От другата страна.............

Ууух... труден въпрос...

Аз на моя Оливер му разправям, че тати го обича, дори и да не обича мама и да не иска да е заедно с нас... На бебеланата още нищо не й казвам, няма да ме разбере дори и да й кажа нещо.
Боли ме винаги когато трябва да говоря на Оливер за баща му, защото оня нехранимайкото дори и не се интересува да се обади и да пита как са децата. Или ако аз му се обадя не се сеща да пита за тях.. ето и при последното обаждане нещо там се хилеше с новата си УФцЪ и дори и не се трогна от гуканията на дъщеричката си която беше в скута ми и съм 100 процента сигурна, че я чу как гука. Па ми разправяше как се влюбил в нея още от първия поглед.
Ама пак, сили от нейде намирам да повтарям и потретвам: Тати те обича.
Сърцето ми изпуска по някой и друг удар винаги когато Оливер каже думичката ТАТИ... как бих искала баща му да е умрял....

Не, не е правилно!
Независимо от причината за раздялата, детето трябва да познава и уважава и двамата си родители! Най - добре е да се обясни защо мама и тати са разделени, но да се покаже на детето, че независимо от случилото или случващото се хората остават познати и дори приятели.........
Това обаче е идеалния вариан към който съм сигурна всеки иска да се причисли.
В реалността нещата са доста по-различни и изкривени. За съжеление! И децата са изкупителната жертва. Много изобщо не осъзнават, че по този начин отмъщавайки чрез детето вредят само на детето. Аз влизам в тази категория  
Искаше ми се децата да останат с добри впечатления от баща си, но кажи ми как да продължавам да разрешавам срещи като разговорите са следните: " тъпата ви майка.....", " оная ненормалната, майка ви....." Какво уважение ще имат към мен децата тогава? Как децата ще възприемат жената като жена?Да не говориме за псувните в речника. Или да не говориме за целенасоченото показничество с цел " децата да харесват мен и след време да те оставят, защото аз мога да си ги купя......."

Незнаеш каква е причината на тази майка да не разрешава на бащата да вижда децата. Понякога отстрани не се вижда цялостиня проблем......
Аз съм 100% сигурна, че цялата рода и познати, приятели на "таткото" са настроени с/у мен и това, че той не вижда децата. Той самия обаче много добре знае причините, друг е въпроса, че няма смелостта да си признае вината. И въпреки всичко, аз съм склонна, когато децата са достаъчно зряли психически за да разберат поведението на баща си да ги срещна и да оставя децата сами да изградят положителен или отрицателен образ за баща си. До тогава " тати е далече и работи! Много ги обича, но не може да е при тях!"

Аз може би ще съм от тези, кито няма да позволят на бащата да види детето си. Сигурно може да ме осъдите, но човек който ми обяснява 3 години колко е важно за него детето му(от законния му брак) и как не мога да го ограничавам да го вижда и един куп глупости(глупости са, защото аз никога не съм поставяла подобно условие и даже много харесвам детето и се разбирам с него) накрая се отказа от моето дете от чист егоизъм.
Е как да обясня на детето защо мама и татко не са заедно? Предпочитам да не го познава.
Сега изведнъж е загрижен много за мен и за бебето, но кога пак ще му хрумне да ни зареже, ако се съберем... За себе си бих поела подобен риск, за детето - не.
Ако детето беше голямо нещата щяха да са други. Тогава не бих постъпила по този начин.

мисля, че не причината е ръководеща, а начина - начина на поднасяне на инфо-то, начина по който единия може да помогне на другия да приеме и преодолее раздялаа, начина по който могат да си помагат...и начините по които други двойки въобще не могат да правят тези неща!
Няма разлика в това защо си зарязан - винаги ще те боли! Но ако ти се помогне адекватно да приемеш нещата - ще ти е по-леко!

Аз се страхувам да говоря на моето момченце за тати. Не знам какво да му говоря. Страхувам се един ден да стои и да чака тати да дойде и да му каже, че го обича, а това да не се случи или ако се случи то да е пез периоди от дълго време. Последно тати му дойде преди 9 месеца/ а до тогава се стараеше да идва всеки месец/  Иначе познава тати по снимките... но това май не е достатъчно  а от друга страна в къщи много много не искат да се говори за баща му, то не че на мен ми е любима тема. Много ще е неприятно детенце да вижда от дъжд на вятър тати, а през другото време да страда за него, поне в това съм сигурна за нашият тати, в неговото "постоянство".А с детето не ми се правят експерименти "Я да видим сега след тази среща с тати ще плачиш ли 2 седмици или този път само 1?"
Но въпреки всичко си мисля, че при желание от татито да види детето, не бих направила срещата невъзможна.

Да се включа и аз.Аз съм против детето ми да се вижда с биологичния си баща.Казвам биологичен,защото неговото бащинство се изразяваше само в това последните 7 г.,в един прекрасен момент по нова година,той се сети ,че има дете и има присъдено решение да го вижда.Е,имаше заплахи ,закани,но не това ме накара да разреша тази среща.Дъщеря ми е вече голяма и друг човек нарича"тате",не искаше да ходи,що сълзи изрева това детенце,голямо чудо беше.В края на краищата отиде,но отиде с татко си,което за нея беше голямото успокоение.
Немога и неискам да и причинявам това отново,подаръци и комплименти детето получава и вкъщи,такаче не виждам с нещо да я ощетявам.Знаете ли,че има закон ,който съди,че ако майката не разрешава определените срещи да се състоят,то е напълно възможно ,дори в затвора да я вкарат.А за издръжките какво.............принудителен труд???????        

Ох как да ви кажа! Хич не исках таткото да вижда детето, защото му бях страшно наранена, обидена, унизена и какво ли още не! Само, че на детето много му липсваше и се примирих. В крайна сметка тя е по- важна от моите чувства! Лошото е че той не я взима често. Случва се да не се обади по цели месеци  Сега си има бебе от любовницата и съвсем е отсвирил Ина. Милата доста тежко го изживя, но слава богу вече живеехме с втория ми съпруг и неговата грижовност до голяма степен тушираха нещата

Бащата ако 2 поредни мес. не плаща издръжка, подлежи на санкции. При определени условия може бъде лишен от родителски права и да влезе в затвор.

Съгласна съм с теб.Въпреки,4е не съм самотен родител мисля,4е не трябва да се настройват децата Все пак имат 2-ма родители.Друг е въпроса когато единият няма интерес към детето...
А пък ако го настройва против мен на срещите им и аз не бих разрешила да се виждат Тъпанари мноооооооого    

каквото и да реша да напиша - все по-лошо става...
но пък като ти декларира, че на твоето дете баща не желае да бъде, щото е твоето (с негово участие, ма все едно)... и едновременно с това продължава да бъде наричан "татко" не само от сина си, а и от заварената си "дъщеря"... щото всички те са преди теб и преди детето в корема ти (пък то и на всичкото отгоре все още не съществувало!!!) - във времето, следователно и цял живот... хех!

един ден ме обича, един ден ме мрази... един ден иска да е с мен друг ден - не... през 99% от времето обаче - все едно не съществувам и явно така трябва да се науча и аз... е, какво хубаво да кажеш на едно дете?! - нищо.

за неговото - в корема ми ще е случаен чичко на улицата, ако изобщо го види някога!

така мисля сега... и мисля че е правилно!

милк - мъчна...

Аз пък нямам нищо на против децата ми да се виждат с баща си, стига само аз да съм там и оная новата патка да не припарва дори и на 100 метра от рожбите ми. Не искам тя да има нищо общо с тях, никога.

Ако иска деца да гледа, ей го е, бившия ми е там до нея да я топли по нощите. Да си правят двамата деца.

стига да не настройва детето или децата срещу майка им съм съгласна да се виждат.. лично аз изтърпях всички глупости по мои адрес и през цялото време се страех да не намесвам личните ми чувства и обяснявах на сина ми че баща му го обича въпреки че говори понякога лоши неща за мама..е най накрая баща му разбра че няма смисъл от това и вреди на детето,  не на мен..сега сме в горе-долу нормални отношения..постигнах и голям успех- декларация за пътуване )...иначе съм съгласна че не е справедливо като не му даваш детето санкции и запахи а той като не плаща издръжка иди се разправяи и накрая пак нищо не че за 30лв си струва но понякога ме хваща яд..