Аз бях оставила детето за една седмица при свекърва ми и тя го гледаше през деня, а мъжа ми вечер и спеше при него.Аз си отидох в Бг за сватбата на брат ми.Освен,че щях да полудея от мъка по детето си,като се прибрах то имаше нужда да си спомни коя съм аз.
Не бих го оставила втори път,каквото и да става.Наложи ми се да ме оперират и на втория ден след операцията си пристигнах у дома, въпреки,че не можех нищо да правя за детето си.Исках да го виждам,да му говоря,да чувам как се смее.
Колкото и да сте изтощени,можете да намерите по-удачен вариант-детска градина,детегледачка,по-лек работен режим.
Каквито и да са ви прифесионалните проекти,детето е по-важно,трябва да потърсите някакъв вариант за баланс.
И моята майка искаше да гледа сина ми една година, но мъжа ми не се съгласи и сега и двамата сме много доволни-детето ни е възпитано според нашите критерии и тримата живеем добре заедно.Даже мъжа ми си намери по-ненатоварена работа,за да може да прекарва повече време с детето.Сега е времето, в което детето трупа спомени за цял живот от общуването с мама и татко.После ще дойде училището,приятелите...но ако изпуснеш връзката сега,после ще е много трудно да наваксаш,ако изобщо е възможно.