Публикувана: 25 фев. 2008, 18:38 ч.
Последно мнение: 14 март 2009, 23:41 ч.

От една майка КЪМ биологичните родители

19 275
175
2

1
...
5
6
7
...
12
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо от биологичните родители никой не пише тук?
Какви са мненията за биологичните родители и биологичните майки, които осиновяват деца?
Какви са причините биологичните родители да оставят децата си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо от биологичните родители никой не пише тук?
  
  Форумът включва различни мнения и истории от участници, които споделят различни гледни точки относно биологичните родители. Някои изразяват желание да чуят историите им, докато други споделят свои лични преживявания и възприятия по въпроса.
- Какви са мненията за биологичните родители и биологичните майки, които осиновяват деца?
  
  Мненията за биологичните родители на осиновените деца варират. Някои участници изразяват съчувствие и разбиране към техните трудни решения, докато други изразяват разочарование и дори осъждат техните действия. Важно е да се отбележи, че форумът представя разнообразни гледни точки и лични преживявания. Мненията за биологичните майки, които осиновяват деца, също са разнообразни. Някои хора разбират и съчувстват на техните причини да вземат това решение, докато други се фокусират върху благословията на осиновяването и вярват, че децата са късметлии да имат по-добър живот с новите си семейства.
- Какви са причините биологичните родители да оставят децата си?
  
  Причините, поради които биологичните родители изоставят децата си, са разнообразни и включват трудни лични обстоятелства, социални и финансови предизвикателства, както и нежелание или неспособност да се грижат за децата. Различни истории разкриват сложността на тези ситуации.
- Как реагират осиновителите на биологичните родители?
- Какви са различните гледни точки на участниците във форума относно биологичните родители?

# 75 19 апр. 2008, 08:58 ч.

Мнения: 4 123

незнам какво да ти кажа, к.димитрова. този момент тепърва ме чака.
не се упреквай и не съжалявай. няма как да му кажеш и да няма болка и реакция. но ако не кажеш това сега, един ден пак ще дойде, може би по-неконтролируемо и болезнено. всяка от нас, която е решила да каже ще мине през това. тези, които не са казали също.......рано или късно.
за мен доверието е върховно нещо. а то така се гради. дори и когато казваме неща, които за болезнени, но са факт. благородна лъжа няма. премълчаването е временно и за него трябва да се търсят железни доводи, които обаче впоследствие се оказват меродавни само за премълчалия.
много ми е мъчно за това, което изживявате, но мое лично мнение е, че колкото по-рано се случи, толкова по голяма вероятност има болката да е по-контролируема.

# 76 19 апр. 2008, 10:32 ч.

Мнения: 847

Цитат на: Miraetta в пт, 18 апр 2008, 22:31

Друг е въпросът, кое може и кое не, да се коментира пред разнородни форуми.

в случая не ме притеснява как ще се възприеме от широката публика, мъчно ми е, че Калина го мисли и чувства Sad

а не мисля, че е редно да е така, тъкмо защото "К.Д. е единствено възможната майка на близнаците"!

# 77 21 апр. 2008, 00:21 ч.

Мнения: 2 084

За мен аз съм единствената майка на моите деца. Другата е Родилката. Тя е дала това, което е било нейното предназначение. Дала е и още нещо - болката, с която аз или ще науча децата си да живеят, или тази болка ще ги души през целия им живот.
Не отричам осиновяването. Писала съм го и друг път - това е моят път до майчинството. Чета от доста време тук. Прочтох хиляди думи, пропити с болка, написани от пораснали деца, стигнали до своите семейства чрез осиновяване. Едни страдат повече, други по-малко. На кой каквото му е отредил Бог. Четях и си мислех, че тази болка е следствие от грешки на родителите. Да, ама не. Не исках да повярвам в първичната рана. Гледах ги как пърхат, как се смеят, как растат и не исках да повярвам, че има и болка. Мислех си, че са платили достатъчно, че онези 8 месеца в небитието би следвало да са тяхната застраховка щастие, би следвало моят копнеж по тях да е по-силен от отхвърлянето. Все още си мисля, че е така, но виждам, че има страдание, усещам го с цялото си сърце.
Тяхната болка ме нарянява, прави ме несигурна и объркана. Понякога си мисля, че за секунди се чувствам по-объркана и от тях. Ще се справя, каквото и да означава това!

# 78 21 апр. 2008, 07:36 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: k.dimitrova в пн, 21 апр 2008, 00:21

Четях и си мислех, че тази болка е следствие от грешки на родителите. Да, ама не. Не исках да повярвам в първичната рана.

Да, вече и аз я разбирам. Но мислех, че идва от наши грешки или нищо не разбирах. Осъзната или не, раната я има, силна е. Помита всичко на моменти.
Не съм имала вашите тревоги, к. димитрова, но може би вие ще сте по-силните в опасната възраст.
И понеже говорим за биотата, пак казвам-за какво да ги съдя. Ако ги нямаше тях и тяхната грешка, нямаше да имаме нашите деца.Жестоко ли е? Не знам, така е било писано, да разберем и лекуваме ако можем раната заедно.

# 79 20 май 2008, 16:33 ч.

Съжалявам за изтритите мнения, наложи се Cry

# 80 20 май 2008, 18:15 ч.

Мнения: 2 172

Не виждам изтрити мнения, може би последното? newsm78

# 81 26 май 2008, 12:15 ч.

Мнения: 2 172

мъничка, надявам се при вас всичко да е наред и да пишеш скоро. Praynig

# 82 9 фев. 2009, 18:42 ч.

Мнения: 2 172

обещах си, изрових.........и се сетих за въпроса на дъщеря ми " А там( в нета) имали много такива, които търсят?"
Ами, казвам, не много ( имаше една, дигнаха я на балон, вкл. май и аз Embarassed

)

Наистина- споделят деца, намерили биотата, а не си спомням някое био да е споделило, че е завършило успешно търснето й и как?

