не мога да мръдна без него и спането ни е проблем...

и ние в отбора на лепенките. няма да пиша, защото положението ми е аналогично на дотук писалите мами. надявам се и аз скоро да мине това и да стане малко по-самостоятелна.
исках да си кажа за заспиването- дъщеря ми мина през няколко различни начини на заспиване. от новородена до 5-6м заспиваше само в количката(ако я преместя в леглото се буди и плаче), от 5-6м до 9  на спалнята на гърда, от9м до 10м -на ръце(   майка ми я научи), от 10м. до 1г пак спалня, от 1г до 1,7 г в леглото си, но да ме вижда.вчера преместихме леглото й(така че да не ме вижда) и тя взе, че заспа самичка .извинявай, че стана много дълго, но исках да ти кажа, че всичко си е до време

Лепка ми е откак се е родил. Никога не е бил сам в другата стая, нито за повече от 2 часа с някой друг (без аз наоколо). Всичко правим заедно - от игрите, до домакинстването - готвим, чистим, перем - всичко го обръщам на игра, за да му е интересно и на него.. И до тоалетната ходим заедно, къпя се пак с него..
Спи до мен откак се е родил (няма си легло). Приспиваме се още на ръце с кърмене (15 кила е)..
Не ми тежи нито физически, нито психически.. Много го обичам! И смятам, че е напълно нормално..
След 2-3 години, като почне да не ме иска 

Ох, и ние сме в същото положение.Направо кошмар.Навсякъде по мен и със мен.До преди един месец си заспиваше сама в креватчето и после нещо и стана, ако не я приспя на ръце направо пощурява от рев.Същото е положението и през деня.Направо е като лепка.Не признава никой друг освен мен, дори и с баща си не иска да се заиграе а, какво остава за бабите. Моля се, да е период и по бързо да отшуми.

от 5 месечен твърдо, самостоятелно заспива сам в кошарата, сега сам си казва: мама, спи и отива и си показва за да го сложа да си спи...преди това имаше период на заспиване в количката около 2 месеца, много трудно,една вечер ми писна и го оставих сам в кошарата, ревеше като 'магаре' около 20-30 минути и така почти 10 дни, в началото ми се късаше сърцето, но таткото ме подкрепяше и все казваше, спокойно не се притеснявай, той има дъщеря, която е приспивал до 4 годишна на ръце и така...

сега е супер спокойна ситуацията, оставям го сам, казваме ме му всички лека нощ - даже има специален ритуал трябва да бъде целунат по ръчичката, все едно е крал, страшно много му харесва  , включвам нощната светлина и след 15 минути отивам да го завия добре, той си е заспал като 'малко агънце'... не е проблем и заспиването след обед, дори в яслата леличките са ми казвали, Дани наобядва ли се и на секундата започва да казва: спи, спи...

моят съвет е търпение, както си научете детето, така и ще стане...

п.с.-1:единствено изключение правя, когато е болен, тогава е в прегръдките ми, спи при нас....но само тогава и той добре знае това правило
п.с.-2: никога не съм го носила повече от допустимото, той го знае много добре, че това го правят само бабите, така че сега това е техен проблем не мой, който на каквото си го е научил, сега нон-стоп иска баба му да го носи, но мен никога..

Престани да се тревожиш и бъди до детето си.

Между 8 и 16 месец децата започват да се осъзнават като отделен индивид от майка си, до този момент те все още си мислят, че нещата не са се променили с раждането им и те представляват едно цяло с майка си. Когато разберат обаче, че нещата не са съвсем така, се плашат, новото за тях е страшно и чуждо. Синът ти не може да осъзнае, че щом излезеш от стаята ти ще се върнеш, няма да го изоставиш. Него го е страх, че ти "изчезваш" щом  той затвори очи, затова предпочита да спи до теб и да усеща аромати ти. Не се притеснявай и не насилвай детето, всичко ще отзвучи от само себе си. Ще помогнеш на детето си, ако си до него и го подкрепяш и разбираш в този период от развитието му. Като съвет за ускоряване на процеса за преодоляване на този страх и за научаване на взаимовръзката "причина-следствие", играйте на играта "Дзак" по-често. Покривай него с някаква мека и лека кърпа, аз използвам парче сатен и после я махай бързо от лицето му и му казвай "Дзак", това е една от любимите игри на децата. Тя ги учи, че дори да не те вижда ти ще дръпнеш след малко кърпата и той ще те види, "не си изчезнала". След време можеш да използваш вариации на играта,за да търсите скрита играчка или да се криеш ти, а той да ти маха кърпата 

Моето дете едва сега започна да спи в кошарата си сам и то само за следобедния сън. Вечер все още спим тримата на спалнята и се храним по 100 пъти, защото ни растат зъби и това повярвай ми по никакъв  начин не ме притеснява, ВЕЧЕ 

