не мога да мръдна без него и спането ни е проблем...

Ние все още ходим заедно до тоалетната 
За спането - приспивам го на нашето легло, ако го люлея то е да съм седнала и ръцете ми се опират на краката ми, за да не усещам тежестта му. Не го люлея всяка вечер, само когато положението е нетърпимо. 

слагай го на гърне когато ти си в тоалетната- може пък да се научи много по-бързо като ти подражава. пък ти ще си спокойна че е седнал стабилно.
това че иска да е с теб нонстоп си е до дете, но опитай да го свикваш да се занимава с нещо повече време когато си при него,като подготовка. и почни да го влачиш с  теб навсякъде, но като му показваш това- викаш го ако е проходил, така ще се поуспокои. ще си имате ритуал и няма да те дебне нервно през цялото време кога ще зачезнеш.
постепенно ще се оправи. нека се постопли времето- като почнете да стоите повече навън ще му е интересно и постепенно да се надяваме да отмине.

Моя син имаше такъв период, но слава Богу отшумя. Остана само компанията в WC-то 
Идеята на oceanid е добра, опитай я.

Същата работа беше и при нас,не намерих начин да се справя с това.Гледах да е винаги до мен,а до тоалетна отивах със свито сърце,защото знаех какво ще последва.За щастие като проходи на 1г.приключихме с този рев.Просто ходеше с мен  навсякъде,както и сега.Като беше на вашата възраст го кърмех все още и със заспиването само така се справях,кърмейки го легнала докато заспи.

И моят син е много привързан към мен и навсякъде ходим заедно.
Конкретно за тоалетната - след 11-ия месец го слагах в проходилката и го оставях пред отворената врата, а аз си вършех каквото трябваше. То всъщност проходилката е ползвана при него само за това - да стои пред банята и тоалетната да ме чака.

Положението не се е променило и до днес - пак идва с мен и стои прав или седнал пред вратата.
И една случка от днес, която в началото ме ядоса, а после се посмях - седи човека и ме чака пред ВЦ-то, прави някакви чупки и стойки и току що нахранен - естествено - повърна. Започна да се занимава с повърнатото, да го маже и разнася, а аз седя безпомощно на метър от него и викам "Не, не!", ама файда никаква.
Надявам се този период да отмине.

За спането не мога да ти помогна с нищо - моят син от раждането си заспива сам в леглото, на тъмно.

ние сме малки, но е същото - като ми види гърба и грачи, а и крещи и хлипа трепери - много гадно  и приспиването е все на ръчички  а като гледам няма да се подобрят нещата, поне по това, което чета съдя, че те още повече се привързват - няма проблем, но понякога ми се приисква да се нахраня сама например, без да го гушкам в едната си ръка, а с другата да боцкам храната 

Повечето деца минават през такива периоди. За мой  късмет само ходеше до тоалетна с мен, но аз я оставях при бабите още от двумесечна, свикна с това различни хора да я обгрижват и не беше, като ваденка за мен.
Относно приспиването - трябва от раждането да не се прилага тази дейност, не зависимо по какъв начин, иначе е загубена кауза. Другия вариант е просто да го оставиш в леглото и да седиш до него, да му говориш тихичко или да четеш, той да те гледа. Ако успееш да издържиш три дена, на четвъртия няма да реве, обачеее....тия три дена как ще издържиш, не знам.

Същата работа...Само дето аз съм решила да не го влача с мен в тоалетната. Отивам, мия се, той си квичи, после се връщам. Ако е с мен в банята започва да пипа тоалетната чиния, щъка насам- натам, не мога да се измия. Затова- в кревата, надявам се да се научи, да свикне, не знам...Заспива на гърда вечер, а през деня го приспивам на спалнята, после го пренасям в креватчето. Вечер ако не заспи сучейки- приспивам до леглото и така...И на мен ми се искаше да ми се падне такова дето заспива само, да е самостоятелно, ама нА... Шегувам се, дано да е някакъв период и попремине с възрастта.

Ами и ние така... ще си имаш просто компания в тоалетната.  А за приспиването с научаване не става, не и когато се дере за мама.  За да не го дьржиш лягай до него или сядай на стол до леглото му и леко го хвани или гали за рьчичката докато заспи- така ще е спокоен като види, че си при него, а ти няма да се натоварваш физически да го носиш и люлееш. Мен поне така престана да ме боли крьста.   

И ние сме така. В тоалетната не ги вземам, реват докато си свърша работата. Вечер се приспиват на ръце с биба. Ако са уморени става сравнително бързо. Големият ми син си заспиваше сам в леглото, научи се сравнително лесно. Но тези двете не щат и не щат. Ева се е случвало да квичи по половин час, след което я вземам и заспива на секундата - тя това искала и докато не си го получи не се отказва. А Теодор ако не го взема веднага става невероятно ядосан, почервенява, от надуване му кръвлясват очите и изглеждат като че ли ще изскочат - страшна гледка - все едно изпитва неописуема болка. 3 мин да реве така и после 1 час не може да се успокои, дори да заспи продължава да хълца в съня си дълго време. Няма как да ги оставям да реват просто, още повече че са две и се будят едно друго и става мътна и кървава. Давид го оставях да реве, но той лесно се успокоява като го взема и свикна, че съм там и ще дойда и явно е преценил, че няма смисъл да реве, така или иначе пак ще си иде в леглото и се примири. Децата са различни, сами си показват как да ги гледаме

 Вече е на 2 и половина, в тоалетната ходя само с него. Той си разглежда по мивката, мие си зъбите, дава ми хартия, пуска водата на края и затваря капака на чинията. Трениран с една дума. Спането беше голям проблем като беше на долу горе същата възраст, като твоето дете. След една тема във форума и няколко метода, най-ефективен се оказа: Приспиване в нашето легло, докато го гушкам. Все още така спим. Ще го изритам някой ден, че расте детето, малко става леглото, но за сега се търпи. Свиква се тъй да се каже. Аз лично ги предпочитам тези варианти, пред да го оставям да реве, защото знам колко и как може да го прави. Вярвам, че няма да е вечно положение.

При мен това нямаше значение. От първия ден си спеше в собствено легло и до към десетия месец нямах проблем. След това започна да се изнервя (предполагам около периода на зъбите), до около година и 3 - 4 месеца, го приспивах с адски мъки в неговото легло, като му говорех тихо, държах му ръката, песни пях, стоях тиха като призрак, и в крайна сметка пак се стигна до спане в нашето легло, само и само да заспи в нормално време. Мисля, че е много относително и зависи от характера на детето/бебето.

 Да не казвам, че като проходи стабилно и започне да любопитства из цялата къща, сама ще предпочиташ да влиза с теб в тоалетната, отколкото да се чудиш за 2 мин, колко бели могат станат. 

Между другото, дейсвтително приспиването в леглото на мама и тате май е най-лекия вариант. Дъщеря ми спи в отделна стая от две годишна, като стаята е преходна с нашата. Заспиваше на нашето легло, аз си гледах телевизия, тя си заспива, после баща и я мести.
От една седмица и направихме голяма детска стая, с ново легло за големи, шарени завивки, нови шкафчета, гардеробчета и всичките и играчки са там. Толкова и харесва, че не е заспивала другаде, освен в леглото си, дори не е мръдвала през нощта от тогава. Не очаквах толкова лесно заспиване в нейното си легло. Сигурно помага това, обаче, че си има двд и след като прочета някоя книжка и я оставя и пускам филмче. Понякога, ако много и се спи обаче, тя сама моли да и изключим звука или пък изцяло да спрем телевизора.

Синовната обич е това!  Така поне ме утешава моя приятелка. Аз съм като под домашен арест, движа се в опредлен периметър.  Когато не си позволявам да ходя в други стаи "алармата" стои изключена и си играе. 

и ние в отбора на лепенките. няма да пиша, защото положението ми е аналогично на дотук писалите мами. надявам се и аз скоро да мине това и да стане малко по-самостоятелна.
исках да си кажа за заспиването- дъщеря ми мина през няколко различни начини на заспиване. от новородена до 5-6м заспиваше само в количката(ако я преместя в леглото се буди и плаче), от 5-6м до 9  на спалнята на гърда, от9м до 10м -на ръце(   майка ми я научи), от 10м. до 1г пак спалня, от 1г до 1,7 г в леглото си, но да ме вижда.вчера преместихме леглото й(така че да не ме вижда) и тя взе, че заспа самичка .извинявай, че стана много дълго, но исках да ти кажа, че всичко си е до време

Лепка ми е откак се е родил. Никога не е бил сам в другата стая, нито за повече от 2 часа с някой друг (без аз наоколо). Всичко правим заедно - от игрите, до домакинстването - готвим, чистим, перем - всичко го обръщам на игра, за да му е интересно и на него.. И до тоалетната ходим заедно, къпя се пак с него..
Спи до мен откак се е родил (няма си легло). Приспиваме се още на ръце с кърмене (15 кила е)..
Не ми тежи нито физически, нито психически.. Много го обичам! И смятам, че е напълно нормално..
След 2-3 години, като почне да не ме иска 

Ох, и ние сме в същото положение.Направо кошмар.Навсякъде по мен и със мен.До преди един месец си заспиваше сама в креватчето и после нещо и стана, ако не я приспя на ръце направо пощурява от рев.Същото е положението и през деня.Направо е като лепка.Не признава никой друг освен мен, дори и с баща си не иска да се заиграе а, какво остава за бабите. Моля се, да е период и по бързо да отшуми.

от 5 месечен твърдо, самостоятелно заспива сам в кошарата, сега сам си казва: мама, спи и отива и си показва за да го сложа да си спи...преди това имаше период на заспиване в количката около 2 месеца, много трудно,една вечер ми писна и го оставих сам в кошарата, ревеше като 'магаре' около 20-30 минути и така почти 10 дни, в началото ми се късаше сърцето, но таткото ме подкрепяше и все казваше, спокойно не се притеснявай, той има дъщеря, която е приспивал до 4 годишна на ръце и така...

сега е супер спокойна ситуацията, оставям го сам, казваме ме му всички лека нощ - даже има специален ритуал трябва да бъде целунат по ръчичката, все едно е крал, страшно много му харесва  , включвам нощната светлина и след 15 минути отивам да го завия добре, той си е заспал като 'малко агънце'... не е проблем и заспиването след обед, дори в яслата леличките са ми казвали, Дани наобядва ли се и на секундата започва да казва: спи, спи...

моят съвет е търпение, както си научете детето, така и ще стане...

п.с.-1:единствено изключение правя, когато е болен, тогава е в прегръдките ми, спи при нас....но само тогава и той добре знае това правило
п.с.-2: никога не съм го носила повече от допустимото, той го знае много добре, че това го правят само бабите, така че сега това е техен проблем не мой, който на каквото си го е научил, сега нон-стоп иска баба му да го носи, но мен никога..

Престани да се тревожиш и бъди до детето си.

Между 8 и 16 месец децата започват да се осъзнават като отделен индивид от майка си, до този момент те все още си мислят, че нещата не са се променили с раждането им и те представляват едно цяло с майка си. Когато разберат обаче, че нещата не са съвсем така, се плашат, новото за тях е страшно и чуждо. Синът ти не може да осъзнае, че щом излезеш от стаята ти ще се върнеш, няма да го изоставиш. Него го е страх, че ти "изчезваш" щом  той затвори очи, затова предпочита да спи до теб и да усеща аромати ти. Не се притеснявай и не насилвай детето, всичко ще отзвучи от само себе си. Ще помогнеш на детето си, ако си до него и го подкрепяш и разбираш в този период от развитието му. Като съвет за ускоряване на процеса за преодоляване на този страх и за научаване на взаимовръзката "причина-следствие", играйте на играта "Дзак" по-често. Покривай него с някаква мека и лека кърпа, аз използвам парче сатен и после я махай бързо от лицето му и му казвай "Дзак", това е една от любимите игри на децата. Тя ги учи, че дори да не те вижда ти ще дръпнеш след малко кърпата и той ще те види, "не си изчезнала". След време можеш да използваш вариации на играта,за да търсите скрита играчка или да се криеш ти, а той да ти маха кърпата 

Моето дете едва сега започна да спи в кошарата си сам и то само за следобедния сън. Вечер все още спим тримата на спалнята и се храним по 100 пъти, защото ни растат зъби и това повярвай ми по никакъв  начин не ме притеснява, ВЕЧЕ 

Всичко опира до темперамента на детето. Така че съвети едва ли ще са ти от помощ. Моят син вече е на 2 год. и 4 мес. и все още понякога ходи с мен до тоалетната. Когато беше бебе, още непроходило, го разнасях с мене от стая в стая в шезлонга му. И не стига, че навсякъде беше с мене, ако е буден, ами трябваше постоянно да съм с лице към него. Ако се обърнех с гръб, ужас! мъжът ми се бъзикаше, че трябвало да направи маска с очи, която да слагам на тила си, за да залъгвам, че го гледам.
Та така - ние сме си като дупе и гащи. Това е положението.
Така е и с приспиването. Не стига, че заспиваше само на цицата, ами трябваше да е на ръце и да го люлям. А и да пея "Зайченцето бяло" - всичко в комплект.
Сега вече не е така. Май с тръгването на ясла малко се промени, но все още ми е като ремарке.

Дъщеря ми е същата макар че вече е на 1г и 2м .

И аз съм в същото положение сега,а с каката беше така до 2 години!





Но този пост ме накара да се замисля,и смятам че авторката му е права,но за съжаление когато са две в къщи и разчитат на теб,а ти трябва да се справиш с всичко останало сама,е много трудно!

Хайде и ние в отбора на труднозаспиващите...записвам се.

Има един такъв период когато не можеш да мръднеш никъде. И моят човек се лепва за мен като се прибера от работа. А пък до тоалетната си ходим заедно от доста време:D
За спането...В началото беше люшкане и друсане докато не отминаха коликите. После започна сам да си заспива и така докато стана на година и 4 месеца и един ден започна да пищи при слагането в кошарата. Не искаше да я види въобще. Така и не разбрах защо 
Взехме му голям матрак и го сложихме в стаята му и му хареса да спи там, но все още не иска сам да заспива. Лягам до него и се гушкаме докато заспи. После го оставям и си спи цяла нощ сам.
За мен най-важното е всички да сме се наспали, без значение дали в нашето, в неговото легло или където и да е 

Това е и моят принцип. Синът ми е на 1г.6м., заспива на спалнята с мен или баща си вечер, преместваме го в неговото креватче и по някое време през ноща започва да вика, взел си е възглавничката и одеалцето и е готов да идва пак на спалнята. Ляга при нас, заспиваме всички моментално / или ме праща за "ам-ам", бъркам мляко.../. Но поне така спим всички максимално.  А в тоалетната.... все някой ден ще остана пак насаме със себе си, но за сега сме си двамата заедно или в най-щастливия вариант малкия си играе пред отворената врата 

и ние сме така.даже веднъж като я оставих сама, падна от спалнята ни.Оттогава още повече съм се заробила да я мъкна с мене навсякъде. Дано отмине, че умирам от болки в кръста вече!

И моят син трудно понася да не ме вижда около себе си  Но откакто започнахме да излизаме по цял ден навън като че ли посвикна и стана малко по-самостоятелен, надявам се да продължим заедно да работим в тази посока. Когато започна да иска да влиза и в тоалетната с мен, винаги биваше сложен на гърнето и така започна и с него да свиква и почти винаги има резултат
С приспиването дълго време нямахме проблеми. Заспиваше си или докато го кърмех или в леглото със залъгалката, нооо ... от няколко месеца насам, от както започнаха да растат зъбките предполагам, приспиването става само с мое присъствие, на тъмно и тихо... Той си е в леглото и си лежи, аз съм на спалнята, и си държим ръцете, много е важно ... ако ме изпусне става и започва да ме търси. Понякога това продължава повече от час. Това е за приспиването вечер, а през деня е по-лесно и по-бързо, обаче спи по три часа и затова вечер няма измаряне. Сега като е топло и сме постоянно навън нещата се оправят, заспива по-лесно, защото е много уморен. Да са ни живи и здрави дечицата, ще преминаваме заедно през всичките им периоди на възрастта. 

Моят син само понякога плаче, когато излезна от стаята. Плаче и за баща си сутрин, когато той отива на работа. Не го вземам с мен до тоалетната. Той от малък е научил, че се връщаме. Всъщност плаче само няколко секунди и млъква. Мисля, че плаче не от мъка и страх, а от яд, защо не е дошъл и той. Мисли си, че ще правя нещо кой знае колко интересно и той как така няма да участва. Ако се е зазяпал нещо в телевизора или се е заиграл, изобщо не обръща внимание, че излизам от стаята. Ама за баща си сутрин понякога по 5 минути се тръшка ядосано на земята - "Той сега къде отиде? Искам и аз да изляза!". Като го види, че се облича, си помъква и той обувките в ръка и застава до вратата.
А относно заспиването - Виктор пък заспива само ако е сам, което пък е проблем понякога като е при бабит. Все пак там няма креватче с решетките, където да бъде оставен да се кротне принудително за малко. Ако сме в стаята, дори и да не може вече да стои от умора на краката си, продължава да упорства - "Аз съм вече голям. Няма да спя! Още ще играя!". Пет минути след като изляза обаче, вече е здраво захъркал.