Публикувана: 10 дек. 2009, 12:39 ч.
Последно мнение: 1 май 2010, 09:33 ч.

Да си спомним за Петя Дубарова

11 104
31
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Петя Дубарова и защо е важна за българската поезия?
Какви теми и емоции се изразяват в поезията на Петя Дубарова?
Какво е довело до самоубийството на Петя Дубарова?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Петя Дубарова и защо е важна за българската поезия?
  
  Петя Дубарова е известна българска поетеса, известна със своите трогателни и дълбоки стихотворения. Тя има значително влияние върху българската литература, въпреки ранната си смърт на 17-годишна възраст след самоубийство. Нейната поезия демонстрира уникална емоционалност и дълбочина, резонирайки дълбоко с читателите. Някои от най-известните й творби включват „Докато остава без дъх“ и други, написани в тийнейджърска възраст, разкриващи нейната чувствителност и гений.
- Какви теми и емоции се изразяват в поезията на Петя Дубарова?
  
  Поезията на Петя Дубарова обхваща теми като любов, самота, тъга и преходността на живота. Тя изразява дълбоки чувства и размишления, които пронизват читателските сърца, с особено внимание към природата и човешкия опит. Творбите й често изразяват нуждата от свобода и саморазбиране, както и борба с ограниченията и социалните очаквания. Пример за това е нейният стих „Кой не вярва, че плаче небето?“, който илюстрира чувствителността й към природата и емоционалната дълбочина.
- Какво е довело до самоубийството на Петя Дубарова?
  
  Причините за самоубийството на Петя Дубарова са били обсъждани многократно и остават предмет на спекулации. Според слуховете тя е била подложена на натиск и стрес от училището, след като й е било намалено поведението и се е почувствала унизена от ситуацията. Според свидетели тя беше дълбоко чувствителна и трудно понесе общественото презрение. Много хора вярват, че нейното самоубийство може да не е било само резултат от моментно хрумване, но и от дългосрочни психологически натиск и несъответствия между личните амбиции и реалността.
- Как се възприема творчеството на Петя Дубарова днес?
- Какво е значението на дневника на Петя Дубарова?

10 дек. 2009, 12:39 ч.

гр. Шумен
Мнения: 521

Преди няколко дни се навършиха 30 години от смъртта на гениалното дете на българската поезия Петя Дубарова, която само на 17 години отлетя в небитието.
Силно се надявам да има тук хора, които да помнят нейните прекрасни стихове. Защото нали самата тя написа:

"Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен"

За нея Христо ФОтев каза: "А скокът й - от детството към небето! ВИдяхме ли го ние това чудо?.. ЗАслужихме ли го?.. И дали е възможно изобщо да го заслужим"
Ето още едно от изумителните й творения

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

# 1 10 дек. 2009, 13:58 ч.

На земята, която е всъщност звезда.
Мнения: 2 546

Нощ над града

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

А тук могат да се прочетат творбите й:

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1

# 2 10 дек. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 2 617

Да, спомням си за нея. Нежно цвете.
В дневника си описва, колко трудно й е било накрая да пише, заради очакванията на всички към нея.

# 3 10 дек. 2009, 16:30 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 283

Като ученичка бях изчела всичките й стихове. Наистина мисля, че е гениална. Жалко, че завинаги остава на 17г.

# 4 10 дек. 2009, 17:04 ч.

Мнения: 13

Това ми е любимото bouquet

Небето
Кой не вярва,че плаче небето?
Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака,то плака до дето
и морето създаде веднъж.
Кой не вярва,че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори,говори с морето
и разказва за своя си свят.
Кой не вярва,че гали небето?Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява,дарява сърцето
и със болка те моли за смях!

# 5 10 дек. 2009, 18:37 ч.

Мнения: 763

Израснах и съзрявах със стиховете й, разказите й и дневника й. Гениално дете, много нежна и фина душа, смазана от посредствени и тесногръди умове!

# 6 10 дек. 2009, 21:18 ч.

Мнения: 57

Да си припомним Петя Дубарова. Преди време Chanel беше пуснала тема за нея. Хубава се получи.
И понеже много текстове на Петя са изпети в песни, от мене Нощ над града

# 7 10 дек. 2009, 22:20 ч.

София
Мнения: 407

Цитат на: chevroleta в чт, 10 дек 2009, 18:37

Израснах и съзрявах със стиховете й, разказите й и дневника й.

И аз

С нея открих и заобичах поезията Simple Smile

# 8 11 дек. 2009, 10:40 ч.

Мнения: 15

С Петя сме на едни години. Помня я още от времето, когато публикуваха нейни стиховете в "Родна реч"(под стиха беше написано: Петя Дубарова,
IX клас АЕГ - гр. Бургас). Освен горните стихове, искам да ви припомня още едно любимо

МОМЧЕТА

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",
превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате "ела",

отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.

А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.

И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!

...стихове, които носят лято; море; жълти велосипеди; дърво - зелен фонтан; любов, задъхана, отрязани плитки ...колко още..

Който иска да прочете най-хубавите думи за Петя - препоръчвам "Соната за Петя Дубарова"на Веселин Андреев.
Има един българси филм на Георги Дюлгеров, "Трампа"където тя играе епизодична роля - може би единствените кадри с нея

# 9 12 дек. 2009, 21:03 ч.

гр. Шумен
Мнения: 521

Благодаря на всички, които се включиха в моя спомен за Петя.
Истина ви казвам, не съм ползвала търсачката преди да пусна темата, просто си спомних, че на 4-12-1979г Петя си отиде от живота

"Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо..."

Благодаря на всички, които усещат Петя като своя, а не питат къде е известна и какви награди има...
Чудих се какво интересно, нопознато да наипша тук, но реших да започна от началото, от дълбината на таланта, там, откъдето извира! НЕобясним! Невъзможен за нас простосмъртните...

Там някъде в облаци, в луди лози
от мисли, запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак
от някакъв стар, омагьосан тих бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
когато не е нито нощ, нито ден
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и мойто момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела
не чакам познатото тръпно "Ела!"

Аз тръгвам след него и знам,
на моите мисли блестящият рой
той грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас!

Слънце с магия на златен фонтан,
изригва от мекия слой разлюлян.
А някаква матова, странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мен, разгърден и бос
реяален жив като ден и въпрос
е моят стих, трескав и толкова млад
единствен обичан, единствен мой брат.

АЗ СЛЕДВАМ НА ВРЕМЕТО СВЕТЛИЯ ХОД
И ИСКАМ, КАК ИСКАМ СЛЕД МОЯ ЖИВОТ
ПАК НЯКОЙ ДА ТРЕПНЕ, ВНЕЗАПНО СПАСЕН,
ОТКРИЛ В МОЯ СТИХ СВОЯ ПРИСТАН ЗЕЛЕН!

Това Петя го написа на 15 години... а на 13 написа онова, вечното "защото е изкуство под дъжда/да можеш да говориш със водата"

Както казах - ГЕНИАЛНОТО дете на Българската поезия, което ние така и не заслужихме....

Последна редакция: сб, 12 дек 2009, 21:42 от Sessilly

# 10 12 дек. 2009, 21:26 ч.

София
Мнения: 407

Припомнихте ми любими стихове, благодаря bouquet

Sessilly, накара ме да се замисля... наистина сигурно има много хора, на които името на Петя Дубарова не говори нищо.. много жалко.
Във Фейсбук също има група за Петя Дубарова, хубаво е да поддържаме спомена за нея жив Peace

# 11 13 дек. 2009, 09:42 ч.

Мнения: 1 210

Най- любимото, от най- любимата...

***
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.

После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.

Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!

# 12 13 дек. 2009, 11:39 ч.

На земята, която е всъщност звезда.
Мнения: 2 546

И още едно:

Настроение

Препъна се във облака небето

и падна като купола на храм.

Извика нещо с писък самолетен.

А после аз видях, сърдит и ням,

как нощен дъжд приведен подковава

на облака изрязания ръб.

И синя радост в мене разклонява

короната си, мощна като дъб,

защото като палава минута,

внезапно грабната от дълъг ден,

живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен.