Публикувана: 27 фев. 2008, 15:09 ч.
Последно мнение: 6 март 2008, 16:36 ч.

O, Фидел, о, Кастро.... Мъко непреодолима!

2 067
31
1

# 15 28 фев. 2008, 10:59 ч.

Мнения: 1 072

Утрото винаги е било по-мъдро от вечерта. Grinning

Хвърчинда се пробуди, попротегна, единият й крак нахално се измъкна изпод завивката и лъснаха дълги косми. Това рязко и грубо пресече сладката й прозявка. Тя бързо го сви в леговището и се огледа, да не би окото на големия брат да е уловило, моментната й слабост.

Охххх, не забеляза чуждо присъствие в покоите си. Не улови шпионски радиовълни или каквито и да било оптични сигнали. Но за да бъде свръх подсигурена, лекичко се изниза от леглото, подпъхвайки се мигновено под килима. Пропълзявайки под плътното прикритие, почти успя да се докопа до банята. Останаха само 78 см, но трябваше да ги премине светкавично. Преди някой да е уловил признаците на запуснатост.

Шмуг. Охххххх, отдъхна си. В едната си ръка вече държеше епилатора.

Докато снемаше обилната козина състави кратък, но дързък, почти гениален план.

1. Помага на Василиндра да усвои дон Джонидепио от Нерижата вещица.
2. Василиндра ще й се отблагодари с омайно биле.
3. Билето ще бъде използвано за да накара Анхелита да се влюби във Фиделито.
4. Преследван/а от Анхелитината влюбеност, Фиделито/ Доня ще изпусне контрола над властта
5. Хвърчинда щеше да бъде готова да я поеме. Докато чака това да се случи, щеше да ухажва на лични и Кю-то потребителката Дона, представяйки се с ник Любезният лос

# 16 28 фев. 2008, 11:13 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Хуанита украси първото по … 89;то и зачака дружките и да се събудят от зимния си сън и си спомнят славните времена, когато за 8ми март си уреждаха изложби с шевици, пити, баници и кой каквот … 80;ма. Това беше времето на младия Кастро, на зрелия социализъм и на кубинските зелени портокали Mr. Green

Последна редакция: чт, 28 фев 2008, 11:30 от ДЕ ВАня

# 17 28 фев. 2008, 12:16 ч.

Мнения: 2 891

Джедей чакаше с нетърпение денят на труженичката. Бе приготвил на всички (и на себеси) по една касчица, последен писък на модата. После щеше да ги заведе на една мотористка разходка до онова тайно място, дето се спотаила любовта.

# 18 28 фев. 2008, 14:52 ч.

Мнения: 4 585

Дон Волф помни един осми март, по повод на който беше организиран социалистически банкет. На него банкет бяха поканени всичките 314 работнички от един завод, директорът, партийният секретар и профсъюзният.
Дон Волф всяка година от тогава се надява да присъства на такъв банкет. Може би тая година. Една доня изхвърли косми на бунището. Дон Волф си взе няколко и ги сплете на косичка. Знае ли човек, може да потрябват. Обаче щом донята е направила жертва за празника, редно е и донът.
Да си обръсне брадата, или да не я обръсне - это, това е въпросът.

# 19 28 фев. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 3 405

На Анхелина и писна да чака. Тя ядно свали и захвърли бялата панделка и я стъпка с подкованата си кубинка. Представи си как замразеното пилешко се разваля под палещите лъчи на слънцето и как островът се изпълва с вонята му. А барутът? Хм. Какво може да се случи с барута в жегата?
Благородната доня напусна вълнолома и се отправи по посока на миризмата на току-що изпечена баница. За всеки случай залепи ченето си с Корега, в случай, че баницата се окаже с якостта на гранит, както обикновено се случваше, когато я майстореше Хуанита. Или Василиндра? Хуанита? Василиндра? Анхелина. Да, така се казвам, помисли си тя и затича с немощните си нозе към хасиендата.

# 20 28 фев. 2008, 18:00 ч.

Мнения: 4 806

Ассинта бе изтръгната с клещи от старческия унес ... Броди, броди, броди ... случайно "боц" в темата, в очакване на нещо пикантно-политическо и ... изненадааааааа ... Размаха заканително пръст:
-Вие, любезни ми дони, срама нямате. Подкарвате нова серия, а не свиркате на дружинката, а? А? АААА? Или и вие вече (като мен, като мен) не помните кой и какво, и защо ... и какво, по дяволите, исках да кажа?
След кратко броене докъдето помнеше (за да се поуспокои) Ассинта реши ... да прочете дотук, че да не е неподготвена (не да не бъде хваната по бели гащи, щото не са бели, следователно не може да бъде хваната за тях). ...

# 21 28 фев. 2008, 18:30 ч.

Мнения: 57

Декизирана като мъж, с клавиатура в едната ръка и с пищов в другата, доня Чичита търчеше насам-натам и не я свърташе. Трябваше да драсне два-три реда до острова, за да разбере дали е истина това, що бе видяла по Euronews. Ако беше вярно, щеше да има командировка. Щеше, може би за последен път, да Го види. Ел Коменданте. Дано онази Йорданка Христова още да не е дочула новината. Но не гУспожа Христова притесняваше доня Чичита. Бандата на бабиейросите, чиято слава прекосяваше моретата и океаните надлъж и шир- те я плашеха. Беше чела много за тях. Беше виждала техни снимки и затова реши, че може да пробие сред тях единствено маскирана като мъж. Срахуваше се, че не носи на ром, нито на пури, затова борбата щеше да е на животЪ или смртЪ.

# 22 28 фев. 2008, 19:03 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

- Какво пък се е разтърчала тази доня Чечита? - сумтеше Василиндра в храстите. - Да не вземе да бутне паницата ми с крак и отиде зърнената закуска.
Доня Василиндра беше приготвила огромна пластмасова купа, пълна с топло мляко (краве) и зърнена закуска Нестле. Сега я тътреше полека към хасиендата. Там щеше да я сервира на доня Нерижата, заедно с бродирана салфетка. Носеше и пластмасов ключодържател-подарък.
Коварната Нерижа (ето я) следеше титаничните усилия на Василиндра и се похилкваше. Щеше да изсипе купата и да свие ключодържателя, това е ясно.
А Джонидепио си оставаше за нея.

# 23 28 фев. 2008, 19:19 ч.

Мнения: 57

Доня Чичита чу някакво шумолене в храсталака. Тя дори и не подозираше, че след секунда щеше да се срещне лице в лице с една от тях. Най-ЕнтелЕгентната сред бабиейросите. Инстинктивно доня Чичита скри под едно голямо листо клавиатурата и патлака и затаи дъх, като се взря в отмерените движения на Василинда. Тя пресипваше в огненочервен пакет съдържимото от от всички тези кутии, подхилкваше се и видимо изпитваше задоволство от това, което си представяше. Тя толкова бе прехласната по заниманието си, че дори не забеляза силуета, който се мярна зад палмовите листа. Червена коса, беззъба усмивка и едно глухо дзън-дзън, сякаш някой вървеше с верига на краката си.

# 24 28 фев. 2008, 19:23 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

НеРижата следеше зорко какво прави Василиндра и се подхилкваше зловещо.
Естествено, тя беше в течение на плиткия й план.
'Мен ще ме плаши с някаква си зърнена закуска! Мен!' - изкикоти се тя под мустак (старателно обръснат).

После реши, че е време да действа. Затича се срещу Василиндра.

Последната така се шашна, че изтърва купата със закуската, захвърли ключодържателя и панически побягна.

# 25 28 фев. 2008, 20:22 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

- Олеле, божичке - викаше Василиндра и бягаше дибидюс гола. Защо беше гола? Защото искаше и тя да участва в движението на природозащитниците.
- Оха! - викна дон Фиделио, като я видя да се задава.
Доня Василиндра удари спирачки и си сложи очилата.

# 26 1 март 2008, 08:16 ч.

Мнения: 3 405

Бабиейросите се събудиха сутринта на 1 март и по стара българска традиция се накичиха със собственоръчно произвдени мартенчки, hande made, както се казва, не някакви китайски измишльотини пътували в контейнер. Освен, че щаха да са бели и червени (то това си беше очеизвадно заради белилото и червилото, с които се цапондреха) те щяха и да изкарат някоя друга пара като го продадат на кубунското население. Бяха предвидили и подаръци, към всяка мартеница юзче пърцуца, която тайно вариха в тези казани.
Те опънаха тази сергия и тази сергия и зачакаха.
Всяка тайно се надяваше да зърне някъде дон Фиделито ...

# 27 1 март 2008, 09:06 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Освен разпънатите сергии, бабиейросите разчитаха на голям успех на новата услуга, която предлагаха. Срещу скромно отплащане превръщаха всеки пожелал в ходеща мартеница. Първите възползвали се не закъсняха.

# 28 1 март 2008, 11:27 ч.

Мнения: 3 091

Доня Спаскова очакваше с нетърпение 1 март, защото ТОВА беше датата за къпане! Денят с главно Т!
не беше ясно защо хасиендата беше пуста, но баба ви Ламелита хич и не си зададе този въпрос. Тя започна да пълни ваната с жълтеникава ръждива вода, капна няколко капки от нещо-синьо-и-силно-вонящо и водата забълбука.
лалала-лала-ойларипи - прочисти гърлото си тя и запя токата и фуга на три гласа

тъкмо мислеше да се цамбурне във ваната, когато пяната изписа следните страховито неясни думи
"Аз не съм аз, но Раул не знае... измий си краката и ми помогни"

нямаше подпис, печат, нито дата... сапунените мехури започнаха да се пукат един след друг, и от надписа остана само: у н а с

Shocked

, каза Ламелиндиня! Водата перкуляса, с раздвоена самоличност е, не ме иска дори тя!

# 29 3 март 2008, 19:40 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Хуанита изхихика иззад вратата.
- Ще се къпе! Фръцла! Значи другите могат чак на пролетното равноденствие да се плакнат, тя не може да чака.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: