Ето, ще кажа най-после нещо хубаво за детските градини. Чувала съм, че там прояждат и най-злоядите деца, защото гледат от другарчетата си. Може би си заслужава да пробвате (ако успеете да се запишете).
- Публикувана: 21 фев. 2008, 13:11 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 18:59 ч.
Поредната тема за злоядко
Не искам да ти омаловажавам проблема или да се подигравам-моля те не го приемай така.
Но покрай моят син разбрах какво значи злоядо дете.
Чувала съм и продължавам да чувам мои познати как говорят,че техните деца са супер трудни в това отношение.
Ами вярвай ми умирам си от смях като видя с очите си на какво казват злоядо.
Ще ти пиша по-късно как стоят нещата при нас.
Нямам много време в момента.
Склонна съм да покажа на всеки за какво става дума-ще си напрегръщате децата и ще се благодарите,че си хапват.
Но покрай моят син разбрах какво значи злоядо дете.
Чувала съм и продължавам да чувам мои познати как говорят,че техните деца са супер трудни в това отношение.
Ами вярвай ми умирам си от смях като видя с очите си на какво казват злоядо.
Ще ти пиша по-късно как стоят нещата при нас.
Нямам много време в момента.
Склонна съм да покажа на всеки за какво става дума-ще си напрегръщате децата и ще се благодарите,че си хапват.
Аз бях злоядо дете. Проядох когато ме оставиха на мира.
аз проядох като забременях....иначе все злояда и хърбава си бях.....и сиюна ми не е от най-ящните....но не чак като вас...разбирам притеснениятат ти....за съжаление някакъв съвет смислен не мога да дам...
казват уж че се хапва лъжичка мед сутрин на гладно за апетит, но не знам дали помага....
(някава много архивна тема, но звучеше много хубаво успокоението ти) аз не мога да устискам толкова да чакам Ето, ще кажа най-после нещо хубаво за детските градини. Чувала съм, че там прояждат и най-злоядите деца, защото гледат от другарчетата си. Може би си заслужава да пробвате (ако успеете да се запишете).
sharli, познах защото се боря с това ядене от самото начало... деца, които бяха по-страшни и от него се хранят и са с 10 см по-високи (при съизмерими височини на родителите, при това и момичета). А аз трябва да съм над него, за да яде да "помагам". Ако реши, че яденето е гадно (до този момент е ял) повръща, същото ако лъжицата е съдържала много. Не мога да сложа лук/чушка/морков/..., щото е гадно и съответно 
. Фрикасето(бяло е няма нищо което да му се "запречи"), вчера е ял, днес го .
Сестра му яде, посяга към храна, той не.
ето ти и малко примери.
No 1
Преди 2 вечери бяхме на гости в негова приятелка с още едно дете и беба. На масата всякави детски изкушения: солети, чипс, сок(в чаени чашки за тях), шоколадови бисквити, киндер шоколади, фурми.... Действието се развива около 20 ч. Той изяде 2 солети и 1 шоколадче и изпи сока си, в гадината каквото и да са яли е било преди 16 ч. за сметна на това сестра му се отсрами, солети награби бисквити (добре че навреме я видях), захрани се с фурма.
No 2 - вечери:
18.01 - 1/2 купичка макарони
19.01. - 1 средичка намазана с пастет (и то надзиравайки го)
20.01. - 1/2 кренвирш, 150 мл. Данон за пиене, 2 залъка хляб.
21.01. - 1/2 кренвирш, 1/2 Мура, 1/2 вафла 3 лъжици макарони 1 залък хляб
. Фрикасето(бяло е няма нищо което да му се "запречи"), вчера е ял, днес го . Сестра му яде, посяга към храна, той не.
ето ти и малко примери.
No 1
Преди 2 вечери бяхме на гости в негова приятелка с още едно дете и беба. На масата всякави детски изкушения: солети, чипс, сок(в чаени чашки за тях), шоколадови бисквити, киндер шоколади, фурми.... Действието се развива около 20 ч. Той изяде 2 солети и 1 шоколадче и изпи сока си, в гадината каквото и да са яли е било преди 16 ч. за сметна на това сестра му се отсрами, солети награби бисквити (добре че навреме я видях), захрани се с фурма.
No 2 - вечери:
18.01 - 1/2 купичка макарони
19.01. - 1 средичка намазана с пастет (и то надзиравайки го)
20.01. - 1/2 кренвирш, 150 мл. Данон за пиене, 2 залъка хляб.
