнения: 2 161
Все пак тя е била на 17 години.

# 18
  • Мнения: 985
LidiS, това стихче съм го чела и препрочитала... Peace
Върху всяка една думичка съм мислила. И моят отговор е от там, но мисля че не казва всичко. Остава някаква тайна в голямата къща. Или поне така ми се иска, така ми е интересно, знам ли?

....

Понякога това е единствения начин да се противопоставиш. На всичко и на всички. Днес е много по-лесно да пратиш закостенелите норми по дяволите.

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 13:13 от LidiS

# 19
  • Мнения: 3 268
И аз научих доста за Петя Дубарова от Елена Лафазанова.Тук,във форума бях чела неин разказ за тяхното приятелство.Много странно момиче е била,плахо.Такива хора трудно се приспособяват.Предпочитат да заровят глава в пясъка или още по-лошо,да умрат.

# 20
  • Мнения: 11 747
Лидис, хубаво е! Hug  И аз така я чувствах - близка, много близка и.. далечна, непозната. Преодолях с нейните стихове периоди от живота си, помогна ми, благодарна съм и. Щях да се радвам, да беше още жива.

Стефани6, дали може да се намери този разказ и сега, не съм го чела.

Абе учудва ме това с тази плахост... Confused Чувствителна, неуверена понякога, като всички млади или като всички хора - ок. Ама стиховете и не ми се струват като от плах човек, бе... Смели ми се виждат, динамични, обичащи... То толкоз плаха ако беше, нямаше да посмее да пише така, а?

# 21
  • Primum non nocere !
  • Мнения: 1 526
Някой няма ли телефонен указател на Бургас? Да вземе да звъннем на майка й и сестра й.
Може и без регистрация да пишат, като гости.
Шанел ще се разболее от чакане.  Mr. Green

# 22
  • Мнения: 3 268
Имаше тема за Петя Дубарова,виж в търсачката.

# 23
  • Мнения: 3 447
Раним и плах са различни неща, не ги бъркайте.

# 24
  • Мнения: 1 616
Версия за смъртта й е дадена в книгата "Соната за Петя Дубарова". Счупената кръстачка в бирената фабрика, последвалите педагогически съвети, на които обстойно е разглеждано поведението й и е придадена изключителна "значимост" на нейни прояви, които преди това са приети благосклонно, намаленото поведение, огромната доза приспивателни...

# 25
  • Мнения: X
Стефани6, дали може да се намери този разказ и сега, не съм го чела.
http://lafazanovi.cult.bg/dubarova.htm
Ето го разказа.
Не мисля, че Петя е била плахо, затворено и меланхолично момиче. Тъкмо обратното.

# 26
  • Мнения: 11 747
Имаше тема за Петя Дубарова,виж в търсачката.

нищо не ми изкара търсачката, тя има навика да ми ги прави тези номера... Ако пусна в google, пък ще ме залее и ще ми трябва доста време, докато попадна точно на това. Някаква идея как горе-долу беше озаглавена темата? Самата елена ли влезе да напише разказа си в темата, или беше копи-пейстнато?

Шехи, жълто става, сигурно. Ама така е като си почитател на някого, като си живял с него.


Стефани6, дали може да се намери този разказ и сега, не съм го чела.
http://lafazanovi.cult.bg/dubarova.htm
Ето го разказа.
Не мисля, че Петя е била плахо, затворено и меланхолично момиче. Тъкмо обратното.

Много ти благодаря, ще го прочета! Peace

# 27
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
И аз много обичам Петя. Тя ми е много скъпа.
Разбира се, питала съм се защо едно толкова смело (а тя наистина е била смела) и обичащо живота момиче е избрало смъртта.
Два пъти съм питала един от хората, които са й били "наставници" в поезията. Този, който е разкрил и популяризирал нейните стихове. Той е много близък на моето семейство. Въпреки това и двата пъти ми отговори повече от уклончиво. След което реших, че има нещо. Нещо страшно, ужасно, че това за бригадата е лъжа и е станало нещо, което никога няма да се разкрие. Но аз съм си фантазьор, де. Може и да не съм права. Спрях да питам този човек. Явно не искаше да ми каже.

# 28
  • Мнения: 11 747
Василиса, много станахме фантазьорите!

Това с бригадата звучи много неприятно, ама от това не се умира, така мисля аз.

# 29
  • Primum non nocere !
  • Мнения: 1 526
" За мъртвите или хубаво или нищо"

Психолози в майчинство, чели поезията й, да се намират във форума?
Къде изчезна темата с професиите?

Общи условия

Активация на акаунт