И умората, и радостта по две са умножени, щом децата ти са породени! - 12

Деситка, добре дошла и честита рожба! 

Иви, ще стискам много палци да се върнете с добри новини!

Дес, добре са бандитите, нещата в нас се канализираха, за сега се справяме успешно.
Мислех обаче тези дни, дали с порастването на Дарена няма да ми става по-трудно?
Щото сега например на разходка тя спи и реално не ме ангажира.И аз само тичам след Пресил.
Ама после?

Май пак си търсиш за какво да се притесняваш. След някой друг месец вместо да спи навън ще се хили на листата на дърветата и на децата край нея. Мислила съм си, че като тръгне да прохожда Дани може би ще ми е по-трудничко, но пък те и големите растат и стават все по-самостоятелни.

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ!!! 
Дано животът в милата ни родина става все по-добър!

Аз стягам багаж   - ще ходим с приятели до Копривщица (цял бус тумба сме с няколко дечурулига)    и съм мнооооого хепи. 

Хубав и слънчев ден от нас!

Аня,
по повод притесненията на Филипа, се сетих как провеждах интервюта за бавачка.
Понеже по телефона всички са много отворени и няма проблеми, уговарях срещата да бъдат в парка и с двете деца.
Тогава Андрея тъкмо прохождаше, а пък Ели беше в поредния си пубертет.
Всички кандидатки се отказваха на 10-тата минута. Имаше една, която издържа половин час и каза, че ще ми се обади. Не ми се обади де.
Дълго време не можах да си намеря човек.

Накрая моя мъж намери една негова колежка, която преди това е работила в детска градина и на всичкото отгоре е отгледала две породени деца и сега тя гледа моите вироглавки вечерно време.

Това май не прозвуча много успокоително за Филипа.
Филипа, не се тревожи, когато децата са здрави, всичко се нарежда от само себе си.

Аз винаги съм си мислилла, че бих поверила децата си само на детски учител.По-сигурно ми се вижда.
Филипа, Соня сега е на година и ходи, но има нужда от пазене.Митко е на три.Справям се, не е страшно.Просто съм научила Мите да се върти около мен и да го виждам.Пазя беба, а гледам Митко.Избирам места без коли наблизо.
И аз така, ама често се провалям.Повишавам тон и си стресирам момчето. Обещала съм си, че ще се науча.Ама и той как умее да ме изкарва извън равновесие...
Аня,хубаво изкарване!
Спокоен ден на всички!
Честит празник! 
http://www.vbox7.com/play:61d18aef

Здравейте и честит празник! 

Аз знам, че човек знае и 2, и 200.Но притесненията ми идват от там, че имам опит с Пресил в количката, как не му харесваше да сме спрели, а трябваше само да тръмбоваме улиците.
Надявам се систъра да е по-друг чешит и да има търпение да стоим, докато Преското си играе наоколо.
Та за туй рекох да споделя
луда, съвсем си права, наистина когато са здрави все някак се оправяме

Дааааааа, много често се случва Митко да иска на люлка, а Соня-не.Или той иска на площадка, а Соня не иска да стои и иска да се разхождаме.Гледам да балансирам между желанията на двамата, а, понякога, просто се прибираме, защото не издържам.В такива моменти и аз си казвам-само да са здрави!Ще порастат и ще останат само спомени.
Сега четох първата тема.Ами, трудно е с породени деца, когато няма и кой да ти помага...
Днес взех много важно за мен решение.Няма да пускам Митко на градина до средата или края на май.Имам много важни изпити и мисля, че е по-добре да си е вкъщи и здрав, отколкото да иде на градина за седмица и после пак да си е вкъщи, но и двамата да са болни.Тогава със сигурност няма да ми е да четене.Стискайте палци да се справя.До май има много време, но и това, което трябва да подготвя е много.Мислите ли, че е разумно да го държа вкъщи?

За яслите и градините е много индивидуално и зависи и от децата и от мястото където ходят. Елито за месец и половина се е разболяла само веднъж. Аз с двамата полудявам, може би защото той почти постоянно плаче. Откакто тя е на ясла всички сме по-спокойни - аз и бебето на разходка, таткото си работи необезпокояван, а тя си играе с децата и вечер е щастлива и уморена. Ако много се разболява определено бих размислила 

Били, мисля че разсъждаващ в правилната посока.
А и си познаваш децата, най-добре можеш да прецениш.
Сигурна съм, че ще се справиш

И аз трябва от 1-ви април да пускам Преското на ясла.Ама сякаш и аз мисля да поотложа за май, определено ще ми е по-трудно ако е болен в нас, отколкото сега, когато и двамата са здрави.

Happymama, нашият татко ходи с месеци по командировки и сама гледам детето. Последният път бях и бременна. Сега не е заминавал, когато съм с двете деца, но скоро ще се случи.
А забравих да напиша и че живея в къща с двор, с локално парно на дърва и въглища, имам и кучка, за която се грижа. С всичко се справя човек, стига да има организация. Не казвам, че  елесно, но отстрни изглежда ужасно трудно.
За вдигането- изобщо не е наложително да вдигаш детето. Развихри си фантазията и ще намериш начини.
Вдигах го, когато съм седнала и така го гушках, столчето за хранене го махнахме и започна да се храни на масата. Е, цапаше се повече, но какво от това?!? В банята стъпваше на столче за да мием зъби, муцка и т.н. В колата се катереше сам, а аз лекичко повдигах дупето, докато седне в столчето. Той сам се придърпваше за да се натамъни. За всичко си има начини. Вдигала съм го само, когато се е удрял лошо и е трябвало да го вдигна от земята. Естествено, в началото се пънех да го вдигам...ама след контракциите спрях.
За гледането- ами няма нищо сложно. Стига да изискваш това, което си казала до дупка. Кажеш ли "не" и после забравиш- считай, че после ще трябва да кажеш сто пъти "не", докато те чуе.
След раждането вече няма значение, че си секцио, защото за тези месеци детето е свикнало на това да не го вдигаш. А и ти също.
Постарай се от сега да подготвяш детето з апоявата на новото бебе.
При мен се наложи да спя с двамата на спалнята по едно време. Но таткото си е у нас и до скоро спяхме разделени. Заспивах с тях на леглото ,после с бебока се изнасяхме в спалнята и спяхме двамата. На сутринта се събуждах преди баткото и ставах. Той так аи не разбра, че спя при бебето през ноща.

Дес, душка, мисля, че каката ревнува много и трябва да й отделиш повечето си внимание на нея. Зарежи бебката на някой и се отдай на каката. И не й напомняй, че е по-голяма само в "лоши" моменти. Прави се, че говориш на бебето, когато каката слуша, и подчертавай например "ето, бебе, кака е голяма и затова може да яде солетки; ето кака е голяма и затова си играе с топка; ето кака е голяма и затова гледа филмче; ето кака е голяма и затова пее песни и т.н." Накарай я да се чуства горда от това, че е по-голяма от бебчето. Не го подчертавай само, когато прави беля или трябва да отстъпи.
Когато люлееш бебчето в кошницата, започни да рисуваш с нея. Когато го кърмиш - пейте песнички с нея или я гали. Изобщо, гледай многото внимание да е за каката. Мисля, че ще помогне. Баткото ми прави такива "номера", когато за ден-два съм го занемарила откъм нежности и забавления. В момента, в който стана изцяло негова и види, че всичко е било моментно се кротва.

Луда, бавачката ви наистина е много готина. Няколко пъти я засичам в яслата или градинката. Ама готиното е, че тя не ме познава и не знае, че аз знам коя е   А аз определено се вторачвам в нея
А дядото ви е голям образ   Шемет и половина е, честно. Не знам чий баща е, ама м енапълни какъв сладур е! Половин час си тръгваха от яслата с каката  

Били, моето мнение е, че детето ако е склонно да боледува, то ще е болно и в къщи. Моят юнак преди операцията го оставих в къщи и взе, че се разболя и отложихме операцията. Преди втората дата до последно ходеше на ясла и си го оперираха, защото си беше здрав.  
И общо взето мисля, като Иви

Диана,
дядото е моят баща. Той отгледа Ели докато беше малка.
Ама е голямо мрънкало иначе, /Ели на него се е метнала/,  пък и апартамента ни е твърде малък,  не ми издържаха нервите и го отпратих.
Сега го викам само когато Ели е болна, да я гледа. И той нали си е добричък, само да му звънна, веднага хваща първия влак и идва.