21.01. - 1/2 кренвирш, 1/2 Мура, 1/2 вафла 3 лъжици макарони 1 залък хляб
Ето, ще кажа най-после нещо хубаво за детските градини. Чувала съм, че там прояждат и най-злоядите деца, защото гледат от другарчетата си.
Сестра ми и там не ядеше, дъвчеше си храната, после я плюеше под масата и така всеки път. DEsem, на твое място щях да се опитам да разбера причината за честото повръщане, не е от злоядство. За мен това е проблем, не малките количества храна.
Моето дете повръщаше много често до 3 годинки, направо ежедневно по едно време.
Гледам да не му обръщам внимание. Като каже, че не иска да яде веднага спирам да настоявам и като, че ли това започва да действа. Ако не е ял на едното ядене на следващото яде. При нас избора на храна е и малак, защото е алергичен. Гледам също така да го храня като гледа детско или четем приказки.
Вчера например не пожела да закусва и да обядва и като се събудил след обяд казал на майка ми , че е умрял от глад
.
Вчера например не пожела да закусва и да обядва и като се събудил след обяд казал на майка ми , че е умрял от глад
.
Сега виждам темата.---------Най-големият ми проблем.Ще я прочета и ще пиша.
Бях готова да пиша дълго и обстоятелствено за да ти вдъхна кураж и да ти покажа,че има и други с терзания като твоите,но истината е,че сравненията няма да ти решат проблема.
На първо място искам да ти кажа,че няма нищо лошо,срамно и ненормално да следиш с какво се храни детето.
Само човек,който е бил изправен наистина пред проблема "злоядо дете" би разбрал защо всеки път,когато слагам Бейк ролс или бисквити в купичка и му ги сервирам аз следя колко броя поднасям.
Защо знам,че тази вечер той е изял 6 лъжици супа,4 кисело мляко и 8 царевични пръчки...
Това се превръща в мания,в начин на живот,човек се приспособява и до такава степен свиква,че не му прави впечатление воденето на подобна статистика.
Моят син е от децата,които просто нямат влечение към храната,за тях тя е едно досадно задължение и сякаш нищо не е в състояние да събуди любопитството му да експериментира и пробва нещо ново.
До година и малко нямах никакъв проблем с яденето.
Отгледах го по разходки,бърках каши по градинки,давах пюрета със завиден замах.
Докато другите деца плюеха,ревяха,въртяха се и не искаха да се хранят малкият омиташе набързо цялото предназначено за него количество и в момента,в който майките около мен подаваха 3-4 лъжица аз вече прибирах празните буркани в бебешката чанта.
После нещо се промени.
Сякаш изведнъж.
Започна едно бутане,едно ръкомахане...
Човека се храни с високо вдигната ръка готова да отблъсне всяка атакуваща хапка.
По-малък е от твоят син с 1 месец.
И е супер предубеден към храната.
Всичко трябва да изглежда винаги по един и същ начин-пълен консерватор.
Сам да си поиска да яде просто няма как да стане.
Гладен ли е иска чай или сок-налива се с течности,но храна отказва.
Как ли не го/се мъчих-блъска с ръка и се мръщи.
Дам ли нещо по-различно сякаш нарочно се насилва и повръща.
Изкарвал ми е 3 дни на 3 желирани бонбона.
Общо!
И тогава открих топлата вода.
Започнах да му давам мляко докато спи.
Не можех да съм спокойна като знам,че стои гладен.
И така до днес.
От 3 месеца насам/да чукам на дърво/нещата са много по-добре-храни се почти нормално.
Но на 3 години и 1 месец пие мляко от шише с биберон през нощта.
И си го иска и търси постоянно.
Истината е,че почти нямам проблем с вида на храната/поне не такъв,че да ме притеснява/.
Яде почти всякакви супи и манджи абсолютно всеки ден.
Събота и неделя по два пъти-за обяд и вечеря.
Яде кисело и прясно мляко,плодови пюрета,закуски.
Не иска никакви пресни плодове-минимум 3 пъти в седмицата беля,режа,стържа и изстисквам през тензух ябълки и круши-все някак трябва да ги приема.
Или цедя на сокоизстисквачката портокали и лимони.
Но плод с ръка не докосва.
Зеленчук не е ял никога,ама абсолютно никога в суров вид-не иска дори да го опита.
Месо освен в готвено ядене също/нито пържоли,кюфтета,печено пиле,колбаси,кренвирши-нищо/.
Пържени картофи не докосва.
Торта не е опитвал и троха.
Шоколад яде веднъж в месеца сигурно.
Не мога да отбия номера и със сандвичи или пица,филии намазани/цапани според него/ не яде.
Опитвах си да си наложа да не го насилвам и да не се притеснявам.
След много неуспешни опити успях.
Трябваше ми повече от година.
Заложих капани в цялата къща.
Във всяка стая имам по един голям панер пълен с различни неща поставени на видно място-кроасани,козуначета,меденки,сухи пасти,вафли,мини кексчета,картофени мечета,Марети,бисквити,Хогаренас-сухи неща.
Печелившата тактика при нас беше непукизма на мама.
Детето става сутринв 8.00 часа например.
Ставам и аз-обличам го,мия го,минаваме през тоалета и го пускам да си играе.
Оправям из къщи,пия кафе,зяпам ТВ,лежа на леглото и си чета книга,времето минава-закуска не се прави.
След около 3-4 часа вече глада надделява ,малкият се завърта край някое от удобно разположените му изкушения-носи ми го и казва да го отворя.
Аз обаче казвам да почака.
Мятам на скарата за 5 минути предварително приготвените филии със сирене или кашкавал и му ги слагам на масата.
Пускам му филмче и се изнизвам от стаята все едно не ме интересува какво ще прави.
Първите дни бяха кошмар-той си разнася меденката и иска да я отворя,аз я вземам в другата стая уж да я отварям,той ме гони и си я иска,аз се правя на ударена,но никога не отказвам поради някаква причина да му я дам-знам ли утре дали няма да откаже да я яде,защото е запомнил примерно,че не трябва....
Накрая се предава и полека лека започва да си гризе парченцата.
И до ден днешен практикувам така-чакам сам да си каже.
Днес например стана в 9.00 часа,а закусва в 14.00 часа.
Написах цял роман.
Имам и по-крайни методи,но не са за хора със слаби нерви.
А,забравих да кажа,че ходи на ясла от септември 2006,т.е.вече година и половина.
Още не е ял в яслата нито ядене,нито супа,нито крем,нито каквото и да е консумиращо се с лъжица.
Кара на хляб и каквото му хареса сухо от следобедната закуска.
От 3 седмици в яслата е забранено да се внася храна отвън и в 10.00 часа на децата се дава плод вместо пакетирани сухи неща,които преди носеха предимно родителите.
За нас това е истински кошмар,защото ни лишава от единственото ядене за деня.
Изписват му отделно храна-било прецедент.
Но не могат да се справят.
Та сега е на индивидуален хранителен режим.
Така,че не винаги примера на другит деца е успешното решение.
На моят син това никога не му е влияело.
А нямаше да съм обстоятелствена ...
На първо място искам да ти кажа,че няма нищо лошо,срамно и ненормално да следиш с какво се храни детето.
Само човек,който е бил изправен наистина пред проблема "злоядо дете" би разбрал защо всеки път,когато слагам Бейк ролс или бисквити в купичка и му ги сервирам аз следя колко броя поднасям.
Защо знам,че тази вечер той е изял 6 лъжици супа,4 кисело мляко и 8 царевични пръчки...
Това се превръща в мания,в начин на живот,човек се приспособява и до такава степен свиква,че не му прави впечатление воденето на подобна статистика.
Моят син е от децата,които просто нямат влечение към храната,за тях тя е едно досадно задължение и сякаш нищо не е в състояние да събуди любопитството му да експериментира и пробва нещо ново.
До година и малко нямах никакъв проблем с яденето.
Отгледах го по разходки,бърках каши по градинки,давах пюрета със завиден замах.
Докато другите деца плюеха,ревяха,въртяха се и не искаха да се хранят малкият омиташе набързо цялото предназначено за него количество и в момента,в който майките около мен подаваха 3-4 лъжица аз вече прибирах празните буркани в бебешката чанта.
После нещо се промени.
Сякаш изведнъж.
Започна едно бутане,едно ръкомахане...
Човека се храни с високо вдигната ръка готова да отблъсне всяка атакуваща хапка.
По-малък е от твоят син с 1 месец.