Всичко опира до темперамента на детето. Така че съвети едва ли ще са ти от помощ. Моят син вече е на 2 год. и 4 мес. и все още понякога ходи с мен до тоалетната. Когато беше бебе, още непроходило, го разнасях с мене от стая в стая в шезлонга му. И не стига, че навсякъде беше с мене, ако е буден, ами трябваше постоянно да съм с лице към него. Ако се обърнех с гръб, ужас! мъжът ми се бъзикаше, че трябвало да направи маска с очи, която да слагам на тила си, за да залъгвам, че го гледам.
Та така - ние сме си като дупе и гащи. Това е положението.
Така е и с приспиването. Не стига, че заспиваше само на цицата, ами трябваше да е на ръце и да го люлям. А и да пея "Зайченцето бяло" - всичко в комплект.
Сега вече не е така. Май с тръгването на ясла малко се промени, но все още ми е като ремарке.

Дъщеря ми е същата макар че вече е на 1г и 2м .

И аз съм в същото положение сега,а с каката беше така до 2 години!





Но този пост ме накара да се замисля,и смятам че авторката му е права,но за съжаление когато са две в къщи и разчитат на теб,а ти трябва да се справиш с всичко останало сама,е много трудно!

Хайде и ние в отбора на труднозаспиващите...записвам се.

Има един такъв период когато не можеш да мръднеш никъде. И моят човек се лепва за мен като се прибера от работа. А пък до тоалетната си ходим заедно от доста време:D
За спането...В началото беше люшкане и друсане докато не отминаха коликите. После започна сам да си заспива и така докато стана на година и 4 месеца и един ден започна да пищи при слагането в кошарата. Не искаше да я види въобще. Така и не разбрах защо 
Взехме му голям матрак и го сложихме в стаята му и му хареса да спи там, но все още не иска сам да заспива. Лягам до него и се гушкаме докато заспи. После го оставям и си спи цяла нощ сам.
За мен най-важното е всички да сме се наспали, без значение дали в нашето, в неговото легло или където и да е 

Това е и моят принцип. Синът ми е на 1г.6м., заспива на спалнята с мен или баща си вечер, преместваме го в неговото креватче и по някое време през ноща започва да вика, взел си е възглавничката и одеалцето и е готов да идва пак на спалнята. Ляга при нас, заспиваме всички моментално / или ме праща за "ам-ам", бъркам мляко.../. Но поне така спим всички максимално.  А в тоалетната.... все някой ден ще остана пак насаме със себе си, но за сега сме си двамата заедно или в най-щастливия вариант малкия си играе пред отворената врата 

и ние сме така.даже веднъж като я оставих сама, падна от спалнята ни.Оттогава още повече съм се заробила да я мъкна с мене навсякъде. Дано отмине, че умирам от болки в кръста вече!

И моят син трудно понася да не ме вижда около себе си  Но откакто започнахме да излизаме по цял ден навън като че ли посвикна и стана малко по-самостоятелен, надявам се да продължим заедно да работим в тази посока. Когато започна да иска да влиза и в тоалетната с мен, винаги биваше сложен на гърнето и така започна и с него да свиква и почти винаги има резултат
С приспиването дълго време нямахме проблеми. Заспиваше си или докато го кърмех или в леглото със залъгалката, нооо ... от няколко месеца насам, от както започнаха да растат зъбките предполагам, приспиването става само с мое присъствие, на тъмно и тихо... Той си е в леглото и си лежи, аз съм на спалнята, и си държим ръцете, много е важно ... ако ме изпусне става и започва да ме търси. Понякога това продължава повече от час. Това е за приспиването вечер, а през деня е по-лесно и по-бързо, обаче спи по три часа и затова вечер няма измаряне. Сега като е топло и сме постоянно навън нещата се оправят, заспива по-лесно, защото е много уморен. Да са ни живи и здрави дечицата, ще преминаваме заедно през всичките им периоди на възрастта. 

Моят син само понякога плаче, когато излезна от стаята. Плаче и за баща си сутрин, когато той отива на работа. Не го вземам с мен до тоалетната. Той от малък е научил, че се връщаме. Всъщност плаче само няколко секунди и млъква. Мисля, че плаче не от мъка и страх, а от яд, защо не е дошъл и той. Мисли си, че ще правя нещо кой знае колко интересно и той как така няма да участва. Ако се е зазяпал нещо в телевизора или се е заиграл, изобщо не обръща внимание, че излизам от стаята. Ама за баща си сутрин понякога по 5 минути се тръшка ядосано на земята - "Той сега къде отиде? Искам и аз да изляза!". Като го види, че се облича, си помъква и той обувките в ръка и застава до вратата.
А относно заспиването - Виктор пък заспива само ако е сам, което пък е проблем понякога като е при бабит. Все пак там няма креватче с решетките, където да бъде оставен да се кротне принудително за малко. Ако сме в стаята, дори и да не може вече да стои от умора на краката си, продължава да упорства - "Аз съм вече голям. Няма да спя! Още ще играя!". Пет минути след като изляза обаче, вече е здраво захъркал.