Защо се гордея, че съм българка/ин

От  сантимент  се заради историята ни....

За съжаление, колкото и да се напрягам, не чувствам от нищо друго българско гордост 

Тутакси ще отговоря- ми не се гордея с това, тъй като не аз съм допринесла с нещо за факта на моята националност. Обаче не се и срамувам- пак поради същата причина. 

Трудно ми е да обясня и формулирам - не бих се тупала в гърдите с "Болгар! Болгар!", но и не се срамувам от произхода си.
Винаги разказвам на чужденците, с които общувам за България - за историята, за природата, за особеностите на кухнята и на бита. Някак това, което СЪМ е преплетено с това, че съм родена в България и съм възпитана в любов и уважение към всичко родно.
Чувствам, че това е моята страна, че тук са моите корени, че оттук се зареждам с енергия и се чувствам жива. Където и да ходя, независимо дали за дълго или за кратко, на границата на връщане винаги ми става едно такова... мило. Така ги чувствам нещата.

Нито се гордея, нито ме е срам. По същия начин бих се чувствала, ако бях американка или непалка.
Мога да се гордея или срамувам единствено със собствените си постижения или от собствените си падения.

Като човек на изкуството ще дам малко "професионален" отговор  ... но винаги сьм се гордеела с бьлгарските гласове, които са прочути далеч извьн пределите на Бьлгария.   

Има поводи за гордост, но има и такива от които се срамувам.

Гордея се със славното минало и великите хора,които са живели преди мен,смятам ги за светъл пример,и ми е болно,когато някой се опитва съзнателно да умаловажава направеното от тях. Няма да ги изброявам,то е ясно кои са те.
А с родината си като цяло не се гордея, просто я обичам,както обичам майка си и баща си,Аязмото итн. Съответно е глупаво да търся отговори защо.

Мога да се гордея само  с това, което съм направила или постигнала сама.
Не виждам как да се гордея с нещо, което не е зависило от мен по никакъв начин.
Все едно блондинката да се гордее, че е блондинка, или пък, че майка й се казва Иванка примерно.

Гордостта ми от това,че съм българка не е мое постоянно чувство.
Като че ли най-силно се изразява в моменти като тези:
Стефка Костадинова постави световен рекорд през 87г.
Албена и Максим взеха златото на световното в Япония през 2007г.
Националният отбор по футбол достигна 4-то място  на световното през 94г.
Разбира се примерите са много и не мога да изброя всички.

А да,и като в чужбина ме попитат от къде съм ,всички се сещат за киселото ни мляко и за Христо Стоичков.

Гордея се единствено със себе си, което обаче
няма ама нищо общо с това, че съм българка.

Човек се гордее, че е гражданин на страна, когато има силна Държава. Когато няма такава, няма повод за гордост, а си мериш на кантар ползите и вредите от преживяването ти на даденото място.
Не случайно българите са почти единствените, които в чужбина продължават да се оплакват и срамуват от родината си, тя просто рядко предизвиква други чувства. Носталгията няма нищо общо, тя е спомен от детството и би била свързана с което и да е място, където сте живяли.

Тук няма колективен дух, нито общество, нито закрила, дори заглавието поражда в мен тъжни мисли - такава тема се пуска, когато се вижда, че има сериозен проблем с гордостта. И сама по себе си е някакъв обобщен отговор.

Не се гордея, че съм българка, не се оплаквам, по-добре жена, родена в България, отколкото жена, родена в Япония или Арабските държави. При всички инициативи и личен труд, не успявам да се справя с боклука дори само под нашия балкон... Не съдя онези, които го хвърлят, но те са мнозинство и ме правят апатична.

Поправчица.
Ако не бях българка, може би нямаше
да владея така добре българския език,
барабар с правописа му, така че това
е едно основание да се гордея, че съм
българка. По изключение е гордостта.

Това беше най-големият ми повод за национална гордост
Еуфорията от денят, когато станахме 4-ти ми е незабравим спомен 

Един въпрос към тези,които не се гордеят с това,че са българи.
Какво чувство изпитвате,когато слушате националния химн?

отдавна не съм намирала повод да се гордея
твърде често се убеждавам че държавата ни е уникална, в лошия смисъл на думата
не се срамувам, но има много път да извървим , преди да имаме основателни поводи да се гордеем

Чувството да се изправя и да изслушам.
Друго никакво.
Сигурна съм, че не можеш да разбереш.


Странно. Само за това ли се сещат?
Или не си често или дълго в чужбина.

Гордея се със семейството и рода си. По стечение на обстоятелствата сме българи. Значи се гордея с българския си род

Не се срамувам, не се гордея. Но и не разбирам как може американец (например) да се гордее с родината си. По-скоро би трябвало да се срамува, ама нейсе.

Гордея се заради историята ни, за всички велики българи- Васил Левски, цар Симеон, Христо Ботев...и т.н.
И защото съм средно интелигентна и красива!

Как така хем не се гордееш,че си българка,хем такова уважения към националния символ?!

Не,не ходя често в чужбина.Само отпуските,но повече от 3 месеца не съм оставала никъде.

Повече се страмувам,обаче,за съжаление.

Какво общо има уважение към нужната символика и гордостта от определена принадлежност? Няма химн, на който да не ставам, когато е на събитие. Това е уважение към всички хора и към мене си.

Аз съм съгласна напълно с първото ти изречение, за разлика от следващите две..
Абсолютизирането винаги е погрешно, запомнете.

Като си възпитаван от  дете , че си част от най-великата нация ( Америка , например) се гордееш, разбира се.
Предполагам, че  те изпитват същото, което аз изпитвах като дете, когато гледах разни военни паради ( СССР включително).
Чувство на гордост, че си на страната на силния и могъщия. Ей сега ще видите вие, Катюшите като минат... 
Чувствала съм се важна и специална и когато художествените ни гимнастички мачкаха наред конкуренцията. Или когато един български турчин вдигаше най-тежкото. Наим Сюлейманов ли се казваше...Сюлеймануглу.
Горда , че съм българка съм се чувствала, когато пеех в детския хор и в Япония аплодисметите след концерта бяха по половин час, а една народна песен се повтаряше на бис по няколко пъти.
В училище пък имахме разни проверки, четяха имената на загиналите и изобщо думата Родина сякаш беше по-...застъпена.

Сега не знам дали е така, но аз за националната си гордост говоря в минало време и като мил спомен от детството.

българка съм....
винаги съм го казвала, и ме е  било яд когато не могат да познаят акцента ми.
където и да живее6 важно е да вярва6 в себе си,и да не разре6ава6 на  другите да те поставят  на по ниско стъпало само заради националната си принадлежност....



До сега не съм мислила да вземам 4уждо гражданство, за6тото страната където съм не разре6ава двойно гражданство за българи, в смисъл 4е трябва да се откаже6 от българското  а  не искам да се отри4ам от корените си.....

аз пък си харесвам страната, харесвам  и хората
то при нас всичко си е аризонска мечта- пееш на псевдо англ КЕН ЛИИ и ставаш idol
танцуваш еди месец и имаш яхта
направиш си гаража продавалница и след две години имаш супер маркет............
най - хубавото е, че сме винаги в ситуация- няма спокойствие, няма ред- това има чар

От прочетеното до тук излиза, че сме една средностатистическа, безлична нация, постигнала 2-3 спортни успеха и туй то. И да, имаме интересен фолклор.
Но не получих отговор на въпроса, какви сме българите като хора. Кои сме ние?

Ами нали въпросът ти е друг- "Защо се гордея, че съм българка/ин", а не "Какви хора са българите?". Отговорих чинно на поставения конкретен въпрос. Ако искаш да питаш друго- питай конкретно. Аз лично на втория въпрос мога да препоръчам и хубава истинска литература, имам предвид научна разработка, а не писанките на Апостол- Радев от другата тема. /Не на нашия си инстинския Апостол, на оня, другия, с еднаквата фамилия имам предвид/. В истинската литература по въпроса няма тези залитания, няма го грубият недодялан език и опити за фамилиарничене с общата аудитория. Няма ги опитите да бъдем интересни, като оплюем всичко и всеки. Истинската литература не е едностранчив кратък /дори късоглед/ поглед по даден въпрос.

Направи си абонамент в Библиотеката и прочети историята на България. Купи си картата на Велика България и виж на колко морета е била разположена.
Организирай си една ескурзия и разгледай Пловдив, Плиска, Търново, Русе.......
Само 2,3 спортни постижения? Какъв процент са на 8млн. ?
С Китай ли да се сравняваме, които са над милиард? Има още много...Цял ферман може да се напише.

Иван Хаджийски- чела съм го, много добра мисъл, чудесно и увлекателно изложение- точно по въпроса "българска народопсихология". Апостол когато напише и 10 % от това бих казала, че е написал нещо. Другото са само злобни плюнки и опити с циничност да се блесне.
"Ако желаеш да разбереш от къде идваш и на къде си се запътил, вгледай се в миналото си. Погледни в него като в огледало и открий себе си – там някъде в далечината, където началото е отпечатало завинаги твоята идентичност. Онова начало, в което се е родил, израснал и оформил азът на твоята национална определесност.
Всеки народ е в правото си да се гордее със своята идентичност, която е основана на особенността на етническия му характер отличаващ го от другите. Когато изразяват своите особенности, другите народи подчертават по този начин самочувствие,  принадлежност, а също така  и  национално достойнство. Тъкмо за това и ние  упражнявайки това си право, можем само да се гордеем, че сме такива каквито сме.
    От край време съществува един определител, който ни характеризира възможно най – вярно. Това е онова състояние на  духа, при което  у нас винаги са си давали среща двете основополагащи начала:
    - Съзидателността и творческият дух, родили високата етно-култура   и
   - Стремежът да се отрича успехът на ближния, проявяван като стихия на разрушението.
    Тези две начала са като лицата на монетата. Ако липсва едното, тя престава да съществува.
В своята съзидателна история нашият народ неуморно гради откакто се помни, било то къщи, крепости, градове или държави.
  Създава невероятни приказки, омайни песни и огнено изпепеляващи танци.
   Рисува чудни картини и реди божествено писменно слово.
  Устремени към бъдещето и в мисията си да водим хората  по пътя им към съвършенството, тласнахме човечеството в неговия ренесанс. Изпратихме учителите си да проповядват словото божие по света и се упълчихме на догмата народите да нямат своя писменост.
  Многопластовата ни музика и песни от Орфеево време до днес и от ширналата се земя  та до необятния космос, карат всичко, което ни заобикаля да се унася забравяйки  ежедневието и житейската динамика. 
   Вливахме и продължаваме да вливаме живителните си сокове в създава-нето, развиването и утвърждаването на достатъчен брой държави и нации.
   Родихме и отгледахме голям брой откриватели, изобретатели и талант-ливи писатели, както и огромен брой поети и музиканти.Построихме много сгради и други обекти по целия свят, оставяйки имена и пот по пясъците и камънаците на земята."

Нека прочетем и нещо такова, защо не?

Проф. Марко Семов- също има цветист, но премерен речник, интересна мисъл по тези въпроси.
"- Кое според вас е най-хубавото качество на българина?
- Любознателността. Нашият народ е любознателен, неспящ, недремещ и даже в най-тежките състояния се опитва да узнава какво става със света, как живее светът… Неслучайно никъде другаде кръчмите не са били политически клубове. Когато отива в тях уж да се разтовари от тегобите на битието си, българинът влиза в други проблеми - политическите, обсъжда ги и се мъчи да намери отговор на най-наболелите от тях. Любознателността според мен е най-силната страна и на днешната българска младеж. Тя е жива, тя не е заспала, макар че през последните 15 години беше направено всичко възможно усилията й да бъдат насочени към прагматизъм. Девизът “Да бъдем практични!” винаги дълбоко ме е смущавал. Хубаво е човек да е практичен, но трябва да е и духовен. Ако има нещо, което е много болезнено сега, то е, че толкова училища затвориха вратите си и замрежиха прозорците си."
"- В “Българска народопсихология” говорите за търпеливостта като една от най-характерните черти на българина. Това, че сме търпеливи, добре ли е, зле ли е?
- Търпението има двулика роля в нашата съдба. От една страна, то ни е обезличавало и тук ние сме загубили много време за едни по-светли исторически процеси. От друга страна обаче, то ни е спасявало от изтребление."

