Когато "злобата"те завладява

Много ще е справедливо, ако се изпълни "Каквото повикало, токова се обадило", само че не винаги става така - и накрая когата остареят възрастните  и имат нужда от всякяква помощ,  "богопомазаните" изведнъж  се изпаряват или са много заети, болни и всякакви други вариантии тогава познайте кои  са насреща...
Защото те могат и с това да се справят...

Твоят случай е много сходен с моя. И аз усещам, че в определени моменти направо ме обсебва злоба заради неравностойното отношение на свекърва ми към семейството на девер ми и към нашето. И това касае предимно гледането на децата. Свекърва ми има различно отношение към двамата си сина, като толерира девер ми и съответно - племенника ми, неговият син. Гледа непрекъснато племенника ми, но понеже живеем у свекърите, се оказва, че аз гледам племенника си, а тя само се води, че го гледа. За мен почивка няма. И както живеем у свекърите, те са гледали сина ми има - няма 10 пъти сигурно. А аз наистина имам нужда от помощ, но понеже свекърва винаги е "резервирана" предварително с гледането на племенника ми, не се наема да гледа и нашия син. Най-гадното е, че етърва ми вече буквално използва свекърва ми за тази цел, а свекърва ми е обидена от това отношение към нея, вижда, че по този начин аз съм потърпевша, но й е неудобно да повдигне въпроса пред сина си и етърва ми. Единственото решение е да се изнесем от там, друг е въпросът, дали имаме възможността да го направим.
Майка ми, слава Богу, все още е между живите, но е на 500 км от мен. Брат ми и снаха ми живеят при майка ми и тя много им помага, но тъй като не може да гледа детето ми, компенсира с други работи. А когато ми дойде на гости, тя се грижи за детето ми.

Наистина никой не е длъжен да ти помага, да ти гледа детето и т.н., но когато го прави за другия, боли - в случая за брат, сестра, зълва и пр.
Наскоро гледах един български филм, в който брат убива брат си заради това, че майка му предпочита и показва обичта си повече към брат му. Тогава майката при разговора със следователката или журналистка беше, не помня, казва, че никога една майка не обича еднакво децата си и винаги майката стои в основата на отношенията между децата - било то добри или лоши.
Не си трови нервите с отрицателни емоции. С времето сама ще проумееш, че не си струва. Най-нормалното нещо на света е една майка да обича повече дъщера си от снаха си и сина си повече от зет си.

Гледай с мъжа ти да сте колкото може добре, да се разбирате и обичате, а на тях им дай "свободно"! Не им обръщай внимание, не ги търси за нищо и нищо не очаквай от тях! Просто някак си ги "отпиши"! И понякога ги клъввай, ей така просто да ти стане малко по-добре!
Но спри да се ядосваш и да им се връзваш! Само ще си изтровиш твоите си нерви, а те няма да почнат повече да помагат...

На мен ми е много чудно за какво ти е свекърва ти? Ти направо ме уби. Аз ако има начин моята изобщо да не я виждам ще ми е най-добре. Омръзна ми да слушам само за болести и за умрели, тя други теми за разговор няма. Естествено, че за дъщеря й мисли повече и по друг начин. Не ти трябва да ти помага, те повече дразнят отколкото помагат. Нали не ти е в къщата, гледай си сама детето и се радвай на спокойствието, което имаш. Ако знаеш само колко млади майки биха ти завидяли щеше да си супер щастлива.

Разбирам те. Копнееш не толкова за помощ, колкото за мила дума, за жест на внимание. Приеми, че някои хора са по-коравосърдечни. Такава вероятно е свекърва ти и дъщеря и. Хубаво правиш, че и звъниш и се интересуваш от състоянието и, но замисли се дали го оценя. Според мен не се коси и не допускай злобата да те завладява . Хубаво е да живееш сред голямо, задружно семейство, но когато другите не разсъждават като теб, по-добре се откажи. Гледай си мъжа и детето и си създай приятелства.

Аз не мисля че таиш злоба а просто ти е мъчно    за това че свеки обръща внимание на дъщеря си а твоята мама я няма за да те поглези .То явно досега ти е станало ясно, че никога свекървите няма да си оставят дъщерите заради снахата колкото и да е добра .  
Знам че те дразни също как те игнорират /при мен е същото/ затова спокойно помисли и ще видиш, че щом те не те приемат може би така ще ти е по-добре  .При мен е същото ,но аз даже се чувствам по-добре когато не ги виждам толкова ми е спокойно на душата а и с моето семейство  си правим каквото си искаме.
Вредиш на себе си като им отдаваш голямо значение на такива хора.    успокой се и се забавлявай

Много, много вярно 

Не само, че "богопомазаните", както ги наричаш, ще се скатаят, ами и въпросните възрастни пак тях ще жалят и няма да искат да ги товарят! И тогава ще се включи нещо от типа, че не може все и само Пенка, те и друго дете имат!

Първо, много хубаво, че сте отделно.
Второ - каквото повикало - такива се обадило. Знайш ли колко съм добре като ми се прави някой на много важен? Дистанцираш се НАПЪЛНО и ще ти олекне. Спираш да ги търсиш и да звъниш и това е. Пък и какво си се раззвъняла? На хората като не им пука за теб, хич недей си хабя емоциите и чувствата за тях. Аз понякога имам много нужда някой да ми се обади, ама няма кой....има но.....повечето са безкрайно, чак противно лицемерни. Звънкай на мене бе

Изобщо да не ти пука...Гледай си семейството,а пък един ден всичко се връща....дори двойно

Трудно ще ме убедиш, че всичко се връща, а и какво като се върне - тя ще е с разбити нерви и отровени години, и кво като на някого щяло да му се върне - малко като "след дъжд Качулка"

Да,но детето и и мъжа и са по-важни и не мисля че трябва да си    хаби нервите за хора,които не го заслужават.Важното е че не е сама,а има подкрепата на мъжа си.а и не мисля че на свекървата и дреме изобщо

Така е  , съгласна съм, но да не се надява на това че някога на някого нещо щяло да се върне - това имах предвид 

П.П. Знам , че няма безплатен обяд и аз  самата години си мислех , че ще се върне нещооо, да ама не /или поне за сега  е не, а и дори да се върне - вече не ми пука, щот моите нерви са разбити, похабих сума ти време за ядосване за простотии и загубих време в което можех да се радвам на това как расте детето ми/

Благодаря на всички, включили се в темата. Промяна при нас няма, но поне със съпруга ми проведохме разговор с майка му и най-важното е че изказахме мислите си. Разбира се тя приема нещата по различен начин, но това е нейн проблем, а има право да си мисли каквото иска. Аз също мисля, че безплатен обяд няма и рано или къдно/по-скоро късно/ ще осъзнае за какво сме и говорели. Отново благодаря на всички за отговорите и подкрепата