Още при първата крачка при осиновяване трябва да сме наясно че този момент ще дойде колкото и добре осведомени и подготвени да са децата ни.
Доброжелатели много и в повечето случай близки до нас хора.
Не съм инвестирала мисли и страхове в тази насока: актът осиновяване няма да е тайна в семейството ни. Но когато бъде готов новия ни дом ще попаднем в нов квартал и всред ново обкръжение, та си мислих, че осиновяването няма да "виси" на дневен ред над главите ни като събитие. Когато се появих с над 2 годишно дете за много съседи беше понятно как съм се сдобила с него. Никой от тях досега не го е назовавал и сме приети с толкова симпатия, че съм си мислела: "Ето, като идем в нов квартал ще загърбим призрака не толкова на осиновяването, колкото на предхождащото го изоставяне на дете (което именно причинява болка в душите на децата ни)....
Та за мое изумление се оказа, че на новото място, бъдещите ни съседи (престои да се местим след около 3 год.) вече са информирани... и то от наша роднина- междувпрочем също осиновена!?
Чудя се какво се е бъгнало в тази жена и защо именно на нея и е притрябвало да информира общността за момент от личната ни история, който никого освен нас не касае!?