И историята на България съм чела и съм обикаляла доста, но не в това е въпросът. Може би грешката е моя, не съм се изразила достатъчно ясно. Не ме интересува някой си велик мозък какво е написал или казал за нас. Интересува ме мнението на САМИТЕ НАС за нас. Как се виждаме ние в собствените си очи. Така че моля, не ми цитирайте Иван Хаджийски, това дори не си направих труда да го прочета, ако някой няма лично мнение по въпроса, може просто да не казва нищо.

Ами формулирай се ясно. На въпроса "Какви сме ние?" чак в предходното си писание искаш да отговорим. Първоначално си задала съвсем друг въпрос.
Сега пък конкретизираш, че те вълнувало личното мнение на съфорумците /то като че ли на съответните цитирани люде не става въпрос също за "лично такова", ама нейсе.../ . Ясно ми е, че не всеки ще си направи труда... Това, обаче, не е национална черта, отново си е чисто лична.

Кен ЛИИИ да...
Блазе ти,,че намираш чар в този хаос.Искам и аз,но не би...

То това с "гордеенето" не знам кой го измисли.Мен вкъщи никой не ми е казвал:"Бъди горда!"Обаче още си спомням как ни караха в училище да рецитираме изразително с мимики и жестове стихотворение за партията,за да подберат талантливите деца за кръжок по художествено слово. Аз не успях да вложа особено силни чувства в "декламирането",както го наричаха някои учителници,но виж една съученичка,която през цялото време криви кисела физиономия на фона на заклинателните думички,беше веднага оценена...
Допускам,че много понятия все още витаят доста изкривени в главата ми още от онова време. Да си горд и да изпитваш гордост...според мен е нещо различно.

Винаги си се гордея ,че съм си българка Това,че държавната ни структура е пълен крах, не прави страната ни по-малко красива и уникална Мъчно ми е много,че с това поголовно строителство унищожаваме красивите ни места,мъчно ми е ,че в родната си страна сме принудени да бъдем сървайвъри, яд ме е на много неща, но винаги ,когато пътувам в чужбина,съм горда че съм българка - от историята ни, от това,което съм си, от родителите си,от децата си - Аз съм си българка,каквото и да става - с всичките негативи и позитиви преди,сега и след

е , как кои сме бе... ми...ний сме по-красиви , ний сме по-добри! ...ти туй ако не знаеш , какво да обясняваме за Сашка Васева и Кондьо...?
Какво сме дали на света ли? Ами... Джон Атансов примерно... не , че един ден нямаше да се пръкне някой друг Джон...или пък Джонка , ама факт е , че е наша кръв. В Америка боготворят и до ден днешен Дан Колов , и него сме дали на света и е типичен булгариш бонбонен... а аз все още не разбирам защо се споменава само некадърния Стоичков!?
Какво ли още важно сме дали? Даваме на целия космически елит да се запознае с "Делю хайдутин" , даваме на Японците правото да се фукат с нашите бактерии и да правят по-добро кисело мляко от нашето...ама им го даваме. Може и още да изреждам
Даваме ежедневно по някой бай Ганьо... така щото нормалните хора хем да могат да се посмеят , хем да видят как не трябва да се правят нещата и да могат да вървят напред...а пък ний ше ги следваме - лошо нема!

Щом уважаваме символите на България,значи все пак не се срамуваме от това,че сме българи.
Според етикетът,не е задължително да ставаш на крака при изпълнение на химна,с изключение на случаите в които той се изпълнява на някакво събитие.И тогава ставаме,не от уважение към хората и себе си,а от уважение към химна!
И в крайна сметка дали ставаме или не на химна,не ни прави по-малко или повече българи.
Не можем да сменим принадлежността си,затова по-добре да се гордеем,отколкото да се срамуваме,че сме българи.И не само заради това,разбира се.

 

Абсолютно.
Що се касае до това какво ми е мнението за нас си, хех, това е друга тема и няма някак никакво значение. Както стоят нещата, тук всеки си е повече собствена вселена и това е обусловено от пет плюс един века робство. Всеки оцелява поединично, без мисъл за бъдеще, без мисъл за това, че чрез общото благо ще обогати себе си. Какво да се мисли, аз мъжа си не познавам, с когото съм години наред. Нямам нужда да познавам всички, за да живея спокойно и уравновесено.

Интересуват ме само децата, техните чисти и непокварени души и се опитвам да им помогна да проумеят истинските неща - любовта към себе си, както пееше Уитни Хюстън. Тук липсва обич към своята персона, различна от егоизма, и от там нататък нищо не може да е наред.

