И пак ще кажа - масово хората страдат от това, че трябва да отговарят на условности и очаквания от страна на мама, тати, обществото, съседите и "какво ще кажат другите". Не слушат себе си, реагират според както се очаква да се реагира. жени мълчат като ги бият или изнасилват, страх ги е да се разведат и т.н.
- Публикувана: 23 фев. 2008, 12:01 ч.
- Последно мнение: 6 март 2008, 22:31 ч.
Трябва ли да питаме: колко ме обичаш?
Точно. И пак повдигам въпроса за педофилите и "възпитанието".
Някой да прати на Сиромахов дискусията 
, за да дойде да обясни какво точно е имал предвид 
. Сигурно ще се позабавлява.
По темата мисля абсолютно като ДеЩо
!
, за да дойде да обясни какво точно е имал предвид . Сигурно ще се позабавлява.По темата мисля абсолютно като ДеЩо
!Освен да го изкушим с някоя вкусна манджа... Сиромахов, де...
Или да пуснем линка с темата в неговия форум със заглавие МАЙКИ ИСКАТ ОБЯСНЕНИЕ ОТ ИВО СИРОМАХОВ
НЯма възпитание- няма страшно с педофилите. Тъй ли излезе? Доне, мисля, че много добре разбирате какво имаме аз и другите предвид. И аз вас. За различни неща говорим, според мен.
Дещо, според мен животът е това, което си мислим, че е!
Ако, аз съм една вечно недоволна жена:
която упреква възпитанието, което са ми дали родителите;
която е недоволна за рамките, които поставя обществото /говоря за нормални граници/;
която си мисли, че ако някой случаен човек, който ме заприказва на улицата иска да ми наруши спокойствието;
която упреква всички около себе си ...
е тогава, може би героят щях да го почуствам по-близък.
Въпросът е как възприемаме света около нас - дали сме ведри и спокойни или мрънкащи и недоволни. Ето там е разликата между мен и героят от разказа - аз мисля, че нямаше да видя "мазна" усмивка на "учителка по физика", а просто усмивка на възрастна жена
Ама вие наистина ли се идентифицирате с героя? Току що прочетох отново разказа - въобще не мисля като него! Формата му на протест срещу условностите които ни поставя обществото са меко казани инфантилни. Мислиш ли, че по този начин той ще научи детето си да бъде един свободомислещ и щастлив човек?
Наистина си мисля, че героят е депресиран - всичко му е черно, черно
"В какъв грозен свят сме пратили това дете!"
"Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси: Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?"
А пък и трябва да се учим да прощаваме чужди грешки, като задаването на безсмислени въпроси например.
Та кой не го е правил /нямам предвид конкретният въпрос, а изобщо/?
Ако, аз съм една вечно недоволна жена:
която упреква възпитанието, което са ми дали родителите;
която е недоволна за рамките, които поставя обществото /говоря за нормални граници/;
която си мисли, че ако някой случаен човек, който ме заприказва на улицата иска да ми наруши спокойствието;
която упреква всички около себе си ...
е тогава, може би героят щях да го почуствам по-близък.
Въпросът е как възприемаме света около нас - дали сме ведри и спокойни или мрънкащи и недоволни. Ето там е разликата между мен и героят от разказа - аз мисля, че нямаше да видя "мазна" усмивка на "учителка по физика", а просто усмивка на възрастна жена
Ама вие наистина ли се идентифицирате с героя? Току що прочетох отново разказа - въобще не мисля като него! Формата му на протест срещу условностите които ни поставя обществото са меко казани инфантилни. Мислиш ли, че по този начин той ще научи детето си да бъде един свободомислещ и щастлив човек?
Наистина си мисля, че героят е депресиран - всичко му е черно, черно
"В какъв грозен свят сме пратили това дете!"
"Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси: Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?"
А пък и трябва да се учим да прощаваме чужди грешки, като задаването на безсмислени въпроси например.
Та кой не го е правил /нямам предвид конкретният въпрос, а изобщо/? 
Дона - не бих искала да възпитам деца, които не умеят да отстояват себе си. Но не мисля, че начинът, по който мога да го избегна е описан в разказа!
Не става въпрос за това, дали описаният начин е подходящ и дали Иво Сиромахов е тъп гъз. Дона - не бих искала да възпитам деца, които не умеят да отстояват себе си. Но не мисля, че начинът, по който мога да го избегна е описан в разказа!
Не става въпрос за това, дали описаният начин е подходящ и дали Иво Сиромахов е тъп гъз.Спор няма - детето трябва да може да каже "НЕ", когато се злоупотребява!
Може да се пусне тема за възпитание и педофили - кой, как мисли, че е редно да възпитава детето си...
На мен ми харесва идеята залегнала в разказа на Иво Сиромахов. Не е нужно да насилваме децата си да правят нещо, само защото обществото го изисква от тях като поведение. Ако искам да науча детето си да бъде учтиво, състрадателно и пр. По-добрият вариант е да го оставя да следва личният ми пример, а не да го изнудвам и да му натяквам заучени отговори.
Бо, ако искаш ще се запознаем. Нито съм челногледа, нито мрънкаща и вечно недоволна, говоря си със случайно минаващи и заговарящи... Не казвам, че говориш за мен, просто не е задължително човек да е такъв, за да възроптае срещу някакви неща. Днес детето беше супер впечатлено от едни мартенички и много и личеше, накрая чичкото и подари една и аз казах благодаря, а тя мерси, без да я карам. В разказа изобщо не става дума за това, линията с възпитанието я прокараха тука постингите на майките в темата.