Филипа,
исках да ти кажа, че април не е подходящ месец за тръгване на ясла. Времето е доста непостоянно, излизат навън, отварят се прозорци, ту е горещо, ту е студено, и ти предлагам да го отложиш за м.Май.

Не знам.Митко, докато го гледах вкъщи почти не е боледувал-на година два пъти.Като тръгна на градина, една седмица и е със сополи и кашлица, после се усложняват нещата и три седмици не мога да го оправя.Всеки път стигаме до АБ.Пробвах три пъти да го пращаме в градината и трите пъти едно и също.От 12.11. не е ходил  и е здрав.Нямаме проблеми.Но от ноември до края на декември се влачехме с хрема и кашлица.Чак се оказа, че се е уголемила третата сливица.Сега вече нещата са наред-не хърка, не скърца със зъби, не се буди нощем толкова често...А сега, като чета и поста на Лудетината, май и аз ще изчакам м.май...а, че е лудница вкъщи-така е...затова и се чудя...

и аз си мисля, че ако децата са склонни към разболяване не-пускането на ясла няма да оправи положението. нооо, ти си знаеш...

филипа - относно разходките - при мен хавата е много, ама много гадна!!! камен категорично не иска да стои в количка независимо дали препускам по улиците или не; нито пък спи в количка. разходка с камен по-скоро означава носене на камен и бутане на количка, ако съм имала глупостта да изляза с возило. ако пълзеше като хората, бих го пускала да лази по земята, но и това не прави както трябва. а петра си е детенце вече - иска люлки, въртележки, други деца, катерене по катерушки, пързалки, гонене насам-натам. и сама разбираш, че това няма как да се случи, когато нося камен под мишница или в слинг. а той и в мен се гърчи и гъне, така че и самото му носене е бая зор. сама с 2те на нормална разходка НЕ ИЗЛИЗАМ по никакъв повод. ако го направя, то е или пред блока, или в градината зад входа и толкоз. ако сме 2ма, единият пасе петра, а другият разнася камбата. после се сменяме, че камен е 10 кила. при тая ситуация количката ми стои като паметник. при това нов и скъпичък паметник  .

При нас също положението беше подобно докато си бяхме в къщи до 1.6 месеца боледуваше рядко мисля че 3 пъти някъде...и миналата година горе долу по това време я дадох на ясла и мъките  започнаха -кашлица сополи даже и свирконе в гърдите .Минаваше й държа я в къщи колкото е необходимо да се въстанови и отивайки отново след дава -три дена картината се повтаряше ....и така се отказах и бременна макар и в 8-9месец си я гледах в къщи  или татко й я взимаше понякога с него и така докато не родих.След като се роди бебето реших пак да я прата уж да ми е по-лесно но пак на третия ден дойде със сополи бебето беше на 20 дни някъде и аз изпаднах в отчаяние и претиснение да не го прихване и него-тогава взех решение никаква яслата каквото ще да става и си ги гледках и двамата в къщи сега до януари месец .Сега Мария ходи на детска без проблем и да чукам на дърво  незнам по-голяма ли стана ;от имуностимолиращите ли дето пиеше или в детските е по-друго(каэва наща педиатърка)

 А относно разходките навън не тръгвам сама за нищо на света...Мария е направо стихия а с излизането ни от блока са коли и движение а и Иван не си седи на дупето иска  и аз незнам какво иска не е носене не е водене ...едно пъчене -чепене без ръце оставам.Днес каката беше при бабата та решихме да се поразходим тримата да хапнем сладолед ...но нямаше как да стане аз го носех а баща му буташе количкатаили(паметника)-та тя само ни пречеше