Не, химнът е въплъщение на националните идеали, на хората на дадена държава, нямам за какво да уважавам химн, това е просто песен. А виж послението, което носи, очевидно е важно за хората, които са го избрали, затова уважавам тях.

Не смятам че е "по-добре да се гордеем", отколкото да не се гордеем. Нито едното, нито другото не произтичат от здрав разум, а от чувства. Чувствата са винаги субективни, обективни са фактите. По-добре просто да се живее в реалния свят и да се поставят пред човека високи цели, така ще си е достатъчен на себе си без размисли за държава и други неща, както и на своя народ, защото чрез собствените си достижения ще обогати и страната си.

Нека се гордеят с мен

  Нещо последните десетилетия не съм от най-горделивите. Те и мамалигите ни задминаха. Как да е....

Има моменти, в които се гордея, че съм българка, напр. когато представям страната си пред чужденци. Но когато те ми кажат как наши "сънародници" (цигани) крадат коли, продават наркотици и т.н. в тяхната страна, ми иде да потъна в дън земя! Не се срамувам по принци, радвам се, че съм се родила българка, защото нацията е допринесля много за развитието на човешката цивилизация. Но факти като братята роми да ни омърсяват така имиджа, не съм съгласна!
Гордея се с факта, че сме от малкото народи, запазили кирилицата. Но ме дразни силно това, че у нас масово се налага английския и латиницата като изписване на табели например (на заведения, на банки и т.н). Все пак говоримия и единствен език е българския.

Някой май не може да си напише съчинението за 5 клас?

Навремето са го давали в отделенията - за да не ги удари децата отрано на комплексарство.
Но то все едно си ги удря, ако по-късно ги мързи да четат (или учебниците са пренаписани - без "кървави" автори, без "клиширани" поети и с редактирана история).

Въпреки че темата е за начално училище, ще отговоря - с цитат на една друга тема.
Тя е в новините от днес и се казва "Зловещи разкрития в британско Могилино".
http://dnes.dir.bg/2008/02/27/news2712219.html

Та отговорът ми е:
Не е нужно да се гордееш или срамуваш. Достатъчно е да се държиш естествено. И повече да четеш.
Да се опитваш да научиш това, което други преди теб са направили за себе си, но и за теб. И, като знаеш това, да ги уважаваш. И да пазиш това, което са направили - не само за теб
Иначе ще слушаш с увиснала челюст всеки мърляв тъпанар, изпълзял от кое да е кьоше на света, докато ти обяснява, че си нищо. А той - напротив.
Т.е. оставаш си най-обикновен чуждопоклннен комплексар, казано иначе - плужек.

http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/fortress-pliska-bg

http://bgzabelejitelnosti.start.bg/

Гордея се,че съм българка с това,че съм част от народ с забележителна история.....големи битки,силни царе,голямо културно богатство.....Египет се прочу само със своите пирамиди и мумии, Италия с нейният блатен и потъващ остров, и разбира се папата; Франция с нейните замъци и величествени градини; Китай с едноименната стена ...а ние имаме толкова по-прекрасни, но потънали в прах забележителности (заради плечкосването и унищожението от чужди нашественици).........това е история започнала хиляди години преди Христа (според мен),народ който се е развивал ,емигрирал,оцелявал,завладявал територии...градил замъци.......падал в битки и живял в пленничество толкова много години....и въпреки всичко, все още можем да се наречем българи-имаме собствен език,собствена вяра,собствен фолклор......успели сме въпреки робството да се запазим като народ.......за съжаление силиците ни започнаха да се изчерпват...и педусещам как Косово 2 скоро ще ни диша във врата.

То това малко смешно звучи, а?!
Тя не ми пуска, но аз съм много
горд, че съм адски недостъпен!

3-то Мартенския секс е без значение...любовта м/у народите е всемогъща... ние сме на всеки километър!

не се гордея,срам ме е

Въобще не се гордея, че съм българка,но не се и срамувам. Някой по-долу беше писал, че хаосът в страната му харесва. Мен  точно вечните неуредици ме карат да намразя страната. Когато  обаче някой в чужбина каже нещо против България, в повечето случаи защитавам Родината.