породени деца

Честито!!!  
Много сили ти желая...АЗ зная за случай, в който три деца са родени в една година - първото през януари, последвано от близнаци през декември!!!!  

Благодаря ви за подкрепата! Днес гинеколожката ще ме картотекира и се надявам всичко да е наред!

честито и от мен и дано всичко е наред!

Честито!
Ти трябва да вземеш това решение. Искаш ли още едно съкровище до теб или ще ти е прекалено трудно. Има ли някой който може да ти помага или да наемеш човек? Най-добре обсъди възможностите с партньора си.

Здрасти мила Невенка, и аз се канех да пускам същата тема. Бременна съм в 7гс, а "голямото" ми момче е на 6месеца и 3 седмици (както се вижда и от лентичката). Ще имат разлика от 1г и 2м. Не знам какво да правя!!! Много съм объркана!!! От една страна искам да имам още (поне) едно дете, от друга страна - толкова скоро...
Другото ми притеснение, че Мишо тежи 8кг и аз го нося на ръце - по много пъти на ден ми се налага да го вдигам и пренасям, а и скоро няма да проходи...
Третото ми притеснение е, че от 10 дни съм ужасно отпаднала, нямам сили за елементарните ежедневни задължения (а с бебе те не са малко), все гледам да легна, еддвам се мъкна в парка на следобедната разходка, за домакинстване изобщо дума не може да става, сутрин едвам отлепям като чуя Мишо че се е събудил...
Четвърто притеснение - аз кърмя, а кърмата ми мнооого намаля. До сега от 5 хранения 4 бяха кърмения, сега започнах да заменям още едно, че няма как...
Пето притеснение - гледам си го сама, родителите ми също живеят в София, но не са при нас (т.е. не сме при тях), те работят - не е като да съм съвсем сама, мога да разчитам на тях при нужда, ама и всъщност няма никой при мен през деня...
Шесто притеснение - следващата зима ще бутам 2 колички - изобщо не знам как ще стане - дете на 1г и2м се вози седнало в количка, а ще имам и новородено бебе - ум не ми го побира - как се постъпва в този случай?!?
Много "против", но най-важното "ЗА" е, че все пак съм бременна, че в мен има живот, а в крайна сметка нали за това сме създадени...да даваме живот! Това не е като да реша, че сега не ми трябват обувки и да се откажа да си купя - това е бебе!
Не знам какво ще реша, имам 1 седмица за размисъл! Не знам и ти какво ще решиш, но се надявам да получим подкрепа от близките си, да сме убедени, че така е по-добре и да не съжаляваме!
Аз в момента не съм убедена в нищо! Не ме анатемосвайте, че изобщо мисля за аборт - не знам кое ще надделее в мен, но ми олекна като го написах!!!

4естито   Не знам как ще е ,защото нямам опит,но съм 4увала за много такива слу4аи,в които майките казват,4е им е по-лесно,защото си играят заедно де4ицата

Честито! Ще се справиш! В началото ще ти е по-трудно, но после ще е много по-добре. Много исках да имам породени деца, но за съжаление не се получи... Имам 2 приятелки с породени дечица. Вярно беше им трудно в началото, но децата вече пораснаха /4-5 г/ и сега се занимават предимно сами. А моето, нали е самичко, все иска да му обръщаме внимание, често му е скучно и трудно се заиграва само. Ще се поизмъчиш, но най-вероятни децата ти ще бъдат много близки, няма да са разглезени, ще се научат да делят, ще си помагат, а по-хубаво от това...

И според мен ще се справиш.  Децата ще са на един акъл, пък и ти си набрала инерция в гледането.

Честито и на двечките - невена и mama_na_misho  
Желая ви успех момичета, сигурна съм, че ще се справите  

Не е лесно да се гледат 2 малки деца, но пък има и хубава страна- ще ги избутате наведнаж. Ще се справите, особено ако има и кой да помага

Ще кажа и на двете :невена и mama_na_misho - ще се спарвите и още как. Свекърва ми е майка на 3 деца.
Първо се е родил брата на мъжа ми, точно след 2 години мъжа ми и точно след 12 месеца сестра им. Жената ги е отгледала като при първото дете е била студентка.
Така че стига да има желание човек се справя.
На mama_na_misho ще кажа относно кърменето, че и при свекърва ми е било така, намаляла е кърмата, защото организма е започнал да се изтощава. относно вдигането на -тежко дете-справка мъжът ми се е родил 4 кг. Така че , ако имате желание ще се преборите. Успех

