породени деца

Не се притеснявайте аз имам разлика с брат ми точно 1 година и 4 мес без малко ,
абсолютно купонче а пък като се има предвид че майка ми  ни е гледала сама (баща ми пътува) и особено до към 2  година на брат ми не е бил много много в къщи .
Ами какво да ви кажа знам че от бебе съм се грижила непрекъснато за брат ми ,просто майка  ме е направила много съпричастна и съм била голяма мамина отмяна , аз сега като гледам моята кръщелница на 1.6 год. и не мога да си представя как съм носила пелените до пералнята  и съм подавала на майка биберон с вода за бебето
е не че не съм изпивала изцедената кърма за следващото хранене за брат ми
,но искам да ви кажа че след като сама жена е успяла да се справи без помощ ,абе вярно е че само тя си знае какво и е било де, но Горе главата и вярвайте в себе си
   и честито за бебето

Невена и mama_na_misho, честито!!! Желая ви безпроблемна и спокойна бременност!
Вече като майка на две малки деца, макар и с не толкова малка разлика като при вас, бих могла да споделя: трудно е, няма какво да се залъгваме. Хубавото е,че за самите деца малката разлика предпоставя по-добри и олекотени взаимоотношения, ревността от по-голямото дете или липсва или е незабележима почти, агресия към новия член на семейството няма. Наистина, после като поотраснат (и аз чакам този момент) може би ще се занимават заедно и ще имат еднакви интереси в игрите и заниманията!
Относно бременността-дъщеря ми беше по-голяма, и съответно по-тежка, но си я обслужвах от началото до края, без проблем. Дори тя се научи, че мама не може да я носи непрекъснато и въобще не ми правеше пазарлъци за носенето.Няма да е нужно-виждала съм колички, които са точно за породени деца-едното, което се вози отзад е легнало, а отпред количката е приспособена за дете, което да седи. Като две колички скачени са. Доста голямо улеснение е.

Честито!
Съпругът ми и сестра му са с разлика от 1 година и 9 месеца! Свекърва ми не се е оплаквала от тази малка разлика, даже напротив. Според мен, всичко е Божа работа!  

Поздравления на Невена и мама на Мишо!
Аз съм от вашия отбор. Признавам си, че в началото и аз имах малки притиснения, обаче желанието ни да имаме второ надделя и успях да навия мъжа ми за второ. Разликата ще им бъде 1 год. и 3 месеца. Мисля, че дотогава Жорко ще е проходил и докато дойде време да разхождам малкия бебок в парка Жорко ще бута камионче около нас.
В момента Жорко тежи 10 кг., а аз съм в 7-мия месец и го вдигам десетки пъти на ден, работя, шофирам, пазарувам, готвя, чистя и досега не съм имала болки, прокървявания или нещо друго обезпокоително /да чукам на дърво/.
Както сме чували, Господ праща толкова премеждия, с колкото можеш да се пребориш. Знам, че ще ми е трудно, но като си помисля какво щастие е да имаме 2 деца и всяко притиснение изчезва. Ако не дрго поне си заслужава усилията. Толкова много съм се раздавала за чужди хора и работодатели, та какво остава за собствените ми деца. Бих изкачила и Еверест, ако се наложи. Нямам живи родители, а със свекърва ми не меляме много заедно, така, че не разчитам на никаква помощ. Мъжът ми много не е дечар и въпреки всичко съм сигурна, че ще се справя. Няма по-голям инат от мен.    Това е моята философия, едва ли ще мога да ви убедя, че ни очакват само розови неща, но в едно съм сигурна, че хубавите ще са много, много повече от неприятните.
Желая ви леко бременеене и много кураж!

Трудно е с малка разлика   , но послееееееее, изведнъж имаш 2 самостоятелни деца     , със сходни интереси и еднакъв режим.
Даваш ги на детска градина и поне 3-4г. ще си спокойна.
Съседката има 2 деца с разлика 1г.3м. Ами имаше в началото трудности, но си даде децата съответно на 1.6г. и 1.3г. на ясла и вече толкоз години ритъма й на живот не й се нарушава.
Аз -  какво? Едното стана самостоятелно и спящо по цяла нощ и айде пак биберони, памперси и т.н.
Макар, че и голямата разлика си има своите предимства, за мен малката е по-добра   (аз и брат ми имаме 1г.10м. разлика=беше страхотно   ).

