Един въпрос към .........

  • 3 619
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 254
Цитат на: Amar
Цитат на: valia
...Нима очакваме,някои да обича детето ни повече от баща му...


Да, аз наистина очаквам някой да обича детето ми повече от собствения му баща, по простата причина, че бащата не се е интересувал от дъщеря си повече от 12 години....представи си, колко я обича... Sad
При мен е почти същата работа.Биологичния има право на свиждане след развода,но кой знае защо казал на познати че няма дете.А мъжа с когото живея е истински баща за детето ми и тя не познава друг.Щастлива съм че на него вика тати и него обича.Като поотрасне ще и кажа как стоят нещата,но не вярвам да обича биологичния си баща повече.Според мен е важно не кой те е създал а кой те е отгледал,възпитал и обичал,неща непонятни за бившия ми мъж.

# 16
  • София
  • Мнения: 4 423
Цитат на: catnadeen
Цитат на: valia
Защото,нима си очаквала детето да обича някого повече от баща си...Нима очакваме,някои да обича детето ни повече от баща му...

Защото има такива бащи/майки - спрямо чиято обич - всяка друга би била по добра!
Или не си срещала биологични родители дето въобще не е трябвало да стават родители???  Thinking  Това че си дал малко сперма или си износил едно дете не те преви родител и още по-малко значи, че ще обичаш отрочето си!

Разбира се,че не чакам онзи Imp биологичния да се сети,че има дете!Въобще не ме интересува дали я е првил 10 минути,а ме интересува дали я е гледал.Напълно те подкрепям catnadeen newsm10

# 17
  • Мнения: 550
Истината е, че не съм разговаряла със сина си за втория си съпруг. Там нещата нещо не се получиха, или по-точно не се получиха така, както би ми се искало. Дали, защото "малкия" беше вече поотраснал като се омъжих за втори път/беше в 5-ти кл./, дали, защото мъжа ми не успя да се изгради качествено като баща, макар и повторен, но истината е, че не станаха близки като баща и син. А може, сигурна съм, че макар и да няма кръвна връзка, могат да се изградят прекрасни взаимоотношение при такива повторни бракове. Аз поне за себе си съм си мислела, че ако втория ми съпруг, също като мен, беше разведен и имаше дете, и живееше с него, бих го отгледала като свое собствено. Не мога да приема например, че вторите бащи не смеят да се скарат, да направят забележка, а с това всъщност вършат лоша услуга. Съзнавам, че греша като не разговарям откровено със сина си, усещам, че не е истински щастлив, но макар и той да няма никаква вина, такъв кръст му се падна в живота и дано му послужи да изгради в себе си качества, които при едно безгрижно и разглезено детство не би могъл. Това в никакъв случай не означава, че е нещастен, защото аз го обичам и гледам за двама. Но сигурно би бил по-щастлив ако нещата се развиваха по друг начин. Такъв е живота.

# 18
  • Мнения: 7 718
Говори му. Покажи му колко е важен за теб.

# 19
  • Мнения: 1 343
Не мога да говоря от личен опит, но все си мисля че бащата или майката на едно дете са не тези които са го заченали / било с любов или без / и после не са се интересували от него а този който наистина после го е направил ЧОВЕК. Ами я помислете за осиновените деца ? Как да му кажеш че първия му родител го обича след като подяволите го е оставил в дом за осиновяване ?
Оправдана ли е една лъжа когато знаеш че отсреща все още не те разбират... или става още по гадна постъпката от това?
Разбира се ако втория съпруг/а стане наистина родител за което трябват години за да разбереш както на теб така и на детето защото то след доста време осъзнава кой всъщност и как му е помагал и на кой да благодари за това което е сега то тогава с гордост може да се каже че това е другия родител. Но при препатил/а веднъж мъж или жена мисля че тя ще иска да бъде сигурна преди да натовари детето си емоционално с още един баща/ майка . Ох малко объркано стана .

Имам предвит че парен каша духа пак било тя и студена и ще иска човек да се увери че не прави грешка и този път преди да лепне етикет родител ангажирайки себе си и детето си с едно свое мнение и усещане . дано ме разбрахте.

Общи условия

Активация на акаунт