Честито!!! Това е много хубаво, наестина. И аз исках да имаме 2 деца с малка разлика, но след първото раждане не е ясно дали вообще ще мога да родя втори път кямоли толкова скоро. Ако по пронцип сте решили да имате 2 деца, по- хубава резлика според мен няма. Децата растът заедно и са проятели цял живет. Особено ако ги възпитаваш да споделят, до си помагат и да мислят винаго за другия, а не да се конкурират.
Пак честито и да сте живи и здрави, да имате сили да ги гледате и ти, и мъжа ти, че в началото няма да е леко.

Честито и от мен!Не мога да ти кажа как ще е , защото и мен ме чака същото, въобще не знам как ще се спавям, тъкмо почнах да се съвземам от едната бременност и детето почна да поразбира и не реве толково  много за щяло и нещяло, да се понаспиваме,и хоп ей ти пак бременна.В началото се бях бая шашардисала, но вече мисля, че възприех това си състояние и донякъде се радвам, че съдбата така е решила.
Успех и лека бременност.

Не се притеснявайте аз имам разлика с брат ми точно 1 година и 4 мес без малко ,
абсолютно купонче а пък като се има предвид че майка ми  ни е гледала сама (баща ми пътува) и особено до към 2  година на брат ми не е бил много много в къщи .
Ами какво да ви кажа знам че от бебе съм се грижила непрекъснато за брат ми ,просто майка  ме е направила много съпричастна и съм била голяма мамина отмяна , аз сега като гледам моята кръщелница на 1.6 год. и не мога да си представя как съм носила пелените до пералнята  и съм подавала на майка биберон с вода за бебето
е не че не съм изпивала изцедената кърма за следващото хранене за брат ми
,но искам да ви кажа че след като сама жена е успяла да се справи без помощ ,абе вярно е че само тя си знае какво и е било де, но Горе главата и вярвайте в себе си
   и честито за бебето

Невена и mama_na_misho, честито!!! Желая ви безпроблемна и спокойна бременност!
Вече като майка на две малки деца, макар и с не толкова малка разлика като при вас, бих могла да споделя: трудно е, няма какво да се залъгваме. Хубавото е,че за самите деца малката разлика предпоставя по-добри и олекотени взаимоотношения, ревността от по-голямото дете или липсва или е незабележима почти, агресия към новия член на семейството няма. Наистина, после като поотраснат (и аз чакам този момент) може би ще се занимават заедно и ще имат еднакви интереси в игрите и заниманията!
Относно бременността-дъщеря ми беше по-голяма, и съответно по-тежка, но си я обслужвах от началото до края, без проблем. Дори тя се научи, че мама не може да я носи непрекъснато и въобще не ми правеше пазарлъци за носенето.Няма да е нужно-виждала съм колички, които са точно за породени деца-едното, което се вози отзад е легнало, а отпред количката е приспособена за дете, което да седи. Като две колички скачени са. Доста голямо улеснение е.

Честито!
Съпругът ми и сестра му са с разлика от 1 година и 9 месеца! Свекърва ми не се е оплаквала от тази малка разлика, даже напротив. Според мен, всичко е Божа работа!  

Поздравления на Невена и мама на Мишо!
Аз съм от вашия отбор. Признавам си, че в началото и аз имах малки притиснения, обаче желанието ни да имаме второ надделя и успях да навия мъжа ми за второ. Разликата ще им бъде 1 год. и 3 месеца. Мисля, че дотогава Жорко ще е проходил и докато дойде време да разхождам малкия бебок в парка Жорко ще бута камионче около нас.
В момента Жорко тежи 10 кг., а аз съм в 7-мия месец и го вдигам десетки пъти на ден, работя, шофирам, пазарувам, готвя, чистя и досега не съм имала болки, прокървявания или нещо друго обезпокоително /да чукам на дърво/.
Както сме чували, Господ праща толкова премеждия, с колкото можеш да се пребориш. Знам, че ще ми е трудно, но като си помисля какво щастие е да имаме 2 деца и всяко притиснение изчезва. Ако не дрго поне си заслужава усилията. Толкова много съм се раздавала за чужди хора и работодатели, та какво остава за собствените ми деца. Бих изкачила и Еверест, ако се наложи. Нямам живи родители, а със свекърва ми не меляме много заедно, така, че не разчитам на никаква помощ. Мъжът ми много не е дечар и въпреки всичко съм сигурна, че ще се справя. Няма по-голям инат от мен.    Това е моята философия, едва ли ще мога да ви убедя, че ни очакват само розови неща, но в едно съм сигурна, че хубавите ще са много, много повече от неприятните.
Желая ви леко бременеене и много кураж!

Трудно е с малка разлика   , но послееееееее, изведнъж имаш 2 самостоятелни деца     , със сходни интереси и еднакъв режим.
Даваш ги на детска градина и поне 3-4г. ще си спокойна.
Съседката има 2 деца с разлика 1г.3м. Ами имаше в началото трудности, но си даде децата съответно на 1.6г. и 1.3г. на ясла и вече толкоз години ритъма й на живот не й се нарушава.
Аз -  какво? Едното стана самостоятелно и спящо по цяла нощ и айде пак биберони, памперси и т.н.
Макар, че и голямата разлика си има своите предимства, за мен малката е по-добра   (аз и брат ми имаме 1г.10м. разлика=беше страхотно   ).

Така, че мили мами - Браво и леко бременеене от мен  

ЧЕСТИТО И ОТ МЕН МАМИ!!!
Аз лично нямам представа от собствен опит за породените деца, защото съм по-голяма от брат ми с 10 години, обаче мъжа ми е по-голям от сестра си точно 1 г. и 1 месец. Ами трябва да ви кажа, че са толкова близки, като близнаци са. Освен че си приличат, те са се гледали един друг. Заедно са били в яслите, заедно в детската градина, на училище, след това са си останали близки. Връзката е много силна, просто тази година не е никаква разлика. Така че по-добра разлика от това - няма.
Естествено, че отстрани нещата изглеждат по-лесно. Дано има кой да ви помага.  Пожелавам ви да вземете най-доброто решение за вас и за децата.
Много щастие,
Елеганс

аз съм в същото положение и много се радвам на мненията, които прочетох!
знаех, че искам породени деца още преди да родя дъщеря си и съм страшно щастлива, че успях да забременея толкова скоро. живот и здраве разликата им ще бъде 1г и 5м.
желая късмет и успех на всички родители, които вземат такова решение. искрено вярвам, че макар и в началото да не е леко, в дългосрочен план така е по-добре и за децата, и за родителите.

Здравейте, майчета на породени дечица!

 Невенка и mama_na_misho,
честито за прекрасната новина!

Майка съм на 2 породени дечица,  както и можете да видите от подиса ми С малко по-голяма разлика от очакващата се при вашите са, но все пак породени...
И аз се чудех колко ли ще ми е трудно в началото, ще се справя ли сама (нямам абсолютно никаква помощ от баби - работят и живеят на 200 км от София), но и за миг дори не се замислих да правя аборт - бременността/детето, това е най-голямото благословение, което някоя жена/семейство може да получи!!!

Разбрах, че съм бременна с второто малко след 1-ят рожден ден на синът ми, тогава той беше 11 кг - едно голямо бебе, което не разбираше, че след 9 месеца ще става батко...
Искаше да си го нося, не разбираше, че мама вече не може непрекъснато да тича заедно с него, продължаваше да се катери върху корема ми и да иска да скача, искаше пак да съм неговото конче-вихрогонче, което  в галоп го разнася по апартамента...
Първите 2 месеца повръщах много, имах почти постоянно гадене, после взех да се притеснявам дали всичко с нероденото бебе ще е наред, изпитвах ужас от мисълта, че може да се наложи да ми правят серклаж, бях много уморена, но същевременно щастлива и някакси горда, че въпреки трудностите успявам да се справям сама...

Едва ли мога с думи да опиша радостта от това да прегръщаш вече роденото си дете, а в теб да "проговаря" другото...
Чувствах се толкова богата...

Малкият ни батко също ми помагаше в отглеждането на нероденото -  беше толкова любящ и грижовен - дрънкаше с дрънкалки, застанал до корема ми и след това долепил ухо там и чакащ ответен отговор, галеше го, "пееше" и му говореше... Обичаше да спи на корема ми, защото искал да гушка Неговото си бебе  - бяхме му обяснили, че е много послушен и затова мама и тати ще му купят бебе
Беше изключително щастлив, когато бебето му подаряваше по някой друг ритник...

Всичко през цялата ми бременност мина като по книга - бебе се развиваше нормално, не съм имала никакви проблеми, нито по-ранни контракции и опасност от преждевременно раждане.

Така че, не се притеснявайте - никак няма да е лесно, но затова пък наградата ще е голяма...
Повярвайте - любовта и радостта надделяват над умората и притесненията!
Аз се справих, ще се справите и вие
Не сме първите, нито пък последните

Mama_na_misho, за количките - има такива за породени деца, а може и за близнаци да са, знам ли ?  - дечицата седят не едно до друго, а едно зад друго. Предполагам голямото седи отпред, за да може да разглежда заобикалящата го среда, а малкото - отзад, необезпоявано от грижовния батко/кака
Количката не е по-тежка от другите, предназначени само за едно дете - така че, това е вариант.
А дотогава Мишо вече може и да тича, а защо не и сам да бута количката, в което блажено ще спи Неговото си бебе

Не знам какво решение ще вземете, дано е правилното, т.е. това, за което НИКОГА няма да съжалявате!
Успех Ви желая, каквото и да е то!

Честито и от мен на бъдещите мами !Моите вече пораснали деца са с точно 1г 4м разлика.От начало много се притеснявах,но пък всичко минава-кърмене,къпане, безсънните нощи .....после в игрите и във всичко са заедно със сходни интереси заради малката разлика и е по-лесно!Няма страшно!Ще се справите!Лека бременост и успешно раждане!

Честито и от мен на бъдещите мами!
Аз също съм мама на 2 породени деца, а сега чакам и трето. Разликата между сина ми и дъщеря ми е 1г + 14 дни, родени са в един месец, точно през година.  Съвсем сама си ги гледах, синът ми още не  беше проходил, когато се роди Цвети. Трудно ми беше точно първите 1.5-2 год, след това е супер весело. Тони и Цвети сега са на 4 и 3г и готови да станат батко и кака. Децата много се обичат, близки са, играят постоянно заедно, не се налага аз да ги забавлявам. За мен до 2г  е най-хубавата разлика, въпреки че ми е било доста трудно. Искам само да ви посъветвам да се пазите колкото можете. Аз родих Цвети в 7-ми месец, останах без води без да изтичат, детето спря да си ги произвежда. Не го отдават на това, че съм се грижила за другото ми бебе през цялото време (вдигане, разнасяне и т.н), но може и това натоварване да се е отразило. Всичко си е божа работа, но мислете и за себе си, почивайте колкото можете и се радвайте и на бебето, което расте във вас. Никога не съм имала подкрепа на близките, повечето дори ми се чудят на акъла (на 23 съм) , но това никога не ме е обезкуражавало. Важното е, че аз и съпругът ми се разбираме и си искахме повече деца, пък дошли и те не точно когато сме ги планували.
пожелавам ви успех и съм сигурна, че ще се справите
поздрави

невена и mama_na_misho безспорно ще ви е доста трудничко,но всяка майка намира сили и желание да се бори   При вас желание едва ли ще липсва така че ви желая много сили и здрави нерви.Честито!

Честито и на Невена и на мама на Мишо!!!
Как ви завиждам за куража! И на мен ми се ще да предприема тази крачка, ама е на - все отлагам за по-нататък. А ми се струва, че е много хубаво да имаш породени деца. В началото е трудно, но после - нямаш вече ангажименти с бебета и няма да се връщаш в "първи клас", нали?
А когато се роди бебето, можете да дадете по-голямото вече на ясла, за да ви бъде по-лесно.
Пожелавам и на двете лека бременност!

Хей момичета
Невена и Мама на Мишо, прекрасна новина. Дано и вие мислите така...
С една бременност, едно бебе, едно малко дете винаги е трудно. Дали ще бъде на един път или с години разлика.
Искам само да допалня че когато нещо предстои и ние не сме точно наясно как ще протече винаги има страх и несигурност. Но когато момента дойде и живота продължава виждаме че не  било чак толкова трудно и страшно. Така е и в вашия случай.
Дръжте фронта и послушайте сърцето си.  

Смело момичета!Аз имам 3 броя през 2 години и си ги гледам сама-без баби и дядовци и т.н.Не,че не ми е било трудно понякога,но си струва!Щом са желани-лошо няма!

Честито майчета за смелото решение. Обещавам като се роди и втората ми дъщеричка, живот и здраве през октомври, да ви пиша колко е лесно, хубаво и приказно да се гледат две малки дечица. Моите ще имат, живот и здраве, точно две години разлика.


Виктория - 04 октомври 03
бебка (термин) - 09 октомври 05

Здравейте и честито на новите бремелинки!
Мойте деца също са породени и ще ви "споделя" моя опит.
Забременях, когато сина ми беше на 10 месеца.Не наруших режима ни, който си бяхме създали двата и продължавах да го дигам, но пък имах безпроблемна бременност (като изключим повръщанията след смяната на наакан памперс).Когато Митака стана на 1.3 - 1.4 месеца реших да го пусна на ясла.Два месеца преди раждането, за да може да свикне пък и като изкара първите задължителни болести донесени от яслата да мога да се грижа за него.Сега, когато бебето е факт ми е по-лесно, защото баткото ходи на ясла.Случвало ми се е да ги гледам сама двамата и направо щях да откача.
Признавам, че е доста трудно в началото (особено ако няма кой да помага), но се надявам скоро това да отмине.Пък и да ви кажа съм адски горда, когато излеза с двете деца и хората започнат да ни се радват.Другия плюс на породените деца е, че няма равнист.Митака обожава Дая и само ходи да я гали и целува (много мило ми става в такива моменти)
По време на бременността ми се налагаше да влизам в болница и много се притеснявах за Митака, кой ще го гледа, как ще се справи таткото...Но и това отмина безпроблемно.
Сещам се и за един недостатък на породените деца.С втората бременност нямах достатъчно време да чета, да си почивам, да се наслаждавам на първите ритници на бебето, така както правих с първата.Даже до последно не бях осъзнала, че ще имам второ бебе.И сега имам чувството, че не обръщам достатъчно внимание на децата.Просто времето не ми стига...
Така, че тази разлика има и минуси и плюсове (както и всички други разлики ).Но щом така е станало значи трябва да е така.Сигурна съм, че ще се справите и че ще бъдете много щастливи с многочленните си семейства

ЕЕЕх че хубава тема, като чета и ми се насълзяват очите от кеф
Поздравявам всички и ви желая всичко най-най.
Как с тоя форум да не поискаш и второ и трето.
Ние с нашия татко три сме ги планирани, ама то ще си покаже.

Просто ви подарявам една голяма усмивка с много любов!

Честито на Невенка и Мама на Мишо! Страхотна новина! Аз нямам опит който да споделя, но Ви подкрепям с две ръце! Много ви се радвам ! Успех!

Здравейте и честито!Сега да ви споделя моя опит.Когато забременях с второто ,първото беше на 10 месеца,сега вече съм горда и щастлива майка на две прекрасни деца.Тогава първата ми мисъл беше да правя аборт,сега просто се чудя как е могла да ми мине през главата.Наистина е много трудно,но това е само временно,полсле си остава удоволствието за цял живот да гледаш какви съкровища си създала.Нашата "кака" тръгна на ясла,когато бебето навърши два месеца,дотогава си ги гледахме с таткото и мисля,4е се справяхме добре-е нямаше особено време за нас,ама все ще си наваксаме.Сега си гледам момченцето през деня и с нетърпение чакам моето момиче,което е толкова нежно към бебето,че чак ми се доплаква като ги гледам....Е,това исках да ви кажа,не се чудете,ами се радвайте,че имате такава възможност-да сте майки и то на поне две деца.Между другото аз винаги съм искала да имам момче и момиче и благодаря на съдбата,че тази моя мечта е реалност!Желая ви всичко хубаво!

ех че хубаво! Мога да ти кажа само честито! И на теб и на Мама на Мишо    Няма да повтарям думите на другите, но породените деца са страхотно нещо и наистина първите 1-2 години ще е по-трудно, но после.... така хубаво ще си играят и ще си станат приятели.... Раждайте ги и въобще не му мислете! Няма да съжалявате, сигурна съм  

Честито на двете мили мами!
Сигурна съм че ще се справите и ще бъдете страхотни мами! Горе главата и ви пожелавам и на двете успех и само щастливи мигове

Май вече е късничко за да се питаш дали ще се справиш или не. Вече си пред свършен факт. Но щом е станало значи ще се справиш. Успех!
Ох като ви чета мненията чак ми се приисква второ и трето и т.н. деца. Но ние сме планували само 1 дете. Пък и този бяс ми стига за 10 деца.    А татакото не иска и да чува за други деца, шегува се, че ако искам други деца, той няма да ми ги направи.  

Благодаря на всички ви за подкрепата! Наистина имах нужда да чуя нещо добро и окуражаващо.  С таткото стигнахме до решение, че ще  имаме второ, та макар и с малка разлика.
Сега остава да кажем на родителите си!
Благодаря на всички още веднъж, а на Мама на Мишо - не го мисли толкова ами го оставяй. И ако се чудиш как ще се справяш ти предлагам да ги съберем заедно и да се наслаждаваме на купона. Шегувам се!!!!
Успех!!!!

Ще се справиш и още как! Не се съмнявай, радвай се!
Разликата между двете ми големи деца е 1 г. и 3 месеца. Какво да ти кажа? Има си трудности - да носиш едно в корема и едно на ръце, да храниш едно с лъжичка, друго да гърда, но това е важен опит и в емоционален и в организационен план    
При всички случаи внимавай с вдигането на голямото дете - аз не внимавах и така си подарих дископатия, така че там по-умно...За кърменето - кърмих голямата щерка 11 месеца (докъм 5-ти месец на бременността) и отбих принудително, защото започнах много да отслабвам и много ме наплашиха докторята, но това не е задължителна ситуация, ако се чувстваш добре, можеш да не спреш да кърмиш изобщо (освен по време на раждането ) и да продължиш после с двете бебета.
Има много улесняващи майката положения - второто дете се учи директно от първото на всичко (а не от вързрастен човек) с много по-добри резултати в доста сфери - самостоятелно хранене, сядане на гърне, проговаряне, игри и т н.
По-късно дечицата не скучаят, много са задружни и се научават да се съобразяват с други човеци около тях.
Поздрави! Здрави и добри деца ви пожелавам!

Честито на Невенка и Мама_на_Мишо!  
Желая ви всичко най-добро! Сигурна съм, че Невенка ще се справи отлично!  

Мама_на_Мишо, желая ти да вземете най-правилното за вас решение!

Честито!!
Ето ни нас с разлика 1г и 3 месеца. Екшьна е голям и не е особено лесно бих казала, но това е защото сме в чужбина и сьм с децата нон стоп. Няма кой да ми помага. Но е толкова прекрасно да имаш две бебета почти едновременно!!
Ако си в Бьлгария и някой ти помага отвреме на време през седмицата за малко даже няма  нищо страшно.
Пьрвите 20 дни след като се роди малката майка ми беше тук и беше различно. Сега свекьр ми иска да ни помогне  и предлага да оставим за по-дьлго каката в Бьлгария. Та ще видим, може и така да направим че все ми се схваща крьста от вдигане на бебките и не мога да ходя вьобще някои дни и се налага спешно мьжа ми да взема отпуск (а той има много ограничено количество дни отпуск който пазим за да си отидем в Бьлгария).
Вьпреки всички трудности много се радвам че децата имат малка разлика, като поотраснат ще са задружни. Ние сьс сестра ми сме с малка разлика и винаги сме имали общи интереси и сме били много задружни. И сега е така пьрвите ни деца се родиха в една и сьща година  

Честито мили майчета!  Сигурна съм, че ще се справите с всичко, което ви предстои.  Много често не ние вземаме решенията, а решенията сами се появяват. Стискам ви палци и успех!

честито!
познато ми е двуомението - колкото и за кратко да беше...
Лесно е да вземеш решение, когато имаш подкрепата на близкия човек до себе си. Където едно - там и две - изтъркана фраза, но е вярна и всичко, което ви се е струвало трудно - сега ще го правите с "една ръка", а за невъзможното ше ви трябва малко повече време...
В началото е малко трудно със спането, когато бебчо ще се буди нощем, но скоро ще се окаже, че ги гледате почти като близнаци...страхотни ще бъдат малките бонбони... /и ще могат да си носят дрехите.../
Леко раждане и много здраве
извиняваите, че малко късно видях темата...