И е супер предубеден към храната.
Всичко трябва да изглежда винаги по един и същ начин-пълен консерватор.
Сам да си поиска да яде просто няма как да стане.
Гладен ли е иска чай или сок-налива се с течности,но храна отказва.
Как ли не го/се мъчих-блъска с ръка и се мръщи.
Дам ли нещо по-различно сякаш нарочно се насилва и повръща.
Изкарвал ми е 3 дни на 3 желирани бонбона.
Общо!
И тогава открих топлата вода.
Започнах да му давам мляко докато спи.
Не можех да съм спокойна като знам,че стои гладен.
И така до днес.
От 3 месеца насам/да чукам на дърво/нещата са много по-добре-храни се почти нормално.
Но на 3 години и 1 месец пие мляко от шише с биберон през нощта.
И си го иска и търси постоянно.
Истината е,че почти нямам проблем с вида на храната/поне не такъв,че да ме притеснява/.
Яде почти всякакви супи и манджи абсолютно всеки ден.
Събота и неделя по два пъти-за обяд и вечеря.
Яде кисело и прясно мляко,плодови пюрета,закуски.
Не иска никакви пресни плодове-минимум 3 пъти в седмицата беля,режа,стържа и изстисквам през тензух ябълки и круши-все някак трябва да ги приема.
Или цедя на сокоизстисквачката портокали и лимони.
Но плод с ръка не докосва.
Зеленчук не е ял никога,ама абсолютно никога в суров вид-не иска дори да го опита.
Месо освен в готвено ядене също/нито пържоли,кюфтета,печено пиле,колбаси,кренвирши-нищо/.
Пържени картофи не докосва.
Торта не е опитвал и троха.
Шоколад яде веднъж в месеца сигурно.
Не мога да отбия номера и със сандвичи или пица,филии намазани/цапани според него/ не яде.
Опитвах си да си наложа да не го насилвам и да не се притеснявам.
След много неуспешни опити успях.
Трябваше ми повече от година.
Заложих капани в цялата къща.
Във всяка стая имам по един голям панер пълен с различни неща поставени на видно място-кроасани,козуначета,меденки,сухи пасти,вафли,мини кексчета,картофени мечета,Марети,бисквити,Хогаренас-сухи неща.
Печелившата тактика при нас беше непукизма на мама.
Детето става сутринв 8.00 часа например.
Ставам и аз-обличам го,мия го,минаваме през тоалета и го пускам да си играе.
Оправям из къщи,пия кафе,зяпам ТВ,лежа на леглото и си чета книга,времето минава-закуска не се прави.
След около 3-4 часа вече глада надделява ,малкият се завърта край някое от удобно разположените му изкушения-носи ми го и казва да го отворя.
Аз обаче казвам да почака.
Мятам на скарата за 5 минути предварително приготвените филии със сирене или кашкавал и му ги слагам на масата.
Пускам му филмче и се изнизвам от стаята все едно не ме интересува какво ще прави.
Първите дни бяха кошмар-той си разнася меденката и иска да я отворя,аз я вземам в другата стая уж да я отварям,той ме гони и си я иска,аз се правя на ударена,но никога не отказвам поради някаква причина да му я дам-знам ли утре дали няма да откаже да я яде,защото е запомнил примерно,че не трябва....
Накрая се предава и полека лека започва да си гризе парченцата.
И до ден днешен практикувам така-чакам сам да си каже.
Днес например стана в 9.00 часа,а закусва в 14.00 часа.
Написах цял роман.
Имам и по-крайни методи,но не са за хора със слаби нерви
.А,забравих да кажа,че ходи на ясла от септември 2006,т.е.вече година и половина.
Още не е ял в яслата нито ядене,нито супа,нито крем,нито каквото и да е консумиращо се с лъжица.
Кара на хляб и каквото му хареса сухо от следобедната закуска.
От 3 седмици в яслата е забранено да се внася храна отвън и в 10.00 часа на децата се дава плод вместо пакетирани сухи неща,които преди носеха предимно родителите.
За нас това е истински кошмар,защото ни лишава от единственото ядене за деня.
Изписват му отделно храна-било прецедент.
Но не могат да се справят.
Та сега е на индивидуален хранителен режим.
Така,че не винаги примера на другит деца е успешното решение.
На моят син това никога не му е влияело.
А нямаше да съм обстоятелствена ...