Така, че мили мами - Браво и леко бременеене от мен  

ЧЕСТИТО И ОТ МЕН МАМИ!!!
Аз лично нямам представа от собствен опит за породените деца, защото съм по-голяма от брат ми с 10 години, обаче мъжа ми е по-голям от сестра си точно 1 г. и 1 месец. Ами трябва да ви кажа, че са толкова близки, като близнаци са. Освен че си приличат, те са се гледали един друг. Заедно са били в яслите, заедно в детската градина, на училище, след това са си останали близки. Връзката е много силна, просто тази година не е никаква разлика. Така че по-добра разлика от това - няма.
Естествено, че отстрани нещата изглеждат по-лесно. Дано има кой да ви помага.  Пожелавам ви да вземете най-доброто решение за вас и за децата.
Много щастие,
Елеганс

аз съм в същото положение и много се радвам на мненията, които прочетох!
знаех, че искам породени деца още преди да родя дъщеря си и съм страшно щастлива, че успях да забременея толкова скоро. живот и здраве разликата им ще бъде 1г и 5м.
желая късмет и успех на всички родители, които вземат такова решение. искрено вярвам, че макар и в началото да не е леко, в дългосрочен план така е по-добре и за децата, и за родителите.

Здравейте, майчета на породени дечица!

 Невенка и mama_na_misho,
честито за прекрасната новина!

Майка съм на 2 породени дечица,  както и можете да видите от подиса ми С малко по-голяма разлика от очакващата се при вашите са, но все пак породени...
И аз се чудех колко ли ще ми е трудно в началото, ще се справя ли сама (нямам абсолютно никаква помощ от баби - работят и живеят на 200 км от София), но и за миг дори не се замислих да правя аборт - бременността/детето, това е най-голямото благословение, което някоя жена/семейство може да получи!!!

Разбрах, че съм бременна с второто малко след 1-ят рожден ден на синът ми, тогава той беше 11 кг - едно голямо бебе, което не разбираше, че след 9 месеца ще става батко...
Искаше да си го нося, не разбираше, че мама вече не може непрекъснато да тича заедно с него, продължаваше да се катери върху корема ми и да иска да скача, искаше пак да съм неговото конче-вихрогонче, което  в галоп го разнася по апартамента...
Първите 2 месеца повръщах много, имах почти постоянно гадене, после взех да се притеснявам дали всичко с нероденото бебе ще е наред, изпитвах ужас от мисълта, че може да се наложи да ми правят серклаж, бях много уморена, но същевременно щастлива и някакси горда, че въпреки трудностите успявам да се справям сама...

Едва ли мога с думи да опиша радостта от това да прегръщаш вече роденото си дете, а в теб да "проговаря" другото...
Чувствах се толкова богата...

Малкият ни батко също ми помагаше в отглеждането на нероденото -  беше толкова любящ и грижовен - дрънкаше с дрънкалки, застанал до корема ми и след това долепил ухо там и чакащ ответен отговор, галеше го, "пееше" и му говореше... Обичаше да спи на корема ми, защото искал да гушка Неговото си бебе  - бяхме му обяснили, че е много послушен и затова мама и тати ще му купят бебе
Беше изключително щастлив, когато бебето му подаряваше по някой друг ритник...

Всичко през цялата ми бременност мина като по книга - бебе се развиваше нормално, не съм имала никакви проблеми, нито по-ранни контракции и опасност от преждевременно раждане.

Така че, не се притеснявайте - никак няма да е лесно, но затова пък наградата ще е голяма...
Повярвайте - любовта и радостта надделяват над умората и притесненията!
Аз се справих, ще се справите и вие
Не сме първите, нито пък последните

Mama_na_misho, за количките - има такива за породени деца, а може и за близнаци да са, знам ли ?  - дечицата седят не едно до друго, а едно зад друго. Предполагам голямото седи отпред, за да може да разглежда заобикалящата го среда, а малкото - отзад, необезпоявано от грижовния батко/кака
Количката не е по-тежка от другите, предназначени само за едно дете - така че, това е вариант.
А дотогава Мишо вече може и да тича, а защо не и сам да бута количката, в което блажено ще спи Неговото си бебе

Не знам какво решение ще вземете, дано е правилното, т.е. това, за което НИКОГА няма да съжалявате!
Успех Ви желая, каквото и да е то!

Честито и от мен на бъдещите мами !Моите вече пораснали деца са с точно 1г 4м разлика.От начало много се притеснявах,но пък всичко минава-кърмене,къпане, безсънните нощи .....после в игрите и във всичко са заедно със сходни интереси заради малката разлика и е по-лесно!Няма страшно!Ще се справите!Лека бременост и успешно раждане!

Честито и от мен на бъдещите мами!
Аз също съм мама на 2 породени деца, а сега чакам и трето. Разликата между сина ми и дъщеря ми е 1г + 14 дни, родени са в един месец, точно през година.  Съвсем сама си ги гледах, синът ми още не  беше проходил, когато се роди Цвети. Трудно ми беше точно първите 1.5-2 год, след това е супер весело. Тони и Цвети сега са на 4 и 3г и готови да станат батко и кака. Децата много се обичат, близки са, играят постоянно заедно, не се налага аз да ги забавлявам. За мен до 2г  е най-хубавата разлика, въпреки че ми е било доста трудно. Искам само да ви посъветвам да се пазите колкото можете. Аз родих Цвети в 7-ми месец, останах без води без да изтичат, детето спря да си ги произвежда. Не го отдават на това, че съм се грижила за другото ми бебе през цялото време (вдигане, разнасяне и т.н), но може и това натоварване да се е отразило. Всичко си е божа работа, но мислете и за себе си, почивайте колкото можете и се радвайте и на бебето, което расте във вас. Никога не съм имала подкрепа на близките, повечето дори ми се чудят на акъла (на 23 съм) , но това никога не ме е обезкуражавало. Важното е, че аз и съпругът ми се разбираме и си искахме повече деца, пък дошли и те не точно когато сме ги планували.
пожелавам ви успех и съм сигурна, че ще се справите
поздрави

невена и mama_na_misho безспорно ще ви е доста трудничко,но всяка майка намира сили и желание да се бори   При вас желание едва ли ще липсва така че ви желая много сили и здрави нерви.Честито!

Честито и на Невена и на мама на Мишо!!!
Как ви завиждам за куража! И на мен ми се ще да предприема тази крачка, ама е на - все отлагам за по-нататък. А ми се струва, че е много хубаво да имаш породени деца. В началото е трудно, но после - нямаш вече ангажименти с бебета и няма да се връщаш в "първи клас", нали?
А когато се роди бебето, можете да дадете по-голямото вече на ясла, за да ви бъде по-лесно.
Пожелавам и на двете лека бременност!

Хей момичета
Невена и Мама на Мишо, прекрасна новина. Дано и вие мислите така...
С една бременност, едно бебе, едно малко дете винаги е трудно. Дали ще бъде на един път или с години разлика.
Искам само да допалня че когато нещо предстои и ние не сме точно наясно как ще протече винаги има страх и несигурност. Но когато момента дойде и живота продължава виждаме че не  било чак толкова трудно и страшно. Така е и в вашия случай.
Дръжте фронта и послушайте сърцето си.  

Смело момичета!Аз имам 3 броя през 2 години и си ги гледам сама-без баби и дядовци и т.н.Не,че не ми е било трудно понякога,но си струва!Щом са желани-лошо няма!

Честито майчета за смелото решение. Обещавам като се роди и втората ми дъщеричка, живот и здраве през октомври, да ви пиша колко е лесно, хубаво и приказно да се гледат две малки дечица. Моите ще имат, живот и здраве, точно две години разлика.


Виктория - 04 октомври 03
бебка (термин) - 09 октомври 05