# 83 11 фев. 2009, 13:16 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Намерих време и изчетох темата най-после.

Знаете ли, от това най-много ме е страх - как Тя и Тя ще приемат моите деца, ако те решат да ги потърсят. За обратния вариант не мисля, защото просто знам някои обстоятелства около изоставянето и на двете си деца от БМ.

Сега аз съм майката на децата си и като такава искам да кажа на тези, които са им дали живот: Моля ви, не наранявайте повече моите деца! Ако изпитат нужда, разговаряйте с тях, кажете им истината за времето, когато вие сте била тяхна майка и защо сте се отказали доброволно да продължавате да бъдете такава! Защото сигурна съм, те вътрешно в себе си го знаят и ще усетят всяка ваша лъжа, и от това още повече ще ги заболи. Те са силни деца, оцелели са толкова време сами в света и не са загубили способността си да обичат и да позволяват да бъдат обичани. Иска ми се да кажа, че имат сили да простят и непростимите неща, но не знам.... Аз поне се старая да ги възпитам да бъдат такива.

Направи ми впечатление, че и в тази тема обикновено БМ се обсъжда като младата, неопитна, принудена от други хора да остави детето си жена. От разговорите със социални работници в няколко града обаче аз останах с впечатление, че напоследък причините за оставяне на детето за осиновяване съвсем не са тези. Много са случаите на достатъчно самостоятелни, зрели и дори презрели омъжени жени, оставящи поредното дете в дом съвсем съзнателно, като обикновено се изтъква, че нямат средства да го отгледат. И съвсем не всички са от ромски произход. Та наистина не знаем какво можем да очакваме от евентуалните срещи с БР. И с какво можем ние да им помогнем, ако се разочароват в очакванията си.

Вярно е, че децата ни са още малки, ама годинките ей сега ще се изтърколят и тогава...
Аист! Hug

# 84 17 фев. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 1 325

Знаете ли кое за мен е най-гадно и безотговорно? Че цяла година нашата БМ се е кумила дали ще оставя детето или ще си го взема. Е, то била бавно мисъл, ама чак толкова...И през това време детето е било в дома, разбира се. Тя се е чудила на спокойствие, така да се каже. Пропиляла е цяла година от живота му. Е, и провосъдието пропиля 5 месеца, тъй че заедно се потрудиха в тая насока.

# 85 21 фев. 2009, 00:19 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Знаейки какво е преживяла Ваня-дъщеря ми-как едва не е умряла,осиновена,разсиновена,пак осиновена от нас, помнейки през какво минахме за да нормализираме уменията,здравето и духа и...а и какво още ни чака Crossing Arms

виждайки десетките изоставени деца в многото домове , които редовно посещавам и слушайки техните песнички или прегръщайки ги .....ох, какви чувства се надигат в мене към тия дето са ги родили и зарязали....особено пък гушкайки бебетата, които са страшно много .....е немога да бъда толерантна към далите живот на тия дечица и после по една или друга причина ги зарязали....немога! Не ги съдя....има кой! Но немога да оправдая .... не бих искала да я видя....но ако Ваня поиска да я намери...как бих я спряла...обаче да не я виждат очите ми, защото ще трябва да и разправям...много-как и на какво е изложила бебчето си и през какво е минало, а е можело да не е така ooooh!

но пък нямаше да е моето сега....защото своенравна,разсеяна и малко бавна понякога ...последица от едноседмично изоставяне в къща самичка от предната и #2gunfire

осиновителка Flutter

тя си е моето обично момиче! Може и объркано да го написах, но сте ме разбрали Heart Eyes

# 86 21 фев. 2009, 00:48 ч.

Мнения: 104

Не ги съдя БР,че са изоставили децата си защото те нямаше да са нашите деца ,но не исках и не искам да ги виждам.

# 87 21 фев. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 2 084

Трябва да знаят какво се случва с децата, на които дават живот. И не само тя. Били са двама.

# 88 21 фев. 2009, 12:55 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Ако децата ми искат да ги търсят, ще им помогна и ще бъда с тях и до тях. На тях дължат обяснения, не на мен. Аз си отговарям за моя си период от майчинството.

Но.... ако някой дръзне да нарани МОИТЕ деца докато аз съм жива. #2gunfire

Последна редакция: сб, 21 фев 2009, 13:02 от Gankata

# 89 21 фев. 2009, 16:48 ч.

Ще излъжа ако кажа че не мисля за БМ. много често се питам дали тя мисли за детето което е изоставила. искало ми си е тя да знае че това дете е обичано и е намерило своя дом и сме готови света да обърнем за него. А дали детето ще я търси след време само ще си реши. Надявам се да съм опората в такъв момент.

Цитат на: Gankata в сб, 21 фев 2009, 12:55

Но.... ако някой дръзне да нарани МОИТЕ деца докато аз съм жива. #2gunfire

Още при първата крачка при осиновяване трябва да сме наясно че този момент ще дойде колкото и добре осведомени и подготвени да са децата ни.
Доброжелатели много и в повечето случай близки до нас хора.

Препоръчани теми

мъжа ми не ме обича

Мъжът ми постоянно виси пред телевизора

Моля за помощ относно издирване на биологични родители

Re: Човешки папилома вирус. Моля, ПОМОЩ

Причина:

Причина: